ПРЕВОД: Всичко, което беше направено от Русия за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не "целокупна" България, а разделянето даже на сегашното княжество между неговите съседи: румънци, сърби и гърци, с изключение на широка полоса покрай Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си. С една дума ние сме в правото си да постъпим с България, изменила ни и предала се на страната на нашите противници, както с Полша, да я разчленим, да я смажем, да я изтрием от лицето на земята, за назидание на всички други племена, населяващи Изтока, за доказателство на това, че позорен и бедствен край чака всеки славянски народ, който дръзне да вдигне ръка на великата Русия.
Из откровено писание на руски дипломат от преди 120 години.
ДОБАВКА, написана от Emil Robert Cohen: Ние, българите, трябва паметник да му издигнем на този нещастник, Пьотр Толстой. Защото е казано, че каквото на подпийналия е на устата, е в ума на трезвите, т.е. на господата в Кремъл. Е, сега всички разбраха какво "там" мислят за България и как си представят бъдещето й. Сега дори най-върлите агенти на Москва нямат полезен ход и се опитват - в най-добрия случай - подобно на Калфин да замажат ситуацията, казвайки, че руският идиот се е "шегувал". Тази изцепка отваря очи и прочиства умове. Така че руснакът напълно си е заслужил паметника, на който би следвало да пише: "Поклон на човека, който светна българите за истинските намерения на Русия!".
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар