Ех, как прекрасно и вдъхновяващо щастливо живеем в нашата тъй чудна и приказна страна... Мутроландия!

Ще продължа своя анализ на тъй любопитните явления в живота на нашата училищна общност (предишното ми есе беше публикувано ето под какво заглавие: Ще предизвикам към размисъл и дебат общественото мнение не само в цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив, но и дори в страната!). Преди да се "гмурна" в тези описания и тълкувания, ми се налага да вметна ето какво.

Снощи съм заспал, както обикновено става, пред телевизора (щом започне "ВИП-брадър" и аз мигновено заспивам!); по едно време съм се пробудил, отишъл съм до спалнята и блажено съм си продължил съня; да, ама ранното лягане и заспиване води също така до ранно наспиване и до ранно пробуждане; ето, към 2.30 часа аз вече установявам, че съм буден. Като видях колко е часа, реших да опитам да поспя още, прекалено рано ми се видя за ставане, да, ама не: да заспя отново не ми се удаде. И ето момента, поради който всъщност се захванах да ви говоря за тия толкова маловажни неща: ами аз фактически "пиша" най-добрите си есета и анализи тъкмо в тия минути и понякога дори часове, в които лежа, опитвайки се да заспя, ала това не ми се удава, поради което мисля и... "пиша", разбира се, "на ум", дори понякога произнасям, пак на ум, и дълги речи, и какво ли не правя, правя все неща, свързани с моето битие на философ, на учител по философия, който, както е известно, има доста съдържателен живот (да го определим така), тъй като има неблагоразумието да не е... "типичен", сиреч, има дързостта да е различен. Та исках да ви кажа ето това: в един момент установявам, че в тия мои нощни размисли напипвам страхотни аргументи, успявам да ги изрека по невероятно сполучлив начин, безкрайно убедително, да, ама пред себе си нямам нито лист хартия и молив, за да ги фиксирам завинаги, нито пък имам... клавиатура, нищо нямам; всичко се мъча "да складирам" в ума, в паметта си, да, ама там почват да се трупат застрашително много неща за помнене, е, ето това е нещото, което в един момент ме принуждава да стана, да се облека, да отида на компютъра и да започна да пиша.

И ето, това, което все пак е останало в паметта ми и може да бъде записано, са някакви най-бледи и жалки сенки на ония толкова вдъхновяващи и убедителни нощни мисли, които, за жалост, ще си отидат в небитието - или пък "някъде вътре в мен", в душата ми, откъдето пак ще "изскокнат" в някой подходящ момент - и тогава вече е възможно и да ги фиксирам някак, било на хартия, било иначе, във файл и пр. Мислил съм си да записвам тия свои нощни мисли с някакво записващо устройство, но за това нещо те трябва да бъдат... произнесени, за това ще се наложи да спя сам, в кабинета си, за да не събудя с гласа си своята съпруга; то това само остана де, нощем, в леглото, да почна да правя аудио или дори видеозаписи, за да си фиксирам и за да увековеча своите мисли! Знаете, почне ли някой човек да си говори сам, той очевидно е вече "съвсем превъртял", нали така излиза?! Много хора напоследък забелязвам по улиците, които вървят и лекичко си... говорят сами, вглъбени в безценните си мисли! Да, ама не си носят... записващо устройство, оказва се, от едно такова говорене няма полза, щото тия безценни мисли отиват по дяволите, пропиляват се. Ако един човек си говори сам на улицата, но при това си записва безценните мисли с някакво устройство за записване, това е белег, че той изобщо, ама изобщо не е превъртял: все пак най-ценното, което имаме, са нашите мисли, нали така, с това поне съгласни ли сте?! Да, знам, че мнозина не мислят така, знам добре, че мнозина изобщо и не мислят, поради това няма как да оценят ето това мое прозрение. Оня човек, който сам няма някакви свои, нови и вдъхновяващи мисли, човекът, чиято глава не умее да ражда никакви мисли, такъв човек няма как да почне да смята, че мислите ни са най-драгоценното, с което разполагаме.

Е, има странници като мен, които мислят така - и затова са станали, в нашенските родни условия, обект на подигравки: примерно както "бунтуващите се срещу свободата" ученици ми се подиграват по повод, да речем, на моите... книги! Аз вече започнах да се чувствам сякаш съм нещо като "престъпник" поради това, че съм написал сума ти книги, голяма част от тях с чисто образователна цел, именно да помагам на младите хора да се усъвършенстват в мисленето, във философията. Като кажа нещо, свързано с някоя моя книга, примерно като подхвърля в някой момент, че който иска да разбере по-цялостно какво мисля по дадения проблем, може да отвори и да се зачете в тази или онази моя книга, тогава забелязвам, че в открито бунтуващите се срещу свободата класове (за момента такъв клас е само един, въпросният XI Ж клас, но нищо не пречи такива бунтове да бъдат разпалени и в други класове: колко му е да бъдат разпалени бунтове срещу свободата и в други класове?!) като чуят тия или подобни на тях думи, с които им препоръчвам да почетат нещо от някоя моя книга, учениците мигновено почват да се хилят най-подигравателно и предизвикателно, санким, вижте го пък тоя, пак ни пробутва "скапаните си книги", леле, какъв лош човек, безсрамник неден, не го е срам, че е написал книги, безочлив е толкова, че като капак на всичко ни ги пробутва да ги четем, леле, какво безсрамие, леле, каква наглост?! Това фактически чета в реакцията им, а пък като дойде директорката да чуе техните душевни терзания по повод на моите "тъй нетърпими волности", тогава първото, за което се сещат тия ученици, непременно ще е ето какво:

- А пък, госпожо, господинът по философия си позволява да ни принуждава да четем от неговите книги и помагала, които - ние прекрасно знаем това! - не са одобрени официално от Министерството, т.е. господинът е престъпник, щото нарушава закона, нарушава най-светите инструкции на Министерството, според които учениците трябва да четат само от "единствено-правилните" учебници, съдържащи "единствено-правилните" и най-вече одобрените от Министерството мисли на най-правилно мислещите официални или наши философи!

Като чуе тия толкова умни и най-вече толкова справедливи думи директорката, разбира се, ахва от възхита и мигновено си записва това толкова сърдечно и справедливо възмущение на потиснатия от тиранина А.Г. ученически народ, който, както знаем, никога не греши, да, дами и господа съдебни заседатели, другарки и другари, народът никога, повтарям, никога не греши, народът, ерго, винаги, повтарям, винаги е изцяло прав!!! Точка по този въпрос. Доказахме каквото требваше да се докаже, а именно, този там учител по философия А.Г., безсрамникът неден, си позволява да нарушава закона, ето, доказахме каквото требваше да се докаже, той, следователно, е престъпник, комуто трябва да отмъстим по възможност най-твърдо, щот ний, за разлика от него, сме демократи, обичаме правото, правдата, справедливостта и дори обичаме нашето родно правосъдие, нали така, нема да се излагаме сега?!

А народът, повтаряме, никога, ама никога не греши! Народът не греши по досущ същия начин, по който и... Партията никога не грешеше едно време, но сега нашата единствена "партия" е... народът, ний, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, сме патриоти, нашата религия е патриотизмът, ние обичаме с целото си сърце нашия тъй непогрешим и по тази причина толкова изстрадал народ! А към враговете на народа требва да бъдем безпощадни, нали така?! Наш нравствен дълг е люто да мразим и да преследваме безпощадно, ако требва и до смърт, враговете на нашия изстрадал и непогрешим народ! Точка по този въпрос, казахме и доказахме каквото требваше да се каже и докаже. Вече имаме още един компромат срещу тъй неправилно мислещия философ и учител по философия А.Г., който, понеже е престъпник, си позволява не само да пише глупавите си книги, ала и има наглостта да нарушава целото българско законодателство като натиска най-нагло нашия тъй изстрадал народ ученически народ да чете и да заучава глупавите му мисли, които се намират в още по-глупавите му книги!

Е, ний пък не знаем какви мисли съдържат неговите книги, и не щем да знаем, но това не ни пречи, другарки и другари, да сметаме, че мислите на такъв лош човек нема начин да не са и лоши, и глупави, и безсмислени, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Спираме дотук. Изразихме народното възмущение, което е така справедливо, нашият народ обича, казахме, правдата и правото, мрази престъпниците, смята тия престъпници за свои люти врагове; ако требе ще постъпим като патриотино Динко, във всеки един момент ще вържем ръцете на престъпника Грънчаров със свински опашки и ще почнем да му крещим тъй вдъхновяващите патриотични думи, девиз на нашенския свиден съвременен патриотизъм: "Гоу, бак Търки!"! Ех, да можеше да изритаме тоя учител по философия в омразната Турция, и то завинаги, а, представяте ли какво неописуемо щастие щеше да настъпи в нашата толкова изстрадала училищна общност?!

Малко се поувлякох, но нищо де, може пък казаното и написаното да е за поука някому. За известна или малка дори поука, мен това ми е работата, виждате, дотолкова съм съзнателен учител, че уча моите ученици даже и... нощем, преподавам уроци и през нощта на своите ученици, и не само на тях, а дори и на... директорите на училища преподавам безценни уроци! Ето, сега ще мина на анализа на един друг много важен въпрос или проблем, за който мислих преди час-два в леглото, в онази безсъница, в която ме овладя цял рояк от мисли, които ме и принудиха в един момент да стана и да започна да пиша. Ето го този най-важен момент.

Като описвах случилото се оня ден, в четвъртък, когато имах час в оня същия XI Ж клас, аз май достигнах дотам когато влезе директорката, заедно с младия педагогически съветник, те влязоха в последните минути на този забележителен и исторически час. И се почна "дебат" по тертипа на... "народния съд", а именно възмутеният и никога не грешащ, както вече казахме и доказахме, ученически народ се надпреварва да сипе обвинения, което от кое по-нелепи и небивали, срещу "злодея-учител и народен враг", а пък директорката, заела позата на... руска царица, си записва тия толкова справедливи народни вопли, терзания, възмущения и так далее, и тому подобное. "Той ни принуждава да четем от блога му!", "Който чете блога, получава шестица, който не чете блога му, получава двойка!", "Който обича и хвали... Иван Костов, получава шестица, госпожо, представяте ли си колко много страдаме ний под... турското и... демократично иго на тоя даскал?!", "Който обича да гали... котета, той получава шестици, а който ненавижда котките и обича... кучетата, той в очите на тоя нещастник Грънчаров получава само двойки, ох, колко много страдаме ний под неговото демократично иго?!", "Госпожо директор, той ни заставяше миналата година да бъдем привърженици на... капитализма и на... пазарното стопанство, да, който обича проклетата свобода, той получава шестици, а ний, дето си обичаме... социализъма, сме подложени на страшни репресии от тоя народен мъчител и изедник!", и така нататък де, тук се стремя, както виждате, да предавам самата есенция, самата същина.

От само себе си се разбира, че учениците не могат точно така да си формулират жалбите, но тъкмо същината, дето се казва, и идеята, е точно тази, за това нещо ви гарантирам. И прочие, тук не мога да изброя всички обвинения и жалби, което от кое, както сами забелязвате, по-екстравагантни, по-нелепи, по-надъхани или както още искате си ги определяйте или възприемайте. Директорката обаче си записва безмълвно тия "народни тежнения", щот, казахме, народът никога не греши, народът винаги е прав и справедлив, народът е... самата истина, а ний сме патриоти и популисти! И ето сега идвам до възловия момент и той е: а защо на госпожа директорката никога, повтарям и ако трябва ще потретя и почетвъртя, никога не й мина през главата да каже ето тия, да допуснем, примерни думи:

- Ученици, много ви моля, на мен такива глупости и нелепици не ми се слушат, моля, престанете! Звучат ми толкова абсурдно тия неща, че ги оценявам като плод на вашето глупаво настроение срещу преподавателя. Но вие самите можете да си имате каквото и да било лично и субективно отношение и настроение срещу преподавателя, много неща може да не ви харесват у него, но трябва да признаете и да се съобразявате с непоклатимия факт, че той е ваш преподавател или учител, че като такъв и като личност заслужава дължимото уважение, а най-важното, което искам да ви кажа, е следното: в час вие, драги ученици, сте длъжни да се държите според правилника, нямате никакво право да нарушавате така грозно правилника, да потъпквате достойнството на преподавателя, да се гаврите с него, минавайки всякакви граници на приличието, естествено, нямате право да пречите на преподавателя да си изпълнява задълженията, да си гледа работата! Не сфащате ли, драги ученици, че изобщо не е честно това сами да не давате никаква възможност на преподавателя да си върши работата, а пък след това да се оплаквате и да нижете нелепици по негов адрес, че той, видите ли, бил "единствен виновник" за така сложилата се наистина тежка ситуация, не, това не е възможно, по непоклатима и дори свята презумпция всеки преподавател или учител мисли единствено доброто на своите ученици! Няма как нито Грънчаров, нито някой друг учител в това училище да е някакъв злодей, враг или урод, тия неща са несъвместими със статута му на учител, така че настоявам да се вразумите и да престанете с обструкциите, щото ще се наложи администрацията, властта в това училище да предприеме наложителните мерки срещу всички ония от вас, дето си позволявате така грубо да нарушавате всички и писани, и неписани правила на нашата училищна общност! Точка по този въпрос. От този момент нататък ви нареждам да спазвате правилника и да проявявате дължимото коректно и възпитано отношение към преподавателя и това означава, че мигновено от този момент нататък работата във вашия клас ще започне да влиза в нормалното си човешко русло. Тази е причината да сте в това ужасно положение, да, сами сте си виновни за всичко. Вие сте причината, а не преподавателят е причината работите във вашия клас да не вървят. Имайте капчица съвест и достойнство да признаете това. Докато не го признавате и не го съзнавате, докато се инатите да изопачавате реалната ситуация, да бягате от поемането на своята отговорност, докато се мъчите да ме заблуждавате и да шикалкавите, нещата в този клас ще продължават да вървят на поразия, а аз това нещо няма да го допусна. Защото ако го допусна, ако продължа да си затварям очите, това ще значи, че не друг, а аз самата поемам пълната отговорност за случващото се, защото аз по закон нося цялата отговорност за всичко, което се случва в това училище. Това е. Бях пределно ясна, вярвам, че ме разбрахте. Мисля, че няма какво повече да обсъждаме, пред истината всички трябва да заставаме с дължимото почитание и смирение.

Нещо такова винаги е могла да каже нашата многоуважаема директорка, ала тя, забележете, до този момент никога, повтарям, никога не е дръзвала да го каже. Защо го е правила, защо се е въздържала да произнесе тия или подобни по смисъла си думи, е друг проблем, това си е нейна работа, но е факт, че нищо такова тя до този момент не е благоволявала да каже. Прислугващият й педагогически съветник (с хиляди извинения, че си позволявам да го определя така, аз въпреки всичко го ценя и го смятам за много кадърен, имам чувството обаче, че не е достатъчно смел, поради което не се осмелява да каже какво наистина мисли!) също се пази много от това да изрече думи, които да носят даже и следа от този толкова... взривоопасен смисъл.

И ето сега нека да опитаме да осмислим какво се получава (на дело, на практика) като пред учениците тия дължими думи властта още не ги е произнесла, а пък, непроизнасяйки ги, тази същата власт на дело си позволява да затъне в страшни и непроходими тресавища, не само да затъне тя самата, като администрация, но по същество и цялата училищна общност, цялото училище на тази база също така неизбежно затъва в тия същите непроходими тресавища. (Между другото аз това имам предвид, че предишният директор инженер Венелин Паунов, имащ несъмнен управленски талант - цяло изкуство е да се управлява разумно една такава разнолика общност! - успяваше, с две-три минутна реч в горния смисъл да реши всеки проблем и то с огромна възпитателна полза за самите ученици!) Но ето сега да се опитаме да изтълкуваме до какво води това, че учениците все още не са чули подобаващите директорски думи, които да имат и най-бледа следа от горния смисъл. Знаете ли какво се получава на практика като не са чули подобни думи учениците?! Лесно е, не се плашете, сами можете да осъзнаете какво се получава, само аз ли трябва всичко да казвам, и то пределно честно и откровено?

Като не произнася твърдо горните думи, (дори неумишлено, несъзнавано), т.е. като упорито мълчи по този повод и не дръзва да каже това, което самият дълг я зове, директорката фактически все едно казва (пък макар и безмълвно, непроизнесено!) ето това, щото учениците точно така дешифрират поведението й, така именно разбират многозначителните й реакции в тяхно присъствие:

- Ученици, аз смятам твърдо, че вие, понеже сте народът, никога не грешите, да, аз твърдо смятам, че вие сте напълно прави, вашият учител по философия е... "пълно недоразумение", да, той е ваш враг, той е злодей, той е народен тиранин, той си позволява да се гаври над вас, той се издевателства, той ви мъчи без полза и смисъл, щото най-вероятно е... извратен, да, може да получава пък някакви удоволствия като ви мъчи и като е толкова гаден с вас, нищо не мога да кажа по този въпрос, но аз така усещам нещата. Е, вие имате пълното морално и юридическо дори право да протестирате срещу този тиранин, та ние уважаваме демокрацията, а при демокрацията народът никога, казахме, не греши. Вие сте народът, а учителят ви по философия е напълно сам, него не го подкрепя почти никой, е, той има там някакви шантави два-три фена в интернет, но масовият народ, масовият българин изобщо не се вслушва в тия сълзотворни и блудкави всекидневни коментари на маниака А.Г., който си е втълпил, че има право да пише и да ни тормози да четем всичко, което той пише. Мили ученици, той и мен тормози да чета, вас тормози да четете книгите и помагалата му, мен пък ме тормози да му чета... докладите и жалбите, ох, как ме е измъчил той от четене, аз години наред вече всеки ден чета многословните му бълвочи, тъй че ако има някой, който да разбира справедливия ви протест, то това съм само аз: аз също съм жертва на всекидневните писания на А.Г., той и мен тиранизира не само с четене, но и като ми урежда комай всекидневни административни проверки от страна на РУО-Пловдив, от страна на МОН, дори от страна на прокуратурата, от къде ли не вече, от Комисията за защита от дискриминация и прочие! Ех, ученици, наистина е добре да направим заедно, с общи усилия нещо истинско и добро - та да се отървем завинаги от този човек, толкова опасен и вреден за нашата тъй щастлива без него училищна общност! Вие сте направо герои щом като постъпвате така, аз нямам право да ви го кажа, щото съм длъжна да се грижа за реда и приличието в нашето училище, но ето, казвам ви го, щото съм достойна и смела личност! И вие сте напълно достойни, постъпвате напълно достойно като се държите по този начин спрямо въпросния злодей, не мога да го нарека човек, срещу въпросния народен враг. Точка, мисля че бях пределно ясна. Продължавайте така, аз като насъбера още четири-пет дебели папки с доклади, с жалби, с констативни и други протоколи, с писма на възмутени родители, ученици, граждани и прочие, като се подготвя добре с още няколко големи купища компромати, в най-подходящия момент и в отговор на толкова справедливите народни терзания пак ще уволня учителя ви по философия, но за това, сами разбирате, трябва добре да се подготвя, та да издържи уволнението му този път в съда. Щото представяте ли си съдът за трети път да върне в училището тоя А.Г., тогава какво ще правим?! Та вярвам ме разбрахте правилно, вие сте умни, вие сте направо прекрасни и превъзходни, аз съм изцяло с вас, но това не мога да ви го кажа, щото е забранено, но ето, ние сме си наши, казвам ви го тайничко! Само сакън този изверг да не разбере какво сме си казали щот може да го пише в блога и ще стане грандиозен скандал: директорка да стои зад и всеотдайно да подкрепя буйстващи и хулиганстващи срещу учителя си по философия ученици!

Повтарям изрично, това нещо г-жа директорката никога не го е произнасяла, допускам, че то в този си вид даже не й е минавало през ума, аз не мога точно да зная какво точно минава в ума й в тия паметни години на неспиращи конфликти и скандали, но повтарям и потретям, че учениците най-вероятно точно така разчитат нейното тъй многозначително отношение и поведение; аз фактически си позволих да декодирам и да въплътя с думи това нейно поведение и отношение, нещо, което тя самата би могла най-добре да стори, стига да пожелае. Но тя се въздържа от тази възможност и понеже ний не знаем какво точно мисли по казуса, ето, аз дръзнах да си представя нейното същинско отношение, като просто го декодирах, казах, в думи, така, както аз съм го усетил, възприел и прочие.

При това мигновено, подчертавам, ще се откажа от думите си, ще се извиня, ще си посипя, ако се налага, главата с пепел, ако требе, ще си раздера и ризата, ако по някакъв начин някой успее да ми докаже, че греша, че напълно се заблуждавам в своето допускане. Да, аз добре съзнавам, че в момента се движа "по острието на бръснача" и най-вероятно моите адвокати ще ми кажат, че в случая много рискувам като пиша такива неща, те най-вероятно "пак ще ми дърпат ушите" заради тия мои литературни волности, но пък постъпвам така, изхождайки от презумпцията, че нашата директорка е литераторка, т.е. е широко скроена душа, ще оцени нескопосания ми литературен опит в това есе и няма да ми се обиди, щот тя, убеден съм в това, съвсем не е тесногръда и може да разбере, да постигне вдъхновяващия ме смисъл, прозиращ в тази моя привидна "критическа волност".

Освен това тя няма как да не осъзнае и това, че по този начин аз я провокирам и й отправям, за кой ли път вече, една специфична покана за истински дебат по тия въпроси, където тя съвсем открито, публично и често да заяви точната си позиция! И тогава почвата за всички спекулации и догадки ще бъде решително разчистена, т.е. вече никакви подобни спекулации, догадки и допускания не може да има. Това е. Виждате, предприемам крайно екстремни мерки за да... подпаля въпросния душеспасителен, както аз го наричам, демократичен и най-вече пределно честен дебат. Да, дебатът трябва да бъде пределно искрен, открит, откровен и честен. Докато едната страна си позволява да шикалкави и да увърта, нещата ще продължат още повече да се заплитат - и край няма да имат тия пагубни истории. Това е. Тази е моята позиция. Категоричната ми позиция е точно тази.

Знаете, когато се обижда личността на опонента, това е признак на слабост, прибягването до аd hominem "аргументи" е израз не само на умствена, но и най-вече на нравствена слабост. (това "ад хоминем", от лат. „към/срещу човека“ или „към/срещу личността“), още "argumentum ad hominem" (аргумент към човека) или лична нападка се нарича аргумент в логиката, реториката и критичното мислене, който е насочен към личността на опонента, а не към неговия аргумент. Е, аз съм обруган по недопустим начин, виждате, и ученици, и администрация с дружни усилия са ме оплюли и обругали как ли не, примерно директорката, както е известно, стигна дотам, че в официален документ ми издаде своя самоделна... "психиатрична диагноза", заради което се наложи да я подведа под съдебна отговорност, три години водихме едно проточило се съдебно дяло, което ту аз печелих, ту тя, накрая тя успя да го спечели и беше оневинена от съда, съдът прие, че тя като ми е правила тази диагноза, е смятала, че е изпълнявала своя "служебен дълг", виждате, българският съд има много оригинално разбиране за "дълг", тя била нямала "зъл умисъл", правила всичко това "несъзнателно" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала.

Да, тя спечели в крайна сметка дялото за клевета, което аз заведох, ала сега ще се наложи по тази причина да съдя в Европейския съд за правата на човека... България, щото нито една държавна и официална институция в приказната страна Мутроландия не благоволи да си мръдне и малкото пръстче за да озапти произвола на въпросната директорка или администраторка, да я възпре от провеждането на една такава цялостна кампания за моето личностно и професионално окалване, оплюване и омърсяване; знаете също, че аз бях официално провъзгласен в една сюреалистично-литературна и поетично дори заповед за уволнение за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", в нея се представиха "доказателства" за "пълната липса на каквито и било качества да бъде учител" на лицето А.Г. и т.н.; както и да е, аз припомням тия неща, които са публична "тайна" не за да ровя в стари рани и да подпалвам нови напрежения, а защото съм озадачен как така на въпросната личност, явяваща се при това учител и възпитател на младежта (!!!), изобщо не й хрумва ето това най-простичко съображение: ами че по този начин спрямо друга личност е съвсем недопустимо да се отнасяме!

А ако пък сме допуснали да постъпим така в отношението си към една друга личност, имаща пълното право на достойнство, то единственият начин да поправим грешката си не е да чакаме съдът да ни осъди, а... сами себе си да осъдим, да осъзнаем провинението си, да схванем излагацията си, да се разкаем на тази основа, да се опитаме да намерим път за помирение с човека когото сме си позволили да го обидим по толкова лош начин, да поискаме прошка, да молим за извинение, ето, само и единствено на тази чиста нравствена основа може да се постигне човешко взаимно разбирателство, а докато това последното не се постигне, нещата не могат да бъдат поставени на въпросната чиста и на твърда нравствена и човешка основа. И тогава, виждате, всичко отива по дяволите.

Точка по този въпрос. Ох, изчерпах се, изморих се отново, капнах, леле, колко тежки мисли ми се наложи да стоваря и вам, тъй благоразположени към мен, към моите болки, беди и мъки читатели, дето имахте колосалната душевна и духовна сила да прочетете до края този въздълъг текст. Простете, ако съм ви изтощил прекалено от четене и от... мислене. Аз, знайно е, съм безпощаден злодей, мъча хората да четат и да мислят, което в нашата страна е непростимо злодеяние. Щот у нас, знайно е, гърми лозунга "Най-много мразим да мислим!", нали така звучеше тоз чисто български патриотичен при това лозунг?!

Има още много за писане, но спирам дотук. Ще видим как и дали изобщо ще започне някога нормален и човечен дебат в нашата училищна общност. Понеже в училището няма кому да кажа тия неща, няма желаещи да ме чуят, ето, ми се налага да пиша тук, в блога си, пък който все пак иска да може да чете. Който иска да разбере, може да се се възползва от моята помощ. Който не иска да разбере, нека да продължи да не иска. Негово право е това. Всеки може да си живее със заблудите колкото си иска. Но ще трябва да плати цялата цена за този лукс. В живота за всичко се плаща някаква цена. Нема безплатни обеди тука, да, няма такива обеди, дами и господа съдебни заседатели, другарки и другари, таваршчи, лейди и джентълмени и прочие, и так далее. И слава Богу че така е устроен светът и животът, щото, знайно е, има също така и... Божий съд, където не помагат никакви адвокатски уловки, ходатайства, връзки със съдиите и прочие.

Аз ще предприема доста инициативи и новаторства в близките дни за да се разнищи все пак до основи толкова заплелия се казус, който, казах, може да се реши за две-три минути, при доброто желание на участващите - и при добрата воля на властта, щото системата в образованието е такава, че всичко тук не може да се реши иначе без административен натиск и контрол. В административната система всичко се решава по административен начин, да, зная, нелепо е това, не трябва да е така, но е точно така. И когато администрацията не си изпълнява ролята, работите наистина отиват на поразия.

Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И щастливи ако искате бъдете! Знаете ли кои са най-щастливи в наше абсурдни родни условия на живот? Не се сещате ли? Е, няма да ви кажа това. Сами разгадайте загадката. И тъй, постоянно щастливи у нас са тъкмо... кои? #КОЙ? е най-щастлив в нашенските родни условия сещате ли се? Помислете малко де?! Не се излагайте де, можете да мислите! Повярвайте че можете - и мигновено ще почнете да го можете...

Приятно мислене ви желая! Ех, как прекрасно и вдъхновяващо щастливо, дори трепетно възторжено (думи не ми стигат вече, суперлативите ми се изчерпаха!), другарки и другари, се живее в нашата тъй чудна и приказна страна... Мутроландия!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo