Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Хубав ден ви желая, мълчаливци! Бъдете здрави, търпеливци! Понасяйте гаврите още по-стоически: блазе ви че имате такива дебели кожи!


Пак ще пиша за случващото се около борбите ми за истинска промяна в образователната област (има за какво да се пише, животът у нас е твърде богат, не зная дали сте го забелязали?), но тази сутрин съвсем накратко искам да кажа нещичко за т.н. "методическо съвещание на учителите по философия", на което присъствах; то се състоя във вторник и беше водено от г-жа А.Кръстанова, експерт в РУО-Пловдив. Мислех да не пиша за своето впечатление от туй мероприятие, ала се налага. За да е пълна, тъй да се рече, "картинката".

Не зная защо, но по време на цялото мероприятие (да го нарека пак така, щото не се сещам за друга, по-подходяща дума - освен тази дума, останала ни като скъпо наследство от социализЪма, от непрежалимия социализъм!) в главата ми се въртеше един въпрос: дали пък някой няма да събере всичките си останки от душевна сила и да каже:

- Хей, хора, абе докога все така ще я караме, по абсолютно същия тертип, нима не съзнавате, че сега вече не са 70-те години на ХХ век, сега сме вече второто десетилетие на XXI-я век?! Как пък никой не смее да каже, че е крайно време тия древни стереотипи да бъдат изоставени, да бъдат изхвърлени на боклука?! И в духа на новото време да провъзгласим: ето, дойде време на свободата, нямаме нужда от "философски началства", от ръководни другари, които да ни дават безценните си директиви и указания, т.е. нямаме нужда от идеологически цензори вече! Ало, хора, събудете се! Та вие сте философи, моля ви се, а това е задължаващо! Да, да си философ, да си духовен наставник на младежта е твърде задължаващо!

Виждате, куп въпроси се въртяха в главата ми, а не само един; то като се тръгне от един, се появяват неизбежно нови и нови, цял рояк. Не, публиката мълчеше, и при това трябва да отбележа, че повечето от стриктно записващите си инструкциите и безценните информации на ръководната деятелка от инспектората бяха, представяте ли си, все... млади хора! Да, изключително много млади хора имаше на туй съвещание, е, имаше и останки от древността като мен, но ний, старите, бяхме нищожно малцинство. И ето, точно на младите преподаватели по философия ръководната другарка (ще я нарека все пак така, щото излъчването й, въпреки напъните на г-жа Кръстанова да изглежда модерно и дори авангардно мислеща, в духа на изискванията на нашето тъй реформаторско време, си е все такова, мило, носталгично, другарско!) без капчица неудобство повтаряше всички до една догми на командната система, набиваше им един напълно отречен от времето стереотип, а това показва, че у нас образователната бюрокрация не изпитва никакво неудобство открито да работи против потребностите на времето, в което живеем. И също така да работи против интересите на младите най-вече, ето това е особено страшното! Да, позволявам си тази констатация и ще я защитя, дето се казва, с примери. Така възприемам нещата и честно и открито казвам как ги оценявам. Не мога да се примиря и да мълча. Но все пак на това съвещание... замълчах! Защо замълчах също ще кажа и ще обоснова. Дали да не започна точно с това?

О`кей, ще почна с това. Замълчах по простичка причина: г-жа Кръстанова беше направила така, че съвещанието да бъде безкрайно: първо говори тя, прави си своята "презентация" (и ний сме модерни, разбира се, нема да се излагаме сега?!), която продължи близо... два часа, а след това, без да даде време за почивка безжалостно даде думата на една другарка, работеща в университета (Пловдивския), която да ни разкаже за някакъв... Клуб на ентусиастите, която също се разприказва така, че нямаше надежда скоро да спре, а пък аз се видях принуден да си тръгна по време на нейното изложение, щото имах един късен час в гимназията, който трябваше да си взема; и така, възможността да се изкажа ми беше отнета (не мога да твърдя че е съзнателно, но мога поне да подозирам!) от почерпилата поука от миналото г-жа Кръстанова, която съвсем съзнателно не ни покани нито веднъж срещата да протече, в духа на новото време, под диалогична форма, не призова нито веднъж да й задаваме въпроси, да я прекъсваме, да се включваме; не, тази възможност ни беше изначално отрязана, това тя го направи, убеден съм, напълно съзнателно, щото миналата година (или пък беше по-миналата, не помня вече?) като се изпусна да каже, че можем да питаме, да репликираме и пр., тогава моя милост взе в един момент думата за кратко изказване, но този път тя предвидливо беше направила така, че да не допусне да се изказват "някакви си там като тоя Грънчаров"! Няма що, това е съвсем модерно, тук спор по този пункт нема и не може да има!

Е, тя на няколко пъти изрично подчерта от "кумова срама" или от немай-къде, че обсъждането ще бъде... най-накрая, т.е. наложи й се да проведе съвещанието по изпитания маниер, останал ни от блажените времена на непрежалимия Тодор Живков: първо началството изказва своите "некои съображения", продължаващи два часа, публиката в това време премалява от слушане на пороя баналности, в тия "некои съображения" ръководната другарка или другар най-напред ще отчете "успехите и постиженията", е, тук там ще гарнира тия несъмнени успехи и постижения с леки козметични приказки за "некои слабости", ще има и лек критичен нюанс в изложението й, а пък като успее да омаломощи публиката със своето нескончаемо слово, тогава ще даде думата на публиката; премалелите и омаломощени слушатели, разбира се, няма да имат сили нищичко да кажат, ще кимат в знак на съгласие, че "всичко е чудесно"; е ако в този решаващ психологически момент някой си там натрапник и критикар като "оня там Грънчаров" дръзне да вземе думата, тогава, естествено, със самия факт, че си е позволил тъй безжалостно още да мъчи изнемогващата от умора публика, ще си заслужи съвсем справедливо нейното възмущение, нейния гняв!

Виждате ли колко е мъдра тази изпитана административна стратегия да нема абсолютно никакви дебати?! И публиката да си мълчи, нищо че е съставена все от философи, нищо че мълчаливата позиция е толкова унизителна не само по принцип, но и особено при публика, съставена от философи, т.е. от мислещи хора. Това е, дето се казва, положението: надежда никаква няма! Няма надежда тия другари-другарки от образователното ведомство да почнат да мислят наистина новаторски, творчески, да се освободят от пагубните стереотипи на миналото и прочие. Никаква надежда нема в тази посока!

Нарочно употребявам такива "диалектни думички", съвсем умишлено правя това, моите постоянни читатели знаят какво означава такава една ирония. Щото в нашето време се възпроизвеждат, както сами виждате, пагубните стереотипи на миналото, ето, ръководната другарка без капчица неудобство говори сама цели два часа, без да даде думата на публиката за въпроси, за реакции, за отношение и пр., т.е. изначално фактически забрани на публиката да говори, заповяда й да мълчи, при това положение ако някой "лош човек" като същия този "толкова неприятен Грънчаров" дръзне да наруши заповедта й, той мигновено ще бъде възприет от публиката като скандалист и прочие, ний тия административни пинизи ги знаем прекрасно, те не са никаква изненада за нас!

Та по тия причини, според тия обстоятелства аз нямах възможността да се изкажа, устата ми беше затворена съвсем "демократично", по тодорживковски, с въпросните нескончаеми "некои съображения" на ръководната другарка от образователното ведомство. Как пък не се усети, че без да иска си вкарва по този начин автогол, ето това нещо искам да запитам аз г-жа Кръстанова? Наричам я госпожа за да не ми се обиди, да не вземе да ме даде под съд, щото аз я нарекох другарка по стилистични, тъй да се рече, причини, писаният от мен текст винаги е философски, т.е. има в себе си... поетичен момент, има художествен момент, философските текстове, г-жа Кръстанова знае това, са многоизмерни и многосмислени, тъй да се рече, та затова така постъпвам. Пък и философът не може да философства без длъжната му свобода, която включва и тази да подбира напълно свободно изразните си средства, думите, понятията, с оглед да спомогне за пораждането на съответните настроения и внушения в душата на читателя. Г-жа Кръстанова, прочее, сама си е виновна, че я нарекох така, аз иначе не можех да я нарека при положение, че се държеше изцяло в рамките на този същия до болка познат ни другарски стереотип или дори манталитет, при който, казахме, ръководният другар два часа говори сам "некои съображения", публиката изнемощяла слуша и не смее да гъкне, никой не смее да се обади докато он (или она) не се наприказва донасита, не си излее всички тъпизми от душата, изцяло по тодорживковски и по... бойкоборисовски, щот ний и в наше време си имаме точно копие на непрежалимия герой от Правец, он сега ни е от Банкя. Точка по тоя въпрос, ако госпожа Кръстанова не искаше да я наричам "другарка" требваше да се постарае да не се беше държала изцяло другарски, щом се държа изцяло по другарски, тя сама ме предизвика да я нарека така, толкова по този въпрос, че май прекалих без да искам.

И ето сега идвам до сюблимния момент, който, да си призная, ми достави неизразимо с думи наслаждение, преживях същински кеф, не мога да си кривя душата и съвсем искрено го казвам и признавам: накрая на безкрайното изложение на госпожа-другарката Кръстанова (те така като я наричам се застраховам, хем да съм справедлив спрямо истината, хем да не звуча обидно щот могат да мъ съдят!), в духа на новото време, благоволи да ни съобщи, ще през тази година щяло било да има проверки от нейна страна на учители по темата "ИНТЕРАКТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ", заяви твърдо, че требва, другари и другарки, колкото и да не ни се иска това, да се променяме, требва да изоставим преподаването по "единствено-правилния научен... марксистко-ленински държавно-казионен и министерски учебник", требва да се държим вече в час така, че не ний, учителите, наготово да съобщаваме на учениците как е "единствено-правилно" да мислят, а трябва да ги оставим сами да търсят истината, да спорят, да изследват, да мислят самостоятелно и прочие, трябва да им признаем правото да бъдат "донейде свободни" да мислят както си искат, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири.

Като казваше това, г-жа Кръстанова, забелязах, полагаше специални усилия да не би, не дай си Боже, погледът й да стигне до мен, до моята тъмна фигура, дето седеше на последния ред, тази нейна гузност се забеляза така отчетливо, че повече не можеше и да бъде (тя изобщо по време на цялото си изложение нито веднъж не посмя да погледне в посоката, в която погледът й можеше да зърне моята фигура!). Защо е толкова гузна г-жа Кръстанова ли?! Ами щот дойде Видовден и тя го знае: ето, сега й се налага сама да пропагандира пред всички учители не само от Пловдив, но и от Пловдивската философска губерния всички ония "новаторства", за които тя само преди две-три годинки направи всичко необходимо за да изкара този същия философ и учител по философия Ангел Грънчаров за "най-лошия учител" в цялата Пловдивска философска губерния (а ако мислим логично нищо чудно той да е "най-лошият" и в цяла България, а защо не и в цяла Европа?!) и на тази база даде своята безценна помощ в битката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив срещу "злодея" и "некадърника" Грънчаров, битка, довела до триумфалното му уволнение от училището на 19 май 1914 година, няколко дни преди празника 24 май и прочие!

Сфащате ли сега, приятели, в каква "небрано лозе" се оказа г-жа Кръстанова: за същите неща, за които А.Грънчаров, т.е. моята скромна милост, беше уволнен като "пълен некадърник" и като "най-лошия учител" в Пловдивската философска губерния (това е пък дефиницията, която същата тази инспекторка Кръстанова има добрината да развие пред Пловдивския районен съд няколко месеца по-късно, тя се изложи дотам, че дръзна да стане свидетелка в полза на извършилата уволнението директорка!), та, подчертавам, за същите тия неща тя, инспекторката по философия Кръстанова, сега й се налага да агитира учителите в цялата тази философска губерния, да им ги препоръчва, щот биле тия неща новаторство, биле съвременни, били по-ефективни и прочие!

Е, като слушах тия нейни излияния в полза на "интерактивната философия", не мога да скрия, на сърцето ми настана голям кеф, да се изразя така, по-простонародно, белким ме разберете: да, това беше специфично признание за капитулация на г-жа Кръстанова, разбира се, тя няма да си посипе главата с пепел, нито пък ще си съдере дрехата от разкаяние, естествено, ще се опита да увърта, ще каже, че правилно е спомогнала за уволнението ми. Тя може да каже каквото си иска, но... факта си е факт, аз преподавам от години именно интерактивно, без да афиширам това, преподавам както трябва да се преподава философия, т.е. съм напълно съвременен и точно затова бях подложен на съответните репресии от въпросните две другарки, които преди две години се афишираха с действията си като върли защитнички на административната командна система в образованието, ерго, ако имаха известен морал или съвест, сега вече сами щяха да признаят, че повече нямат моралното право да агитират за онова, което довчера така страстно отричаха, заради което наказваха, заради което уволняваха!

Нали така излиза, уважаеми мой мълчаливи съдебни заседателю, който сега четеш този мой пореден текст?! О`кей, мълчи си, нека да не ти пука, че у нас аморализмът е толкова напреднал, че вече на никого не му пука когато някой накъде си позволява да се гаври по толкова грозен начин с някоя личност, майната й на личността, майната му на Грънчаров (който пък ни омръзна на всички, аман от тоя пусти Грънчаров, какво още иска този Грънчаров, нали съдът го вече върна в училището, той нема ли некога да миряса вече бе, другарки и другари, та тоя наглец и натрапник вече не се търпи?!), да, майната му на Грънчаров, какво толкова като пострада, какво като се гавриха с него, какво като го уволняваха, какво като го нарекоха луд... Е, той загуби делото срещу психиатричната диагноза на неговата директорка, която официално, в писмен вид, го определи като "психично болен", оказва се, че у нас даже съдът приема за съвсем "естествено" и "морално" достойнството на една личност да бъде тъпкано както началствата благоволят да го тъпчат, особено пък ако тази личност е учител, особено пък ако тази личност е философ като тоя същия натрапник и наглец Грънчаров, дето така страда за проклетото си достойнство, че сега нищо чудно и съдебно дяло срещу България да заведе в Страсбург, в Европейския съд за правата на човека!

Да, ще бъде съдена на това дяло не директорката на ПГЕЕ-Пловдив, нито пък инспекторката по философия, а ще бъде съдена България, щото институциите в България не благоволиха да си мръднат и малкото пръстче за да спрат издевателствата на самозабравили се администратори спрямо една личност, която е дръзнала да прави нужното че да живее достойно, да си върши работата съвременно, в интерес на учениците си, за тяхното качествено образование, една личност, която е дръзнала да стане дисидент спрямо отвратителната и тиранична образователна система. Ще бъде съдена България за това, защото никой от училището не посмя да гъкне и думичка в защита на тоя същия Грънчаров, щото всички ги беше страх, и съвсем правилно ги беше страх, прочее, един учител, именно инж. Калин Христов, си позволи да каже такава дума в защита на Грънчаров, каза я на учителски съвет и след няколко месеца беше... уволнен, уволнен беше даже и преди самия Грънчаров; а когато Грънчаров пък каза не една дума, а много думи против грозното изпъждане на инж. Христов от училището, и той, разбира се, беше уволнен!

Спирам дотук, че темата ми е крайно неприятна, безброй пъти писах за нея, но ето, сега имам моралното право да кажа нещичко за онзиденшния си триумф: г-жа Кръстанова сама агитира вече за онова, което аз правя от години, не от вчера, и заради което аз от нея самата бях обявен за "най-лош учител", за какъв ли не, за "престъпник", за нарушител на закона: леле, какво ще правите сега, г-жо Кръстанова, като вече законът благоволи да застане на моя страна, а, кажете де, моля ви се, отговорете?!

Като не ми даде думата на съвещанието онзи ден, въпросната инспекторка Кръстанова само провокира да напиша ето това мое есе, виждате ли до какво води опита й да ми запуши устата на самото съвещание?! Излиза, че е невъзможно да бъде запушена толкова противната уста на "оня там Грънчаров", щот този злодей и натрапник си има блог, ще пише в него, винаги може да каже какво мисли в него, винаги има къде да каже какво мисли, т.е. е крайно глупаво някой да се опитва да се опитва да му затвори или да му запуши устата. Ето, Грънчаров днес и в предаването си по Пловдивската обществена телевизия ще каже нещичко по този същия превъзходен казус, който се оформи, а пък г-жа Кръстанова, ако иска да каже сама какво мисли по него, да заповяда най-сетне в предаването, на което сама е кръстница: когато със задружните си другарски усилия тя и нейната сътрудничка директорката на ПГЕЕ-Пловдив успяха все пак да ме уволнят от училището, тогава аз отидох в един "ден на отворените врати" в РИО-Пловдив и си поговорих донасита с г-жа Кръстанова, проведохме хубав дебат, само на четири очи де, прочее, на шест очи (и уши), щото в кабинета й присъстваше една друга другарка, инспекторка, като свидетелка, предполагам!); и тогава г-жа Кръстанова се вдъхнови така, че каза ето тия памятни думи:

- Абе като искаш да преподаваш иновативно бе, Грънчаров, да бъдеш интерактивен, да бъдеш пловдивски последовател на Сократ, да си прилагаш своите си там сократовски методи (те, методите на Сократ, са съвсем... интерактивни, бел моя, А.Г., туй не са думи на г-жа Кръстанова!!), що тогава искаш да работиш в държавно училище?! Ами иди си преподавай на... улицата, иди на площада, на Агората, като древните философи, говори си на минувачите, защо искаш пак да се навреш в училище?! Не, в нашите училища (тя, понеже е началство, възприема очевидно училищата в България за... свои, възприема ги за нещо като своя частна собственост, за нещо като своя бащиния, пак бележката е моя, подразбира се, това г-жа Кръстанова не може да го каже!) няма място за такива като тебе, но на улицата си преподавай колкото искаш! И то без пари, ето, ще може и като Сократ да умреш, ама от глад, щото никой няма да ти даде и жълта стотинка за твоите "философии"!

Нещо такова по смисъл ми каза тогава въпросната госпожа, ето, така стана тя кръстница на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров": като бях изпъден и изгонен отвсякъде и след като г-жа Кръстанова направи нужното да не мога да си намеря работа като учител по философия никъде (в шест пловдивски училища кандидатствах, в нито едно даже не ме допуснаха до събеседване, бях изгонен като куче от образователната ни губерния!), тогава именно аз се приютих в телевизията, там си философствам вече трета година, скоро ще започна четвъртата.

Спирам дотук, че стана много дълъг този все пак поучителен текст, а, какво ще кажете?! Не мълчете толкова де, кажете, нема да умре некоя мечка като проговорите?! Хубав ден ви желая, мълчаливци! Бъдете здрави, търпеливци! Понасяйте гаврите още по-стоически! Блазе ви че имате такива дебели кожи! Щастливци сте вий, щастливци, няма що!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

5 коментара:

Анонимен каза...

Браво! Великолепен текст! Всяко зло за добро! Спомних си отговора на госпожата в съдебно заседание на въпроса ти дали е схванала твоя маниер на преподаване: "Ако го бях схванала, щях да го отразя. Но и учениците не го схващат." Останах дълбоко замислен тогава. Та "сигналите" срещу Ангел Грънчаров идваха от 2-3 класа (с по трима-четирима инициатори), а ти преподаваше на 11 класа, следователно останалите 8-9 класа са го "сфанали", по твоя крилат израз! Има някаква предопределеност, да знаеш! Кръстанова и Костов да те учат на иновации... То е като Тодор Живков да коли и беси в името на социализма, а накрая да каже: "Ми той социализъма излезе едно недоносче!" Тия хора срам нямат!

Feodor Ilivanov

Ангел Грънчаров каза...

Да, сюблимни моменти ми се случва да преживявам напоследък, върховно е: това, за което ме обявиха за "пълен некадърник", за абсолютно същите неща сега им се налага да агитират и дори да задължават даскалите да бъдат иновативни и ала-бала! :-) Задължително трябва да ставаме "иновативни", другарки и другари, требва да се преустройваме, да мислим по новому, да правим онова, което до вчера отричахме и клеймяхме! На два пъти в моя некратък вече живот ми се налага да преживявам подобни моменти: в паметните дни, седмици и месеци след ноември 1989 г., когато таваришчите от катедрата "Марксизъм-ленинизъм" почнаха като ветропоказатели да правят и да говорят таман обратното на това, което са говорили и правили десетилетия преди това, и сега, когато ето в училищата поклонниците на административната и социалистическата система на образование, останала консервирана и непокътната досега, напоследък им се налага да си кълчат устата и да се правят на новатори, на модерно и на авангардно мислещи. Два пъти на мен самия не ми се налага да се "преустройвам", понеже съм си бил същия и преди, и сега. Ето това показва колко е важно човек да служи на някакви принципи, ценности и идеали, а не да обслужва с кариеристична цел силните на деня. Абе глупаво е човек да си продава душата на дявола, това е същината на цялата работа! Това ми е дадено от моите родители, по тази причина аз не се продадох и с цената на много изпитания се запазих неомърсен; е, дано не звучи прекалено грандомански, но аз такава рекапитулация си правя сега.

Анонимен каза...

Не само "да ставаме "иновативни", не само "требва да се преустройваме", "да мислим по новому" и "да правим това, което до вчера отричахме и клеймяхме"! Но и "да се снишаваме, другари!" Бе, господин Грънчаров, направи им малко ихтибар бе! Или не знаеш какво е това? Накратко казано - "Кажи му "аго", да му е драго!".

Feodor Ilivanov

Ангел Грънчаров каза...

Нещата приеха още по-интересна посока предвид случилото се днес, но за него ще пиша тия дни, да го осмисля и да намеря подходящата реакция. Искам да реша дали да сезирам за него прокуратурата, или да напиша жалба до РУО-Пловдив. Много е интересно случващото се. Борбата за ново образование продължава и приема все по-драстични форми. Старото не ще да отстъпи току-така. Туй нещо е понятно. Аз се надявах старото да има все пак известно приличие. Но изглежда няма... способно е на всичко...

Анонимен каза...

Ще загубиш и това дяло, защото не разбираш, че не си прав. Ще го загубиш!!!