Вчера на едно място написах "първата заповед" на иновативния, на творчески мислещия и действащия учител (Учителите ще станат иновативни по един най-лесен начин: като престанат да се държат с учениците си заповеднически, като престанат да издават заповеди!); и тя беше:
Забрави да издаваш заповеди, престани да заповядваш на учениците!
Това е. Много е лесно. Престанат ли учителите да издават заповеди (а те досега нищо друго не правеха освен само да заповядват) ситуацията ще се промени изцяло - и това е добра предпоставка да почне да се заражда едно ново, принципно различно отношение между учители и ученици. Сега ми се налага да формулирам една втора такава заповед на новия тип учител, който ни е съдбовно необходим, ето коя е тя:
Престани да преподаваш, откажи се от преподаването, откажи се да бъдеш досаден многознайко, остави учениците да учат сами, остави ги да търсят, да се ровят, да мислят, да изследват сами, насърчавай ги в това, ентусиазирай ги, помагай им всеотдайно в тази посока, щото точно тази е твоята мисия!
Стана доста дълга тази "заповед" или това правило на иновативния, на творческия, на новия тип учител, нейният кратък вариант е този:
Не преподавай, остави учениците да учат сами и им помагай, недей да им пречиш!
А съвсем вкратце тия две заповеди звучат ето как:
Не заповядвай!
Не преподавай!
Толкова. Ще помисля каква е третата необходима заповед на този тъй потребен ни нов тип учител. Може би третата заповед е тази:
Не трепери, не бъди страхливец! Не бъди малодушен! Ти си суверенна личност! Никога не жертвай достойнството си!
Да, точно тази е третата заповед или правило на инвативния, сиреч, на истинския учител. Защото само личност може да спомага за раждането на други личности. Малодушният и недостойният учител създава ученици, които са точно като него. Личност може да се роди само когато нейният учител е личност. Друг начин да се случи това няма.
И вие помислете в тази посока - дали има и други подобни заповеди. Аз вече публикувах онлайн своята нова книга със заглавие "ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО" (с подзаглавие "Как се прави демократично училище?"), до този момент от нея са се заинтересували само трима човека, а само един (!) учител си е поръчал нейното хартиено издание!
Правете си сметка какво означава това. Страшно е. Чакат ни тежки дни на попрището на образованието, в битката за ново и свободолюбиво образование! Толкова. Хубав ден ви желая! Не се страхувайте от промяната, а сами станете част от част от нея, сами бъдете промяната - и ще видите, че животът тогава за вас самите ще стане прекрасен и изключително вълнуващ!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар