четвъртък, 11 август 2016 г.

Кое висше длъжностно лице наруши Конституцията и закона, връщайки Абдуллах Бююк в Турция, това самоволно нареждане на г-н Премиеро ли е?!



Сделка с Дявола не описва подобаващо случилото се с Бююк. Този човек има окончателно съдебно решение от Софийски апелативен съд в своя полза, при аргументация, че в Турция го заплашва политическа разправа по нагласени обвинения. На фона на страховитата чистка на Ердоган и след цял ден мерзавско отричане да готви извеждането му, МВР го предаде "тайно" на развилнял се диктаторски режим.

Президенството гузно мълчи за прескочената възможност за политическо убежище. Цялата държавна администрация, от горе до долу, заляга и бълва дезинформация. По миграционни причини бил изведен зад граница, да сме питали Министерски съвет защо не му е дадено убежище - това е гавра, не само с този човек, дето кой знае какво го чака в Одрин, но и с всички нас.
България не се вълнува от правосъдие, собствено или чуждо. Права нямаме, правов ред не съществува и всички нещастници, озовали се в границите на нашия резерват за лунатици, са добитък и могат да бъдат изтъргувани или смлeни на кайма.

Кой е наредил извеждането на Бююк? Трябва да узнаем. МВР отказва да разкрие отговорното лице, защото в един тоталитарен режим бруталната безчовечност е системна и лична отговорност няма. Машината срещу човека.

Maria Spirova, журналист

Виж също и: МВР тихомълком върна на Турция беглеца, свързан с Гюлен (Министерството на правосъдието: Нямаме такова искане от Турция)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: