Divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio. (Богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.)
Adulatio vitiorum altrix. (Ласкателството е кърмачка на пороците.)
Homo, qui tacere nescit, nescit dicere. (Човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.)
Incertus animus dimidium sapientiae est. (Съмнението е половината от мъдростта.)
Nemo ignavia immortalis factus est. (Никой чрез леност не е станал безсмъртен.)
Pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe. (Живей в мир с хората, а воювай с пороците им.)
Plerique metu boni, non innocentia. (Повечето хора са добри от страх, а не от добродетел.)
Quae desiit amicitia, ne cipit quidem. (Приятелството, което е приключило, дори не е започвало.)
Qualis vir, talis et oratio. (Какъвто човекът, такава и речта му.)
Quid ipse sis, non quid habearis interest. (Важи какъв си, а не за какъв се смяташ.)
Quid tibi fiery non vis, alteri ne feceris. (Не прави на другите това, което не искаш да се случва с теб.)
Sapienti sat. (Умният разбира и от малко.)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар