Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 26 август 2016 г.

Демократите мислят и действат принципно различно в сравнение с комунистите - иначе не са никакви демократи!



Васил Давидов каза: Който ви говори мъдро и благо, че – вярно, комунистите половин век са „прочиствали” държавата от опонентите си до девето коляно, за да настанят на водещи места в нея своите родове до девето коляно, но истинските демократи не трябва да им отвръщат със същото, защото не са и не бива да са като тях – да знаете, че единственото, за което е загрижен, е не утвърждаването и тържеството на демократичните ценности и принципи, а увековечаването на вече присвоената власт от комунистическите кланове за още девет поколения напред.

Кратък мой коментар: Така е, да допуснем, но все пак ако на комунистите ние, демократите, отговорим по досущ същия, техния, т.е. по изцяло комунистически начин, сиреч направим точно това, което те са правили на враговете си, в такъв случай нали тогава и ние, демократите, ще станем мигновено комунисти - щом сме започнали да се държим по комунистически начин?! Та нали тогава няма да има никаква разлика между нас и тях?

Те са избили враговете си до девето коляно, ние ако сторим същото спрямо тях, нали ще станем комунистически убийци точно като тях?! Нима не е възможно да покажем, че можем да им отговорим по друг, некомунистически, демократичен начин, щото ако го сторим по техния, по комунистическия начин, тогава от комунизма хептен няма да има отърване: щото тогава и ний, демократите, казах вече, ще се превъплътим, ще се преобразим в комунисти!

Докато ние, демократите, не сме още започнали да се държим по комунистически, докато се държим както подобава да се държат демократите, именно докато продължаваме да се държим демократично, до този момент надежда още има, защото ни има нас, има ни именно като демократи, но в мига, в който и ний, демократите, почнем да се държим по комунистически, възприемем от комунистите точно техния начин на поведение, тогава вече никаква надежда няма, щото тогава вече комунизмът ще е успял да превземе и нас, успял ще е да превърне и нас в комунисти - ето тази вече ще е пълната победа на комунистите, тогава вече ще настъпи пълното им тържество.

Но до този момент, повтарям, надежда още има, защото ни има нас, демократите, които твърдо не желаем да мислим и да действаме, да се държим, да постъпваме като комунисти. Дано някой ме разбра, постарах се да бъда пределно ясен. И не казах това за да увековеча господството на комунистите, моля, не ме възприемайте като враг. Щото такова едно възприемане е типично комунистическо: "който не мисли като мен е мой враг" е комунистическо мислене и е комунистическо отношение.

Демократите мислят и действат принципно и същностно различно - иначе не са никакви демократи, ами са "огледални антикомунисти", техният "антикомунизъм" огледално възпроизвежда досущ същата комунистическа психопатология. Огледалният "антикомунизъм" с нищо не е по-добър от комунизма, щото точно съответства на него, възпроизвежда го изцяло. Това, че е със знак "анти" нищо не променя, същината е важна...

За това нещо отдавна съм писал в своите книги. Затова да не се повтарям. Бъдете здрави, мислете по един здрав начин, а не както "мислят" патологично болните от комунизЪма!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

9 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, не мисля, че в това, което казах горе, може да се съзре някакъв призив или намерение да се действа по "досущ същия" начин. Но че декомунизацията е жизнено необходима процедура и единствено спасителна за обществото ни, едва ли може да има съмнение. Просто трябва мярка във всичко и аз също отдавна съм писал по тоя въпрос. Бъдете здрав и Вие!

Васил Давидов

Ангел Грънчаров каза...

Разбирам. Не трябва да им отговаряме с досущ същото, както те са постъпвали, нямам съмнение, че така смятате и Вие. Аз обаче възразих принципно щото има и хора, смятащи се за демократи, които обаче са склонни да смятат, че верният начин е този, да постъпим с комунистите така, както те навремето постъпиха (пък и до днес постъпват) с враговете си. Срещу това възразих. А има и ефективни демократични, правни и законови процедури комунистите да си получат заслуженото, които обаче у нас не бяха задвижени, прав сте, никаква декомунизация у нас не беше направена, по тази причина комунистите са така нагли, че ето, не само са ни се качили на главите, но и си позволяват да кълцат сол там. Бъдете жив и здрав!

Анонимен каза...

Комунизмът може да бъде унищожен в България само с инструментите на морала, който липсва в България. Човешката история и практика са доказали следната последователност собственост - отговорност - морал - човек - общество. В България няма собственици и затова липсва общество. Народът е лумпенизиран, няма граждани, отговорни за обществото и държавата. Собствеността се създава от държавата. Всеки човек трябва да е собственик на това, с което участва в общественото разделение на труда. Това не правят българските управници и така държат българите в блатото на неунищожения комунизъм. Всички българи, които отидат в чужбина попадат в уредени държави и организирани общества. Затова се чувстват добре и успяват в живота независимо с какво се занимават. Там не се нарушава социалната стратификация и всеки си знае мястото в обществото. В България това липсва и съществува хаос, от който се ползват неунищожените комунисти.

Георги Кокеров

Анонимен каза...

И с инструментите на правосъдието, ако не бяха попаднали стопроцентово в техни ръце

Васил Давидов

Анонимен каза...

Правото е истината, моралът, превърнати в закон. Преди правото е моралът, който се създава от собствеността.

Георги Кокеров

Анонимен каза...

Само с две, три изречения ще се опитам кажа на А.Грънчаров, че демократите както се ползва, като универсална възможност за различия от комунистите, сме хора с такъв израз както на мислене, така и нашите постъпки не само спрямо комунистите, но и ИЗОБЩО .

Няма място и база за сравнение при двата типажа, защото характерите при тях както и ценностната система са изградени по диаметрално противоположни начини.
Много добре си спомням как протичаха общо селските събрания в моето село.
На селския мегдан се събира населението и пред една маса са партийния секретар и оратора от Лом или Михойловград( тогава - все още гр. Фердинанд) И се започва месомелачката на безсмислието.
Такива събрания се провеждаха още през края на 44 и 45та г.
до референдума за държавното устройство на Бг. - република или монархия. И само не си мислете, че е имало оратори които да са опозиция на червените оратори......

Две думи и за методите на демократите, като се има предвид убийствата без съд и присъда, изселванията, изпращане в лагерите на смъртта -без съд и присъда !

Разбира се, че аз, ти, той......... ние което сме категорично срещу комунистите никога не бихме прибегнали до тяхните методи. Но..........

Но можеше при условие, че президент Петър Стоянов не бе върнал закона за ЛУСТРАЦИЯТА и закона бе приет нещата поне от от края на миналия век до днес щеха да изглеждат несравнимо различни !
Но, комунягите, и за това бяха помислили !

Анонимен каза...

Аспарух Танков, доста пъти сме обсъждали, че Петър Стоянов няма вина за закона за лустрацията. Не го е връщал, а незабавно го публикува, след като бе приет през 1998. Но после БСП го обжалваха в КС, а там с гласовете на няколко агенти, неосветени по онова време (защото преди това същите пък бяха анулирали най-важните текстове от закона за досиетата), законът за лустрацията също бе отменен. Но това го казвам само в интерес на истината, иначе за останалото си прав.

Васил Давидов

Анонимен каза...

Отново и отново приемане до като мине през т-н. "спирачки на текстовете" !
От тогава на сам комунистите нееднократно ни демонстрират упоритостта си и успяват .

Аспарух Танков

Анонимен каза...

Казано е - на зла круша, зъл прът! През постсоциалистическото безвремие, наречено преход, има ли някой репресиран комунист, та да го ожалим? Щом дори палачите Гогов, Газдов, Горанов и шефът им Мирчо Спасов умряха ненаказани?

Загубих надежда, че тук ще има лустрация. Поне в обозримо бъдеще.

Александър Величков