Политическото блато у нас, пагубното политическо статукво може да бъде раздвижено по един-единствен начин: Костов да бъде издигнат за президент!

Току-що във Фейсбук си позволих да дам в писмен вид ето какъв съвет - адресирам го до ръководството на ДСБ:

Аз лично смятам, че затегналият се казус с издигането на "единен десен кандидат за президент" трябва да бъде разсечен по един най-прост и чист в нравствено отношение начин: ДСБ да се оттегли от тия отвратително аморални пазарлъци и шмекерувания, да убеди Иван Костов да се съгласи да бъде издигнат за неин кандидат за президент, за който ще гласуват с чиста съвест (а не с отвращение!) автентично-дясно мислещите хора в България, Костов да стане кандидатът на ДСБ, да участва в изборите, да покаже на дело съкрушителното си превъзходство над аморалната, безочлива и скудоумна политическа гмеж, която ще се състезава за поста държавен глава на България.

Този е достойният изход, това е достойното политическо поведение, което отдавна не сме виждали: стига шикалкавене, време е нещата и у нас да почнат да се правят истински! Политическото блато у нас, пагубното политическо статукво може да бъде раздвижено по един-единствен начин: Костов да бъде издигнат за президент! Само той може да изпълни тази историческа задача. Едно негово интервю по телевизията разтърсва страната, а представяте ли си той да стане кандидат за президент - каква буря ще последва от това?! България мигновено ще стане съвършено друга ако Костов бъде издигнат за президент! Помнете ми думата, точно така ще стане!

Това е, ДСБ трябва да издигне своя почетен председател за български президент. Така постъпват партиите, за които ценностите, моралът, честта, дългът и прочие значат нещо. Аман от партизанско безочие: време е някой да даде един пример, че в България е възможна коренно различно и достойно политическо поведение?!

Костов години наред в ужасно тежките условия на разюздана кампания срещу него показваше, че това е възможно, длъжен е и ето сега, в този най-тежък и съдбовен за България момент отново да се намеси и да направи тъй потребната първа стъпка за излизането ни от политическото тресавище, в което сме затънали до гуша! България има един страхотен политически капитал, който е престъпление да не използваме: това е политик от ранга, от величината на Иван Костов! Срамота е да не използваме най-ценното или най-голямото богатство в политиката, което имаме!

Това е моето предложение. Ако има достойни, твърди и смели политици в ДСБ, могат да се възползват от съвета ми! Ако няма - да се чупят главата и да правят каквото искат! Нека да се унижават колкото си искат: ако политическата проституция е политика, то в такъв случай аз съм... китаец!

ДОБАВКА: Ако човек някъде употреби думата "Костов" и отнякъде мигновено изпълзяват легиони интернетни тролове и в такт започват да плюят, да лъжат, да мажат, да крещят истерично, да вият като гладни чакали: Костов това, Костов онова, Костов бил най-големият злодей и прочие, и так далее, и тому-подобное, и ала-бала, и тинтири-минтири!

Това е феноменално: очевидно има защо мафията да я е толкова много е страх от Костов, та продължава да поддържа и финансира тая оплюваческа медийна измет? Или просто у нас идиотите, дето верват на медийните мерзавци, са прекалено много? Да се спори с тия зомбита няма смисъл, ето аз как се отнасям към тях, ето какво току-що им написах на едно място:

Тия, дето така истерично крещят "Дръжте крадеца!", обикновено сами са крадци. Мръсните си съвести ли се мъчите да перете като плюете така усърдно по Костов и като му приписвате собствените си грехове?!

... Ало, вие тука спявка на антикостовистките оплювачи ли сте си организирали?! :-) Извикайте агент Гоцэ Первановый да ви бъде диригента! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo