Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 4 август 2016 г.

Снимки от срещата ми с великия учител, с доайена на ПГЕЕ-Пловдив - наричана от "общественото мнение" в Пловдив все още "ТЕТ-Ленин", за жалост! - г-н Жак Асса!













Снимки от вчерашната ми среща с великия учител, с почетния доайен на ПГЕЕ-Пловдив (наричан от "общественото мнение" в Пловдив все още "ТЕТ-Ленин", за жалост: щото бодри и бдителни другарки осуетиха предложението ми училището да се нарича Стив Джобс!) г-н Жак Шемая Асса, с когото имах щастието да се срещна вчера в една градинка в горещия Пловдив...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

22 коментара:

Анонимен каза...

Легендарен учител!

Stoyan Tasslakoff

Анонимен каза...

Не ми е преподавал, но още първите ми дни в "ТЕТ-а" бяха свързани с него и интересна случка... За първи път имахме физика, знаехме че ще ни преподава жена... Аз дори я познавах (беше кротка и добра женица, не бе високо интелигентна, но хитростта и помагаше (нещо като Бай Ганя) а аз я познавах, защото тя работеше в училището, където учих преди това... явно си е докарвала часове, но директорът нещо не я одобри и тя се остана само в ТЕТ-) - леко въведение..... Та чакахме си въпросната госпожа, родена в Царево, но живуща в с. Крумово ( разказвала ни е образователни истории.... как колила "прасйето" , "помагам на м'жът ми" .... и т.н..... Та.... Чакаме си първият час по физика в ТЕТА, когато влезна г-н Аса. Без много думи, извади от един стар черен куфар учебник по хизика за !!! 9-ти!!! клас, каза че това ще ни е учебника.... В стаята настъпи лек шум, всеки се въртеше и питаше съседа си по чин какво става... И тогова, заради силната ТЕТска пропаганда или не, но се чу силен глас, който заглуши всички "Абе... ние сме в ТЕТ-а все пак... не сме като другите... ще учим директо материал за 9-ти клас"... Всеки млъкна и заби поглед в Г-н Аса... Тогава той прояви желание, да провери знанията ни... В този момент голямата врата на стаята се отвори и в стаята влезна ниска и набита жена, носеше големи кръгли очила, косата и беше къса и гъста-червена.... Тя се извика силно: А...????@??#?? Ко стаа тук уа???? А???? Куой клас стие виии ла??? А???? .. - Отговорихме и 8 ж! Тя погледна бързо и последователно нас и г'-н Аса, няколко пъти... И каза: Аба... г-н Аса, туй нией ваша клас, туй я моа клас.... г-н Аса гледаше сякаш през нея.. думите и сякаш минаха покрай ушите му.. каза само А...:)!..... чу се лек кикот от стаята, но това сякаш амбицира Асата е той каза, да отворим учебниците на страница..... Ниската госпожа със странен акцент пак влезна в обяснителен режим: Ся... г-н Аса... начи... туй а уосмйй Жу, вийй сти на дивети клас, туй нийе ваш клас, туа моа клас... И така минаха 5 мин.

Антон Антонов

Анонимен каза...

Асата изведнъж се огледа... погледна нас, погледна учителката, която дори в тези 5 мин., и каза че му пречи и да излезне... Та Аса прибра учебника в куфара и се тръгна.... Тогава си дадох обяснение на легендите, защо Аса оставял цели класове на изпит.... той 5 мин. не разбираше какво става... А учителката, която споменах се казваше Мара Антонова. Странното бе, че от добродушна женичка... в ТЕТа се бе превърнала в Цербер. Остави на изпит няколко човека, имахме малко момичета в класа, но тя се заяждаше с тях, наричаше ги любовчийки и не беше реална в оценяването към тях! Оценките при нея стигаха до 4-ка, но поради липса на млади кадри или поради липса на мозък на тогавашния директор, тя ни преподаваше по два предмета. Вечно със съмнение към нас и с отношение като към престъпници, което и други учители проявяваха... накаква заповед ли е било това... нз..., но си дадох и отговор на въпроса "Защо младите заминават в чужбина" Г-н Аса може да е велик човек и преподавател, но всяко нещо си има вярка! Работата с учиници е тежка! За това си има и ПЕНСИОНИРАНЕ! Човеко отдавна е бил за пенсия, но... айде сега.. да го държим тук... Той не проумяваше какво се случва.... как да преподава и то на млади хора!? Той е спрял в 70 и някоя и си мисли че е там... Младите, да ходят да берат ягоди, а хора като него да киснат 20 год. след пенсия и да съсипват психиката и бъдещето на младите.... И не, не е бил велик преподавател, щом оставя цели класове на които е преподавал той... на изпит! За тази грешка, плащат младите! Защо? Г-н Грънчаров, извинете ако съм ви убидил с нещо, вие бяхте от малкото в "плявата", предполагам за това имахте и проблеми... Малко бяха учителите като вас в ТЕТ-а, за които мога да кажа добро! Явно лошото отношение е било условие и заповед, само мислещите не са го изпълнявали, а вие сте мислещ човек!

Антон Антонов

Анонимен каза...

Асата изведнъж се огледа... погледна нас, погледна учителката, която дори в тези 5 мин., и каза че му пречи и да излезне... Та Аса прибра учебника в куфара и се тръгна.... Тогава си дадох обяснение на легендите, защо Аса оставял цели класове на изпит.... той 5 мин. не разбираше какво става... А учителката, която споменах се казваше Мара Антонова. Странното бе, че от добродушна женичка... в ТЕТа се бе превърнала в Цербер. Остави на изпит няколко човека, имахме малко момичета в класа, но тя се заяждаше с тях, наричаше ги любовчийки и не беше реална в оценяването към тях! Оценките при нея стигаха до 4-ка, но поради липса на млади кадри или поради липса на мозък на тогавашния директор, тя ни преподаваше по два предмета. Вечно със съмнение към нас и с отношение като към престъпници, което и други учители проявяваха... накаква заповед ли е било това... нз..., но си дадох и отговор на въпроса "Защо младите заминават в чужбина" Г-н Аса може да е велик човек и преподавател, но всяко нещо си има вярка! Работата с учиници е тежка! За това си има и ПЕНСИОНИРАНЕ! Човеко отдавна е бил за пенсия, но... айде сега.. да го държим тук... Той не проумяваше какво се случва.... как да преподава и то на млади хора!? Той е спрял в 70 и някоя и си мисли че е там... Младите, да ходят да берат ягоди, а хора като него да киснат 20 год. след пенсия и да съсипват психиката и бъдещето на младите.... И не, не е бил велик преподавател, щом оставя цели класове на които е преподавал той... на изпит! За тази грешка, плащат младите! Защо? Г-н Грънчаров, извинете ако съм ви убидил с нещо, вие бяхте от малкото в "плявата", предполагам за това имахте и проблеми... Малко бяха учителите като вас в ТЕТ-а, за които мога да кажа добро! Явно лошото отношение е било условие и заповед, само мислещите не са го изпълнявали, а вие сте мислещ човек!

Антон Антонов

Анонимен каза...

Асата изведнъж се огледа... погледна нас, погледна учителката, която дори в тези 5 мин., и каза че му пречи и да излезне... Та Аса прибра учебника в куфара и се тръгна.... Тогава си дадох обяснение на легендите, защо Аса оставял цели класове на изпит.... той 5 мин. не разбираше какво става... А учителката, която споменах се казваше Мара Антонова. Странното бе, че от добродушна женичка... в ТЕТа се бе превърнала в Цербер. Остави на изпит няколко човека, имахме малко момичета в класа, но тя се заяждаше с тях, наричаше ги любовчийки и не беше реална в оценяването към тях! Оценките при нея стигаха до 4-ка, но поради липса на млади кадри или поради липса на мозък на тогавашния директор, тя ни преподаваше по два предмета. Вечно със съмнение към нас и с отношение като към престъпници, което и други учители проявяваха... накаква заповед ли е било това... нз..., но си дадох и отговор на въпроса "Защо младите заминават в чужбина" Г-н Аса може да е велик човек и преподавател, но всяко нещо си има вярка! Работата с учиници е тежка! За това си има и ПЕНСИОНИРАНЕ! Човеко отдавна е бил за пенсия, но... айде сега.. да го държим тук... Той не проумяваше какво се случва.... как да преподава и то на млади хора!? Той е спрял в 70 и някоя и си мисли че е там... Младите, да ходят да берат ягоди, а хора като него да киснат 20 год. след пенсия и да съсипват психиката и бъдещето на младите.... И не, не е бил велик преподавател, щом оставя цели класове на които е преподавал той... на изпит! За тази грешка, плащат младите! Защо? Г-н Грънчаров, извинете ако съм ви убидил с нещо, вие бяхте от малкото в "плявата", предполагам за това имахте и проблеми... Малко бяха учителите като вас в ТЕТ-а, за които мога да кажа добро! Явно лошото отношение е било условие и заповед, само мислещите не са го изпълнявали, а вие сте мислещ човек!

Антон Антонов

Ангел Грънчаров каза...

Здравейте, г-н Антонов, няма нищо, Вие си казвате своето възприятие на нещата, разказвате свой спомен, споделяте своя оценка, а всеки има право на позиция. На мен ми е много интересно това, което казвате, то много говори и показва. Ето, и снимките на г-н Асса, и Вашият разказ ни дават повод да поговорим по тия проблеми, темата е пак ситуацията в българското образование, а тази тема е важна. Едни хора са възприемали г-н Асса или г-н Паунов, предишният директор, по един начин, други - по коренно различен, това е съвсем естествено, ние няма как да възприемаме всичко по един и същ начин, слава Богу че е така! Да, г-н Асса имаше обичай да оставя дери цели класове на поправителен изпит, но на г-н Асса мнозина, завършили училището, са му благодарни, че са научили нещо. Той е оригинална личност, каквато рядко се среща, а такива личности винаги биват възприемани противоречиво. Само безличните биват възприемани еднакво - или пък бива хвалени масово. Личности като г-н Асса няма как да бъдат обичани от всички. Но аз съм забелязал, че талантливите личности могат да оценят таланта да други талантливи личности, тия неща също са естествени. Та нека да се изкажат и други хора. Може да стане интересна дискусия.

Анонимен каза...

За тази институция ТЕТ-а, мога книга да напиша! Паунов се държеше много добре с нас, като преподавател. Но явно оперативките са приличали повече на "сектантско нахъсване", отколкото на работна среща (това е мое мнение)! Кажете ми Вие, като преподавател и човек, който е изучавал психология, следният казус... Класът в който бях, беше със засилено изучаване на френски език. Първата години ни преподаваше г-ж Попова. Едва бяхме взели азбуката, когато се започнаха диктовки, съчинения и т.н... (1-2 месеца, след започнато учение). Направи ми впечатление, че ученето до 2 ч, сутринта не е от значение... и да учиш и да не,.... резултатът все бе един и същ. Тръгнах на уроци по френски. В края на срока имахме класна работа. 10 тема... съчинение... След като ни дадоха темите, отидох при много добър преподавател от ФЕГ, който ми ги разви, аз ги преписах и в момента на изпита предадох съответната... ( царски) Колко ли имах??? Вероятно, 6 + ?... нищо такова, на преподавателят по фреснки от ФЕГ му бе писана оценка 2.50.... Щом един добър преподавател бе оценен така, тогава колко остава за ученика? Същата случка се случи и по математика, при Марински (лека му пръст) . Ходих на уроци по математика, но при Марински максимума бе 4... Задачите, които ми се паднаха на изпитване ги бях решавал и ги реших на изпитването, сравних отговорите и бяха верни.... колко ли трябваше, да имам ? 6+ може би??? НЕ, получих поредната двойка, което ме накара да потърся правда! Тогава говорих с него, а отговорът му бе: А бе... яаа... и дори излезна от стаята... тогава отидох при колежката му Господинова (ако не бъркам... и тя не е сред живите вече) та отидох при нея, като математик, да прегледа задачите, та каза че са вярно решени, но все пак да и оставя работата си и да ида на следващият час, така и направих... Когато отидох вече не бе така усмихната, каза ми да си взема работата... попитах я какво и е мнението и тя каза, че всичко било грешно... Аз и припомних, че преди 40 мин. ми каза друго и че това може, да се провери лесно, дали е грешно, но тя замълча и ми каза да си взимам листа и да си ходя.... Тогава отидох при зам. директора, който също е математик (не му помня името вече... плешив беше... това помня) и му обясних за случката и поисках и той, да погледне работата ми, той само погледна листа, попита кой ми преподава и когато му казах изведнъж стана и ми върна листа и рече: Г-н Марински, никога не греши! Е и той мие изпъди... Народа е казал "гарван гарвану око не вади"! Малко след тази гнусна ситуация, на гавра от дърти хора уж с положение, над един учени... г/д минаха 2 седмици и двамата преподаватели по математика излезнаха в болнични, а малко след това и зам. директорът.... чух, че са починали, а зам директорът бил болен от нещо лошо... Има бог, който гледа... Не бива, да бъдем лоши и да крепим неправдата съзнателно! Когато го правим и ние ставаме лоши, а когато някой ни помоли за помощ, значи той има нужда от нас и е редно, да я получи! И въпросната Мара Антонова излезна в болнични и не се върна, защото да правиш проблеми, лошо, да образуваш нерви на едни деца е голям грях! За това падна и турското робство, соц. режима, Римската империя, Хитлер и т.н... Защото все пак има бог и всеки плаща за действията си!

Антон Антонов

Ангел Грънчаров каза...

Пишете много интересни неща. По този повод мога да кажа следното: даже и най-авторитетни личности (примерно такива за мен са и и г-н Марински, и г-жа Господинова, и г-н Станев, помощник-директорът, който също беше математик, и тримата са покойници, Бог да ги прости!) в условията на античовечната социалистическа система на образование са били принудени да правят какви ли не компромиси от нравствено естество, т.е. изводът е, че и по принцип, и по начало, пък и особено в рамките на въпросната система, НЯМА НИТО ЕДИН БЕЗГРЕШЕН ЧОВЕК на тази земя, няма праведници и пр. Така е, най-вероятно. А се оказва, че човек не бива да допуска да прави компромиси от този род, също така трябва да почита истината, особено ако е учител, защото, както е във вашия пример, ето, минават години, а истината все пак излиза наяве, а и не бива да си позволяваме неуважение спрямо нито едно човешко същество, било млад човек и ученик, било какъвто и да е друг. Да, работите най-вероятно са такива само в ТЕТ.-а, а и навсякъде по принцип. заслужава си да се пише и да се обсъждат нещата. да видим дали и нукой друг ще се включи в разговора ни. Навремето ставаха невероятно бурни дискусии по подобни теми. Сега всички мълчат. Защо ли? За мен това мълчание говори много...

Анонимен каза...

Ами... относно мълчанието, преди време... още бях ученик във въпросното училище, когато се заговорих с един човек, по-възрастен от мен с около 10-тина години... хич нямаше добри спомени... Като чу за "ТЕТ-а"... сякаш "джобното му ножче само се отвори в джоба"... Започна, да крещи... "маааамичката им... @*@*@*@*@**@** и т.н. май и той не бе останал с добро впечатление... Историите са много... И аз нямам добри спомени от там, всички са свързани с тормоз на учители, върху ученици! Няма, да забравя и г-жа Колева с нейните оценки "0", ако иска, да те изпита и отсъстваш( не, да избягаш, а да си имаш уважителна причина), като ти пише 0... ходи се оправяй после.... По КСТ, една жена ни преподаваше, защото (май беше Финджиков- казвахме му - дядо Коледа-приличаше) та той бил в болничен, че имал инсулт... та една жена го заместваше и кака всички имаха нормални оценки, върна се човекът и се започна... първо ни заяви, че за последно учебника по който преподава е издаван 58ма година... ( не говорим за история на телекомуникацията, а уж за техника с която да работим) та... нямахме учебник, той горкият едвам мърмореше на дъската и всички мълчахме, но не го чувахме! Драскаше по дъската и после триеше... нищо не ни бе ясно, но и на на него също... Та по неговият предмет имахме държавен изпит и всички бяха "добре подготвени"... аз лично написах 6-7 листа по дадените въпроси... Естествено получих оценка среден 3, при въпрос към него: Къде съм сгрешил, може ли да разгледам работата си... той ми каза: А бе.... хич не съм ти чел глупостите, ако взема на всички да ви чета листовете... ма ти си изписал цяла тетрадка Бе... кой ще се занимава с теб... писах ти там една тройка... и аз му казах, че ако прочете написаното, може би все пак оценката ще е различна... и той ми каза: А бе... кой ще се занимава и обърна гръб и си тръгна.... На държавният по практика при Динчийска, имахме задача да изпълним дадена схема... раздадоха се елементите и ние трябваше да ги свържем, за да проработи дадената схема.... Аз я направих, но схемата не тръгна, проверих я добре и видях, че всичко бе изпълнено перфектно... Започнах работа, която не сме практикували, а именно да изследвам от къде идва проблема... и го открих... имаше проблем в самата схема, която ми бе дадена.... ( вече си мисля, че е било нарочно) настоявах, да ми даде друг елемент (става въпрос за диод), тя упорстваше че няма грешка, но след добра обосновка от моя страна... "котката все пак падна по гръб" даде ми елемент, какъвто исках и схемата тръгна, направих и необходимите задачи, дадени ми по условие... Отидох за оценка и и казах: А сега не отл. 6, а 10 трябва да получа, защото ви открих точно от кой елемент идва проблема, нещо което вие не сте направили и не се сетихте... Тогава със злобно изражение ми написа Добър 5.... и с още по-нагла физиономия ми каза: Схемата ти не тръгна от първият път... Добре, че владеят емоцията... иначе, щеше да и трябва зъболекар на инженерката... Разправях се много, не съм се карал а с доводи... и БЯХ ПРАВ! Но тя знаеше, че съм прав и от това я бе много яд... За да си учител, трябва и да си психолог, да си човек, да не си злобно и комплексирано животно! Та видях я на другия ден и не пропуснах, да и напомня, че съм прав... тя замълча, погледна ме в очите и ми каза нагло: Да, прави си за всичко... Айде догодина, ще ти пиша 6... А аз съм 12-ти клас. Казах и: Не сега ми напишете 6, но тя с ехидна усмивка се завъртя и си тръгна. Та и на държавният изпит ми съсипаха бъдещето... Какво отношение, да има към такива хора г-н Грънчаров? Кажете ми? Това са комплексирани животни, където се радват над това "ученика, да бъде държан изкъсо".

Антон Антонов

Анонимен каза...

Вярвам на Антонов. Завърших ОТЕТ "Ленин" през 1980 г. Спрямо мене също имаше доста несправедливости. Но имаше и справедливи моменти. Спрямо братовчед ми също. Той имаше по практика при Цуто четворка. Вуйчо ходи да го пита защо синът му само по практика е най-зле. "Ами, нали знаете, той щото е така - нисичък, не изпъква пред другите ..." - било обяснението от учителя по практика. Лично аз след 7 години случайно като студент попаднах на една маса с Димитров - преподаваше една година с ТЕТ-а. Представих му се - той въобще не помнеше. И директно му казах, че след него при Гено Донов съм имал шестица. Добре че се махнахте, за да имам шанс да стна отличник, казах ме полунашега. "Ти сигурно си бил невзрачен ученик" - отговори даскалът. Вече бях напълно убеден, че от липса на педагогическа култура много от инженерите-преподаватели пишеха бележки според ученическата харизма - по-едро тяло, по мъжествен вид и подобни. И връзките бяха важни, разбира се.

Веселин Делчев

Анонимен каза...

"Ти помниш ли Ассата и машините ..." Когато завършвахме, милицията след двугодишно търсене най-после хвана петима само от нашия курс. Двама осъдиха реално, а трима задочно. На единия от реално осъдените баща му идваше да изнася лекции на учителите по Марксизъм-Ленинизъм. Аз имах публикация в единствен средношколски алманах, та класа ни се разчу като събирателна точка на какви ли не. Ярко помня, че Ассата ми отдели специално внимание - той обичаше във всичко да се бърка. И между другото ми каза : И ти не може да не си ги знаел какво правят/ за осъдените говореше/. Казах му: действително не знаех какво става в моя курс. Аз след часовете тръгвам към автогарата и се прибирам с рейса за Храбрино. Нямам други контакти". Но Ассата не ми повярва, продължаваше да си държи на своето, че и аз съм знаел за двата ограбени магазина на центъра, за цяла стая ограбени касетофони, за изчезването на вдички дневници в началото на ІV курс. Но когато ми оформяше окончателната оценка по Машини, усети че съм над 5 и двамата отидохме при Домбазян, който не е харесваше /Ти му беше бройката - ми каза един съученик преди време/ и поиска той да ми вдигне оценката по Апарати.

Веселин Делчев

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Антонов, по повод на въпроса Ви:

Какво отношение да има към такива хора, г-н Грънчаров? Кажете ми? Това са комплексирани животни, където се радват над това "ученикът да бъде държан изкъсо".

ще кажа следното:

Точно по този пункт се налага да се правя най-решителната промяна, става дума за промяна на отношението на учителя към ученика. И, респективно, на ученика към учителя. Това е възлов въпрос. Системата предписваше това порочно отношение, а именно личността на ученика да не значи нищо. Сега трябва това нещо да се промени кардинално: личността на ученика значи всичко, тя е свята, ненакърнима, суверенна. Да, породи ли се едно ново, коренно различно отношение учител-ученик, бъде ли признат ученикът за личност с всичките права, тогава старото отношение отива по дяволите, тогава нещата ще бъдат поставени на чиста основа, вярно, това усложнява нещата, но ги прави истински. Да бъде унижаван и мачкан ученикът е стар подход, да бъде обиждан, да бъде тъпкан, това отношение трябва да бъде превъзмогнато. Трябва да бъде надмогнато и скритото обидно отношение, когато тормозът и терорът бива обвит в дебели слоеве лицемерие. Вярвам, ме разбирате. А каквото е било в миналото, това не може да се върне. Но не пречи да бъде описвано и анализирано. Та да се извлекат длъжните поуки. За това как не бива да се постъпва повече никога.

Анонимен каза...

Интересни истории .... Нищо не съм чувал за тях, защото аз започнах 1980 г. и то във "Вечерното". А там корифей беше бати Тошо Крачанов - с брада, много представителен и много ерудиран инженер. Но, по същество - била е приятна и интересна среща и жалко, че не съм бил на нея. С Ассата се знаем още от преди аз да отида в ТЕТ-а. Учениците го боготворяха, защото умееше да дискутира с тях по много теми. Тогава ерудираните учители се ценяха от учениците, защото и те бяха ерудирани - за едно място на приемния изпит се явяваха 5-6 кандидати. Не е като сега - за 5-6 места има 1 кандидат (хи). Само да уточня - Ассата не е живият доайен (т.е. с най-дълъг стаж в ТЕТ-а) Това е Кирил Попов, който е назначен за учител по метало-практика доста преди него. Е, да сме живи и здрави за да има и такива хубави срещи!!!

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Не бях чувал досега за този Кирил Попов. Ето че научих нещо. Той обаче не е работил май по мое време. Чак толкова заспал да съм че да не съм го запомнил не вярвам. Аз думата "доайен" за Асса я употребих в един по-широк смисъл. Не буквално. Та значи казваш, тогавашните ученици били други в сравнение със сегашните. Интересна мисъл е това, ако искаш да се поясниш малко повече, ще го изчета с интерес. Днешните ученици наистина са различни. Аз мога да сравнявам учениците каквито са били когато аз съм бил ученик. И ми се струва, че сегашните ученици имат ред предимства пред нас. Примерно имат безкрайни възможности да се обогатяват, да четат. Ний нямахме тези възможности. Четяхме от библиотеките. Днешните млади рядко стъпват в библиотека, но това само показва, че има откъде другаде да четат. Май ще загинат и книгите, и учебниците...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров, Кирил Попов се пенсионира доста преди времето на Паунов като директор. Имаше време, когато учителките се пенсионираха на 50, а учителите на 55 години. Всички бяха доволни - и те, и учениците, и по-младите учители. Но, времената се промениха ...., може би за добро, а може и за зло. Кой знае?

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Попов много често го виждах преди година по Пловдив - на главната, край Лайпциг. А един от най-първите учители в Тет-а беше Карата - по "Елмезе", Електроматериалознание. Живееше до университета, имаше вила в Храбрино. Той и Асса предпочитаха черната дъска пред производството. Същото се отнасяше и за още един преподавател - запомнил съм го с уроците по ППР - плановопредпазен ремонт. От него помня следната случка: Били млади специалисти, поставяли стълбове на много неудобно място край един път. Минали туристи с дете, което попитало майка си какви са тези хора. "Затворници" - отговорила убедена майката.

Веселин Делчев

Анонимен каза...

ха! откога са тези снимки? наистина ли е жив все още? виждам че статията е от сега, но снимките от кога са?:)

Ангел Грънчаров каза...

Отсега са снимките, отпреди две седмици...

Анонимен каза...

мерси! радвам се, че е жив и добре. аз съм негов ученик. ако някой ден се видите отново да знае, че не сме го забравили ...
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=10211096218300796&id=1216421641&pnref=story

Анонимен каза...

а стига бе! не мога да повярвам! лелее, това направо ми оправи деня. дай боже да е вярно. а аз си мислех, че го няма вече. ето сега е момента да кажа кога говоря на Вие. на вие говоря само на хората, които уважавам. по някаква космическа случайност това са моите учители. те никак не са много. броят се на пръстите на едната ми ръка и то ако бях пенсиониран дърводелец. и тук на снимките от линка по-долу е най-големия. жак шемая асса. ако на някой му е направило впечатление, че съм майстор на думичките ето го виновника да науча това на български език. щото ел. машините дето ни преподаваше аз си ги знам по рождение! баси, заменям три жълтици от царската хазна да съм аз сега човекът седнал на масата с него. имам много да му кажа за машините :)))

пп: изглежда много добре за възрастта си е много жив както винаги...

Todor Angelov, Palma De Mallorca, Balearic Islands, Spain ·

Unknown каза...

Преди няколко дена се сетих нещо за него и реших просто да набера в гугл името му, поне да знам кога е починал ... да ама не ))) оказа се че е жив и здрав ... дайте ми моля контактите му, ще накарам групата да се съберем и срещнем с него. Беше ни класен ръководител, а ние бяхме баш машини и апарати ))) mmandaliev@gmail.com Благодаря!

Unknown каза...

Цял разказ сте написал. Хареса ми. Аз също съм учила там, но г-н Асса не ми е преподавал. Той преподаваше на високотоковите специалности. А аз бях слаботокова.