Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

четвъртък, 29 септември 2016 г.

Дочаках най-благоприятния съдебен резултат: борбата ми за справедливост ще продължи на нивото на Европейския съд за правата на човека!



№ 167

гр. София, 26 септември 2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА

при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 742/ 2016 година

Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител и граждански ищец А. Г., подадена чрез упълномощения от него повереник срещу въззивна присъда №56 от 07.06.2016г., постановена по внчхд №960/2016г., по описа на Пловдивски окръжен съд /ОС/.

В депозираната жалба се декларира наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, но се излагат съображения, очертаващи нарушение на материалния закон, обективирано в неправилна интерпретация на обективните и субективни признаци на визираното в чл.147, ал.1 от НК престъпление, което е довело до оправдаване на подсъдимата С. А. по повдигнатото й от тъжителя Г. обвинение за клевета, поради престъпна несъставомерност на инкриминираното поведение.

Поставя се акцент на обстоятелството, че вписаното от директора на /гимназия/ - С. А. в производствената характеристика на учителя по етика и право, философия, свят и личност - А. Г., че конфликтните ситуации между учениците и техния преподавател по посочения общоообразователен предмет, които последният не може да овладее, водят до изпадането му в нервно-психически разстройства /израз, тъждествен на думата „луд“/ предпоставящи влошавания на здравословното му състояние, представлява разгласяване на позорен факт, уронващ доброто му име, чест и достойнство.

В подкрепа на лансираната теза се предлагат аргументи, че графата „Допълнителна информация от осигурителя“ на официалния документ следва да отразява данни за предприети мерки, свързани с организацията на труд на работното място, вредни битови навици, извършване на друга дейност, а не да съдържа оценки, субективни квалификации или твърдения, на каквито несъмнено сочи конкретиката в разисквания наказателен казус.

Изразява се несъгласие и с обоснованата в атакувания съдебен акт липса на вина, като се обръща специално внимание на осъзнатата от подсъдимото лице „неистинност“ на разгласените обстоятелства - индиция за което е дългогодишният опит на С. А., категорично препятстващ възможността да използва инкриминираната фраза с обяснението, че същата е била „често употребявана от учители и ученици в гимназията“, и логично позволяващ й да разбере, че преценката за здравния статус е от компетентност на органите на медицинската експертиза.
Предявява се искане за упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.4, вр. ал.3, т.3 от НПК, чрез връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, за саниране на констатираното несъблюдаване на приложимото материално право, допуснато при обявяване на оправдателната присъда на С. А..

Постъпило е и допълнение към касационната жалба, написано лично от частния тъжител А. Г., явяващо се емоционално волеизявление, подробно описващо трудовия стаж на учителя, професионалните му постижения и изградени в годините служебни взаимоотношения с подсъдимата А., под чието ръководство в училището е създадена „непоносима, крайно тежка психологическа и нравствена обстановка на всекидневен и разюздан административен терор и тормоз“, на която е жертва. Чрез последващ препис на отделни абзаци и фрагменти от въззивната присъда на Пловдивски ОС, придружен със собствен коментар, житейски разсъждения и умозаключения, се внушава явно недоволство от постановения съдебен акт.

В съдебно заседание на 13.09.2016 година, частният тъжител и граждански ищец участва лично и със своя повереник в настоящото производство пред Върховния касационен съд, като поддържа жалбата и допълнението към нея, по наведените в тях доводи и възражения.

Подсъдимото лице, уведомено, не се явява пред настоящата инстанция и се представлява от договорен защитник, който устно и в приложени писмени бележки пледира за правилност на атакуваната въззивна присъда.

Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава убедително заключение за неоснователност на подадената жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №322 от 29.10.2015г., постановена по нчхд №1727/2014г., Пловдивски районен съд /РС/ е признал С. К. А., за виновна в това, че на 20.12.2013 година, в [населено място], чрез производствена характеристика с изх. №181/20.12.2013г. е разпространила позорно обстоятелство за А. И. Г., поради което и на основание чл.147, ал.1, вр.чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание 1000 лева ГЛОБА в полза на държавата, и уважил приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 400 лева – обезщетение за причинените с престъпното деяние неимуществени вреди на частния тъжител.

С въззивна присъда №56 от 07.06.2016г., по внчхд №960/2016г., ОС-Пловдив, в рамките на инициираната от процесуалните страни инстанционна проверка, в съответствие с предписанията на чл.334, т.2, вр.чл.336, ал.1, т.3, вр.чл.304 от НПК е отменил съдебния акт на първостепенния съд и оправдал подсъдимото лице по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК, с произтичащите от това гражданскоправни последици – отхвърляне на претенцията на неимуществена обезвреда.

Касационната жалба на А. Г. е неоснователна.

В рамките на очертаната и приета за доказателствено обезпечена фактология, правилно е приложен материалният закон.

Особената норма на чл.147, ал.1 от НК криминализира две форми на изпълнителното деяние на престъплението клевета: разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго /довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия/ и приписване на неизвършено от него престъпление /неотговарящо на действителността твърдение пред други лица, че пострадалият е осъществил някакво конкретно престъпление/.

За престъпната съставомерност по чл.147, ал.1 от НК са изискуеми и определени субективни признаци на противоправното посегателство – пряк или евентуален умисъл като разновидности на виновно поведение.

Описаната по настоящото дело конкретика, сочеща на вписаното под диктовката на директора на П. - С. А. в графата „Допълнителна информация от осигурителя“ на производствената характеристика на учителя по философия - А. Г., че „конфликтните ситуации между учениците и техния преподавател, които той не може да овладее, водят до изпадането му в нервно-психически разстройства, предпоставящи влошаване на здравословното му състояние“, мотивира обективна престъпна несъставомерност на инкриминираната от частния тъжител дейност на подсъдимото лице, при визираната форма на клевета чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за другиго.

Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз над близките, отсъствие от работа, немърливо изпълнение на служебните задължения/, укорим от гледна точка на общопризнатите морални норми; или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм, наркомания/;който е от естество на накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и достойнството.


На снимката е прокурорът БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, присъствал неизвестно защо на делото във Върховния Касационен съд, който също така като капак на всичко неизвестно защо на дело от частен наказателен характер в пълно противоречие на функцията си на държавен обвинител взе думата за да каже, че ходатайства в полза на извършителя на престъплението клевета (!) и по този начин фактически застана срещу жертвата на деянието, именно моя милост - но очевидно у нас, в рамките на т.н ЦАЦАРАТУРА, вече абсолютно всичко е възможно!

Изискването за конкретизирано съдържание на твърдението за позорното обстоятелство, включващо информация за времевите му и пространствени параметри, за лицата, които са негов адресат, и всички релевантни детайли, е предпоставено от необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в наказателния процес. Логическо следствие от това е заключението, че предположенията; създаването на различни версии и аналогии; изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното или чутото; изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния състав на клеветата.1

Съотнасянето на посочените критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото фактически положения формира убеждението на касационния съдебен състав, че инкриминираните с тъжбата фрази, използвани в производствената характеристика на А. Г., за които подсъдимата е оправдана от въззивния съд, не инкорпорират твърдения за позорящи честта и достойнството на човека обстоятелства.
Те представляват обобщени констатации с оценъчен характер на директора на училището - С. А. и са мисловно отражение на нейната лична позиция в обсега на прогласените в чл.10 от ЕКЗПЧОС и чл.39 - чл.41 от Конституцията свобода на словото и правото на изразяване на мнение, и предоставяне на информация, при изпълнение на служебните й задължения.

Свободата на словото е една от основите на демократичното общество и се отнася и за информация и идеи, които обиждат, шокират или смущават. Тя е подчинена на редица изключения, които обаче следва да се тълкуват стеснително, като нуждата от всяко от тях да бъде убедително доказана. Ограниченията на правото на изразяване трябва да са предвидени в закона, да са необходими, пропорционални и да съответстват на преследваната цел. В едно демократично общество индивидите имат право да изразяват публично своето разбиране по всякакви въпроси без страх от санкциониране, да коментират, да търсят и разпространяват информация, да критикуват.

________________________________________________________________________________

1.Н. Ив. „Наказателно право“, Особена част, том І ; С. Ал. „Престъпления против правата на човека“;
Р87/71г. на 2-ро н.о. на ВС; Р51/80 на 2-ро н.о.на ВС; Р108/83г. на 2-ро н.о. на ВС; Р80/1998г. на 2-ро н.о. на ВС; Р17/2011г. на 1-во н.о. на ВКС; Р362/2011г. на 1-во н.о. на ВКС; Р75/2012г. на 2-ро н.о. на ВКС; Р299/2012г. на 3-то н.о. на ВКС; Р272/2015г. на 3-то н.о. на ВКС; Р347/2015г. на 3-то н.о. на ВКС; Р429/2016г. на 3-то н.о. на ВКС; Решение на ЕСПЧ „Л. срещу Австрия“ /08.07.1986г./


Критичните изказвания, които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена личност, не бива да бъдат изключвани, те могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение, и да бъдат третирани различно, като несъмнено границите на приемливата критика по отношение на държавните служители и длъжностни лица при упражняването на техните правомощия могат при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото спрямо частни лица. Не следва да се игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата на словото има своята фактическа и обективна база, и субектът действа ли със съзнанието, че изпълнява професионален и граждански дълг.1

Недопустимо е начинът на мислене и даването на становища, съдържащи преценка да се подвежда под наказателна отговорност, още повече в случаите, когато материализираното в слово изявление на лицето се основава на обективни факти от действителността и удовлетворява вменени му задължения, на каквито обстоятелства индицира конкретиката по делото.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав споделя релевираните в касационната жалба оплаквания за включени в графата „Допълнителна информация от осигурителя“ на официалния документ оценъчни твърдения, което въззивната инстанция не е възприела в съобразителната част на своя съдебен акт и базирайки се на своята интерпретация на доказаната фактология, в чийто обхват е съзряла разгласяване на конкретни обстоятелства от С. А. за А. Г., е реализирала последваща аналитична дейност /процесуално ненужна в разглеждания казус/ - изследвала е техния опозоряващ характер и очертала убедителна аргументация за истинността им, и за наличието на увереност у подсъдимата за това, изградена на приложените по делото писмени доказателства /жалби, сигнали, констативни протоколи и доклади/, последното от които изключва умисъла като форма на вина.

Визираната непрецизност в правните изводи не опорочава обаче атакуваната присъда на ОС-Пловдив, доколкото обективираната воля на решаващия орган в тях е предпоставила правилно заключение за престъпна несъставомерност на инкриминираното деяние, довело до оправдаване на подсъдимата А. по повдигнатото срещу нея обвинение за клевета.
___________________________________________________________________

1. Решение на ЕСПЧ по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия; Решение на ЕСПЧ по делото „Де Х. и Г. срещу Белгия; Решение на ЕСПЧ по делото „Хендисайд срещу Обединеното кралство; Решение на ЕСПЧ по делото „Обзървър и Г. срещу Обединеното кралство; Решение на ЕСПЧ по делото „Я. срещу България; Решение на ЕСПЧ по делото „Р. срещу България“; Решение на ЕСПЧ по делото „Л. срещу Австрия“; Р 7 от 04.06.1996г. по к.д.№1 на КС на РБ; Р 49/1974г. на ВС на РБ; Р111/2000г. на 2-ро н.о. на ВКС на РБ; Р363/2002г. на 2-ро н.о. на ВКС на РБ; Р315/2013г. на 3-то н.о. на ВКС на РБ; Р113/2015г. на 2-ро н.о. на ВКС на РБ.

Мотивиран от тези съображения, касационният състав счита, че в рамките на предоставената му компетентност в настоящото съдебно производство следва да остави в сила атакувания въззивен акт, с който е отменена обявената спрямо С. К. А. осъдителна присъда №322 от 29.10.2015г., по нчхд №1727/2014г. на Пловдивски РС.

Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №56 от 07.06.2016г., постановена по внчхд № 960/2016г., по описа на Полвдивски ОС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

3 коментара:

Анонимен каза...

Има справедливост, Грънчаров, най-сетне си получи заслуженото!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Сега следва да напуснеш сам работа след като госпожа Анастасова доказа по съдебен ред, че си психично болен!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Пак ще загубишш!

Анонимен каза...

Ама нали го бяха върнали отново на Окръжния съд?!? Какви са тия решения сега?! Нещо не схващам какво става...