петък, 19 август 2016 г.

Как ли ги подбират тия пусти мераклии за президенти?!




... Няма кандидати за президент, защото няма кандидати за президент. Няма в българския политически живот устройство сито, което да пресява, отбира и излъчва най-добрите. Няма надарен, обаятелен, привлекателен и красноречив политик, който да привлича хората към своето дело, към своите виждания и намерения. Няма такъв проевропейски кандидат, добре че няма и пропутински. Тук имената драскани по салфетки след продължителни кръчмарски или кабинетни умувания не вършат работа.

А може би все пак Бойко Борисов би бил обаятелният красноречив кандидат президент?

По този повод ето въпрос, който никой досега не се е досетил да зададе: участвал ли е същият в поне един, в един поне, в барем в един, в един барем политически спор. Лице в лице с някой свой противник. Така, както участват в спорове всички без изключение политици в демократичните страни? Та да си проличи доколко наистина го бива!

Не, не познахте. Участва веднъж в един спор, в едно обсъждане много, много отдавна. И вече не посмя да повтори това си злополучно действие.

А нашите радиа и телевизори? Как за толкова години не успяха да сътворят поне един, един поне, барем един, едно барем спор с участието на политика Бойко Борисов?!

Впрочем ясно как и ясно защо. И ясно защо. Когато нещо си го няма, няма си го. И в политиката и в журналистиката. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: