неделя, 7 август 2016 г.

Едно училище не заслужава името училище ако не е иновативно, ако не осигурява простор за свободно разгръщане на творческия, личностния и духовния потенциал на младите



Установихме, че образователната бюрокрация ни налага неиновативен начин за правене на иновативно училище: виж Истински иновативно е училището, което е успяло да се изплъзне от властта на образователната бюрокрация. Т.е. ни поставя в ситуация на невъзможност да направим истински иновативно училище; заставя ни да правим неистинско иновативно училище, сиреч, заставя ни да правим "иновативно-училище"-менте - или пишман-"иновативно-училище". Или дори бих си позволил да го определя като "чалга-иновативно-училище". Щото ако нещо не се прави по верния, по подобаващия начин то просто няма как да възникне, да стане, да се роди. А вече доказахме, че иновативно училище се прави по иновативен начин. Другояче казано: по творчески, по свободен начин. Тия три неща - творчеството, новаторството и свободата - са съотносими, те си съответстват изцяло; едното без другите не могат. А свободата не е нещо, което може да се прави по план, по разсъдъчен начин. Творчество също не може да се прави така, нито пък може да се пораждат нови неща по порочния стар начин, който бюрокрацията в образованието иска да ни наложи. Защото за да напишеш предварително готов проект за създаване на иновативно училище, без този проект да е бил роден в едни свободни и творчески дебати в самата училищна общност е нещо като опит да създадеш вечен двигател, то е също така и кауза пердута, то е пълна невъзможност. То е и... баронмюнхаузенщина, т.е. да се опиташ да се извадиш от блатото като се издърпаш за собствените коси.

В истински иновативното училище не ние командваме живота, а оставяме животът свободно да поражда своето удивително и така пъстро разнообразие. Крайно време е да се разбере, че образованието и раждането на пълноценни личности е живот, е проява на истински, т.е. на духовен живот. Тия неща не подлежат на "съзнателно регулиране", на външен разсъдъчен контрол, на планиране, на командване чрез директиви или заповеди. Те просто трябва да бъдат оставени да се зачеват, развиват, раждат по един естествен, непринуден, иначе казано - по свободен начин. По жизнелюбив начин трябва да се ражда всичко в иновативното, т.е. в свободното училище. Което, казахме, е нещо като "остров на пълноценен живот", защото само животът всичко твори, всичко умее да постави на точното място, да му осигури длъжния простор и прочие. Живот и свобода са двете главни условия за разгръщането на творческия и новаторски потенциал на човешките същества в иновативните, т.е. в истинските училища. Едно училище не заслужава името училище ако не е иновативно, ако не осигурява простор за разгръщане на човешкия, на личностния и духовния потенциал на младите хора.

Виждате ли докъде сме я докарали - да говорим за "иновативни училища", та нали това говорене показва, че сме се откъснали от самата идея за това що е училище, което по идея е винаги новаторско, креативно, жизнелюбиво, човеколюбиво, свободолюбиво и прочие място! Какво училище, моля ви се, е училището, в което се погасява творческия плам на младите, убива им се любопитството, стъпква се тяхното желание да учат, ограничават се всички техни възможности да разгърнат личностния си потенциал?! Разбира се, никакво училище не е това, то е всичко друго, но не и училище. Примерно е зверилник - място, в което, поради неподобаващото отношение към тях човешките същества озверяват, озлобяват се, почват да се ядат едни други, да се ръфат, да се измъчват едни други, да се тормозят и пр. Сега сфанахте ли защо нашите училища много приличат на такива зверилници? "Приличат" ли казах? Изглежда съм станал прекалено великодушен щом се изразявам така...

Един приятел, казва се Явор Ганчев, предложи преди време една чудесна метафора, която позволява много добре да се схване какво представлява изцяло сбърканото държавно-социалистическо и командно училище и образование - сравни го с ресторант или гостилница, в която на всички предлагат все едни и същи безвкусни манджи! Във всеки ресторант нормалното е да ти предложат меню и всеки според вкуса си да си поръча каквото иска ястие, нали така? Е, нали и в училището младите се "хранят", но с някаква изчанчена "духовна храна", която много-много не е желана из нашите простори. Та представете си ресторант, в който няма никакъв избор, а просто на всички клиенти сервират все едни и същи блудкави чорбалаци! Това е именно прословутият "държавен образователен стандарт". Децата не могат според индивидуалните си интереси и нужди, според вкуса си, да си поръчат да ядат това, което предпочитат и което им е вкусно, не, всички до един ще ядат "правилната храна", която тъй загрижената за здравето им премъдра партия е решила, е благоволила да им отпусне! ("Пуснаха кренвирши!" - аз никога няма да забравя този възглас от ранното ми детство, той още кънти в съзнанието ми; при него всички бабички в махалата зарязваха всичката си работа и хукваха към магазина да се наредят на опашка за кренвирши; кренвиршите или наденицата тип "Кучешка радост" не стигаха, разбира се, за всички, но пък за сметка на това представяте ли колко щастливи бяха късметлиите, дето са успели да се наредят по-напред в опашката и да си купят заветното половин кило кренвирши, които Партията им е отпуснала!)

Абе в наште български условия трябва да се използват всякакви метафори, свързани с яденето, най-популярния вид спорт за вечно гладната ни нация - особено когато се анализират проблеми, свързани с наш`то образование, с наш`те родни училища, които фактически са нещо като социалистически столови, като народни трапезарии, където на "гладните за знания" млади хора им сервират все едни и същи блудкави безвкусни манджи, сготвени в общия и така мазен държавен казан. Обществената столова е още един заветен символ на непрежалимия социализъм (думата "трапезария" ми се вижда буржоазна и стара дума, думата "столова" е руска, чисто социалистическа, само нея трябва да употребяваме когато говорим за нашенското образование!). И тъй, в социалистическата столова на родното социалистическо държавно образование няма менюта, от които да си поръчаш любимото ястие, на всички сипват все една и съща каша, сега сфанахте ли за какво намеквам от толкова време?! Има единен и типов държавен план, всички деца ще учат все едни и същи учебни предмети, все по еднакво количество часове, по едни и същи програми и прочие. Никакъв избор и никаква свобода тук не се допуска. Никакво значение нямат индивидуалните интереси и потребности на децата, не, "в унификацията е спасението на нацията", това са думи на поета Стефан Цанев. Пълната унификация в соцобразованието ни спаси нацията ни, няма що: сега нашата нация е потънала в бездуховност, в неграмотност, във фалшиво самомнение на притежателите на какви ли не кухи, лишени от каквото и да било покритие фалшиви дипломи. И тъй, какво ще трябва да бъде положението в едно нормално, т.е. иновативно училище?

Ами същото, каквото е в нормалния ресторант. Има меню, всеки клиент (всяко дете, всеки ученик) сам си избира каквито си иска ястия, поръчва си ги и си ги яде както и колкото време иска. Учителите не са келнери, дето носят ястията, нито пък са готвачите на въпросните ястия, не бива да се възприема буквално особената ситуация, която възниква в този несрещан у нас тип училище. Ще се окаже, че в тях клиентите... сами участват в правенето на въпросните ястия, и то имат решаващо участие, а пък даскалите са нещо като консултант-готвачи, които дори не приготвят ястията със собствените си ръце, а това го правят предимно самите ученици! За да привикнат младите не само да консумират разни готови храни (от хипермаркета на масовата медийна култура), но и сами да си приготвят разнообразни и вкусни (а това значи творчески, щото "готвенето" наистина е изкуство!) ястия, те трябва непосредствено да привикнат към въпросното "готвене" още от най-ранна възраст, а пък, знайно е, на човек му се налага да "готви" и да "яде" докато е жив, т.е. не само пасивно да учи и да потребява (приготвени от други хора) разни интелектуални и духовни "продукти", но и сам да сътворява такива оригинални и съответстващи на неговия душевен и личностен ресурс произведения. И тогава именно животът на човека става пълноценен и смислен, нищо интересно няма в простото консумиране на чужди, на приготвени от друг човек продукти, истинското е ти сам да започнеш да твориш, да създаваш, да продуцираш: който не го е правил това нещо, който не го е преживял непосредствено, той просто няма как да разбере колко силно и велико е задоволството на оня човек, който е успял да постигне такова цялостно реализиране на своя човешки, душевен, духовен и личностен потенциал. Дано повече хора ме разбраха и дано постигнаха смисъла, чини ми се, направих нужното да им помогна в тази посока.

Какви ще бъдат конкретните отношения в съответните училищни общности, как ще се уреждат тия отношения, как ще се регулират, как занимаващите се с образование и с учене индивиди ще търсят конкретните организационни форми на тяхното взаимодействие и прочие - всичкото това ще го решават единствено те по съвсем демократичен начин, то ще зависи само от тях, от никой друг, никой друг няма право да им се меси и да решава вместо тях. Да, знам, няма да им е леко, ще изпадат в какви ли не сложни ситуации на изпитание на тяхната твърдост, на проверка на тяхната пристрастеност към свободата, на отдадеността им към свободния живот. Казах, че никой друг не може да предвиди и да реши как е правилно да мислят те, как е правилно да действат, да живеят и прочие, това си е изцяло тяхна работа. Като работят всеотдайно, те ще имат, няма как да е иначе, своите постижения, те ще развиват у себе си ценни качества и умения, как да бъдат оценени и "валидирани" тези качества е вече друг проблем, който аз тук също не искам да предрешавам с даването на някакви безценни и премъдри напътствия.

Ако един млад човек е придобил ценни качества, той дори и да няма съответния атестат или документ, тези качества и способности вече ги има като налични, благодарение на тях той ще разполага със съответните предимства, които няма как да не породят и постиженията му занапред. Такъв човек ще намери своето достойно място в живота, разбира се, ще му се наложи да се доказва тепърва, истинският изпит е изпитът, който животът ни провежда всеки ден! Това е решаващото, това е истинското, а всичко друго е само про форма, то е чиста формалност. На Стив Джобс нима му е попречило това, че няма диплома за университетско образование?! На Достоевски нима му е била нужна някога неговата диплома за военен?! Да давам ли още примери?! Едва ли има нужда. Нещата са пределно ясни. Тия, дето мислят само за оценки и за дипломи, а забравят за истински важните неща, позволяват си да ги подценяват, те много ще съжаляват някой ден; винаги е по-добре човек да залага на истинските, а не на мнимите, на формалните, на изкуствените, на маловажните неща.

Ще ми се наложи пак да прекъсна тук разсъждението си. Изглежда работата ми клони към своя логичен край. Другият път най-вероятно ще ми се наложи да напиша последното есе от този цикъл. Заключителното. Дали да не направя своя проект в един пародиен план? Ще видим, това е хубаво хрумване. Нещата се поизясниха пределно и дори цялостно. Същината на проблема е интересна, не детайлите. Затова засега да си дам почивка, пък на свеж ум ще пиша заключителното есе. Хубав неделен ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: