Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 19 август 2016 г.

Как ли ги подбират тия пусти мераклии за президенти?!




... Няма кандидати за президент, защото няма кандидати за президент. Няма в българския политически живот устройство сито, което да пресява, отбира и излъчва най-добрите. Няма надарен, обаятелен, привлекателен и красноречив политик, който да привлича хората към своето дело, към своите виждания и намерения. Няма такъв проевропейски кандидат, добре че няма и пропутински. Тук имената драскани по салфетки след продължителни кръчмарски или кабинетни умувания не вършат работа.

А може би все пак Бойко Борисов би бил обаятелният красноречив кандидат президент?

По този повод ето въпрос, който никой досега не се е досетил да зададе: участвал ли е същият в поне един, в един поне, в барем в един, в един барем политически спор. Лице в лице с някой свой противник. Така, както участват в спорове всички без изключение политици в демократичните страни? Та да си проличи доколко наистина го бива!

Не, не познахте. Участва веднъж в един спор, в едно обсъждане много, много отдавна. И вече не посмя да повтори това си злополучно действие.

А нашите радиа и телевизори? Как за толкова години не успяха да сътворят поне един, един поне, барем един, едно барем спор с участието на политика Бойко Борисов?!

Впрочем ясно как и ясно защо. И ясно защо. Когато нещо си го няма, няма си го. И в политиката и в журналистиката. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: