Държа да кажа нещо принципно и по тази причина толкова по-важно, моля да не се разбира в прекия и непосредствен контекст на нечия конкретна смърт:
Даже на този свят има висша справедливост и всеки в крайна сметка си получава заслуженото; ако си бил мерзавец, примерно ако си допуснал да станеш медийно мекере за мръсни поръчки, е, може и да си печелил каквито искаш временни облаги, но в крайна сметка, като генерална рекапитулация, ще си платиш за мерзавщините - заради подлостите, които си извършил, тук никакво мърдане няма! Може да се забави възмездието, но няма да се забрави никога.
Тия, които са безскрупулни, които са се самозабравили, които са склонни да правят каквито си искате мерзавщини нека знаят това в един принципен план: има Върховен справедлив и безкрайно добър съдия, който всичко вижда и на това основание всекиму ще отмери според заслугите, Него точно съвсем не можеш да излъжеш! Малко се иска за да изживеем живота си на този свят достойно, е, вярно, ще имаме леки неудобства и главоболия, но затова пък няма да направим кардиналната грешка: да си заслужим едно сурово възмездие.
Дали на този свят ще си получим възмездието, дали на онзи, това вече не е интересно толкова. Но че има възмездие - има, не може да няма. И това е справедливо и неотвратимо, тук никакви сделки не можеш да направиш, няма как и да подкупиш съдията и да си уредиш прошка. (Ако почнеш да се каеш, ала фалшиво, неискрено, Съдията няма да ти се върже, много трудно е точно Него да прецакаш или пък да подкупиш!) И ще си платиш за всичко по твърда тарифа! Добре е да знаем това нещо още приживе. И да внимаваме да живеем според него. Няма да загубим от това, а, напротив, много ще спечелим.
Пиша това, защото у нас, за жалост, склонността към правене на мерзавщини, аморализмът, безскрупулността, наглостта и прочие са твърде много разпространени. Дотам сме стигнали, че най-големи мерзавци ги смятаме за "високонравствени", възприемаме ги като "нравствен пример" или дори ги смятаме за "морални стожери", което е чисто и просто извратено (чувал съм, че в някои очи дори Дърева изглежда едва ли не като... светица!). У нас много се лъже, стигнало се е дотам, че лъжата приемаме за истина, а истината - за лъжа; доброто - за зло, злото - за добро (погледнете Гоцэ Первановый, он не страда от никаква морална скрупул!). Та затова ви пиша тия морални "лигавщини", белким някому почне за просветва как стоят всъщност нещата. Време е повече хора да се замислят за спасяването на душите си - и да престанат да се лакомят само за материалното, време е тиранията на материалното върху душите ни да бъде сломена. Който постигне тази най-съкровена свобода - ще се спаси, останалите, казахме, неотвратимо ще си платят за мерзостите!
Това исках да ви кажа. Хубав ден ви желая! Да благодарим на Бога, че благоволи да ни даде и този ден - и че има милостта да ни опази!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар