Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 8 октомври 2016 г.

Обнадеждаващ симптом, че новото иде: вече има млади хора, които са твърди привърженици на промяната в образованието - и са готови да работят за нея!


Намерих тази своя снимка в лаптопа си и се размечтах малко...

Да, бе беше време, в което моя милост можеше да си позволи и да пътува по света! Е, само по Европа де, но и то е все пак нещо...

Минали са само няколко години от времето, в което е направена тази снимка. А аз сега вече съм с почти изцяло бяла коса... побеля ми косата за няколко години. То само косата да беше...

Предишният директор на ПГЕЕ-Пловдив беше невероятен човек (да е жив и здрав де, той сега вече е пенсионер!), уреждаше и организираше ни екскурзии из Европа; благодарение на него аз можах да видя с очите си свободния, цивилизован, културен европейски свят, можах да се разхождам из столиците на повечето от страните от Западна Европа - Германия, Белгия, Франция, Испания, Италия, Австрия...

Сега вече не пътуваме из Европа. (Някои пак пътуват де, но "незаслужили" хора като мен няма как да попаднах в списъка на "екскурзиантите", там попадат предимно заслужили и приближени до властта хора). Преди в училището ни имаше демокрация, сега имаме... друг режим (да не го определям какъв е точно, щото може да стана подсъдим по някое друго съдебно дяло). Да, откак си имаме ново ръководство, откак министърът на образованието на Бойко Сергий Игнатов ни назначи нов директор, аз се скъсах да ходя по... съдебни дела. Вече не ходя из Европа, а ходя предимно из съдилищата на Пловдив, София, даже във Върховния Касационен съд бях наскоро. Ех, времена, времена...

Като стана дума за дела - за друго ми беше думата, за пътуванията из света ми беше думата, ала ето докъде стигнах кой знае защо?! - да кажа и това: вече не мога да пътувам (излишно е да казвам, че аз много обичам да пътувам из разни страни!) включително и заради това, че се разорих финансово заради тия пусти съдебни дела. Много дела водих, много дела спечелих, но и загубих най-важното съдебно дело, което сам заведох, то е делото за моята чест, за моето достойнство като личност. Заведох го понеже беше накърнено моето личностно и човешко достойнство по безцеремонно груб начин, несъвместим със статута ми на учител, на възпитател на младежта. Е, оказа се, че прогнилата из основи правосъдна система си позволи да присъди ето това тъй "разумно" и "правдиво" решение: заради това, че съм се почувствал оклеветен и че съм понесъл страшно унижение ще трябва да... платя доста пари на оклеветилия ме, един вид за да му се отблагодаря с тия пари за това, че е имал добрината да ме унижи и да ме оплюе! Ето на това нещо у нас му викат "справедливост". У нас всичко, излиза, е възможно!

Та сега ще трябва да работя без пари поне два месеца, две заплати най-вероятно ще ми струва да си платя загубеното съдебно дяло (съдът ме осъди да платя адвокатските разходи на другата страна!). Е, за достойнството си всеки ден у нас плащаме много по-голяма цена, какво са тук някакви си еди-колко си стотин лева?! А така ми се искаше в последните години да мога да си позволя да ида поне до съседна Гърция, родината на философите, представяте ли си, още не съм ходил в Гърция, поради крещящо безпаричие заради тия пусти съдебни дела, в Гърция, в Атина мой крак не е стъпвал още, а уж съм философ, и не съм посетил родината на философите?! Тъжна работа е тази, но какво да се прави, такъв, дето се казва, е животът... (То, животът, е такъв какъвто си го направиш сам, други хора, казахме, пътуват неуморно...)

Нищо де, сега като заведа... ново съдебно дяло, този път обаче в Европейския съд по правата на човека в Страсбург нищо чудно да ми се наложи да пътувам отново из Европа, е, по съдебни дела, но из Европа, из Европа, но само по съдебни дела! Да, ама из Европа!

Но да завърша оптимистично този текст. Вчера ми се случи нещо чудесно, заради което се чувствам до някаква степен възмезден за понасяните унижения. Да, ако си български учител много често ще ти се налага да понасяш какви ли не унижения. Особено пък ако не си типов, стандартен български учител де, т.е. ако имаш наглостта да си позволиш лукса да бъдеш различен, сиреч, да бъдеш личност. Но да не философствам много по тази опасна тема, ами да кажа какво се случи вчера.

Вчера в един клас (от Х-тите класове, с които учим етика) се случи същинско чудо, аз такова нещо не бях преживявал скоро: получи се превъзходен час! Мнозина ученици се изказваха съвсем свободно, породи се страхотна обстановка, те изразяваха свои съкровени мисли, аз бях поразен, че в този клас има толкова много умни младежи! Поразително смислени, дълбоки даже изказвания правиха тия ученици, не мога да ви разкажа (за жалост, запис на този велик час не беше направен, вече е забранено да правим такива иновации!) какво точно казаха, но говориха превъзходно, поразително интересно, породи се, казах, една чудесна атмосфера, благоприятстваща философстването, размисъла, дебата, диалога. Скоро такова чудо не бях преживявал, рядкост са такива часове в съвременни условия!

Това е чудесно (като папагал повтарям думата "чудесно", но то е защото съм безсилен да изразя чувството си, ето, още се вълнувам като си спомня за тия невероятно приятни изяви на учениците!), но истински... чудесното (пак тази дума, леле, що в ума ми не дойде някоя друга дума?!) е това, че след часа един ученик дойде при мен и ми каза горе-долу следното, предавам по смисъл, както се отпечатаха думите му в съзнанието ми:

- Господине, искам да Ви кажа нещо много важно. Искам да Ви кажа, че изцяло Ви разбирам и Ви подкрепям в това, което правите. На Ваша страна съм изцяло. Много искам с каквото мога да помогна. Какво ще кажете, как ние, учениците, можем да Ви подкрепим, защото това, което правите, го оценявам за много важно и потребно. Мисля, че има и други ученици в училището, които така оценяват ситуацията, предлагам да се свържем с тях и да работим заедно. Уместно ли е ние, учениците, да покажем някак, че Ви подкрепяме, дали пък няма без да искаме да Ви навредим?!

Общо взето това ми каза въпросният ученик, аз точните му думи сега не мога да възпроизведа, но за смисъла гарантирам. Аз му отговорих, поговорихме си, какво точно му казах аз и как си поговорихме после тук не е нужно да описвам. Важното е, че тази случка за мен лично ми показва, че все пак ненапразно работя, ето, оказва се, има ефект, има смисъл, неслучайно е казано "Залудо работи, залудо не стой...", нали така гласи нашата поговорка? Това е. Преизпълнен съм с оптимизъм за бъдещето след вчерашния ден! Има млади хора, има ученици, които са твърди привърженици на промяната в образованието - и са готови да работят за нея! Това, разбира се, е много вълнуващо, то е страхотно обнадеждаващ симптом! То е знак, че промяната е невъзвратима - и че борбата за ново образование съвсем скоро ще стане неудържима!

Друг ученик, както вече писах (виж: Ученик от ПГЕЕ: Мисля, че в образованието трябва да има огромна глобална реформа!), пък ми написа писмо, в което също изразява аналогична позиция в полза на истинската промяна в образователната сфера. Аз ще поканя тия ученици в предаването си по Пловдивската обществена телевизия съвсем скоро. Най-хубавото е, че те изобщо не се страхуват, поне такова впечатление имам. Разбира се, много е възможно на тях определени сили да се опитат да въздействат така, че да им повлияят в друга посока, примерно, да ги уплашат, да ги принудят да се откажат - за да не си имат главоболия. Аз добре зная, че тия сили са способни на какви ли не подвизи, аз в техния деструктивен потенциал изобщо не се съмнявам. Но да видим де, бъдещето ще покаже какво ще стане. Ще стане каквото трябва да стане, но стига ние самите да го подпомогнем. И стига да не допускаме никакво малодушие. Силни личности са ни нужни в този момент, ето, оказа се, че сред младите има вече такива личности! Аз затова съм така силно обнадежден тази сутрин!

И още нещичко ще допълня. То е във връзка с онзи същия казус, в който един клас още продължава, представяте ли си, да протестира, и то по недопустимо груб начин, срещу не какво да е друго, а срещу... свободата! Да, имаме в нашето училище клас, в който се провежда "контраакция" или "контрапротест" срещу "злодея Грънчаров", който, представяте ли си, си позволява да "разваля младите" като ги тика по тъй коварния път на свободата! Та да ви кажа вкратце докъде стигнахме с тази чудата акция, която обаче не свършва, т.е. класът продължава да прави каквото може за да се гаври с "мъчителя Грънчаров". В този клас даже и думата философия се възприема като "посмещище, не заслужаващо снизхождение"! Абе чудесен е и този казус, няма що! Чудесии в нашия живот бол, какво ли друго може да става в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ освен чудесия след чудесия?!

Аз писах доклад до администрацията за ситуацията в този клас (всъщност в този клас има 4-5 човека, които инициират абсурдната акция, не обвинявам в никакъв случай целия клас!) и поисках администрацията на училището да вземе някакви мерки, с оглед да тестваме и да осъзнаем истината, че в училището изобщо нямаме нито стратегия, нито тактика, нито технология за разрешаването на такъв род интересни конфликти. Администрацията има някакви властнически пълномощия и трябва, ползвайки се от тях, да спомогне за решаването на конфликта, да, ама изглежда тази администрация има твърде фриволна и направо недопустима представа за тия неща, щото пък тя е овладяна от една мания: да продължи да прави нужното с оглед да си доказва абсурдистката теза, която я вдъхновява в последните години, а именно, да докаже, казахме, екстравагантната теза, че Ангел Грънчаров е... "пълен некадърник", който "няма никакви качества да бъде учител" и прочие, знаете отлично тезата, която вдъхновява въпросната администрация; не само вие знаете това, него го знаят и учениците. И ето, в тази превъзходна ситуация аз правя нужното за да изнамерим все пак някакъв разумен, а не сюреалистичен изход от толкова интересната нравствена, възпитателна, образователна, психологическа и каквато си искате още ситуация.

Какво точно прави администрацията по този повод ще ви кажа съвсем скоро, вече има някакви наченки на нейния подход, но смислена промяна, разбира се, още няма. Нейният подход е следният, той може да се изрази метафорично ето как: да заметем проблема под килима, та да не се вижда. Или да покрием огъня с малко пепел, та да не дими. Разбира се, че така не може да бъде решен никакъв проблем. Да си заровим главата в пясъка, както правят щраусите, също не е мъдра позиция. Иска се дебат. А ръководството на училището се пази като дявол от тамян от дебата. Е, да видим докога тази инатлива позиция да бягаме, да се крием от дебата, ще продължава; не зная дали знаете, но в древна Гърция отклоняването от спорове или от дебати било смятано за... престъпление! Да, било смятано за нещо като углавно престъпление! И то даже за гражданите е престъпление, да не говорим за длъжностните, за публичните лица, за които по начало се знае, че трябва непрекъснато да водят всякакви дебати. Но това са го правили древните гърци. Ние, българите, днес можем да си правим всичко наопаки на това както трябва да се прави - и изобщо няма да ни мигне окото за нищо!

Та подробности сега около тази история няма да пиша. Факт е, че върху учениците е упражнен някакъв административен натиск да се държат "що-годе прилично в часовете на оня там Грънчаров" и те с огромно неудоволствие се опитваха да спазват тази команда на началството. Аз точно това наричам "да заметем боклука под килима". Този подход е напълно неефикасен и то по един най-крещящ начин. Не стават така тия работи. Как стават, как аз смятам, че могат да се решат проблемите е тема на друго писание. А защо така действа администрацията е пределно ясно: тя има нескривано намерение огънят на напрежението да продължи да тлее с оглед да избухне в един момент пожар, в който да изгори "тъй неприятният субект Грънчаров", дето си позволява да хвърля всеки ден някакви камъни в нашето тъй уютно и излъчващо тъй упоителни изпарения блато. Да, да избухне пожар, това е идеята. Кой точно обаче ще изгори в пожара все още не се знае. Може пък да не изгори в пожара непременно тъй неприятния субект Грънчаров, знае ли се?!

Ще видим. То всичко скоро ще се разбере. Иде, дето се казва, "Видовден". Бъдете здрави! Желая ви също така и повечко сила на духа. За тия неща всеки ден говоря с учениците си. И ето, оказа се, че някои млади хора вече показват сила на духа и достойнство! Което, казах, е чудесно!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

7 коментара:

Анонимен каза...

Съгласяването с Грънчаров било "сила на духа и достойнство". Смех! :-)

Не се и съмнявам, че след разговора с ученика сте подредили под носа му поредица ваши "книги" с настоятелно предложение да си ги купи. Както правите обикновено.

Анонимен каза...

"Бившият директор редовно ни огранизираше екскурзии". Той, човекът-колективист, винаги иска да му организират нещо. Колективно. И по възможност да му дават безплатно кебапчета.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко злобна комуноидке, живеете в свят, нямащ нищо общо с реалността и си фантазирате каквото Ви скимне с оглед да ме хулите по възможно най-грозния начин. Първо, като толкова Ви е мъчно, че съм написал книги, направете нещо, и Вие опитайте да пишете, а недейте само да злобеете по този повод. Ще почнете да отглеждате змии в корема си от толкова злоба... Второ, ако бях колективист, Вие, другарко, нямаше да ме мразите толкова... мисленето изобщо не Ви се удава, злобата обаче много Ви се удава, поради което се демаскирахте коя сте... :-) Издадохте се коя сте, мила и тъй очарователно тъпа другарке... :-)

Анонимен каза...

Не се оправдавайте. И моля, не спирайте да хленчите за безплатните кебапчета, пърдон... екскурзии на бившия шеф. :-)

Ангел Грънчаров каза...

Я, с какъв милиционерски замах умее да командва и да се разпорежда таз другарка!!! :-) Какви хубави заповеди дава! Личи си обаче, че цял живот е лапала безплатни кебапчета в Народната милиция, та затуй само безплатни кебапчета се въртят в скудоумното й мозъче...

Анонимен каза...

Преди време написахте похвално слово за "сланинката", сега сте на вълна "безплатни екскурзии за колектива". Соц-чо, кво да го прайш...

Ангел Грънчаров каза...

Другарката комуноидка побесня! :-) Кеф! :-) И не се усеща, че й тече бясна пяна из грозните усти...