понеделник, 8 август 2016 г.

Големи "демократи" сме и ние де, нема спор по тоя въпрос: нема да се излагаме сега!



"Демократът" Ердоган направи митинг за "защита на демокрацията" в Истанбул, на който били дошли... 3.5 милиона "демократи", които крещели, че които не мислят като тях, следва да бъдат... обесени! Както и да е де, така разбират тия хора демокрацията, тяхното разбиране за демокрация е твърде специфично и оригинално. Но друго нещо искам да изтъкна по този повод.

Истанбул е огромен град, в който живеят не по-малко от 16 милиона човека. Да допуснем, че ердогановите "демократи" от митинга на все от Истанбул, т.е. да допуснем, че не са ги докарали от други места. Значи на митинга на Ердоган са отишли 3.5 милиона човека-истанбулци, но 12.5 милиона... не са отишли, т.е. те не споделят възгледите на Ердоган за демокрацията. Излиза, че кандидат-султанът, "демократ" и диктатор Ердоган не се ползва от подкрепата на мнозинството от хората както в Истанбул, така и в цяла Турция.

"Демократичните" диктатури от рода на путинската и на ердогановата много спекулират с това, че "целият народ" или "болшинството от народа" било стояло зад тях. Това, естествено, не е така. Диктаторите се ползват с такова "мнозинство" по един най-прост начин: те просто следват златния завет на диктатора Сталин, който е казал: "Не е важно кой как гласува, важно е кой брои бюлетините!".

Воден от това правило нашият баш-бабаит по броенето на бюлетините и по правенето на "демокрация" Цецо Цветанов създаде такава машина за печелене на избори, че може да ти спечели каквито си иска избори, примерно, ако ГЕРБ реши да издигне като свой кандидат за идващите президентски избори... едно магаре, то това магаре непременно ще бъде избрано за български президент! Нема лабаво, тоя милиционер умее да печели всекакви избори! Очевидно он следва завета на др. Сталин най-стриктно! Пък и голем демократ де, нема спор по тоя въпрос, нема да се излагаме сега!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Всичко това е съвсем ужасно.