И още за такива като Красимир Йорджев, доцент (за кашмер) в Югозападния университет. Пита милият той за Артур фон Хун "Тоз пък кой е?". О, окаяно невежество. Артур фон Хун е военен кореспондент на „Kölnische Zeitung" по време на Руско-турската война през 1878 и сетне по време на Съединението и сръбско-българската война. Артур фон Хун:
"Не искам да започна от Адам и Ева, сиреч, да разкажа на читателя, как и кога българите са заселили Балканския полуостров. Не. Аз искам да кажа само това, което съм видял и чул в България по време на Руско-турската война.
Първото, което забелязах беше това, че този уж „угнетен“ народ се намираше в такова благосъстояние, в каквото малко народи се намират в цивилизована Европа. Това чудно откритие не направих само аз, но и всички руски офицери и войници. Те предприеха своя кръстоносен поход, за да избавят своите бъдещи еднокръвни братя от турско робство. Руско-турската война беше в пълния смисъл на думата един кръстоносен поход – един поход на християнството против исляма.
Но какво намериха братушките в България при кръстоносния си поход? Те не намериха угнетени роби, а един състоятелен, богат народ, който се ползваше с по-големи права, отколкото самите му избавители!
Навред чувах думите: „Но болгары находятся в болье лучшем положении, чем мы русские, а наши крестьяни были-бы очень счастливы, если бы могли сделать замену с болгарами!“ И наистина, тази замяна (трампа) нямаше да е лоша за руските селяни, които се хранят само с картофи и овесеник...
Колкото повече стоях в България, толкова повече се уверявах, че тя е една богата земя. Нийде в цяла България не срещнах ни най-малка следа от истинска бедност, която в Русия се среща на всяка крачка. Всеки българин си има своя къщичка, своя нива, свое лозе, свои волове, крави и овце, а освен това и готови парички. С една дума: всеки български селянин е, по имот, малък чокой. Следователно, ако се касаеше само за материални богатства, то русите спокойно можеха да пропуснат освобождението на България. Също и това не беше дотам истина, че турците преследвали по свиреп начин християнската религия в България. Никъде не намерих разрушени християнски църкви и българските попове бяха също така добре угоени, както и руските.
Най-доброто доказателство за богатството на страната е този необорим факт, че България цели шест месеца е хранила без затруднение цялата руска армия. Руското интендантство беше безкрайно лошо. То се грижеше само за своя джоб, но не и за руската войска. Ако трябваше да се надява само на него, то руската армия би измряла десет пъти от глад. То проводи през Дунав едно нищожно количество провизии, а при това развалени. Какво би станало с руската армия, ако не беше намерила достатъчно храна в България? – Този въпрос може да си разреши всеки сам, без да размишлява дълго време... Разказите за угнетяване на християнската религия може да се оборят единствено чрез факта, че тя след 500-годишното робуване под турското иго не е претърпяла ни най-малка промяна в религиозните си обичаи. Напротив, християнската религия беше запазена в България непокътната, както е била преди 500 години. Това не е измислица, а жива истина, която не може да обори дори пресветейшият руски синод."
По-натам човекът пише за корупцията и изостанaлостта на Османската империя и за борбата на българите за своя независима държава, за това че приемат една от най-свободолюбите в Европа конституции, за това как само зa няколко години въпреки развалата на руските морално деградирали офицери за нула време европеизират България, строят пътища и за това, че са народ, който жадно и бързо се учи.
Тогавашният ни народ. Сегашният българин знание гази, невежа ходи! Пенчо, бре чети!
Даниела Горчева
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар