Аз пък, дами и господа съдебни заседатели, се оказва, че, бидейки непоправим идеалист, иначе казано, глупак, който с мижавата си, с хилавата си учителска заплата вече осем години издава... философско списание (списанието ИДЕИ), а също вече трета година издавам също така и списанието за съвременно образование, за духовното и личностното израстване и укрепване на младите хора, именно списанието HUMANUS, да не говорим за това, че като капак на всичко си издавам напълно сам и своите книги, та разточителствайки така, се оказа, че в този момент вече съм разорен изцяло, финансовата разруха ме сполетя изцяло, и то не за друго (аз съм привикнал да живея съвсем скромно, човек може да преживява и като се храни само и с хлебец, и с маслинки, и със сиренце, и със сланинка също!), а се разорих непоправимо тъкмо затова, защото си позволих да водя пак по идеални подбуди един дълъг, изтощителен и разорителен съдебен процес, с който се надявах да защитя своето достойнство, понеже бях оклеветен по недопустим начин от една администраторка, да, ама в крайна сметка загубих това съдебно дяло (!!!) и съдът ме осъди да изплатя... разноските на противната страна за адвокати!
И ето, сега съм длъжник със сума ти пари на работодателката си, която именно ме оклевети и която дадох под съд, виждате, че българското правораздаване умее да "защищава" жертвите на административния прозвол и тормоз, няма що, не си заслужава да се говори и пише повече по тази тема. И сега ми се налага да завеждам ново съдебно дяло, този път в Европейския съд по правата на човека, и аз ще го сторя, ала това ще ми коства доста пари; ето вчера пък от печатницата ми изпратиха новата книжка на сп. ИДЕИ плюс тиража на новата ми книга със заглавие "Реформа на НЕобразованието", наложи ми се да платя сума ти пари и за тях и ето, сега съм вече напълно разорен - а има доста дни до края на месеца, не си представям как ще оцелея, как ще оживея, как ще мога да си плащам пак поне парите, които са ми нужни за автобус, за да пътувам до работата си.
Страшно унизително нещо е това, не зная дали можете да си го представите, ето, за да ви помогна да си го представите поне, по тази причина и пиша за всичко това. Не за друго, не за да се жалвам, не за да моля за помощ и подкрепа (ще оцелея някак де, ето, птичките, врабчетата примерно, нали нито сеят, нито жънат, пък Бог и за тях се грижи, не ги оставя да умрат, сигурно и аз няма да умра от глад, ще се оправя все някак!), пиша тия неща само за да ги документирам, че се случват в съвременна европейска и демократична, с извинение, България, да, всичко е възможно да се случи, особено пък с темерут като мен, който не си гледа живота и... шкембенцето, не чака самодоволно пенсията, ами си създава хиляди проблеми, тръгнал е, глупакът му с глупак, да "оправя света", да мисли, да пише, да призовава за работа за промени, за ново образование, не седи със скръстени ръце, мъчи се нещо ново да направи, поради което и, сами виждате, плаща прекалено жестока цена.
Да, за всичко на този свят се заплаща подобаваща цена, е, аз също плащам своята, не роптая, гледам да се оправям напълно сам, без подкрепа отникъде, зная, че така у е нас, така е било, така е и сега, така и ще си остане, най-вероятно, и за в бъдеще. Не роптая изобщо, само дето сега ми хрумна да споделя с вас за своето окаяно положение, ей-така го правя, казах, само за да документирам тия факти, нищо повече от това не ме вълнува.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар