Операция "Президент" - тихият демонтаж на евроатлатизма, Илиян Василев
Дългогодишният ми мандат в Москва ме убеди в едно - много от механизмите и движещите фактори на процесите у нас могат да бъдат разбрани и осъзнати по-добре от Москва, отколкото от София. Не само заради задкулисните връзки и стари зависимости, които новите поколения трудно могат да знаят. Не и заради факта, че значителна част от архивите - не само стари, но и нови - остават в Москва. Моделът на управление е един и същ - вертикал на властта, олигархия, медиен комфорт, бизнес и просперитет чрез политиката, пленена държава и т.н. У нас също има силолигарси - богати политбизнесмени произлезли или свързани със специалните служби.
Президентските избори през ноември крият огромен залог не само за нас и за нашите съюзници, но и за Москва. Ако от там не успеят да изкарат от релси демократичния процес и евроатлантическата ориентация у нас, в Кремъл ще трябва да отпишат България от категорията страни от "близката чужбина", там където могат да влияят без граница и без контрол.
Русия няма да става нито по-мощна икономически, нито финансово, което звучи песимистично за петата колона. Нито пък ще роди някаква нова форма на глобално лидерство, което да увлече света да я следва.
Ясно беше, че поредицата от визити в Москва на националистите, на БСП и АБВ, демонстрациите на лоялност към Кремъл на ДПС (затова бе отстранен Местан) имат общ знаменател - позициониране преди и заради изборите. Власт, пари, власт прим. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар