четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Аман от глупости, аман, бей, аман: тази бюрократична наглост повече не се търпи!!!



Моята поредица от есета около борбите ми за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (а в крайна сметка и за промяна в българското образование по принцип) се налага да бъде продължена, вчера стигнахме до момента, в който аз изпратих едно писмено становище до педагогическия съвет на училището, в което работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив): виж Свободата и демокрацията е единствената противоотрова на общественото разложение и на деморализацията в живота ни!. Насроченият за провеждане в късна вечерна доба Съвет се проведе, като очаквано точката от дневния ред, наречена "ДЕБАТИ", отпадна, разбира се.

Естествено е, че тази точка в дневния ред на Съвета не е била включвана с цел наистина да се отпочнат някакви смислени дебати, целта, близко до ума е, е била съвсем друга, ний вече казахме каква е била тази потайна цел на ръководството, тази цел, предполагаме, биде постигната бляскаво. Моя милост, както е известно, в писмен вид предложи не само дебати, но и Съвет в такова време и по такъв начин да не се провежда, е, той беше въпреки това проведен, което ни дава право да си мислим, че целта е била каквато и предполагаме. Щото след като още в самото начало на Съвета след вяли... дебати (!!!) точката от дневния ред "ДЕБАТИ" все пак отпадна (!), Съветът за кратко време реши останалите проблеми и биде разпуснат, за щастие на всички присъствали. Много интересно, впрочем, беше това, че по време на тия вяли дебати за отпадане на дебатите (!) имаше някои храбреци, който твърдо заявиха "Не щем дебати!", "Аман от дебати!", "За какво ни са дебати, та то полза от дебатите нема?!", "Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?!" и дори биде изречено тъй добросърдечното изречение "Който обича дебатите да си ги прави... сам, да не ни обаче губи времето на нас, сериозните хора, дето не щем дебати: нам си ни е хубаво и без дебати!".

Да, ама, казахме, позитивният резултат е, че макар и в негативен план дебатът в нашето училище така или иначе започна, снощи ознаменувахме това историческо и дори, бих си позволил да кажа, епохално събитие! Е, за дадени хора думата "дебат", възможно е, стана нещо като... "страшилище", като някакъв "звяр", дето иска да ни изяде безценното време, абе да се мисли, очевидно, е "непотребно занимание", да се опиташ да разбереш гледната точка на опонента - тоже, да си изясните честно позициите и то в открит публичен дебат е "излишен лукс" като можем вместо това да си се занимаваме с нещо той привично, а именно да си... клюкарстваме на четири очи донасита, можем също така ди си пишем разни... доносчета и компроматчета, можем също така да си правим разни тъй вълнуващи... интрижки, ех, какъв хубав и весел става животът без скучните му там "демократични дебати", без някаква си там проклета "истина", която само ни вгорчава битието, не, ний не щем истина, ний не щем да си затрудняваме акълите със сериозно мислене и вникване в проблемите, абе, драги другарки и другари, бе то всъщност ний и особени проблеми немаме бе, нали така?! Какви за проблеми бе, какви "горещи" и дори "парещи" проблеми говори тоя нещастник Грънчаров бе, абе ний немаме никакви проблеми бе, он ако има, нека да си блъска главата о тях, ний обаче проблеми немаме; е, и да имаме ний знаем как да си ги решаваме, многовековният опит на человечеството ни е дал ключа към всички проблеми, науката - също, тъй че тия проклети "философски проблеми и дебати" са всъщност съвършено излишни, са чисто и просто губене на време, а ний, казахме, време за губене немаме. Точка по въпроса, закриваме дебатите: нужда от дебати ний специално никаква немаме, епа немаме! Апропо, моето мнение по темата можете да го чуете във видеоформат ето тука: Въведение в темата "Има ли полза от дебатирането, какъв е смисъла на дебатите?". А днес възнамерявам по същата тема да водя и предаването си в Пловдивската обществена телевизия, гледайте го, почва от 11 часа.

Както и да е, хора на тоя свят всякакви, има свобода, всеки има право да мисли каквото си иска, нали сме демокрация бе, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! А свободата и демокрацията изискват човек да има право да прави каквото си иска, даже каквото му скимне: човек има пълното право да се орезилява колкото си иска, нали така, нека да се разберем най-сетне - щото излишни дебати по този въпрос са, казахме, излишни. Грънчаров нека да си прави дебати в часовете по философия, обаче тогава ний ще му дойдем на проверка и ще констатираме, че он не провежда часовете си по "единствено правилния държавно регулиран и законен начин", ще му напишем пореден художествено-лиричен-платонически и прочие "констативен протокол", ще констатираме и това, че има много недоволни ученици от фриволностите на Грънчаров, които, както науката вече доказа по превъзходен и неоспорим начин, са израз на неговата крещяща... "некадърност"; е, на това основание, като произведем достатъчна бройка съчинени от нас поетични "писмени доказателства" за неговата именно крещяща некадърност, тогава и съвсем законно ще го опраскаме, ще го уволним - и тогава над покрива на нашето знаменито училище (называющееся все совершенно правильно... "ТЕТ-ЛЕНИН"!) най-сетне ще можем да сложим, написан с големи алени букви лозунга "ТЕРИТОРИЯ, СВОБОДНА ОТ ДЕБАТИ, ТЕРИТОРИЯ, СВОБОДНА ОТ ДЕМОКРАЦИЯ!", е, и друг, по-сполучлив лозунг можем да измислим, като нищо ще измислим; тогава именно и ще настъпи тъй желаната идилия, нали така?! А дебатите в часовете на Грънчаров освен че са крещящо нарушение на правилата са и непозволено подскокоросване на учениците да мислят, да бъдат личности, да се ползват от проклетата свобода и демокрация, а това е непозволено, нали така?! Докъде ще стигне нашето свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ ако младите почнат да мислят, да говорят открито, да се държат като свободни люде, не, сакън, туй нещо не требе да го позволяваме никогаш! Тъй нам си ни е добре: ще слушаме чалга, ще се радваме на тъй добродетелния и изцяло непорочен пророк Слави, ще се възхищаваме на революционеро, на смелчагата... проф. Вучков, ще лапаме кебапчета и толкоз: какво друго е нужно на човека за да бъде безгрижно щастлив и наяден, санким сит?!

Да спра с писането в този ироничен дух, вярно, есето е свободна форма, ама чак толкоз може да се приеме, че не бива да е свободна, непозволената, неправилно разбираната свобода, другарки и другари, е вредна, нали така?! Да, свободата е страшно и опасно нещо, дебатите също са такова нещо, мамицата им! При това положение как човек да не запее ето тази песничка, измислете си сами мелодията, рефренът обаче нека да бъде примерно ето този: "(Д)ебати, (д)ебати, ний не щем дебати, (д)ебати!!!" (Малее, как се изложих сега, а, дали не требва да бъда даден под съд точно като Сократ и то именно заради тази цинична дума, думата "(д)ебати", да бъде даден под съд и то именно за същото престъпление, а именно за "развращаване на младежта" щот нашата ученическа младеж изобщо, нали така, не знае тази мръсна дума, думата (д)ебати, тя, нашата младеж такива думи не само че не знае, тя даже и не ги употреблява изобщо, нашите млади са невинни и непорочни като същински ангелчета - и като Слави Трифонов де, що да крием, че са чисти като него?!) Но наистина да спра, щот имам и по-сериозна работа, а именно, да реша какво да правя по повод на ето това: Току-що получих следния многозначителен писмовен шедьовър на тъй пристрастната бюрократична белетристика.... Тоз "дикумент" ще влезе в световната съкровищница на бисерите на бюрократичната проза и поезия, помнете ми думата, аз току-така не си позволявам да правя подобни патетични изфърляния! Ето на, прочетете го още веднаж, насладете му се с цялата си дъшу и сърце:


Който иска да прочете от какво точно се жалвам и пожелае да сравни отговора с жалбата ми може да го направи ето тук: Нова моя жалба по повод неотслабващия административен терор в ПГЕЕ-Пловдив. Аз ще си позволя да направя коментар на тоз шедьовър, имам предвид толкова сюреалистичния и абсурдистки, в стил Кафка, Бекет, Йонеско и пр. великолепен текст, но не сега щот сега ми свърши времето, а скоро, живот и здраве да е само! Тук само ще подхвърля, че той е писан от тъй "безпристрастната" инспекторка по философия Антоанета Кръстанова, да, именно на нея г-жа началничката на РУО-Пловдив Киркова е възложила да извърши тъй "безпристрастната" си проверка на моя сигнал, в резултат на което се е получил този толкова бляскав именно по "безпристрастността" си шедьовър! В точка 5-та, сами виждате, г-жа Кръстанова, в израз на неизмеримата си "безпристрастност" и "обективност" де факто пише, че било, видите ли, вече "доказана" моята, така да се каже, "крещяща некадърност" като учител по философия, поради което на мен ще ми се наложи да й дам възможността да докаже тезата си именно в един... дебат, нищо чудно този дебат да се наложи да го проведем и в... съдебната зала. Щот тия чиновници наистина са се самозабравили: водейки се от тъй неизразимо мъдрата теза, че "началството никогаш не греши" те, сами виждате, си позволяват да водят същинска "хибридна война" не само срещу такива "странници" като мен, но и срещу самата демокрация, както е отбелязал проницателният коментатор в блога ми, написал следното:

С. Гьорев каза: Г-н Грънчаров, този институционален отговор оставя потискащо впечатление, че „хибридната война“ вече засяга дълбоко на пръв поглед нямащи отношение към нея сфери като образователната и идеите за демократизацията им.

Толкоз. Има, виждате, и друга гледна точка по тия неща освен "единствено правилната" началническа и поради това безцеремонно нагла присъда. Ами ако, драга г-жо Киркова и драга г-жо Кръстанова се окаже, че вашата теза (щом е подписала това, г-жа Киркова е поела отговорността за всички тези в туй епохално писъмце!), независимо от началническия ви сан, е нищожна, а примерно "крещящо некадърният" Ангел Грънчаров, да допуснем, е примерно поне малко по-кадърен, талантлив или, да кажем така, е що-годе творчески мислещ човек?! Кажете, ами ако за първи път в живота си сте се объркали, въпреки булата за "пълна непогрешимост", която носите в джоба си, кажете де, тогава що ще правите?!

Аман вече от глупости! Аман, бей, аман, тази бюрократична наглост повече не се търпи!!! Както и да е де. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

1 коментар:

Анонимен каза...

Супер протокол!

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ