сряда, 30 ноември 2016 г.

Мое най-добронамерено писъмце до проблемния 11 Ж клас, с което подсказвам на бунтуващите се срещу свободата ученици как могат да си спасят душите



Последното есе от поредицата, посветена на представянето, на описанието на тъй чудатите перипетии и колизии, в които преминава борбата за едно ново образование и за демократизация на отношенията в едно българско училище, има заглавието Ако ние, добрите хора не правим нищо за да противодействаме, тогава злото нима няма да ни потопи и удави?!. Интересно и показателно е да погледнете коментарите под нея та да разберете какво е нивото на моите "опоненти" и "критици" - поради пълно безсилие да кажат нещичко по съществото на проблемите се нахвърлят само и единствено върху моята личност, върху моята скромна персона - и то с глупави, безкрайно тъпи оплювания, които именно са демонстрация не само на личностен, но и на крещящ нравствен дефицит, да не кажа тотална морална мизерия. Както и да е, всеки има пълното право да си се излага колкото иска; между другото не помага това, че тия мерзавци се крият зад дебелата каменна стена на пълната анонимност. Всяка дума издава нещо важно, нещо многозначително за въпросното подло и страхливо безличие; примерно това, че някаква другарка там се зафана да ми дава "изтънчени литературни съвети", тя била "велика писателка", преподавала била литература и "художествено писане" на... студентите, и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. С което само демонстрира глупостта си де, щото пишещите хора по принцип не се месят в работата на други пишещи хора.

Но да оставим мъртъвците да погребват своите мъртви, ако ми позволите да използвам известния израз, срещал съм този израз у Хегел, а иначе първоизточника е ето кой: Но Иисус му рече: върви след Мене, и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци” (Мат. 8:21, 22; ср. Лук. 9:59, 60); под "мъртъвци" обикновено се разбира „духовно мъртви хора”. Между другото вярното тълкуване на този цитат можете, стига да ви интересува това, ето къде: Трудните места в Евангелието: „Мъртвите да погребват своите мъртъвци”, автор е АНДРЕЙ ДЕСНИЦКИ. Много е важно, пък и необходимо да се учим на вярното тълкуване, на постигането на цялостния, неощетения смисъл; понеже много хора са привикнали да се задоволяват със съвсем непълноценен, дори изкривяващ същината на работата смисъл. Не зная дали сте забелязали това, че ние не се разбираме и постоянно спорим предимно по причина на това, че имаме различни интепретации на случващото се, което означава, че на мнозина не се удава да постигнат пълния, верния, цалостния, аз предпочитам да го наричам и неощетения с нищо смисъл на нещата; като спорим, ние фактически съпоставяме смисъла, който се успели да добием, със смисъла, който други хора са постигнали, и на тази база лека-полека напредваме в търсенето, в приближаването на тъй потребния ни цялостен, автентичен смисъл. Ние затова и разговаряме, нали хака? Стига, разбира се, да е налице добрата воля, стремежа, жаждата ако щете за смисъл. Да си човек, неотказал се от разбирането, означава да си жаден за смисъл. Ние заради това, заради смисъла, се занимаваме с учене, с мислене, с изследване, с познание, с преследване на истината.

Истината е оня неощетен с нищо всеобхватен смисъл, който ни мами така силно на хоризонта. Заради преследването на смисъла хората се занимават с философия - понеже философията е мощен инструмент за постигане на смисъл, който нищо друго не може да ти даде. Философствайки, ний фактически правим нужното да се роди въпросният тъй жизнено потребен ни смисъл в душите. Разбира се, има безразлични към този смисъл хора, има хора, които се задоволяват с пределно мизерен, беден смисъл, техните души по тази причина и не са способни за познание, за изследване, за преследване на истината; да, страшно нещо е да те обхване безразличие към истината! Това е най-страшното, което може да сполети живия човек. Който на това основание именно се превръща в нещо като... "жив труп". Превръща се в мъртвец за духовното, чиито живот по тази причина не е нищо друго освен неспирна агония. Много страдат тия хора защото като са допуснали да овладее душата им онова страшно безразличие към истината, такива хора почват да се хранят не с нещо друго, а само с лъжи! Това е жестока ощетеност на душите и на личностите, аз лично трудно мога да си представя по-страшна човешка дегенерация! Такъв човек позволява да го овладеят някакви тъпи емоции на основата на злобата и на завистта, които не го оставят на мира, които го терзаят, които го тероризират ден и нощ. Затова именно животът на такива дегенерати се превръща в трагедия. Спасява ги само онова, че те наистина не съзнават какво правят - и какво ги е сполетяло. Живеят, казахме, в пълно безразличие, което е бягство от назначението на човека. Това тъпо, безпросветно, тъмно и каквото още искате безразличие е корена на крещящата личностна непълноценност, за който тук се опитвам да загатна.

Да оставим обаче философстването по тия принципни въпроси, да се спуснем сега отново на нивото на емпирията, на непосредствения фактически живот, на реалните, на действителните отношения. Аз, знаете, съм учител по философия, моята длъжност като философ е тази: да помагам на хората в техните инициативи по посока на постигане на смисъла; стига да искат да предприемат тези инициативи де, стига душите им да са жадни за смисъл, за ценност, за истината и пр. Да подхвърля и това: човешкият смисъл, смисълът, без който не можем да живеем пълноценно, се ражда най-вече в оценяването, в резултат на което ние именно си формираме своите ценности; ценност и смисъл са две думи за обозначаване на едно и също нещо. Макар че думата "с-мисъл" подвежда, тя е възникнала от "със мисъл"; а фактически не само мисленето, но най-вече чувстването е почвата, от която израства ценността, която пък от своя страна органично обогатява смисъла. Но тази забележка е ей-така, между другото; а тази сутрин, опитвайки се да помогна на учениците от многострадалния 11 Ж клас, които направиха сума ти глупости, сиреч изцяло лишени от смисъл неща (бойкотирайки учебния процес по философия, инициирайки този абсурден "бунт срещу свободата", която учителят им по философия така великодушно им подари, ала те, не разбирайки в мнозинството си що е свобода, се счетоха за длъжни да направят всичко, което им скимне, та да се изложат колкото се може повече; и при това осъществиха излагациите си със завидно постоянство - и то в една пределно грозна форма. Вероятно съвестите им въпреки всичко предчувстват какво именно са сторили, на това основание сега класът не може да стори необходимото за да осъществи онзи поврат, благодарение на който могат що-годе достойно да излязат от предизвиканата главно от тях самите нравствена и психологическа криза, а не кажа катастрофа. И понеже тия същите ученици (и най-вече неколцина активисти сред тях) по време на час правят нужното да не ми осигурят потребните условия да им кажа каквото и да било (просто в класа няма нужните условия за смислен разговор, за спокойно обсъждане или дебат), май ще ми се наложи да им напиша едно... кратко писъмце. Ето, започвам това писмо сега, нямам много време за писане (имам първи час и след малко ще трябва да ставам от компютъра), но това е за добро: тъкмо писмото ще бъде по-кратко. Иначе темата е голяма и много може да се пише, но се ограничавам само с това:

До учениците от 11 Ж клас
Чрез Директора на ПГЕЕ-Пловдив - до ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив
Чрез г-жа Н.Благоева – до учениците от 11 Ж клас
КОПИЕ: до г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

Дами и господа ученици и учители,

Искам да се обърна с няколко думи най-вече към учениците от 11 Ж клас; а това писмо искам да стигне и до членовете на Съвета – защото в него поставям и важни, принципни въпроси, свързани с неговите отговорности. Естествено е, че ще изразя своето разбиране – и ще дам предложение за излизане от създалата се тежка ситуация. Прочее, интересно ми е да разбера как е възможно отговорните институции и длъжностни лица (РУО-Пловдив, Директорът на ПГЕЕ-Пловдив, зам.-директорът по учебно-възпитателната работа в училището, педагогическият съветник и пр.) да пребивават в такова едно блажено спокойствие-неведение по повод на случващото се в този клас вече... четвърти месец (!), да, месец декември, който започва от утре, е четвъртият поред месец, в който вилнее така жестоката психологическа и нравствена криза и катастрофа в 11 Ж клас, проявяваща се така драматично в часовете по философия!
Аз всеки ден правя каквото мога тежкият случай да бъде решен: моите всекидневни описания и анализи в блога ми са тъкмо усилия в тази посока: мисля, умувам, разсъждавам, изразявам безпокойството си, правя разни допускания, хипотези, стремя се да представя цялостната картина на разгръщащото се невероятно богато по смисъла си явление, което ни дава огромни шансове да покажем, че сме способни на позитивно, на градивно действие; ала това засега не се получава. Знаете, аз съм горещ привърженик на съвършено нова образователна и възпитателна, личностно формираща парадигма – защото изобщо не ме задоволява разлагащата се анахронична административно-командна система, основана на неуважението на личността и на репресията. Последователен критик съм на тази въпросната абсурдна система, в която обаче още пребиваме или съществуваме всички ние.
Разбира се, моята теза е, че промяната в системата е дело на самите нас, учениците, родителите, учителите, гражданите; глупаво е да чакаме отгоре, от Министерството, някакви премъдри и чудодейни рецепти и инструкции за това как следва да се променяме, как е правилно да мислим и да живеем, да си устройваме живота, да действаме. Дошло е време да се променяме из основи, да променяме съзнанията си, манталитета си, поведението си, реакциите си, преценките си за нещата, намиращи се вътре в нас самите или около нас. Напразни са всички опити системата да си остане непроменена, консервирана; много глупава и затова изцяло безперспективна е тази идея.
Мой дълг като учител по философия, като философ е да помагам на хората да проумеят истината за случващото се – пък и да постигнат ония прости истини за живота, без които животът ни неизбежно се превръща в същински кошмар. Това е назначението на философията, този е дългът на философите. Аз не правя нищо друго освен да изпълнявам своя дълг. Независимо от цената, която ми се налага да плащам за това. Разбира се, много хора не ме разбират (цяло чудо е всички да ме бяха разбрали без уговорки!) – и по тази причина са затънали в емоции, които не им правят чест. Аз се опитвам да помагам, а дадени хора точно за това... ме мразят – вместо да са ми благодарни! И си позволяват лукса да ме определят като "народен враг" и какъв ли не още (да не изброявам!). Както и да е. Ето сега конкретните ми предложения.
11 Ж клас се нуждае от интензивни вътрешни дебати, благодарение на които самите ученици да положат нужните усилия с оглед да осъзнаят истината за случващата се тях самите, за преживяваната от тях тежка психологическа и нравствена криза. Това е от една страна, предлагам ви колкото се може по-скоро да започнете тия съдбовни и затова душеспасителни дебати. Ако искате, поканете когото пожелаете (примерно педагогическия съветник, той, предполага се, може много да ви помогне), ако искате, разговаряйте сами, единствено с помощта на класния си ръководител. Аз също съм готов да участвам в тия дебати и много мога да ви помогна в тази посока: да прозрете истината, важна най-вече за вас самите. Истината за собствената ви отговорност за случилото се. Не е истина, че за това, което се случва във вашия клас от 15 септември насам е виновен само… учителят по философия. Колкото и да е удобно и успокоително това твърдение то има малък недостатък: не е вярно, не отговаря на истината. Първом открийте... гредата в собственото си око, след това се занимавайте със сламката в нечии чужди очи. Свободата, Санчо, започва тогава, когато няма кой друг да обвиниш – освен себе си.
Да, аз в часовете по етика, философия на правото и философия от година насам се опитвам да ви помогна да разберете що е свобода, вие, кой знае защо, се ужасихте от такава една перспектива. Проблемът си е ваш и вие следва да го решите. Факт е, че не разбирате масово що е свобода, свободата за вас се оказа непроницаема тайна или загадка. Поне това обаче следваше да знаете: свободата не е произвол, не е да правиш каквото ти скимне, воден от глупави, от неразумни чувства. Свободата означава да можеш да спасиш душата си от тиранията на такива разрушителни чувства. Ето това трябва да успеете да постигнете съвсем сами. Никой друг не може да ви помогне в тази посока – или в решаването на тази съдбовна задача.
Второ: за това, което се случва вече четвърти месец, вероятно има и... виновни. Те трябва да поемат цялата отговорност след като осъзнаят вината си. Определете сами кои са те. Тези хора трябва в един момент сами да осъзнаят и да признаят вината си. И за да си спасят душите си сами следва да поискат да бъдат наказани; да, за ваша изненада се налага да ви кажа, че който системно е нарушавал Правилника, следва да бъде наказан според повелите на този същия Правилник. Ако пък е нарушавал повелите на морала, следва да бъде порицан. Даже искреното разкаяние не може да помогне на нарушителя на Закона и на Правилника. То е само "смекчаващо вината обстоятелство".
За часовете по философия. Тезата ви, че учителят по философия следва да бъде просто изгонен от училището за да започнете да изучавате философия, се оказва, че е безпочвена и нереалистична. Има начини да се реши този проблем. Примерно дадени ученици, които не искат да учат философия при този преподавател според разпоредбите на Правилника могат сами да си изработят някаква стратегия за излизане от неприятното положение: примерно като направят нужното да отидат на поправителен изпит и там да бъдат изпитани от безпристрастна комисия. Това става като се провалиш изцяло в часовете и пр., знаете добре как става това. Дали трябва да идвате в часовете по философия? Мен ако питате, няма смисъл – щом не желаете аз да ви помагам да усвоявате философията. Можете да се подготвите абсолютно сами за изпита. Но преди това, за да бъдете допуснати до изпит, трябва все пак да имате двойки по предмета, получени в часовете. Това лесно може да се уреди, при взаимно желание.
Нещата според мен трябва да бъдат поставени на честна и принципна основа. А за идването в часовете, по сега действащия Правилник нямате избор, трябва да идвате. По моите разбирания всеки може да се ползва от тази малка "вратичка", която имате: да излизате по всяко време без да давате обяснения на учителя къде отивате. Това единствено мога да направя за вас – понеже съм великодушен човек и разбирам затруднението ви. Вие сами решавайте дали ще се върнете в час след това. Да, има риск да ви пиша забележка "Самоволно напуснал часа". Забележка. Не отсъствие. Това е.
Спирам дотук. С това писъмце само се опитвам да провокирам смислен дебат вътре в самия клас, вие имате голяма потребност от такъв един очистителен дебат. В който може да се открие разумен изход от толкова тежката за вашия клас криза или ситуация. Направихте много грешки, някои са виновни за случилото се твърде много, те следва да направят нужното сами да осъзнаят и да признаят вината си. Класът много може да им помогне в тази посока. Тия хора се нуждаят от вашата помощ щото са жертва на изключително неприятна илюзия или заблуда.
А на членовете на Съвета искам да кажа: колеги, анархията в едно училище ще стане неудържима ако ние сами не изпълняваме разпоредбите на Правилника. Усещането за безнаказаност подхранва произвола и неизбежно поражда пълна анархия. Трябва да отстраним грешките си в тази посока щото иначе нещата скоро ще станат съвсем плачевни. Случаят с 11 Ж клас е малък симптом за това какви ужаси ни чакат ако не си направим длъжните изводи от него.

Подпис: А.Грънчаров
30 ноември 2016 г.

Пловдив

Хубав ден на всички! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

7 коментара:

Анонимен каза...

Простак!!!!!!!!! Лъжец!!!!!!!!!!!! Мръсник!!!!!!!!!!!!!!! Нещастник долен!!!!!!!!!!!!!!!! Никаквец!!!!!!!!! Идиот!!!!!!!!!! Смахнат тип!!!!!!!!!!!! Некадърник!!!!!!!!!!!! Иди чисти тоалетните!!!!!!

Анонимен каза...

Моите поздравления, г-н Грънчаров! Това е една честна позиция, която е подкрепена и от много разумни предложения към учениците. Едни разумни хора биха я оценили, но едни неразумни .... За съжаление в основата на всичко стоят причините, които карат учениците да посещават училището като сграда и като занятия. Какви са тези причини? За голямо съжаление в 95% от случаите те са безкрайно далече от "Науката е слънце, което в душите грей..."

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

"Тезата ви, че учителят по философия следва да бъде изгонен от училището, та да почнете да изучавате философия, се оказва, че е безпочвена и нереалистична. Има начини да се реши този проблем. Примерно дадени ученици, които не искат да учат философия при този преподавател според разпоредбите на Правилника могат да си изработят стратегия за излизане от положението: примерно като направят нужното да бъдат изпитани на поправителния изпит от безпристрастна комисия. Това става като се провалиш в часовете и пр., знаете добре как става това. Дали трябва да идвате в часовете? Мен ако питате, няма смисъл - щом не желаете аз да ви помагам да усвоявате философията. Можете да се подготвите абсолютно сами за изпита. Но преди това, за да бъдете допуснати до изпит, трябва да имате двойки по предмета в часовете. Това лесно може да се уреди, при взаимно желание. Нещата според мен трябва да бъдат поставени на честна и принципна основа. А за идването в часовете, по сега действащия Правилник нямате избор, трябва да идвате. По моите разбирания всеки може да се ползва от тази малка "вратичка", която имате: да излизате по всяко време без да давате обяснения на учителя къде отивате. Това единствено мога да направя за вас. Вие сами решавайте дали ще се върнете в час след това. Да, има риск да ви пиша забележка "Самоволно напуснал часа". Забележка. Не отсъствие. Това е."
Това е решението!Това ще въведе респект и уважение в отношенията!

Анонимен каза...

"Абе, защо тоя блог така силно привлича другарки и другари, комуноиди и гниди и други такива да списувателстват коментари?"
Воистина защо?

Ангел Грънчаров каза...

Амче, таваришч, щото вие, комуноидите, си организирате, предполагам, спявка тука, в моя блог, тука се сбирате за да си пеете песните, да си повтаряте рецитациите и да си плюете плювните, под носа, дето се казва, на своя "класов враг", нали така?!

Анонимен каза...

Да, така е, но това не обяснява защо точно "тука се сбирате за да си пеете песните, да си повтаряте рецитациите и да си плюете плювните"?

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, аз ви привличам тука вас, таваришчите, понеже съм великолепен дразнител, панимаеш?! Зацепи ли?! Простичко е за разбиране, бетонна анонимна главо...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ