събота, 29 октомври 2016 г.

Малее, какви непоносими наглеци и уроди са тия гадни философи, тия "мислители", дека претендират, че от сичко разбират?!



Ще си продължа записките по темата за това как в нашата училищна общност тече борбата за реална демократизация на отношенията, която биде увенчана, както вече знаете, с нов апотеоз: виж В приказната страна Мутроландия ученици си устроиха превъзходно аутодафе над своя "еретично мислещ" учител по философия!. Между другото, интересно е какви реакции има по повод на написаното, ето всъщност цялото обсъждане:

Анонимен каза: В какво е изразяваше това печене на клада? Какви бяха издевателствата? Както правеха учениците? Шум ли вдигаха, мълчаха ли колективно, обиждаха ли ви, излизаха от стаята ли, спореха ли с вас, посягаха да ви ударят ли? Не става ясно от текста.

Ангел Грънчаров каза: Вие нима не можете да си представите какво означава, в какво се изразява това "печене на кладата"?! Я помислете малко. Вие лично кога ще се почувствате печен на клада? Можете ли да се опитате да се поставите на такова едно място? И тогава ще разберете как са се държали въпросните мъчители...

Анонимен каза: Предполагам тогава, че не са пазили тишина и са ви подвиквали разни непочтителни неща. Поне това ми хрумва. Печенето на клада може да става по различни начини.

Vania Iskrova каза: Много тъжно! Няма да те оставят на спокойствие. Бях ти казала, че са злобни и отмъстителни. Много са жалки!

И тъй, забележете, само един човек, г-жа Ваня Искрова (бивша дългогодишна учителка в нашето училище, сега пенсионер, инженер, изключително авторитетна личност) реагира на случилото се с името си, заявява, че тия сценки са нещо много тъжно. Другият коментиращ се вълнува не от друго, а само защото иска да узнае любопитни подробности от това как именно е протекло, в какво по-точно се е изразявало туй "печене на шиш". Като си задоволи любопитството, предполагам, ще престане и да се вълнува. Липсва възмущение, не, у нас, очевидно, да се пече на клада един учител по философия се възприема, знам ли, за нещо "напълно естествено". В приказната страна Мутроландия, да повторя, няма нищо възмутително в това един учител по философия да бъде печен на клада от своите ученици - особено пък ако този въпросният учител, представяте ли си, при това е доказан еретик спрямо официалната държавна образователна религия! Ако не беше еретик, предполага се, можеше и да се възмутим, но щом е еретик, значи си заслужава опичането. Толкоз. Завиден е моралът в приказната страна Мутроландия, няма що, да, моралът в приказната страна Мутроландия е на завидно ниво!

Още едно нещо ми се струва, че се нуждае от известно пояснение. Защо нарекох официалната образователна догматика у нас "религия"?! Знаем, че религията като религия е онова нещо, благодарение на което човекът осъществява своята връзка с Бога. Ако държавната ни образователна догматика е религия, то възниква логичният въпрос: а кой е нейното божество?! Аз прибързано отвърнах предния път: Министерството, г-жа Министърът е божеството, а всъщност всевластният чиновник от образователното ведомство е това божество?! Или той е по-скоро нещо като първосвещеник на този култ, г-жа Министърката играе ролята на патриарх, неизвестно е обаче кое е божеството, на което служи нашта тъй прочувствена държавна образователна религия, отклоняването от догмите на която съвсем справедливо, казахме, заслужава да се наказва с печене и с изгаряне на клада?

На мен лично ми се чини, че божеството на този култ е... робът?! Да, тази наша държавна образователна религия има за задача да произвежда роби, тя е специфичен култ към несвободата, иначе казано, към робството. Робството ли е туй божество, пред чиито пиедестал имаме право да поднасяме каквито си искаме жертви? А може би божеството на нашия държавно-административен образователен култ е... безличността?! Робът не може да е личност, без свобода няма личности, тогава какво излиза, помислете малко де? А може би... простакът е онова божество, на което служи нашата тъй умилителна държавна образователна религия? Да, Негово Величество Простакът - той обаче не е ли царят в приказното царство, което ний нарекохме Мутроландия?!

Въпроси, въпроси, въпроси! Аман от въпроси! А отговори липсват. Става страшно, нали така? Ето затова съвсем справедливи са тия прочувствени думи, по повод на които на човек му иде да се разплаче направо, леле, какви страдания са понесли наште ученици, чуйте само как сърцераздирателно изказват те мъката си:

- Госпожо директор, а пък той, г-н Грънчаров, вместо да ни обясни урока, както правят всички нормални учители, ни задава само някакви шибани въпроси, които ний не можем да разберем! Някакви глупави въпроси ни измисля той, кара ни да си ги запишем и след това ни казва да се ровим сами из учебниците, да търсим сами отговорите!!! Нас тази неизвестност ни стресира, ний с такива неща не сме свикнали!!! Ний искаме учителят да ни каже как е правилно да мислим, да ни даде ориентир, а виждате как този г-н Грънчаров постъпва: безжалостно ни тормози да мислим, нищо не ни казва! Той не си гледа работата, питаме - защо изобщо такъв човек получава заплата?! Как можете, питаме ний, разгневените ученици, да го държите още на работа - след като той изобщо не си върши работата?!

Да, мъка, мъка, страшна мъка в нещастните ученически души поражда само туй глупаво "новаторско" преподаване на въпросния странен и ненормален учител-еретик Грънчаров, тоз урод невъзможен: представяте ли си, да мъчи учениците сами да се ровят, да четат, да търсят, да мислят, да се опитват да разбират, а той нищо да не прави, да не си изпълнява елементарните задължения даже?! Срамота! Позор! И ще ми се оплаква той, че тъй справедливо възмутените от безобразията му ученици го били качили на някаква си там имагинерна "клада"?! Наглец неден! Безсрамник! Вий срещале ли сте некога по-големо безочие от това, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?!

А има и още нещо, още по-гадно и неприятно, и то е свързано с преклонението на тоя безочлив и аморален тип Грънчаров пред проклетата му свобода: той, мизерникът му с мизерник, не ще да ни препоръча един-единствен задължителен учебник, в който да има дадени в готов и лесносмислаем вид единствено-правилните мисли, които учениците трябва да рецитират, а, моля ви се, е казал на учениците си ето каква глупост: сами избирайте откъде да четете, сами решавайте, има безброй учебници, има книги по философия, има колкото искате философски текстове, има интернет, има всичко, кой откъдето иска да чете, въдворяваме пълна свобода!!! Малее, толкоз прост човек срещале ли сте вий, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели: учениците сами да решават откъде да четат?! Баси наглеца, а?! Извратен тип е той, нали така?! Абе подходът му - ако това неговото изобщо може да се нарече подход, е напълно погрешен, ний с такива идиотщини не щем да се занимаваме, нас това ни дразни, ний искаме яснота и точност! А той се инати и нищо не разбира, а ще ми се представя за философ, за учител по философия ще ми се представя; между другото, ето, чуйте още едно прочувствено ученическо оплакване, ама си намерете повечко кърпички, та като се разревете да можете да си бършете тъй обилно потеклите сълзи:

- Бе, хора, тоя господин Грънчаров е голям философ, да, наистина е така, той е велик философ направо: защото хем говори дълго, хем... нищо не казва! Аз лично нищо не разбирам от неговите думи, абсолютно нищо! Вий нещо разбрахте ли? А другите учители винаги ни казват съвсем ясни, прости, разбираеми неща, които ги научаваме мигновено, и то без на ни се налага да мислим. А този тип тука говори така, че човек трябва да се напряга да сфане какво казва, аз лично обаче не намирам, не откривам абсолютно никакъв смисъл в думите му! Той с нас подиграва ли се, гаври ли се с нас, ама хора, тя неговата изобщо не се търпи повече! Револуция, другари! На оружие! Смерть тиранина!

Тия тъй уместни сърцераздирателни думи - обърсахте ли си веч сълзите, спряха ли да ви текат от очите сълзи като ручей? - няма как, публиката приема с бурни, дълго нестихващи овации и ръкопляскания! Какъв величав момент! Ех, как може да упреквате за нещо толкова многострадалната ученическа душа, вий некакви изроди ли сте, може ли да сте толкова безчувствени, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! В този величав момент, когато учениците бурно ръкопляскат на толкова остроумния и духовит свой съученик покъртително ни липсва ето какво: думата да вземе тъй милата госпожа Л. П. (читателите на тоз блог знаят името на тази видна дама, която вече, за жалост, е пенсионерка, но нейният вечно непокорен казарменолюбив дух още витае из коридорите на нашата знаменита гимназия!), та значи в тоз величав момент липсва само г-жа П., която не може да не направи ето това разтърсващо разкритие, показващо и толкова възмутително аморалния облик на въпросния злодей Грънчаров:

- Какво има повече, повтарям, повече да му мислите, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, Грънчаров, повтарям, Грънчаров, е човек, който си позволява в час (да, срам ме е да го кажа, но ще го кажа, за да разберете колко пропаднал в морално, повтарям, морално отношение е този човек!) да, позволява си в час по психология да запита една ученичка, гледайки я с мръснишки, повтарям, мръснишки поглед, да, простете, но ще го кажа, нищо че съм толкова морална,  повтарям, морална, пак моля да ме извините, та той, мръсникът му с мръсник, повтарям, мръсник, попитал една ученичка, тя ми го призна на четири, повтарям, на четири очи в коридора, затова не мога да докажа думите си, но гарантирам с цялата си чест, повтарям, чест, че тоз нравствен, повтарям, нравствен урод Грънчаров веднъж я попитал: "Госпожице, а бихте ли опитала да опише усещанията си, които имате по време на... оргазъм, повтарям, оргазъм?"!!! Ох, изплюх тази мръснишка дума, простете, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, но ми се наложа да кажа и това - за да видите с какъв крайно пропаднал, повтарям, пропаднал, в нравствено отношение тип си имаме работа! Затуй нека да бъдем безпощадни, повтарям, безпощадни, към тая долна аморална измет, към тоз урод, повтарям, урод!!! Никаква пощада, повтарям, пощада! Дайте сега да напишем една петиция, повтарям, петиция на сплотения около нашата любима директорка колектив, повтарям, колектив, до... г-н Премиеро, с искане долният учител по философия да бъде натикан барем в концлагер, повтарям, концлагер, макар чиста работа е чисто и просто да бъде набит на кол или поне разстрелян, повтарям, разстрелян! Да, простете, аз съм много морална личност, но призовавам към насилие, повтарям, насилие, щот съм много възмутена, а иначе имам крайно любвеобилно сърце, повтарям, сърце, което плаче за нашите многострадални, повтарям, многострадални, ученици! Учениците ни се нуждаят от любов, повтарям, любов, аз ги обичам с целото си кървящо от възмущение, повтарям, възмущение, сърце! А тоз урод, повтарям, урод, Грънчаров мрази учениците, позор, повтарям, позор!!! (Сведущите знаят, че тази особеност на нейната реч, именно повтарянето на думата "повтарям", се дължи на дефект, придобит от многогодишното, от десетилетното повтаряне, тази любвеобилна и сърдечна дама с добро сърце цял живот е диктувала на учениците да си записват единствено-правилната и добре сдъвкана държавно-техническа премъдрост, та по тази причина е добила навика да повтаря постоянно думата повтарям, с оглед учениците да могат да си запишат правилно въпросната единствено-правилна държавно-техническа премъдрост!)

Подобни думи нашата знаменита колежка каза пред самия съд по време на дялото за отмяна на моята заповед за уволнение, тъй че нищичко в случая не си измислям. Макар че в случая аз пиша все пак философско-психологическо и до някаква степен художествено есе, знаете, тук има и неизбежен творчески момент, нали така, той именно ми дава свободата да пиша и неща, които са плод на известно въображение, вий, предполагам, сте напреднали в литературата, та няма за това нещо да почнете да ме упреквате сега. (Или пък да ме дадете под съд!) Както и да е, искате ли още описания за да разберете как именно е протекло въпросното пържене на кладата на учителя по философия от неговите тъй справедливо възмутени ученици?! Ако искате, ето, воаля, ето какво примерно каза една ученичка, каза го с такъв комсомолски апломб, че, предполагам, думите й предизвикаха бурен сърдечен отклик на умиление в спомнилата си своята бурна комсомолска младост директорка:

- Абе, господине, Вашият подход в преподаването на философия е напълно погрешен според нас, защото изобщо не отговаря на единствено-правилната партийно-държавна линия в сферата на преподаването и образованието, която всички учители, повтарям, са длъжни да спазват, иначе стават закононарушители! А правилната партийна и държавна линия е тази: учителят дава на учениците единствено-правилната държавна премъдрост, учениците я запомнят и я рецитират, какво има повече да се увърта тук не разбирам изобщо?! Просто е като фасул! Вашата образователна философия, г-н Грънчаров, е напълно погрешна защото е различна от единствено-правилната партийна и държавна линия в областта на преподаването и на образованието, вие, господине, и това ли не можете да разберете, а то е толкова просто?! Леле, той не разбира даже и това?! Срамота!!! А се нарича и определя като философ?! Боже мили, колко прост трябва да един човек, колко извратен ум трябва да има, че да не разбере, че всичко, което се различава от единствено правилната, повтарям, партийно-държавна и министерска линия в преподаването, е напълно погрешно! Егати човека, и това не ще да разбере?!

И като казва тия толкова справедливи и прочувствени думи отново бурни и дълго нестихващи аплодисменти изпращат толкова възторженото й слово, озарено от такъв светъл комсомолски плам! Как човек при това положение да не грабне наръч съчки и с огромно душевно удовлетворение да не ги хвърли в буйно горящата клада?!

Тъй. Кладата, драги ми толкова любопитни анонимни читателю-коментаторе, в общи линии протече тъкмо по този начин: спрямо учителя по философия беше упражнена рядко срещаща се арогантна словесна агресия, минаваща всички граници, изобщо не беше пощадено нито достойнството, нито личността на преподавателя, нищичко не беше пощадено, напротив, всичко беше подложено на осмиване, на подигравка, на оплюване, на омърсяване. И учениците се надпреварваха да хвърлят не само съчки, а направо и камъни в лицето на въпросния преподавател. И храчки също. Колко по-обилна е храчката, толкова по-бурни са ръкоплясканията след това.

Вий лично можете да си представите как са протекли заседанията на прочутия "Народен съд" през памятната 1945 година?! Е, опитайте се да си ги представите, как тогава са били громени "народните врагове", ето, по абсолютно същия модел протече и това изгаряне на клада, за което тук говорим. Ако пък не можете да си представите тия заседания на "Народния съд", тогава си представете как китайските хунвейбини са се отнасяли със своите учители и професори, обвинени, че са нарушили "единствено-правилната партийна линия" в областта на културата и образованието - тия неща са се случили през 60-те години на миналия век, в ерата на тъй незабравимия и непрежалимия социализмо-комунизъм, на етапа, в който протича китайската "културна революция". Тогава "прогресивната ученическа младеж", изцяло предана на "единствено-правилната партийна линия в областта на образованието и културата", се е захванала да чисти "упадъчните елементи", именно въпросните "еретици", обвинените във всички възможни престъпления учители и професори са били унизявани, плюти, бити и прочие по досущ същия начин, по който беше онзи ден разтерзан на клада въпросния еретично-мислещ учител-новатор! Е, само дето физически удари не му бяха нанесени, но това не означава, че от... психическите, от душевните удари боли по-малко или по-слабо, не, напротив, аз лично смятам, че физическите удари са за предпочитане пред психическата агресия и насилие. Вие както искате си мислете, аз лично мисля, че психическите гаври са значително по-болезнени и много по-лошо и по-тежко нараняват от физическите удари.

- Е, ти пък, Грънчаров, много си бил чувствителен бе?! Засрами се малко де, защо толкова много преувеличаваш?! Ти нима не можеш да понесеш критиката от страна на учениците си, ти нима си толкова суетен, че като каже някой нещо, което не ти харесва, почваш да се гърчиш така, че сякаш той те е турил на буйно горяща клада?! Абе, Грънчаров, тази твоя извънредна чувствителност е същинска патология бе, много си суетен бре, нали уж си некакъв мъж, я се дръж по-твърдо бе?! Щом така болезнено преживяваш някаква си там словесна критика от учениците ти, щом страдаш толкова, че учениците ти си искат правата, то ти самият очевидно си... психично болен, увреден си психически, нормалните хора изобщо не реагират като теб, ами се вслушват в критиката?! Не ставаш, сам виждаш, за учител, нали така?! Признай си го де, имай доблестта да си го признаеш. И вземи та се оттегли сам: ако имаше капчица достойнство, отдавна да се беше оттеглил сам! Виждаш, ученическият народ не те иска, махни се, направи добро, освободи народа от своето присъствие. Нали уж беше демократ, що се натискаш да си учител след като народът не те иска?! И след като народът оценява, че не преподаваш правилно?!

Тъй. Между другото, след часа, когато кладата обаче още пламтеше, един ученик директно пред директорката с красноречив жест посочи вратата на учителя си по философия и го прикани сам да се махне от училището, а директорката нищо не каза, замълча си, знаем, тя е непоправима истинска демократка и по тази причина изключително много уважава ученическия народ, живее с неговите душевни терзания, сама много страда от това, че толкова лош човек и учител се случи да преподава философия в повереното й училище и то в толкова сложния реформаторски период на нейното славно директорстване?! Който, като капак на всичко - имаме предвид въпросният учител-безсрамник и наглец, който без капка неудобство сам себе си нарича и "новатор", и "творец", и "писател", и "философ", и "пловдивски Сократ" даже, представяте ли си?! - та като капак на всичко тоя урод си позволява да се афишира като "борец за ново и съвременно образование", като "борец за истинска и същностна реформа", като "дисидент на официалната система", виждате какъв непоправим лъжец е тоя човек!!! Е, разбира се, не може чак толкова пропаднал в морално отношение тип да бъде учител и то по философия, да, народът никога, повтаряме, ако требе и ще потретиме, народът никога не греши! Никога! Никогда!

Мдааа. Толкова засега. Има още много за писане, но се изморих. Спирам да пиша. Писна ми да пиша. На вас, убеден съм в това, пък ви е писнало да четете. Затуй с пълно право можете да възкликнете като онзи ученик, който за малко да обере точките, той в един момент прочувствено изстена:

- Господине, аз, да си призная, не четох вашето излияние в блога, но въпреки това знам, че е напълно глупаво и погрешно! Затуй не си губя времето да чета какво пишете. Понеже си знам, че вие каквото и да кажете, то е все някаква пълна глупост! И е напълно погрешно. А и от човешка дума Вие не отбирате. Като стена сте: думите ни се удрят във Вас без никакъв ефект. Непоправим инат сте, господине! Леле, нямам думи вече да кажа колко е зле тоя човек?!

Нещо подобно каза, а и някои неща да не ги е казал, понеже му липсва умението да изразява мислите си, ний допълнихме неказаното сами, щот добре знаем какви мисли могат да се родят в толкова невинни души като неговата. А че Грънчаров е страшен дразнител това си се знае де, то нема смисъл да се повтаря повече. Той е способен да вбеси всеки правилно и нормално (не)мислещ човек. Малее, какви непоносими уроди са тия философи, дека претендират, че от сичко разбират?!

Спирам дотук. Бъдете здрави! Хубав ден и прекрасен есенен уикенд ви желая! Простете ако съм ви разстроил с нещо или по някакъв начин! Поне малко посяхте ли се обаче, усмихнахте ли се поне на места?! Пределно честно и искрено пиша, сами забелязвате. Приемете това мое есе като несръчен философски опит да фиксирам за бъдните поколения какво става в тия замечателни дни в едно училище, разположено в географския център на нашето толкова свидно отечество Мутроландия. Ето, иде Денят на будителите, аз очаквах, според мащаба и размаха на съвсем разюзданата кампания по моето професионално и личностно оплюване и дискредитиране да бъда опраскан (пардон, простете, че употребих таз мутренска думичка!) или уволнен тъкмо в навечерието на Празника на будителя, както предния път бях опраскан само два дни преди празника 24 май.

Да, опраскаха ме тогава съвсем предпразнично, тогава ми поднесоха отрязаната глава, сложена в тепсия като специфичен празничен подарък, с който бях възнаграден за всичките си заслуги на нивата на българското образование! Сега очаквах да ме опраскат, не крия, очаквах това всеки ден, тъкмо в тия дни, в навечерието на Празника на будителя, та да се спази славната традиция. Но, уви, традицията биде нарушена този път.

Е, нищо де, идат други празници, ето, Рождество иде, не е късно и тогава да ме опраскат, в навечерието на най-светлия празник ще се случи, предполагам, това опраскване. Всеки ден аз ходя на работа със свито сърце: а какви ли изненади са ми подготвили моите мъчители днес, с какви ли нови гаври ще ме изненадат днес?! Разбира се, почти никой не се опитва да ми изрази някаква душевна съпричастност за бедите, които ме сполетяват, около мен цари пълно ледено мълчание: колективът се пази да изрази каквато и да било човешка емоция. Чувството страх ледени сърцата.

Е, само не ни е страх да плюем по Грънчаров де, по него може всеки да плюе колкото си иска, плюенето по Грънчаров вече стана най-популярния спорт в нашето тъй славно и знаменито училище! Тъй де, ний сме и спортна гимназия, освен философска и пишеща, и спортът при нас е най-високо ниво! Да живей спортът и футболът! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

6 коментара:

Анонимен каза...

Това е действително отвратително, г-н Грънчаров, и много съжалявам, че ви се случва. Съчувствам ви напълно. Държанието на тези ученици е напълно недопустимо и ужасно. Даже жестоко. Питах ви как са ви "горили на кладата", защото просто не знаех за какво точно става дума. Никой учител не заслужава да се гаврят с него. Жалко, че нещата в училищата се развиват в такава посока.

Анонимен каза...

Гранчаров лъже как можете да му се вързвате на лъжите?????????????? Гранчаров е лъжец и мошеник!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Да, до тук стигат нещата в училище през 2016, нека се знае от бъдните поколения. На фона на всичко в страната ни, няма нищо ново и учудващо, нали? Управници и чиновници издевателствуват над народа, хора с дебели вратове го бият, лекари безпристрастно гледат как умира физически, учители го осакатяват морално, медии публикуват лъжи....Всичко продължава да си бъде гнусно, гнусното е начин на живот.

Мразя хората в тази страна. Сякаш няма мисъл в главите им, работят само основни инстинкти и най-вече инстинктът за самосъхранение, на който се подчинява всяко човешко действие.

Как деца стигат до такова извращение? Колко трябва да са извратени родителите им и цялата среда, в която се развиват, най-вече училището, където прекарват половината от времето си? Даваме ли си сметка колко нечовешки събития се случват около нас? Някои ще запалят свещ от време на време в църква, ще спонсорират строеж на църква, ще подадат хляб на циганин, на беден, на болен, други и жертва няма никога да направят. Не че жертвата ще ги спаси, защото Бог иска милост, а не жертви. Що за човеконенавистник може да гледа беззаконията във вашия час? Нормалният човек ще скочи от мястото си, ще изкрещи: Къде се намирате вие? Какво правите с вашият учител? Няма абсолютно нищо общо това, което смятате, че този преподавател върши с начинът, по който се отнасяте към човешко същество! А вместо да направят това, те мълчаливо стават съпричастни на гаврата." Нека се разпали омразата, нека стигнат до крайност, ние да запишем какво става в часът на този учител, така ли, Госпожо Анастасова и сие? Така ще докажем, че греши, така ще оправдаем уволнението му- ето, самите ученици не го искат" Това си мислихте, нали? Никак не е трудно да отгатнем. Само че същите тези ученици, които така грижливо заработват угодните за тях условия за незаслужени оценки, нападайки всеки, който иска от тях да ги заслужат, няма начин да не си дават сметка и за вашето поведение- като човек и като директор. Вие за пореден път се излагате, не Грънчаров. Той не се е изложил нито веднъж, но дори съдът в Страсбург няма да ви накара да се засрамите. Позорът е голям, но чий позор?

Една от основните цели в предучилищна: никога да не се подиграваме на другите - внучката ми в Швейцария

Maria Vassileva

Анонимен каза...

Същото е и в Испания.

В класа на внучката ми /втори клас/ в 42-ро СУ в кв. Х. Димитър не се толерират обиди и разпри, което е наложено от класната. Моето уважение към нея!

Мария Иванова

Bacho Кольо каза...




"Анонимен каза: В какво е изразяваше това печене на клада?"


Хубав въпрос! Има прост отговор: печене на клада видяхме в началото на 21 в. в един от най-европейските градове - Одеса. Там фашизоидите на киевската хунта опекоха живи 50 мирни жители.
Но тогава гръмогласният демократ Грънчаров лицемерно се направи на разсеян.

Лицемерието се заплаща, де гиди демократино самозвани!

Ангел Грънчаров каза...

Ето че пълна подкрепа тия, дето организираха кладата над мен, получават и от таваришч Колю, дежурен за блога ми неуморен пропагандист на комунисто-путинската правда! :-)

А по повод на другото ето какво ти писах на друго място, дето пак се правиш на много "морален", с извинение за думата:

Таваришч комунисто-комуноид Колю, изгори тия 50 човека твоето любимо руско и путинско КГБ, което устрои въпросната провокация. Между другото таваришч Колю, дека така показно и лицемерно (по политически причини) се е загрижил за тия 50 изгорени човека, без да му мигне окото оправдава избиването поне на 40 милиона руснаци от тъй скъпия на сърцето му комунизъм...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ