неделя, 23 октомври 2016 г.

Май нищичко не може да се промени в образователната сфера, разбирате ли сега защо в нея мъртвилото е толкова голямо?!


(На снимката майка ми държи погачата...)

Във връзка с тъй многообразния и съдържателен живот в нашата училищна общност и последните тъй многозначителни събития в нея (виж: Нови невероятни случки в първата и единствена... философска гимназия в тъй чудната и приказна страна Мутроландия) ми се налага да измисля какво да правя с оглед някак поне малко да се намали необуздания административен произвол, на чиито ексцесии отново съм жертва напоследък - в реакция на моите опити да предизвикам пълноценен демократичен дебат по най-важните, по най-горещите въпроси на училищния живот ръководството пак се отплесна да ми "отмъщава", да ми организира "нарушения", да ме подлага на тормоз и на терор, да подклажда ученически "бунтове срещу свободата" (а това са всъщност или фактически бунтове срещу новаторството, срещу творческия подход, срещу либерализирането на отношенията, срещу реформирането на българското образование, срещу промяната, срещу модернизирането на обучението и прочие!); очевидно на някои хора изглежда им е харесало да настъпват все една и съща мотика колкото се може повече, знам ли на какво се дължи такова едно абсурдистко административно поведение?! (Но администрацията в приказната страна Мутроландия е така мъдра и проницателна, че никой не може да разгадае нейните вероятно велики цели и замисли?!) Да, пред мен пак възниква с цялата си острота въпроса Какво да правя? в тази толкова тежка и непоносима обстановка - все пак силите ми са на изчерпване, бруталният административен натиск не намалява, още от първия учебен ден започнаха какви ли не ексцесии (те не спираха и през лятото, аз за това нещо съм писал вече, тези ексцесии наистина са непрекъснати!), аз съм човек-инвалид, страдащ от заболяване на сърцето, което изисква щадящ режим, да, ама кой ли ти се съобразява с това, не, напротив, казах вече, престараващите се администратори не мирясват, аз такова чудо наистина никога в живота си не съм срещал и преживявал. Да, какво да правя, този е въпросът, на който трябва да намеря отговор - и по който размишлявам непрекъснато в тия два почивни дни, в които мога да си поема малко дъх, защото от утре, понеделник, адът около мен отново ще ме погълне.

В такава една ситуация най-близки мои приятели, в чиято добронамереност не мога да се съмнявам, ме съветват... да си взема шапката и да се махна от училището, да напусна сам работа, да се откажа от учителстването; те настояваха да сторя това веднага след като съдът ме възстанови на работа през декември миналата година, ала аз реших да продължа, надявайки се администрацията на училището в един момент да започне да се вразумява; да, ама не, ето, войната срещу мен, на моменти съвсем безогледна, избухна с нова сила. Да се махна сам и то при положение, че не мога да си намеря никаква друга работа, и то ето сега, в навечерието на зимата, да преживея униженията на безработицата, на глада и прочие - дали това пък няма да ме убие още по-ефективно - отколкото ако реша да продължа, да не дезертирам от борбата си, която за мен има също така и важно идеално, ценностно значение или смисъл?! Та значи аз трябва фактически да решавам кое по-ефективно ще ме убие: дали да остана в училището и всеки ден да ми се налага с последни сили да отразявам атаките на въпросните престараващи се администратори, чиито натиск не отслабва, или пък да се махна сам, та да умра от преживените унижения, от съзнанието за провала на моята борба за ново образование, на която аз фактически посветих живота си?! Да, налага ми се да избирам кой от двата начина да бъда убит по-бавно ще ме убие, така ли?! А дали не е по-добре да избера именно този, който по-бързо, по-скоро ще ме убие, с оглед все пак да си спестя поне мъките?! За мен най-потресаващото е тази непонятна ми жестокост и отмъстителност, тази безчувственост на атакуващите ме, на тия, които, предполагам, виждат в мое лице "не заслужаващия никаква пощада враг", който си е заслужил съдбата и затова може да бъде мачкан както ни скимне?!

Да, моля да ме разберете съвсем човешки, не драматизирам излишно или прекалено, но това за мен наистина е потресаващо: как е възможно да не се усещаш, че срещу себе си имаш човешко същество, което независимо от това, че не мисли като теб, че има различни разбирания, все пак, мама му стара, е човешко същество, което има пълното право да мисли по своя си начин?! Ето това за мен е потресаващото, а именно, че учители, че възпитатели на младежта не са способни на капчица толерантност и то, забележете, не спрямо някой си "непослушен ученик", а срещу... свой колега, срещу учител като тях, срещу зрял човек, който е напълно подготвен да прави своя съзнателен избор и да поема пълната отговорност за постъпките си! Да, моля да вникнете по-старателно и да положите усилия да асимилирате ето този възлов момент: а представяте ли си щом като се проявява такава страшна нетърпимост спрямо възгледите на твой колега, давате ли си сметка в такъв случай как същите тия хора (на властни позиции при това!) ще се отнасят към някой ученик, който дръзне, да допуснем, да има оригинални възгледи, които не се нравят на началството, представяте ли си тогава как него пък ще сгазят и смачкат?! Ето този момент е изключително важен, на мен, учител с толкова голям стаж, с нужния авторитет, със съответните постижения (ами аз, примерно, съм създател и главен редактор на две списания, също така съм автор на куп книги, какви ли не, включително и именно по тия същите проблеми за промяната в образователната сфера, които въпросните другарки и другари не само че не са чели, те очевидно нямат и намерение да ги прочетат?!), и дори спрямо мен тия хора не се свенят и не изпитват никаква скрупул да се отнасят по такъв недопустим начин, а представяте ли си как същите тия хора се отнасят към изцяло беззащитните ученици?! Да, такова нескривано дискриминационно отношение към един по-нестандартно мислещ учител е крещящ пример, илюстриращ цялата духовна развала на блюстителите на административно-командната система на (НЕ)образование, срещу която аз фактически се боря, и то не от вчера.

Пиша тия неща - дали тия хора пък поне това ще разберат?! - не за да обиждам тия хора, не да ги озлобявам допълнително срещу себе си, не, не пиша също така за да ги поставям в неприятно положение, аз пиша всичко това с една единствена надежда и цел: да им помогна да разберат какво всъщност правят!. Нали се спомняте какви думи произнася нашият Велик Спасител на своя кръст спрямо ония, които се гаврят срещу Него, които го тормозят, мъчат, унижават, плюят и прочие?! Ами произнася ето тия думи: "Господи, прости им: те не знаят какво правят!", да, ето тези думи произнася Той, Христос, дето би следвало да е образец за ония, които се наричат християни, аз пък в случая правя какво ли не, и то не от вчера, за да помогна на своите мъчители да разберат какво всъщност правят, щото имам усещането, че прекалено много са се заблудили. Да, аз им помагам всеки ден да разберат какво те фактически правят (тия мои всекидневни писания по втръсналата на всички тема имат и този основен смисъл!), а в замяна на това тия същите хора, вместо да са ми благодарни за помощта, си позволяват да продължават да се навиват срещу мен, да продължават още повече да ме мразят, да виждат в мое лице някакъв "враг", който, видите ли, не бил заслужавал никаква пощада, давате ли си сметка какво означава, какъв смисъл носи пък ето тази неадекватност, ето това убийствено, бих си позволил да го нарека, несъответствие?! Както и да е, да не философствам много, щото, сами знаете това, размислите ми в тази посока не може да са много приятни (особено за дадени хора), който много философства и мисли у нас, такъв мигновено става неприятен комай на всички, да, ето, дори и моите приятели най-накрая сякаш се отвратиха от мен и вероятно си казаха: "Абе не може на тоя Грънчаров да му е толкова чиста работата, както той се изкарва, щом като той не успява да намери подход и да сключи разумно споразумение с въпросните две-три администраторки?!", да, убеден съм, че точно това си мислят даже и хората, които ми симпатизират, но на които също им писна от тази толкова продължителна и толкова мъчителна (особено пък за мен, жертвата!) "личностна разпра", да, представяте ли си, много хора, забелязвам, до такава степен не могат да схванат смисъла на случващото се, че продължават да си мислят, че този конфликт, видите ли, бил "на изцяло личностна основа", и то при положение, че ако имаше нещо личностно в него, той отдавна щеше да е вече решен, да, ама не е личностен, как да е личностен, като тук нищо автентично личностно не се забелязва, там, където има личности в истинския смисъл на думата, там такива конфликти изобщо са невъзможни, разбирате ли сега същината на моето категорично възражение срещу "личностния характер" на този конфликт?! Не, в него няма нищо личностно, в него обаче има някакъв свръхличностен, а именно и граждански, и социален, и чисто човешки, именно нравствен, ценностен, духовен и прочие смисъл, както искате го наричайте, това си е ваша работа как ще го наречете, но настоявам да опитате да сфанете верния, точния, истинския смисъл на случващото се. Което, разбира се, пак си е ваша работа: като малцина са тия, дето схващат верния смисъл, ето, на това основание и нищичко не може да се промени в образователната сфера, разбирате ли сега защо в нея мъртвилото е толкова голямо?!

Значи работата не е толкова проста, българското образование, разбира се, няма да цъфне и да върже мигновено след премахването от него на "толкова неприятния субект Грънчаров", да, ето и това съм длъжен да кажа на войнствените бранителки и бранители на пагубното статукво! Да, ако смятате, че българското образование мигновено ще се оправи след като аз се махна в него, сиреч, ако си мислите, че моето участие в него е причината за тежката ситуация, много нещо сте се заблудили, уважаеми дами и господа, другарки и другари, лейди и джентълмени съдебни заседатели! Друга е причината, предполагам, на тежката ситуация, много са причините, не съм аз единствената причина. Тъй че тези, дето продължават да смятат, че моето изваждане от образователната система ще реши всичките й проблеми, нещо много, повтарям, са се объркали в съзнанието си, в представата си, в мисленето си. Точка под този въпрос, щото ако продължа да дълбая, нищо чудно да осъмна тия дни с ново... съдебно дяло, този път обаче заведено не от мен, а от тия, които, видите ли, "съм обидил" с тия свои философски разсъждения, да, тия хора, предполагам, нищо чудно да сфащат като "обидни" тия мои разсъждения, за това нещо отдавна ме предупреди моят адвокат, нареди ми да престана да пиша повече, нареди ми да почна да си мълча, е, аз не се подчиних, поради което... си загубих адвоката, той се оттегли от мен, млъкна, обяви ме за "безнадежден случай", за "непоправим темерут", който сам си и виновен за всичко; ами че разбира се, че е прав моят адвокат, никакви рискове човек няма да има ако почне да мълчи като другите, ако и аз се умълча, тогава в образованието мигновено ще настъпи тъй сладката идилия, ето, такива идиоти като мен всичко смущават, ерго, те трябва да се махнат, или да замълчат, или да бъдат премазани, или да бъдат уморени, да бъдат убити, колко му е, ний сме способни на всичко, кога ли пък в България, пардон, в Мутроландия, не сме убивали всичко, което стърчи, което е по-различно, по-талантливо, ако не го убиваме, поне го прогонваме в чужбина, та да не ми мъти тукашното блато...


Между другото, що пък се на намерят някакви състрадателни хора, които, с оглед да ме спасят от убийствената за здравето ми стресова ситуация на всекидневен административен тормоз и произвол да ми предложат, примерно, известно съдействие и аз... да емигрирам, пък макар и на толкова много години, ето, вече съм на цели 57 години?! Толкова ли пък няма някакъв по-заможен нашенец в чужбина, който да има в къщата си нужда от метач, от мияч, от чистач, от пазач, от каквото и да има нужда, аз мога много работи да върша, примерно, мога много хубаво да готвя вкусни български манджи, е, такъв човек може да си осигури българско-говорящ слуга, при това с философско образование, който може да помага и на децата му, да ме покани да му работя, в замяна ще трябва само да ми осигури една малка стаичка, два на три метра, в която да спя и да мога съща така да чета, това ми стига, е, и някоя и друга коричка хляб може да ми подхвърля, пари изобщо никакви не ща, само да поработя там, да се отърва и аз от нашия тукашен роден кошмар, ето, ще освободя и училището от моето присъствие, ще си отдъхне народът, ето за този вариант дали пък няма някой, който да може да помогне да решим така нещата?! Е, ще му се наложи, примерно, след годинка-две (знам ли колко?!) да се охарчи такъв добър човек с... разходите по моето погребение, ала аз, казахме, не искам никакви пари, тъй че той може да отвори една малка сметка и да отделя там малко парици всеки месец, та да се натрупат достатъчно пари, за да бъда погребан, не ща нито хубав ковчег, нито нищо специално, даже едно кремиране с последващо фърляне на прахта ми в някоя река е напълно достатъчно, не ща нищо да остане от мен след като умра! (Пустите ми книги ще останат, ама какво пречи те да бъдат извадени от библиотеките и публично изгорени, щото не бива все пак в българските библиотеки да се пазят книги и списания от толкова лош човек като мене!) Та значи и този вариант за решаване на образувалата се психологическо-историческа драма взе да ми се върти все по-настойчиво в главата, но той, знайно е, не е осъществим, щото няма толкова благородни хора от български произход, които да са способни на такива жестове да приютят един гонен от всякъде образователен дисидент като мен. Май да мра колкото се може по-скоро е единственият щастлив вариант, който ще донесе пълна радост на всички ония, които не могат да ме понасят повече?!

Ще каже сега някой зложелател: ето, виждате ли го какво пише, ний казвахме ли ви, че Грънчаров е... луд, ала вие не ни вервахте, ето, сега уверихте ли се колко сме били прави?! Да, мили другарки и другари, но да допуснем, че моя милост съм "съвсем полудял", е, хуманността - да, проклетата европейска и демократична хуманност! - изисква към такива "психично болни" страдалци като мен да бъдете колкото се може по-внимателни, грижливи, да, тия мъченици като мен, психично болните ми братя и сестри, заслужаваме най-специално внимание, човечност, тия хора не заслужават с тях да се отнасяте така жестоко, щото да обидиш такъв нещастник е голям грях, а какво остава да го подложиш на гонения, на терор, на тормоз, на всекидневен остракизъм, да го обиждаш както ти скимне, да го обявяваш за враг и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Сфащате ли сега в какъв великолепен капан се фанахте, мили ми мои тъй... демократични, с извинение, опоненти, дето се опитахте да ми лепнете етикета "психично болен"?! Е, ще ви се наложи - та нали проглушихте ушите на човечеството, че сте не само хуманни и човечни, но сте също така и най-големи... християни?! - да си изсърбате до дъно попарата, която сами си надробихте, нали така излиза, а, моля ви, кажете нещо де, защо продължавате да мълчите като египетски сфинксове?!

Исках още да пиша, но взе да ми писва, отщя ми се да пиша вече, писна ми от писане, от говорене, от убеждаване. Вземете предвид това, че освен тия мои писания в блога аз в училище поне три пъти повече приказки на живо ми се налага да говоря, всеки ден да убеждавам кого ли не, най-вече въпросните началства заедно с прислугващия им всеотдайно персонал, убеждавам, убеждавам, говоря, говоря, изприказвах се, не, никакъв ефект, насреща все едно имаш някаква стена, прогрес няма, разбиране няма, не, има само едно голо отрицание и повтаряне като в несвяст:

- Не, Грънчаров, не си прав, ти си нарушител, ти си опасен човек, ти си анархист, твоята свобода е нещо проклето, няма да допуснем да си разиграваш коня, никакви иновации не са тия твои подходи, ти просто си... пълен некадърник, ний те раздегизирахме отдавна, те не ставаш изобщо за учител, немаш никакви качества, мързелив си, не си учиш даже уроците, тормозиш децата като ги караш да мислят, не им съобщаваш единствено-правилната истина, не им даваш никакви знания, моля-моля, не щем твоите увъртания, че философията била специален предмет, ний сме учили също философия, давали сме изпит, знаем как се преподава този предмет, има си правилно преподаване, ти обаче не можеш да преподаваш правилно, лъжеш всички, че имаш някакъв нов подход, а истината е, че си абсолютен некадърник, казваме ти го за твое добро, или почвай да се учиш на правилно преподаване, или се махай, ний повече няма да те търпим да ни разваляш тъй хубавата... кочи... пардон, тъй хубавата ни идилия, мизернико, махни си, освободи ни от присъствието си, та да си поживеем щастливо, стига си ни пречил на живота, нали уж тръбиш, че обичаш свободата, защо тогава не ни освободиш от присъствието си, а, де гиди лъжецо и подлецо?!

Това е, дето се казва, положението. Питам се: а дали има смисъл да пиша повече жалби до висшестоящите инстанции, и то при положение, че ето, оня ден, в сряда, идва височайша министерска комисия да проверява нередностите по мой сигнал, тази комисия уж проверява всичко най-обективно, щяла да напише нарочен доклад до Министър Кунева и прочие, и ето, още на други ден, представяте ли си, тормозът над мен започва с нова сила?! Дали пък министерските представители не дадоха карт-бланш на тия нашенски тукашни администраторки да продължат с терора си връз мен, нима не е логично да си направя този извод, нищо че съм бил с мътно и повредено съзнание?! Да, най-вероятно тия другарки са получили инструкция от Министерството да продължат терора си над мен, ето, виждате, жалва се човек, а в резултат става пишман, нови страдания му се изсипват на главата, има ли тогава смисъл човек да се жалва изобщо?! Но работата става дебела, аз ще се наложи вече да се жалвам не в МОН, а директно на началника, стоящ над МОН, това е именно г-н Премиеро, леле, егати отчаяния човек съм, щом ми хрумна да се жалвам вече на самия премиер, на който, знайно е, просто няма как да му пука за образованието особено?! Край, нема на кого да се жалвам, освен в Европейския съюз да почна да пращам вече жалбите си?! Да, ама Кунева е "вътрешен човек" и там, как ли пък ще обърнат там внимание на жалба срещу нейното ведомство?! Ще видя как е разумно да реша образувалият се тъй превъзходен дамоклев... възел, дали ще имам аз късметя да изобретя някакъв гордиев... меч, с който да разсека тоз ужасен административен възел?!

Край. Свърши ми времето за писане. Отивам да паля печката на болната ми майка, аз сега пиша това в Долна баня, всяка събота и неделя се грижа за 80-годишната си болна майка, която днес има рожден ден, навършва юбилейната годишнина, да ми е жива и здрава! Днес, за да отбележим юбилея, сме намислили с майка ми да правим... баници, да, две македонски баници ще направим, ще купим бонбони, имаме винце, и ракийца, ще посрещнем неколцината гости, които ще поканим, за жалост нямаме възможност да каним повече гости. А иначе майка ми има много приятелки и приятели, тя е невероятен човек, аз имам една велика майка, казвал съм ви го това нещо, няма смисъл да го повтарям! Майка ми обаче най-много не харесва у мен това, че много пиша, ето сега ме чака да дойда и като разбере, че съм писал, се омърлушва, но като й кажа, че съм спал, ми се радва, тя, горката, предпочита да спя вместо да пиша, знойно е защо, защото добре знае, че от писане нема никаква полза никакъв кяр нема, така ми казва всеки ден, сине, сине, защо толкова много писа, я виж всичко е пълно тук с твои книги, купища книги, топове неразпечатани книги, никой не ще да ти купува книгите, що писа толкова, сине, напразно ли е всичко?!

Аз се смея и водим си ний цял ден своите си разговори, обсъждаме какви ли не теми, с майка ми разговорите са ми много приятни, няма тема, по която тя да няма мнение, и то най-мъдро, ето, това е майка ми, която днес става на кръгло 80 години! Да ми е жива и здрава, мили Боже, давай сили на милата ми майка да поживее още, нямам сили, мили Боже, майка ми да си отиде, това нещо не мога да го издържа! За това се моля Богу, а за моите главоболия майка ми, разбира се, отново нищо не знае, аз й казах, че вече имам превъзходни отношения с директорката след връщането ми на работа след уволнението ми, тя сякаш ми повярва, аз съм голям лъжец де, няма спор, умея да манипулирам хората, такъв ми е занаятът, ето, и това признание направих, но майка си лъжа с благородна цел, щото аз майка ми узнае какво ми е на главата сега, мигновено ще умре, тя няма да понесе нов такъв удар. Затова лъжа, да, признавам си, че съм лъжец! За майка си съм способен да направя всичко! Жива и здрава да ми е само, а съвестта ми е спокойна, че лъжа майка си, че крия от нея главоболията си. Човешко е, но дали ме разбирате, не зная, като не ме разбирате, съдете ме, ваша воля е това! Чао, бъдете здрави и вие, хубав ден ви желая, а аз ставам за да се трудя в друга сфера!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Да ти е жива и здрава майчицата Лъчо, Ангеле, скъпи ми Приятелю!Честит да й е юбилеят!Приятни и ползотворни да са грижите ти за нея!Благодаря ти за порцията духовна изповед това есенно, сравнително топло облачно време, навяло твоите безрадостни и тъжни, но и толкова светло-душевни и човешко-човечни редове!
Мислейки за твоето..."християнско" обкръжение!Как е възможно то толкова безметежно да съществува...Как е възможно да не те разбира, да не ти помага, да не ти съдейства, а да се стреми....да те унищожава и да те умъртвява...И ми се иска да му кажа и аз нещичко!
Госпожи и господа, крайно време е за отрезвяване и засрамване!Нима не знаете, че е грехота така да се отнасяте!Дори към едно животинче!А не към колега, който очевидно си върши работата не - много добре, не и отлично...Вие не разбирате ли милички, че - уникално, че превъзходно, че... както наистина е крайно належащо и е необходимо за българското образование!...Че е опасно закъсняващо, заради вашето и на такива, като вас изоставане, мързел, умопомрачение, ретроградност, магарешки инат! Моля ви, събудете се!Как не го схващате, и как така и защо!?Няма да го разбирате и да му отдавате...поне уважение...На учителя-философ, писател и на водещия прекрасното предаване На агората...Поне искрено...както в своята душа А?!Но, ако я нямате и се лъжа за душата ви, то тогава вие бихте кандидатствали за определението не учител, не човек, а дяволско изчадие!Така си мисля чоджум и...къзъм!Събудете се бе, хора!Отворете си очите!Прогледнете!Пазете си...Човека!Че на мен пък, писна да му чета тъжните изповеди..:-) Бих искал по-радостните нотки в тях да бъдат все по-чести, все по-светли, все по-могъщи и всеобхватни...И имам надежда!Защото навярно и въпреки всичко...
Всеки от вас е разумен човек, а не дяволско изчадие!И, защото: основно божествено свойство на разумния човек е да вижда и да схваща...да чувства и да му се възхищава, да го уважава и да го поддържа по-разумния от себе си!И да се стреми да го достигне...Да го всмуква...:-) Нима ще продължите да настоявате, че сте слепи, безпрогледни и тъпоглаво да отричате , че Ангел Грънчаров е по-разумен...по-светло разумен от вас в областите си?!Очевиден и безспорен факт е за мен това съотношение!И гаранция-Франция!:-)Не ви се вярва?Не щете да признаете!Ми, продължавайте да тъпоглавствате!...:-)Майната ви тогава и в такъв черен случай, и...
бъдете проклети!Защото не бихте били от рода: О, свещена простота! И затова! Най-сериозно!

2016.10.23г. Владимир Петков-Трашов

Анонимен каза...

Ще те емигрирам АIG, не се безпокой... Нема да стоиш при теа изроди, вервай ми... Нека си строят своя строй на безумието, това робско смахнато племе, дет не мое да се изпикае без великите сили, а говори все едно че е бабаитина на Балканите, а съседите му се смеят на тъпоумието, здравей четвърта национална катастрофа... P.S. Кви са теа уроди да те поздравяват в страданието и да ти говорят дивотии, ей, фръцливото безподобно глупаво кат задник БГ същество не знае умора...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ