вторник, 23 август 2016 г.

Едно малко въпросче към Антон Хекимян, послушно момче за мръсни медийни услуги



Какво неизразимо щастие: спечелихме некакви жалки медалчета на Олимпиадата в Бразилия и ето тази заран Антончо Хекимянчов, сияещ от радост, вече може да ни баламосва с тия "успехи", сами виждате, той вече взема безкрайно скучните си интервюта с медалистите - и по този начин радостният, подивелият от щастие и от "чувство за национална гордост" малоумен народ ще забрави за всички реални и крайно тежки проблеми на страната ни, ще забрави за злодеянията, своеволията, злоупотребите и за тъй арогантното самозабравяне на мутренската власт, ще се откъсне от всекидневните идиотщини на политическите сеирища - и всяка опасност нещо у нас да се промени ще бъде успешно парирана с помощта на тъй услужливата и затова така справедливо и щедро възнаграждавана "журналистика" (с извинение!)!

Нали така, Антончо, щедро ли те възнаграждават мафиотите, мутрите и ченгетата в парично отношение - или правиш всички тия мерзавщинки съвсем безплатно, просто поради вродена природна глупост?! Кажи де, мен този въпрос много ме вълнува, щот съм изследовател на тия нашенски феномени?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: