Бившият израелски президент Шимон Перес от вчера е в кома в болница в Тел Авив след получен инсулт. Той е един от последните живи основатели на държавата Израел, държавник с ключова роля в историята на страната като воин и миротворец, носител на Нобелова награда за мир. (Simona Bogdanova)
Шимон Перес: „Вие сте честни, вие искате честна политика – вървете и правете честна политика!“, септември 14, 2015 г.
В неделя, 13 септември, в Киев завърши Ялтенската европейска стратегия (YES). Едно от най-забележителните събития на конференцията стана речта на деветдесетгодишния Шимон Перес, девети президент на Израел. Публикуваме речта му на български език:
Ние мечтаехме за наша земя, но земята, която ние получихме, не беше мечтата. Тя бе едно малко парче, една хилядна част от Близкия Изток. Тази земя се отнасяше към нас не много добре. Тя представляваше блата, москити, пустиня на юг, камъни. Трябваше да избираме между комарите и камъните. На нея имаше две езера – едното мъртво, другото умираше. Имаше известна река – но в нея нямаше вода. Вода изобщо нямаше. Никакви природни ресурси също нямаше – нито злато, нито нефт. Тогава говореха, че в Близкия Изток има два вида държави – нефтени и свети. Нашата беше абсолютно свята, защо нямаше абсолютно нищо.
Ние бяхме самотни. Не сме имали брат по религия, сестра по език, съсед по история. Всичко това се случваше след Холокоста. Ние дойдохме там и не знаехме какво да правим. Съвсем не знаехме.
И ние помислихме: най-голямото богатство на природата е човекът. Хората обогатиха земята, а не земята народа. (Прочети ЦЯЛАТА РЕЧ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар