Интерактивно занятие в час по философия
ИНСТРУКЦИЯ
за провеждането на театър на импровизацията в часове по философия на тема "Свободата, Санчо, е тогава когато няма кого да обвиниш – освен себе си..."
Ученици,
Предлагаме ви да участвате в една игра (в театрална постановка-импровизация, т.е. всеки участващ сам ще решава какво да говори, няма да има заучаване на текст, всеки ще играе избрана от него самия роля). Според това кой доколко успее да се вживее в ролята си и да я изиграе правдоподобно и убедително, ще получи подобаваща реална оценка по философия в дневника.
СЮЖЕТ:
В някакво училище (съвпаденията с реалната ситуация, в която нашето училище и по-специално вашият клас се намира, са съвсем случайни и не следва да им обръщате каквото и да било внимание) учителят по философия има новаторски възгледи относно начина, по който е правилно да протичат часовете по философия. Той си е позволил да въведе някои най-простички новости, свързани с реалното практикуване на свободата от учениците му, примерно, всеки ученик сам решава кога да бъде изпитан, учителят въвежда чудата "точкова система", според която според приноса си за разнищването на проблемите, получава някакви точки, когато събере определено количество точки, получава каквато оценка е заслужил; също така въвежда правото всеки ученик сам да решава от кой учебник, книга и пр. да чете при самоподготовката си, също така какво да мисли (не е длъжен да приема за "абсолютна истина" написаното от учебника или казаното от учителя), има още право да спори и да отстоява позицията си, има дори право по всяко време да излиза от час без да дава никакво обяснение на учителя и пр.
В един клас обаче в резултат е настъпила пълна анархия: учениците вече идват изобщо неподготвени за часа, отникъде нищо не четат, говорят общи повърхностни приказки, баналности и просто глупости, показващи, че изобщо не са мислили по темата, проявяват пълно безразличие и незаинтересованост, мълчат, не участват в обсъжданията, не считат за нужно изобщо да се вслушват в думите на изказващите се и особено пък на учителя, който в техните очи е загубил всякакъв авторитет. Да, обаче учителят, според предварителната уговорката с учениците ("точковата система"), пише двойки на безотговорните ученици, които пък решават да отправят жалба срещу учителя до директора, оплакват се от лошия, от неправилния му стил на преподаване, от глупавия му подход, довел според тях до такива плачевни резултати.
Учениците очакват изгонване на учителя от училището и още повече се отпускат. Да, обаче идва краят на учебната година. Конфликтът ескалира във връзка с оформянето на крайните годишни резултати: учителят, привърженик на свободата и на демокрацията, заявява категорично, че ще изпрати на поправителен изпит всички ученици, които са проявили безотговорност и не са постигнали нищо в часовете по философия. Заявява твърдо, че това ще бъде честно, разумно и справедливо: нека всеки пред комисията за поправителен изпит да докаже какво е постигнал и научил, обективно какво ниво на знания и умения е постигнал. Учениците пък решават да обявят пълно неподчинение срещу учителя и започват нещо като "бунт срещу проклетата свобода", отново се жалват пред директора, а пък директорът в един момент е принуден да направи следното: нека конфликтът бъде решен от създаден (пак по предложение на учителя по философия, учителя-новатор и демократ) специален "съдебен комитет".
И ето, вие сега ще трябва да изиграете едно заседание на този съдебен комитет, който трябва да направи нужното чрез дебатиране или обсъждане да намери справедливо и разумно решение на така възникналия конфликт.
РОЛИ:
• Председател на съдебния комитет, който ръководи заседанието и дава думата, а после ще обяви решението на комитета по съдебния спор;
• Първи член на Съдебния комитет;
• Втори член на Съдебния комитет;
• Директор на училище, привърженик, разбира се, на традиционното образование и на авторитарния подход;
• Инспектор по философия, привърженик, разбира се, на традиционното образование и на авторитарния подход, нещо повече, инспекторът е враг на всякакви опити за либерализиране и демократизиране на системата на образованието;
• Класна ръководителка на този клас, която вътрешно приема либерализацията на образованието, симпатизира на учителя-новатор, ала не смее да заяви това гласно;
• Представител на Национална мрежа на родителите, който е горещ привърженик на либерализацията и демократизацията на образованието в България;
• Учителят по философия, "подсъдимият", който е обвинен от учениците си в безхаберие, поради „погрешните“ му възгледи учениците са се провалили толкова лошо по философия;
• Представител на неправителствена организация за защита на правата на децата, той смята, че децата са тормозени от учителя по философия – понеже ги е поставил в непривични условия, те са жертви на произвола му;
• Първи ученик-бунтар срещу свободата, има двойка по философия;
• Втори ученик-бунтар срещу свободата, също има двойка по философия;
• Първи ученик, привърженик на либерално-демократичния подход, който се е възползвал от предимствата на свободата – и по тази причина е получил отлична оценка по философия;
• Втори ученик, привърженик на либерално-демократичния подход, също има отлична оценка по философия;
• Родител-традиционалист и консерватор, привърженик на авторитарното училище;
• Родител-демократ
И така, разпределете ролите и се опитайте да изиграете едно интересно и при това убедително изглеждащо заседание на Съдебния комитет!
Приятна игра, приятно забавление!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар