Из "Дневникът на Стамболов":
„Какви хора бяхме тогава (1876 г.) ние, които разклатихме и подкопахме цялата турска империя? Няколко горещи и екзалтирани патриоти, силни с вярата в своето право и свято дело, готови да умрат за идеята, която проповядваха; фанатици, които предпочитаха смъртта пред позорното робство и които пред нищо не се спираха, от нищо не се бояха само да се увенчае делото им със сполука…
Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но и на немците, австрийците и англичаните, които високо викаха, че Русия не идва да ни освободи, а да ни пороби, завладее и погълне…
От тогава минаха 10 години и днес всеки разумен българин, всеки патриот, като вижда какво вършат русите в България, ще признае, че са били прави да ни предупреждават така…
Като разбрахме, че Русия иска да ни унищожи, да завземе земята ни, да погълне народността ни, да се намести в къщите ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се започна една страшна и непримирима дипломатическа война между нас и Русия.
Война между „освободители“ и „освободени“, между силния Голиат и малкия Давид…“
И по-нататък нещо, което е толкова валидно и актуално за нас именно сега, в тези наши преломни дни:
„О, Боже, може ли да говорим за Отечеството ни и за себе си в тези трудни времена? Не е ли дълг свещен на всеки български патриот да забрави за себе си и да гледа да спаси Отечеството си, даже да се наложи и да се пожертва за доброто му? Какъв е тоя егоистичен патриотизъм?“ (Стефан Стамболов, 1886 г.)
Цитира: Мара Попович
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар