Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Нова поредна жалба до РУО-Пловдив и до Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив


Последното есе от поредицата, представяща документално борбите за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (общността на ПГЕЕ-Пловдив) носи в заглавието си следната обща и принципна констатация: Като престанеш да мислиш почваш да се видиотяваш, страшно става като допуснеш лукса да не мислиш - и като станеш роб на някакви пошли и тъпи емоции, от която не мога да се откажа. Там представих своята гледна точка по създалата се тежка ситуация, по която се налага да се мисли - с оглед да се намери разумен изход. За да направя своите предложения в тази посока ми се налага тази сутрин да напиша и да отправя следния документ (жалба) до висшестоящите инстанции:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив
До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

ДОКЛАД-ЖАЛБА

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия,

Уважаема госпожо Киркова,
Уважаема госпожо Анастасова,
Уважаеми дами и господа учители, членове на Съвета, колеги,

Както е известно, преживяваме интересен и труден период, в който трябва да тече (включително и по разпоредбите на новия Закон за образованието) интензивна същностна, коренна промяна и дълбока реформа в образователната сфера; българското образование, намиращо се в несвършваща криза и агония от десетилетия, се нуждае от пълна промяна, от съвършено нови принципи на организация, от нова парадигма (парадигмата на свободата, която следва да замени досегашната парадигма на подчинението и унижението на личността), нуждае се от решителна и реална демократизация и либерализация на отношенията - с оглед да отговори на нуждите на времето, на съвременността - и на потребностите на младите от едно качествено образование.

И ето, ний, в ПГЕЕ-Пловдив, се опитваме да се променяме, знаете, че от години малка група ентусиасти работим в изключително сложни и тежки условия по нашия проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност. За жалост, не срещаме никакво разбиране и подкрепа от страна на училищното ръководство, което, наопаки, се старае всячески да пречи нещичко реално да се промени, нещо повече, допусна да стигне дотам, че да използва целия арсенал за тормоз, терор и дискредитиране на другояче мислещата личност с оглед да запази крайно неблагоприятното статукво, съществуващо от десетилетия в непроменената авторитарна административно-командна и социалистическа по същината си система на образование. Тия дълбоки ценностни разминавания, допускам, са напълно естествени, но различията в съвременните условия следва да бъдат преодолявани чрез напълно свободен и демократичен дебат, а не като се използват репресивните механизми на авторитарната административна система, по представите на която всеки, който не мисли като нас, е "народен враг", е "злодей", подлежащ на незабавно унищожение; е, ако не можем директно да го унищожим, ще го тормозим с оглед да го прекършим, да го принудим да се откаже от иновациите си, от творческия си подход, от инициативите си нещо да промени, ще направим нужното да го смажем и да съсипем живота му, ако пък и това не помогне, какво тогава пречи да го опраскаме (ако ми позволите да използвам толкова многозначителния израз на г-н Премиеро Борисов), сиреч, ще го изритаме по недопустимо груб начин от системата, ще го уволним?!

Знаете, този целият този арсенал на тоталитарното мислене и поведение веднъж вече беше използван до последната си ексцесия спрямо моята скромна, ала свободолюбива особа; след връщането ми по съдебен ред в ПГЕЕ-Пловдив започна да тече втора серия на все същия брутален по ексцесиите си филм, което, признавам си, говори за крещяща липса на въображение. А ние все пак сме едно образователно, възпитателно и културно учреждение и би следвало все пак да умеем нещичко да научим от предишните си грешки и провали. Би следвало да умеем да се възползваме от новите технологии за разумно решаване на конфликти, въпросът е обаче, че изглежда у едната страна просто липсва съзнание, липсва добрата воля сами да се променяме в позитивна посока, да се усъвършенстваме, да усвояваме безценните уроци на самия живот.

Въпреки всичките ми опити да предизвикам пълноценен демократичен дебат в нашата училищна общност по нетърпящите никакво отлагане проблеми до този момент дебатът вътре в самата общност (примерно на ниво Педагогически съвет) още не е започнал и не се очертава да започне в скоро време. Вместо този истински дебат в така създалото се абсурдно положение дебатът все пак тече, ала в крайно своеобразни условия: дебатът тече на страниците на моя блог където аз почти всеки ден пиша своята поредица от есета за проблемите и за случващото се в нашата училищна общност, опитвайки се безуспешно да провокирам разговор и дебат, а в същото време другата страна, вместо да се включи в предлагания дебат, упорито мълчи - и продължава да произвежда нови и нови административно-лирични компромати-шедьоври ("констативни протоколи", "жалби на възмутени ученици" и друга не по-малко изтънчена административно-репресивна книжнина), организирайки, предполагаме, новото ми опраскване, новото ми уволнение. Знаем, че тезата на г-жа Директорката е: лицето Ангел Грънчаров, учител по философия, е "пълен некадърник", на него "изцяло му липсват качествата да бъде учител", той е "абсолютно негоден" за системата и пр., такова едно крещящо елементарно тълкуване на случващото се, уви, се възприе и от висшестоящите контролиращи органи, примерно то се споделя и от инспекторката по философия г-жа Антоанета Кръстанова (която има огромна и безценна заслуга за първото ми опраскване!), която Вие, уважаема госпожо Киркова, изпратихте "съвсем безпристрастно" да провери ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив по моя по-раншна жалба, в резултат на което се роди ето този велик шедьовър на административно-репресивната лирика:


Наистина крайно "обективно" и "безпристрастно" е оценила ситуацията г-жа Кръстанова, няма що! Забележете обаче: в последната точка на този тъй йезуитски бюрократичен шедьовър почти дословно се повтаря тезата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за моята "пълна некадърност", това било, виждате, "една отдавна и многократно доказана" теза, и прочие, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири. Такава една крайно обидна за мен и крещящо неколегиална теза, удряща директно по моя личностен и професионален престиж, която Вие, уважаема г-жо Киркова, подписахте без никакво възражение, ще се наложи да бъде доказвана по съответния ред от ония, които си я позволяват.

Давам само този пример за това докъде се е стигнало в това, позволявам си да го нарека така, бюрократично безочие, аз лично не мога да проумея как е възможно отговорни и високопоставени лица на образователно-възпитателната институция да си позволяват такова едно крайно дискредитиращо тях самите най-вече отношение и поведение към една другояче мислеща личност. Смятам, че са минати някои не само морални, но и правни граници, което е недопустимо; смятам, че такава една безогледна кампания срещу мен следва да бъде прекратена колкото се може по-скоро. Храня известна надежда, че в един момент тия лица сами ще прозрат какво са си позволили да правят и ще се ужасят от стореното от тях самите; сами виждате че като съвестен учител по философия правя каквото ми е по силите този така потребен вътрешен и душевен поврат у самозабравилите се администратори да дойде по-скоро; опитвам се да им помогна с каквото мога, ала, уви, до този момент промяна в поведението им не се забелязва.

Ето още един пример, който съм разнищил в актуалния му стадий на развитие в моето вчерашно есе, публикувано в блога ми под провокиращото заглавие: Като престанеш да мислиш почваш да се видиотяваш, страшно става като допуснеш лукса да не мислиш - и като станеш роб на някакви пошли и тъпи емоции. Моля да възприемете това есе като органична и неделима част от тази моя жалба, от този мой доклад (аз го прилагам към него). В него става дума и за крайно затегналия се и затова така показателен и многозначителен казус около 11 Ж клас, който училищното ръководство не може или не желае да разреши (предполагаме, че вторият вариант е верният) вече няколко месеца. Поради което в този клас месеци наред не се води учебен процес. Моля да се направи нужното казусът да бъде решен в най-скоро време след компетентната намеса на отговорните висшестоящи институции. Разбира се, при добра воля от страна на администрацията казусът отдавна можеше да бъде решен, ала това, уви, не става. Имам своите предложения в тази посока, при желание да бъда чут, ще кажа как аз мисля, кое според мен е разумното и вярното решение.

Спирам дотук. Надявам се така потребната ни добра воля от участващите в конфликта страни да се породи в един момент, от моя страна тази воля, както виждате, отдавна е налице.

28 ноември 2016 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

13 коментара:

Анонимен каза...

тези, които те съветват да пишеш жалби са осигурени финансово и просто се забавляват с реакциите ти. знаеш че последствията ще са за теб. безсилие е да не можеш да се справиш с учениците. и накрая да кажа, че "който може го прави, който не може КРИТИКУВА.."

Ангел Грънчаров каза...

Мила другарко, доста сте обременена от крайно неверни и анахронични представи: говорите за някакво "справяне" с учениците, за вас явно учениците нямат никакви права, нито личност, нито индивидуалност, нито свобода - и затова "добрият", "справящият" се учител трябва да властва над тях и да си налага волята; Вашата представа, мила другарко, е на нивото на представите, които в момента господстват само в... Северна Корея! :-) Ний обаче сме привърженици на съвършено друга образователна парадигма, която е непосилна за Вашия умствен и ценностен кръгозор...

Ursus Major каза...

Грънчарий!
То хубаво си го написал, но виж как изглежда в очите на нормалните хора:

Уважаема госпожо Киркова,
Уважаема госпожо Анастасова,
Уважаеми дами и господа учители, членове на Съвета, колеги,

Бла, бла, бла, бла ... аз съм тъпанар ... бла, бла, бла ... парадигма ... бла, бла, бла ... аз съм дебил ... бла, бла, бла, вие сте лоши, щото не ми позволявате да си развивам дебилщините ... бла бла бла, административно-лирични компромати-шедьоври ... бла, бла бла ... Спирам дотук.

Анонимен каза...

На едни "административно-лирични компромати-шедьоври ("констативни протоколи", "жалби на възмутени ученици" и друга не по-малко изтънчена административно-репресивна книжнина)" се отговаря достойно с други лирични шедьоври - "ДОКЛАД-ЖАЛБА"?! Весело си живеят административно-репресивните институции...
Олег Загорски

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, ще имате повече успех с жалбите си, ако се научите да пишете ясно и стегнато - тоест да подобрите стила си. Никой не обича да чете дълги словоизлияния, в които съществените неща се срещат рядко като булгурените зърна в чорбата на лагерниците в ГУЛАГ.
Силният стил се отличава с краткост и яснота. Така пишат писателите. Многословно и разлято пишат писачите.

Ангел Грънчаров каза...

На последната анонимна другарка, която ми дава съвети как е правилно да пиша:

Другарко, а пък ний ще си пишем както искаме и както ни харесва, щото имаме свобода. Понимаете?! Ний не пишем, другарко, някаква административна книжнина, ний пишем поредица от есета, чиято цел е да представим по възможност най-правдиво ситуацията в българското образование и в едно конкретно българско училище. По тази причина именно ще пишем както си искаме. Вие същи си пишете както искате. Можете ли да преживеете някак факта че съществува творческа свобода и в сферата на писането?! Или този факт Ви прави крайно нещастна?!

Анонимен каза...

Имате право да пишете както си искате, разбира се. И по-точно както можете. :)
Просто ви обърнах внимание, че ще имате по-голям успех, ако се научите да пишете по-добре. Но вие си решавате сам. Поемате си ПЪЛНАТА отговорност.

Ангел Грънчаров каза...

За какъв успех говорите, другарко? Литературен успех? :-) Прагматичен? :-) За мен единственият успех, към който се стремя, е: истината да бъде защитена. И на злото да се даде отпор. Като философ само това ме вълнува. Всичко друго няма кой знае какво значение...

Вие сте писателка, така ли? Умеете да пишете или само знаете на теория как се пише хубаво и "правилно"? Бихте ли дала някой свой текст, който смятате за образцов: за да се поучим от Вашата премъдрост - и от Вашето тъй изкусно писане?

Анонимен каза...

Да, господин Грънчаров. Аз съм писател и имам няколко публикувани книги. Бихте могли да се пучите от мен, ако знаехте името ми. Тъй като обаче не го знаете - и няма как да го узнаете - ще се наложи да се задоволите със съветите, които ви давам тук. Същите съвети давам и на студентите си. Правя го за ваше добро. Научете се да пишете кратко, ясно и без шлака. Ще ми бъдете благодарен, ако успеете да го постигнете. Успех!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко (другарю) писател (писателке), чудесно е, че сте толкова прочут писател (писателка)! Но бихте ли ми отговорил (отговорила) на един въпрос: а защо, моля Ви се, толкова много се срамувате от себе си, че криете самоличността си?! Какво толкова лошо сте направил (направила), че се срамувате от себе си?! :-) Да не би да сте написал (написала) няколко некадърни книги?! :-)

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, ако бяхте толкова вещ писател (веща писателка) щяхте да знаете поне това: че всеки пишещ сам решава как да пише, че има много индивидуални стилове, че има свобода на творчеството, която е свята и прочие; от което съдя, че Вие лично в случая лъжете, че сте писател (писателка), че хал-хабер си нямате от писане и прочие, щото ако бяхте писател (писателка) непременно щяхте да знаете тия толкова прости истини за писателстването...

Анонимен каза...

Разбира се, че имате пълно право да решавате как да пишете. Имате пълната свобода да се излагате. Изборът е изцяло ваш. Както и последиците. Успех!

Ангел Грънчаров каза...

Точно така, тъй проницателна и умна другарко комуноидке "с тъй изявени творчески наклонности": можете да правите каквото си искате, можете да завиждате, да злобеете, да лъжете, да се представяте за "велика писателка" и какво ли не още, при това все скрита зад дебелия дувар на анонимността, което показва, че нямате капчица достойнство. И че личността Ви е тъй мизерна, че сама се срамувате от себе си, поради което и се криете така старателно. Продължавайте все в този дух, непогрешима другарке! :-)