Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
4 коментара:
Тези, които живяхме в София в периода 1962-1966 година знаем. По-важното е да помним!
Radomir Parpulov
Че ти по-дърт ли си от мен? Аз бях в София 1969-1975 след казармата, и тя беше в София, на 4 клм / и със задължитгелния стаж 1 г. в СГС/. За Бъндараците само съм чувал, още от гимназията, а познавам лично Косьо Марков и Весо Дългия /"Весо фактора"/, ама те са от по-следващите формации. Много хубав филм! Изгледах го днес за трети път.
Feodor Ilivanov
В София живях (в пълния смисъл на тази дума) от 1960 до 1966 година. Имах добри приятели в Художествената академия, където се правеха три мартенски вечери. Първата само за студентите и преподавателите в "Николай Павлович", а другите две и за студенти от други училища - най-вече ВИТИЗ. Да намериш покана беше цяло чудо! Там съм ги слушал. Свириха и пееха Битълс по невероятен начин! За тези вечери става въпрос и във филма. После Кирил Маречков и Пепи Гюзелев решиха да се "легализират" и приеха Комсомола да ги покровителствува. Така се появиха те като "Щурците". Бандараците си останаха неформална група и свириха просто за удоволствие без хонорар. Една вечер (лятото на 1965) на Бургаския плаж пак имах късмет да ги слушам. А бе , хубаво че се направи този прекрасен филм да се знае нещо за тези двама братя. Малкият - Вачо все се надявам да го срещна в София и да му стисна ръката ей така - просто от възхищение! Нещо такова ми се случи с Пепи Гюзелев на една спирка. Чакахме трамвая и ми припомних един концерт. След една година вече го нямаше на този свят. Мир на праха му...Само Васко Кръпката стана толкова голям джаз-мен колкото Пепи.
Тогава по радио "Либанон" всяка вечер имаше 30 минути нови хитове - "Истанбул -Константинополиса", "Марина" и разни други. Зарязвахме всичко и се лепехме на радиото. Вефовете с късите си вълни са доста по-късна история. На средни вълни предаваше радио "Истанбул" и не го заглушаваха в името на доброто ни съседство. С Югославия Никита Сергеевич беше постигнал подобряване на приказката и радио Белград също дънеше яко. По радио София пееха Маргрет Никола и Георги Кордов - пълна скръб. Лилито и Емил пееха само на концерти. Тогава Вили Казасян започна да прави концерти с много млади хора в салона на ВИТИЗ. Появиха се Паша Христова, Стефан Воронов и други доста талантлив и приятни за слушане. Концертите бяха след обед, мисля в петък. Билетите на символична цена и салонът се пълнеше със студенти. Там Бандараците, обаче, не ги допускаха. Те си бяха нещо като ъндър грауд.
Radomir Parpulov
Никога не съм ги харесвал и слушал! Не обичах соц-естрадата. Но признавам, че имаха красиви гласове. А сега младите имат "Криско"... Ега ти и деградацията - от "Бъндараците" до "Криско"!
Feodor Ilivanov
Публикуване на коментар