Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 5 август 2016 г.

Да, "проклетите американци" и мен ме подпомогнаха финансово!



Един млад човек от Русе (който често ми е заявявал, че моят блог много силно е повлиял на формирането му като личност, спомогнал е за неговия интелектуален, духовен и личностен растеж) вчера ми съобщи, че е изпратил 100 долара дарение в знак на благодарност - тия пари ще отидат за издаването на сп. ИДЕИ. Този млад човек вече е в САЩ, оттам прави превода. Засега не мога да кажа името му, понеже не съм го питал дали е съгласен да пиша за постъпката му. Такова нещо не се е случвало отдавна; длъжен съм обаче да кажа, че този същият млад човек веднъж вече е правил същото дарение, сега го прави вече за втори път.

Благодарих му, разбира се. Пиша сега това нещо тук, за да се знае, че има и такива българи. Че има българи, които са способни на такъв нравствен жест. Щото нали знаете у нас как е. Същинска рядкост е някой да се сети и да има нравствената сила да подкрепи друг човек, който пък се е нагърбил да върши някаква работа, дето е за общото благо. У нас, знайно е, все гледаме да се облагодетелстваме "на аванта", както се казва. Правим това, защото сме много... безкористни, защото, видите ли, сме все... идеалисти. Затуй и у нас е в сила великата поговорка: "Ти на мен пари ми дай, не ми давай акъл - аз акъл си имам предостатъчно!".

Това е интересен проблем. Моят блог дневно и средно се чете от повече от 1000 човека, често много повече, а съвсем рядко - по-малко от 1000 човека дневно влизат в блога ми. Какво четат си е тяхна работа. Навремето, за да прочете човек вестник, трябваше да си го купи, даваше (както беше по времето на непрежалимия социализмо-комунизъм) 2-3 стотинки (толкова струваше вестник тогава, а сега ревнете на глас за социализма си де!), а по-късно вестниците станаха значително по-скъпи, днес даваш 40 ст. ако вестникът е на благодетеля на човечеството Пеевски, а обикновено - левче, че и повече. Е, вестниците масово измират. Сега всички четем в интернет. Сайтове вече изпълняват ролята на някогашните вестници. Четем напълно безплатно! Нищо не плащаш за да четеш. Чети, народеее!

Сайтовете, вероятно, ги правят хора, на които някой им плаща за това. Имат си издатели, спонсори, собственици и какво ли не още. Фондации им дават пари, печелят проекти, предполагам. И от реклами печелят. По тази причина народът може да чете съвсем безплатно. Сега виждате ли, че днес е по-хубаво даже от непрежалимия ви социализмо-комунизъм, даже и 2-3 стотинки не даваш днес за да четеш, ето, сега е по-евтино да се чете, съвсем безплатно е даже! Ще ревете ли още за социализмо-комунизма си?!

Но има идиоти като мен (а може би само аз останах такъв, знае ли се, не вервам да има други хора, които да са такива идиоти като мен?!), които всекидневно пишат в блога си единствено за доброто на човечеството, на народа, на обществото, които нищичко не получават за своя труд. Абсолютно нищичко не получават! Аз не вярвам да има друг идиот като мен, който да работи години наред, всекидневно да се труди упорито, да си вади очите и пр. ей-така, единствено за доброто на човечеството. И на младите хора, защото ако сте забелязали, моят блог се прави така, че да е полезен именно за подпомагане на умственото, на ценностното, на духовното и на личностното развитие на младите хора, на младия човек. Моят блог може да помогне на всеки млад човек да стане пълноценна личност и добър гражданин, да има здрави ценности, може да му помогне да освободи съзнанието си от коварни заблуди, от масови илюзии, от разпространените в общността ни и тъй гибелни догми и предразсъдъци; да, тъкмо за освобождаването на съзнанията на младите работи блогът ми, работя аз, неговият автор, идеята ми е да помагам на младите в тази толкова важна тяхна задача - да си освободят съзнанията от въпросните коварни и гибелни масови заблуди и илюзии. Да подчертая: моят блог е в същината си образователен, той просвещава (тази прекрасна дума заслужава да бъде реабилитирана!) младите, в този смисъл блогът ми е... "иновативен", ако ми позволите да използвам тази дума, щото, както знаете, тия дни съм на такава вълна, пиша всеки ден поредица от есета на тема как се прави иновативно, инак казано, демократично училище.

Е, в иновативното училище даскалите правят като мен, ползват интернет за да общуват с учениците си постоянно, дават възможност на учениците си да се образоват непрекъснато, да участват в какви ли не дискусии, да общуват с преподавателя си, знаете, аз често публикувам в блога си разговори и дори цели диалози с мои ученици или просто с млади хора, които са се обърнали към мен и сме започнали интересен диалог по важна тема. Да, блогът ми е съставна част от моята "иновативна" образователна стратегия, знаете, чрез блога си аз правя всекидневни отчаяни опити да разбия безразличието на образователните началства от различен ранг, като се почне от министрите на образованието и науката, та се стигне до... директорката на училището, в което работя, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив (т.н. "ТЕТ-Ленин", така още наричат в Пловдив това знаменито училище, в което имам честта да работя цели 16 години, е, вярно, в последните две години и половина, за благодарност заради това, че съм толкова иновативен и модерен, веднъж вече ме опраскаха, уволниха ме веднъж за благодарност, съдът обаче ме върна, но понеже аз продължавам да съм, както сами забелязвате, страшно иновативен, сега въпросната директорка подготвя новото ми опраскване, ако ми позволите да използвам тъй пищната мутренска думичка, към която толкова е привързан нашият любим премиер.

Както и да е, отклоних се, нямаше смисъл да пиша за моята тъй очевидна иновативност, това ако искате не го четете; аз бях започнал да разсъждавам, че за моите образователни и личностно формиращи иновации не получавам нищичко, абсолютно нищичко (е, ако не броим въпросните опрасквания, ама те са ми само като награда!), една стотинка не получавам - а след около месец-два, през октомври, ще се навършат точно 10 години откакто аз пиша своя блог, пиша го всекидневно, неуморно, без прекъсване (слава Богу за което, щото това си е същински подвиг - предвид моето здраве!). Излиза, че щом като нищичко не получавам, щом никой не ми плаща за работата по правенето на моя тъй иновативен блог, значи хората у нас са големи... харабии, или пък изобщо не ценят този вид труд, нали, кажете де, нима не излиза точно така, нима нямам право да направя един такъв извод? Значи този мой "продукт", да го нарека така, интелектуален и духовен, ценностно формиращ, идеен и пр. продукт, у нас изобщо не се цени, нали така излиза, защо мълчите, защо нищо не казвате?! Няма, никой общо взето не цени моя труд, от което правя извода, че не цени този вид труд - и този вид ценности, духовните! Прочее, като казах "никой", съгреших спрямо истината, има хора, българи, които много са помогнали, които са ми показали, че ценят този вид труд, ето, сега справедливостта изисква да им кажа даже имената, което и правя; та хора, които са подпомогнали блога или издаването на някоя мой книга, или пък издаването на списание ИДЕИ, са следните личности (всичките те са подпомогнали финансово блога и автора му, понякога със скромни суми, това са хора предимно пенсионери, но има и по-млади хора):

- Петър Каменов от Монтана
- Томи Томев от Елхово
- Гергана Герасимова от Велинград
- Георги Хаджийски от Драгушиново
- Райчо Радев от Перник
- Един анонимен нашенец от Австралия, който веднъж даде 20-тина долара, за да проверим дали работи системата PayPal, проверихме, работи, ала друг по нея не е пратил нищо;
- Една дама от Барселона, тя подпомогна издаването на моята книга "Изворите на живота"
- Един нашенец от Варна, анонимен, не знам дали не е сикаджия, не си каза името, той подпомогна издаването на моята книга "Еротика и свобода"
- Моят адвокат г-н Феодор Иливанов от Пазарджик, който ми води съдебното дяло почти даром, вложи много труд, той ми е помогнал също така с нещо много скъпо, именно много и то тежък интелектуален труд, за което ще му бъда благодарен докато съм жив!
- Да ме прощават ако има още някои други хора, които са ме подпомогнали, не се сещам в момента, сигурно има, тук не броя ония хора, които са си купили книги или списания от мен и са пратили банкнотата в препоръчано писмо, леле, ако ме заядат данъчните за недекларирани приходи, нищо чудно да ме тикнат и в затвора! Разбира се, като аргумент ще кажа, че съм дарил купища книги и списания на държавни, общински и училищни библиотеки, дали това нещо съдът ще го приеме като смекчаващо вината обстоятелство?!

Имам и още един спонсор, това е... Google, да, проклетите американци и мен ме подпомагат! Самата корпорация ми е пращала 3-4 пъти чекове за 100 долара - заради рекламите, които съм сложил в блога си (блогът ми пък е собственост на Google, не е моя лична собственост, ползвам тяхна безплатна система за блогове). И тук вече мога да спомена, чини ми се, и името на този млад човек от САЩ, който ми прати вчера 100 долара, а и преди време също прати толкова, това е Калоян Борисов, живее и работи в щата Кентъки, САЩ. Това е. Готов съм вече за арест от данъчните, за финансови престъпления, моля, другари, напишете донос "там, където трябва", ще ида да излежа в затвора престъплението си, та да си почина малко.

Толкова. Да не забравя да спомена и това, че заради опраскванията ми и заради съдебните дела, които съм водил срещу самонадеяни образователни чиновници, дето водят същинска война срещу моята прословута иновативност, аз съм дал луди пари и на адвокати, и какви ли не разходи около тия дела, за глоби и за какво ли не, дал съм толкова пари, че с тия пари можех спокойно да си издавам списанието и книгите още години наред, ала на, ето, наложи се да ги дам заради капризите на въпросните властни чиновнички, които не могат да понасят моята иновативност, моя творчески подход, моята личност и всичко, свързано с мен - и затова водят жестока подмолна война срещу мен, нека да се знае и този факт, той може да е интересен за бъдещите историци на българската култура и образование, които един ден ще описват преживяното и изстраданото от такива идиоти като мен - имащи участта да живеят в нашето тъй интересно лудешко време.

Спирам дотук. Писна ми да пиша по този въпрос. Имам и страшно много работа: правя поредния брой на списание HUMANUS, закъснях с него, имам и друга натрупана работа, това лято за мен ще е същински кошмар. Моля написаното дотук да не се възприема като подканване някой друг да се развърже кесията, не, да не си мислите, че като напиша такова нещо, и върху мен се изсипва "златен дъжд", не, няма такава опасност, мили дами и господа завистници. Тежко се живее у Нашенско, особено ако си интелектуалец, философ, идеалист, дето си си втълпил да работиш за доброто на човечеството, за общественото благо, за бъдещето на младите и прочие. Това е положението. Тази ми беше основната мисъл, която се опитах да илюстрирам с настоящия текст, ако ме разбрахте, тази ми е само мисълта. Никакви други "задни мисли" немам, не съм чак толкова коварен и долен човек, както някои другари и другарки ме възприемат. Те обаче такива като мен изобщо не могат да ги разберат, ето там е проблемът ви, драги и мили другарки и другари!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И четете блога ми колкото си искате, дори само да ми пожелавате с чисто сърце живот, здраве и сили, за мен това е предостатъчна награда! Толкова ми стига, то изобщо не е малко. Аз ценя истинските неща, едно добра мисъл или чувство за мен са направо безценни неща. Които струват много повече от проклетите пари. 

Но това едва ли се разбира от повечето хора. Затова нека те с право да ме смятат за пълен идиот, за урод, за откачен, за луд и за какъвто си искат още. Те няма как да разберат и това, че аз лично се смятам за страшно богат, за колосално богат човек, и то с най-истинските богатства, нека да ми си смеят и да ми се подиграват колкото си искат, но това е самата истина, аз наистина съм толкова богат, колкото те изобщо не могат да си представят. И то с богатства, които са много по-скъпи от пачките, от купищата диаманти, от златото, от колите, от вилите, от дворците и от всичко останало, за което можете да се сетите.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: