Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 24 август 2016 г.

Ако либералното възпитание се е провалило, то "какво да правим ний с гайдите" - след като нашето възпитание е съвсем нелиберално?!



В шведската версия на книгата му "Как децата взеха властта", на корицата е малкият му син – надянал оранжева светоотразителна жилетка и каска и здраво стегнат с автомобилен колан. В ръката си стиска меченце.


А когато остареем и грохнем, те ни захвърлят в старчески домове


Интервю с Давид Еберхард, шведски психиатър

... Чудите се защо либералното възпитание е пълен провал? Защото родителите вече не се държат като отговорни възрастни хора. Те мислят, че са длъжни да бъдат най-добрите приятели на децата си. Те се поставят на едно ниво с тях, без да слагат никакви граници, страхувайки се да им противоречат. Те вече не взимат никакви решения, а искат да бъдат готини, бунтари – също като децата си. В днешно време цялото ни общество се състои от едни тинейджъри...

... Виждаме много млади хора, които са разочаровани от живота - очакванията им са твърде високи и животът им се струва твърде тежък. Това се проявява чрез душевни смущения на безпокойство и прояви на самоунищожение, които бележат впечатляващ ръст в Швеция...

... - А демократичната семейна структура?

Еберхард: Не мисля, че изобщо трябва да има такава. Отношенията между възрастни и деца винаги са асиметрични. Това са отношения между учител и ученик. Единият учи – другият слуша. Родителите имат по-богат опит, затова могат по-правилно да оценяват обстоятелствата, имат повече знания. Затова правилата са тяхна грижа. Разбира се, човек трябва да изслушва децата си, но в Швеция нещата стигнаха твърде далеч. Стига се дотам те да решават всичко в семействата. А всъщност, най-важното на което трябва да научим децата си е как да се справят с трудностите...

... Проблемът се отнася до хилядите морализатори и възпитателни експерти. Те се опитват да казват на родителите как е правилно или неправилно да се държат, какво да правят и какво да не правят. Търсейки ориентири по пътя, родителите възпитават в идеологии, от които после никак не е лесно да се избавят и пращат децата си в света на големите илюзии...

... Много родители действат противоречиво, без изобщо да мислят за това. Ние лошо подготвяме децата си за живота им като възрастни, заблуждаваме ги, че с тях никога няма да се случи нищо лошо, че ние винаги ще сме до тях и ще им помагаме, че те са пъпа на Земята. В психиатричната ми клиника се срещам с млади хора, които са дошли, защото някой ги е изоставил или кучето им е умряло. Те имат огромни затруднения да се справят и преживеят обичайни неприятности.

Родителите искат медицинско обяснение за своята безпомощност. Диагнозата Синдром на дефицита на внимание с хиперактивност, те приемат с облекчение, защото са получили обяснение за поведението на децата си, и вече могат да спрат да винят себе си. Родителите са изумени, че децата им са толкова уморени, раздразнителни, хиперактивни, но никога не им идва на ум, че могат да ги накарат да си легнат по-рано или им забранят гледането на телевизия и безпаметното висене пред компютъра...

... От друга е училището. Авторитетът на нашите учители е нищожен. Децата не считат за необходимо изобщо да ги слушат, така, както не слушат и собствените си родители.

Затова и резултатите в образованието са плачевни. Според изследване на Pisa, шведските ученици са първенци по бягане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм. Но самочувствието им е огромно! Типично за деца, постоянно намиращи се в центъра на грижите и вниманието...

... Да се фокусираш единствено върху децата си – не е най-добрия възпитателен метод. Ако беше така, децата ни щяха да ни обичат повече, отколкото къде и да било по света. А това не е така. Когато остареем и грохнем, те ни дават в старчески домове. В останалите страни, семействата живеят заедно, защото родителите, макар и престарели, все още са ценени и обичани.


Шведските ученици са първенци по бягане от часове, обиди към учителите и краен вандализъм

Виж и това: Интервю, поставящо важни въпроси на възпитанието и образованието на младите, където съм написал следния "КРАТЪК" МОЙ КОМЕНТАР (писан е през миналата година; тогава не е имало никакви коментари, а сега дали ще има?):

Безспорно е, че родителите правят много грешки в отношението си към своите деца. А и общо взето няма кой да им каже какво по-точно трябва да правят, изпълнявайки своята така отговорна и трудна роля да бъдат родители - и особено възпитатели на децата си. Тия неща не се учат и не се преподават, пък и да се учат и преподават, се учат и преподават така, че това едва ли ще им помогне кой знае колко. С наръчници по практическа психология едва ли може да се стане добър родител. Учителите пък, макар и да са уж обучавани да бъдат възпитатели на младите, са обучени да го правят така, че по-добре изобщо да не бяха обучени. Щото те правят вече "системни грешки", използват съвсем порочни подходи. А що да кажем за провала на т.н. "либерално възпитание", за която се говори в това интервю?

Много неща могат да се кажат. Наистина, толкова ли е вредно т.н. либерално възпитание (и образование), което, да речем, го има в някаква степен в Европа - поне в отношението на родителите към техните деца? Ако родителите са с либерални разбирания или възгледи, те ще се отнасят към децата си либерално, т.е. ще зачитат свободата им. И няма да се опитват да дирижират живота им, да налагат пълен контрол върху решенията им и т.н. Това е правилно, защо пък не? Как децата ще привикнат към свободния живот, как ще развият своята способност да решават проблеми и да вземат решения относно ситуациите на своя живот ако не практикуват от малки свободата, ако не са оставени от своите родители в опита, практически, да разберат що е това нещо, наречено свобода? Разбира се, има опасност, отнасяйки се по този начин към децата си, да ги оставим един вид "на произвола", и в резултат да се стигне до въпросните "отрицателни последици". Свободата има много "отрицателни последици", но това съвсем не е основание да се откажем от нея, нали така? Или можем да се откажем? Но в името на какво ще се откажем от свободата си, какво ще спечелим ако я пожертваме? Дали това, което ще постигнем, ще бъде по-добро от това, от което сме се отказали, от това ,което сме пожертвали?

Многото свобода е вредна, така ли? А свобода ли е контролираната свобода, "свободата наужким", уж да си свободен, ама един вид пак да си "под похлупак"? Могат ли родителите, оставяйки децата си свободни, все пак да влияят по един по-фин, деликатен начин върху решенията им - насочвайки ги във "вярната посока"? Прочее, кой е този, който ще реши кое е правилното и кое е неправилното след като тук става въпрос за техния, на нашите деца, живот? Можете ли да поемете тази отговорност да се разпореждате с техния живот? Как така - и на какво основание? Кой ви дава право да искате, да се стремите към такава една власт над чуждия живот, към живот, който не ви принадлежи?

А каква и ситуацията у нас, щото дотук разсъждавам по принцип. Ами у нас децата уж са свободни, ала това е само привидност: как да могат да са свободни в едно общество, за което като цяло свободата е непроницаема загадка, е една тайна - пък и е нещо крайно нежелано? Или, по-вярно казано, общо взето е нещо непреживяно и непочувствано дори от родителите. Ако самите родители не разбират що е свобода, не обичат свободата, не умеят да живеят свободно, нямат подобаващото съзнание на един свободен и отговорен човек, то тогава какво ли възпитание ще осигурят те на своите деца? Ами... никакво, възпитанието, което ще им осигурят, ще бъде никакво, т.е. "ни рак, ни риба". Децата трябва да преживеят на основата на своя жизнен опит тайнството, наречено свобода, трябва да се направи така, че в живота си да я почувстват, което е предпоставка не само да разберат що е това свобода, ами дори и да я обикнат. Децата трябва да бъдат поставени в жизнена ситуация, в която да може да се роди тяхното лично и автентично съзнание за свобода. Тоест да се породи убеждението им, че без свобода животът за човека просто не си струва усилието. Да, обаче как да се случи това в едно общество, в което свободата се възприема масово като нещо най-страшно и опасно - от което децата следва да бъдат овардени - от което децата трябва да бъдат лишени?

В училище нашите деца са подложени на такова едно отношение, че да привикнат не към свободата, а към противоположното на нея, именно към диктата, тиранията. В училище нашите деца няма да разберат що е това свобода, нашата училищна система е такава, че децата следва да станат нещо като роботчета, които са привикнали да правят едно-единствено нещо: да изпълняват заповеди и команди. Никой не оставя децата ни в училище да вземат свободни и отговорни решения, системата на образование и възпитание у нас е откровено свободоненавистническа. Който иска да съхрани свободата и достойнството си в тази система, независимо дали е учител или ученик, ще си има много главоболия. Той ще бъде обявен за "черна овца" и ще бъде репресиран всеки ден. Докато или бъде пречупен и забрави за свободата, или пък бъде смачкан сякаш е червей. Е, децата имат у нас този избор: да станат конформисти или пък да станат бунтари. Втората възможност е съвсем рядка, малцина ще се възползват от нея в нашите родни условия. Ясно защо, вие разбирате защо това е така, нали? Е, училището у нас произвежда нагаждачи, фабрикува конформисти. Произвежда ги в огромни количества. Произвежда и фабрикува в колосални количества един дефектен по начало човешки матр`ьял, ако мога да използвам любимата дума на непрежалимия другар Тодор Живков и на неговия най-близък възпитаник, нашият днешен любим премиер.

От този именно дефектен човешки матр`ьял, понеже изначално е чужд на свободата, могат да се очакват какви ли не зулуми, ексцесии, трагедии; младите, непознаващи свободата, са хем нихилисти, хем същински волунтаристи, те са способни именно на всичко. Те, примерно, са способни, вероятно неясно защо, ей-така, без смисъл, да тормозят, да пребият до смърт 3-годишно дете, чиято майка им се е доверила да се грижат за него; вчера писах повече по този случай, виж: Представите за образование и възпитание у нас са изцяло сбъркани, порочни и негодни - щом системата фабрикува такива уродливи човешки, с извинение, продукти. Такъв един дефектен продукт на изцяло сбърканата и порочна система е способен, примерно, да се напие като казак, след това да се качи в леката си кола, подарена му от таткото-идиот, по-нататък абсолютно малоумните му другари-връстници, без да се замислят, ще се качат в колата с него, след това като подпали колата той ще се прави, разбира се, на "голем пич", ще кара като обезумял - докато шибне колата със страшна сила в някое дърво или в някой крайпътен стълб, та да избие всички. Или, примерно, да помете и размаже групичка младежи, вървящи във великденската нощ по тротоара - понеже са се запътили към черквата. На всичко, повтарям, е способен такъв един дефектен из основи човешки матр`ьял, за който свободата е нещо неизвестно, е пълна непонятност. Сега разбирате ли защо нашата тъй антилиберална образователно-възпитателна система е хем противочовешка, хем също така е и толкова опасна за обществото, че вече се е превърнала в същинска заплаха за националната ни сигурност?

Способен да прави каквото му скимне не е младежът, който е бил оставен на "пълния произвол" на тъй нежеланата у нас свобода; не, няма такова нещо, да ме извинява ученият шведски психиатър, дето е написал тази своя антилиберална книга. Способен на пълен произвол е оня, който изобщо не знае що е свобода, който никога не се е обучавал на свобода, никога не я е практикувал - той именно е способен на абсолютно всичко. Точно такива са най-горещите привърженици на формулата на Достоевски, която съдържа същината на пълния нихилист: "Все дозволено!", да, "Всичко е позволено!", казано на български, е девизът на всички, които не знаят що е свобода, противно на това, което обикновено се мисли по този въпрос. Не от свобода се стига да въпросната "слободия", а от нейния пълен дефицит, заради лишеността от свобода се стига до пълния произвол, до анархията, до онова, което ний, философите, наричаме волунтаризъм. Волунтаристът е именно оня, който не зачита никакъв закон, а до такова едно поведение се стига когато човек никога не е усетил и разбрал що е това свобода. Свободата не е вредна, както се смята у нас, тя на лошо няма да научи хората, на лошо ще ги научи несвободата. Думата "свободия" е най-тъпата дума в българския език - щото тъкмо слободията няма нищо общо със свободата. Слободията е именно произволът, на който е способен оня, които изобщо не знае що е свобода. Защото ако поне малко знаеше що е свобода, той никога нямаше да си позволи да прави каквото му скимне. Без свобода няма отговорност, без свобода няма нищо - без свобода всичко се обезсмисля. Това нещо само у нас, в България - не го знаем, а пък дори и да го знаем, не го признаваме. Пардон, грешка: и в Русия изобщо не знаят това. Там живеят хората, които са открити врагове на свободата - и у нас е пълно с такива. Затова именно и сме толкова прокопсали де, но това вече е отделна тема.

Спирам дотук. Няма що, "кратък коментар" написах, личи си! Дали да не го сложа този "кратък коментар" като отделен постинг? Най-вероятно така ще направя. Темата, която подех, е голяма, тъй че донякъде съм извинен за дългия си коментар. Още много може да се каже по тази безкрайна практически тема. Аз много се замислям дали да не посветя на тази тема и днешното излъчване на своето предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Най-вероятно тази ще бъде темата, ще видим, щото пък там поехме по друг път, там реших да проведа една поредица от предавания, свързани с душевния живот на човека, една поредица от психологически теми. И стигнахме до темата за чувствата. (Миналият път говорихме за разсъдъка, за мисленето, за съзнанието.) Та ще видим де, може временно да прекъснем онази поредица за да вмъкнем темата за възпитанието. Въпросът Как възпитаваме децата си? е един важен въпрос, който може и трябва да се поставя много често - и то най-настойчиво. Ще видим, те нещата са свързани, тъй че не ми пречи да избера която си искам тема. В това предаване ми е дадена пълна свобода, никой не ми се меси коя да бъде темата или какво да правя. Всичко сам решавам. Превъзходно нещо е свободата, от мен да го знаете!

Превъзходно и при това е най-сладкото нещо, както добавя лудият дон Кихот де ла Манча. Тия обаче, дето се плашат толкова от свободата, са в голямо заблуждение. (Те именно поставят... салама над свободата - ако мога да използвам онази трогателна реклама на тъй драгите на българското сърце салами!) А системата на образование и възпитание у нас, която е основана на принципа на тоталното игнориране на свободата, т.е. на принципа на свободоненавистничеството, другояче казано, на отдадеността на робуването, произвола и на тиранията, наистина е същинска заплаха за националната ни сигурност. Аз това нещо ще го повтарям докато колкото се може повече хора не го разберат. Ето, с това и ще завърша и днес. Без свобода няма как да се роди човешката личност, отречем ли свободата, тогава значи че сме погубили личността у себе си. Просто е. Бъдете личности, бъдете свободни, не харизвайте никому свободата си - този е моят съвет към вас, и млади, и стари, към всички! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: