Приятно гледане, приятни размисли!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Днес хората в посткомунистическите страни имат повече формална свобода, отколкото преди 1989, но се оказа, че комунистическата система може да функционира прекрасно и като фасадна , псевдоплуралистична демокрация. Това е така, понеже промените в тези страни не бяха спонтанни, а бяха започнати от комунистическите стратези след 30 години подготовка. Ако не бяха се подготвили, при евентуален опит за демократизация, макар и отгоре, в тези страни вероятно щеше да се стигне до неконтролирани процеси и истинска демокрация.
Българите се бориха като лъвове след 1989 и все пак постигнаха известен успех, но в края на краищата комунистите овладяха положението и новата система сега изглежда непоклатима. Само че най-важният въпрос си остава защо бяха направени промените и тук наивният отговор в духа на икономическия детерминизъм, че комунизмът бил несъстоятелен най-вече икономически и затова „рухнал“, не е удовлетворителен. Значи комунистите не можели да си плашат сметките и затова решили да либерализират режима – що за наивна глупост?! В Третия свят има многобройни примери на икономически абсолютно неадекватни режими, просъществували въпреки това много дълго, а комунистическите режими имаха далеч по-ефективни репресивни механизми от страните в третия свят. Виждаме също, че Куба и Северна Корея продължават да съществуват без никакви реформи. Вярно, населението им гладува и страда, но какво от това? Няма никакви индикации, че недоволството там може да вземе опасни размери и форми за режима. Така че нещата не са така прости.
Публикуване на коментар