Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

В чудната страна Мутроландия не само пъдим най-кадърните си хора в чужбина, у нас също така безжалостно убиваме не само книги, но и самите автори на книги!



Интересно е, че все по-често забелязвам тук-там реклами на мои книги в интернет, ето в момента на горното изображение се вижда как едновременно са излезли кориците на две мои книги! Някои мъдри хора ми казаха, че без реклама никакви, дори и най-ценни книги няма да бъдат забелязани и особено пък купени; моите книги специално пък стояха арестувани по борси и складове години наред просто защото на тях книжарите наложиха жестока ПАЗАРНА ЦЕНЗУРА, т.е. прецениха, че книги на неизвестен български автор нямат никакъв шанс да бъдат продадени в България, поради което обрекоха книгите ми да не стигнат до книжарниците. И така на читателя, на посетителя на книжарниците беше отказана възможността да ги види, да ги пипне, да ги разлисти дори, да ги разгледа, да ги намери на лавиците, на рафтовете в книжарниците.

И така току-що родени, книгите ми бяха убити от книжарите, бяха осъдени на смърт от ламтящите за печалби книжари. Е, сега най-вероятно някакви добри хора сред книжарите дават известен шанс книгите ми да бъдат изтръгнати от небитието, там, където техни читатели бяха единствено... мишките. Благодаря на тия добри хора от сърце! Искам да им кажа, че като спомагат за връщането на книгите ми от небитието, т.е. като правят така книгите ми да възкръснат, те фактически помагат и на мен, техния автор, да почне да се връща към живота, защото, убивайки без капка жал книгата на автора, ти убиваш не просто неговото "дете", ти убиваш без капка жал и него самия...

Да, ние сме лудешка, обезумяла и глупава страна, която не само пъди голяма част от гражданите си в чужбина, обричайки се на неминуема гибел, ние сме страна, в която не само убиваме най-кадърните си личности, ние сме също така страна, в която безжалостно убиваме и авторите на книги, понеже, както казах, убивайки книгите на автора, ние убиваме и него самия. Прочее, ако директно убивахме най-напред автора щеше да е по-милостиво това убиване, но като убиваме първо книгите на автора, ние него пък същевременно го убиваме възможно най-мъчително, перверзно, садистично...

Всеки един от нас, съвременните българи, би следвало в тази ситуация да се запита за поне ето това: като гледам бездушно и безмълвно как моята страна пъди толкова голяма част от своите граждани и деца в чужбина аз не участвам ли в това престъпление спрямо бъдещето на собствената си страна и родина?! Като гледам също така съвсем бездушно и безмълвно как в моята страна убиват книги и автори на книги, аз не съм ли съучастник и в това толкова жестоко и безчовечно, а също така и безсмислено в края на краищата престъпление?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Според една теория безсмъртни са само унищожените книги, затова книгите от Александрийската библиотека например са вечни и затова Кафка е искал да изгори ръкописите си.

Ангел Грънчаров каза...

А... ненаписаните книги пък са най-прекрасни, разбирам Ви, така е... :-) Неизразените мисли са най-великите и прочие...