неделя, 27 ноември 2016 г.

Като престанеш да мислиш почваш да се видиотяваш, страшно става като допуснеш лукса да не мислиш - и като станеш роб на някакви пошли и тъпи емоции



Налага се и тази сутрин да продължа поредицата си от есета, свързани с моите борби за реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (последната публикация от този род беше със заглавие Аман от глупости, аман, бей, аман: тази бюрократична наглост повече не се търпи!!! ), а във видеоформат пък ми се наложи да кажа нещичко на родителите на световно-известния вече 11-ти Ж клас: Моето обръщение към родителите на учениците от 11-ти клас. Сега ще поразмишлявам още над създалата се в нашето знаменито училище ситуация, която, по моята преценка, е изключително благоприятна - защото всяка криза ни дава невероятни шансове за промяна, за пораждане на разбирателство, ала поставени на съвършено друга основа. Чрез кризите, чрез конфликтите самото битие ни предизвиква, поставя ни в ситуация на изпитание, помага ни сами да осъзнаем колко фактически струваме, дава ни, казах, шанс да почнем да се променяме към добро, да си отстраним или намалим недъзите, кусурите и дефектите; ала някои проспиват всички възможности, които кризите и конфликтите им дават; това не бива да се случи с нас, щото, ето, напук на всичко сме решили да работим за истинската промяна.

Между другото наистина в училището ни се проведоха родителски срещи, в четвъртък - с по-малките класове (8-ми, 9-ти, 10-ти), а в петък - с (11-ти и 12-ти). Аз отдавна пропагандирам идеята, че родителите и учителите, заедно със самите ученици, са силите, които са призвани да осъществят промяната, ето, по тази причина за мен тия родителски срещи са изключително интересни и важни. Да, обаче те се правят по стандартен калъп, от който особена полза няма: първо, срещите се правят в късно вечерно време, в което никой няма нагласа и сили да прави каквито и да било дебати по истински важните и нетърпящи отлагане въпроси, второ, срещите се правят про форма, колкото да се отчете съответното "мероприятие", е, преструваме се, че правим нещо, но истински да правим нещата не щем, не намираме сили, пък и желание, предполагам, за това нещо няма, щото ако имаше желание, щеше да се намери и начинът. Учителите на тия срещи казват "некои общи съображения" за работата си с учениците, родителите вяло слушат, понеже обаче трябва да минат доста учители и "да си изпеят песента", се налага да се бърза, всички се чувстват некомфортно, стига да имат здрава чувствителност; всеки преглъща истинските си мисли и потиска чувствата си: абсурдната система така е устроена, че ако някой започне да се държи адекватно и човешки в нея, сиреч, почне да казва какво наистина мисли, тогава мигновено този смел човек почва всички да го възприемат като... луд! По тази причина аз, за да не изглеждам нелепо, се принуждавам също да вляза в зададената от системата рамка. Но с интерес чакам някой от родителите да се престраши и да попита нещо наистина съществено, а не да се задоволява с това безсмислено масово питане: "А кажете, моля ви се, как е наш Пенчо по Вашия предмет, ще си оправи ли скоро двойката?". И в същото време има толкова много истински важни и смислени въпроси, по които ние не смеем да започнем дебат - за да не изглеждаме смахнати. Абе ситуациите в абсурдната система са все абсурдни, какви други да са ситуациите в една абсурдна система ако не абсурдни?!

Аз затова като се изправя пред родителите им казвам само няколко изречения, с които се опитвам да ги подбудя към размисъл и разговор по истински важните въпроси, но само ги провокирам, не ща инициативата за такъв разговор да идва директно от мен, щото не ми се ще да ме възприемат като "съвсем смахнат" даже и родителите. И им произнасям, примерно, ето тия думи:

- Аз съм учителят по философия на вашите деца. Пред вас съм за да чуя как вие лично се отнасяте по това как преминават моите часове, убеден съм, че вашите деца все нещичко са споделили, навярно сте наясно, ето, за мен е изключително важно да разбера вашата позиция. Напълно е възможно децата ви да са критични към някои неща, които правим в часа, пък да не събират смелост да ми кажат на мен позицията си, но сега ви моля вие да направите това вместо тях, призовавам ви към пределно честен и открит разговор: моля, кажете ми самата истина за отношението си към часовете по философия, това за мен е изключително важно! Много ме вълнува вашата позиция и ще ви бъда задължен да я разбера. Моля, заповядайте, кажете как вие оценявате ситуацията? Ако нещо друго ви интересува, моля, кажете. Аз не ща да разказвам сега, предвид малкото време, разни общи неща относно това, което се опитвам да правя в часовете по философия - защото съм убеден, че вие в основни линии сте наясно с това благодарение на разказите, на отзивите на вашите деца. Няма начин те да не са споделили с вас. И понеже като философ съм наясно с това, че няма как всички ние да мислим еднакво, а въпросите са много и са изключително важни, ето, призовавам ви да кажете как вие лично възприемате нещата, как ги оценявате, какво е вашето мнение. И също така ме интересува да ми кажете как мислят по тия въпроси вашите деца. Пред мен те може да не се осмеляват да кажат всичко, може нещо важно обаче да са разбрали, открили и осъзнали и ето, аз ще ви бъда благодарен чрез вас да го науча.

Говоря аз няколко минути в този все дух и наблюдавам лицата на родителите, очите най-вече. Гледат ме с интерес, слушат внимателно моята необичайна реч. Долавям, че в техните очи аз също изглеждам някак си необичаен, но това е между другото. Предполагам, че моите думи и моята позиция за начина, по който трябва да минават часовете по философия, не се възприемат еднозначно от родителите и се надявам някой родител "да ме захапе", да започне да протестира за това, че "не преподавам единствено-правилната философия", "Абе, господине, кой ти дава право да се правиш на някакъв си там новатор бе, защо мъчиш децата ни бе, на интересен ли ще ми се правиш пък ти бе, даскале?!" и пр., ето такива реакции чакам. За да ги чуя тия чакани думи, аз примерно добавям ето и това, с него се надявам да налея малко масълце в огъня, който гори във всяко едно родителско сърце в този момент - та да лумне толкова дългочакания... "пожар" на дебата:

- За мен е най-важно децата ви да не са прилежни... "папагалчета", дето рецитират написаното в премъдрия държавен учебник, за мен истински важно е децата ви да започнат да мислят самостоятелно по истински важните проблеми. И смело да заявяват позицията си, да се научат твърдо да я защищават, да намират силни аргументи, да успяват с думи да си изразяват мисълта и то в една съвсем спокойна и човечна обстановка, съвсем свободно да се чувстват децата ви в моите часове е моята идея-фикс, аз не зная дали са ви казали това, но съм твърд противник на насилието; добре знам, че нищо добро не се постига в ученето и в образованието с принуда, истинското е децата сами да пожелаят да разберат нещо, да се роди в душите им желание за знания, жажда за смисъл, да почнат да се интересуват, да, знам, че това в днешно време трудно се постига, но аз работя все в тази посока. Трудно е, знам и това. Но не се отказвам, нищо че върху главата ми се стоварват какви ли не беди от страна на началствата, те ме възприемат за нещо като "бяла врана" и си позволяват да ме ругаят, да ме обиждат, да ме наказват, навярно и за тия неща сте чули нещичко; то историите в нашето училище станаха вече планетарно известни, прочухме се заради тия истории. Но такъв, дето се казва, е животът, а аз, повтарям, няма да се откажа от привързаността си към истината, към свободата, към достойнството, към истински съвременното и качествено образование, което не губи времето на младите, а ги подготвя за живота, нещо повече, в самото училище им дава възможността децата да практикуват не само автентичния живот, но и самото живеене непосредствено със свободата си: без свобода за човека, знайно е, животът не може да е истински, пък и не си струва усилието. Та с две думи казано, аз съм привърженик на свободолюбивото образование и училище и работя за това отношенията в нашата училищна общност да почнат да се развиват в тази посока, именно в посока на тяхната реална и практическа демократизация.

Като казвам това забелязвам, че в очите на някои родители почват да блясват радостни искрици, това ме обнадеждава, че някой от тях ще се престраши да вземе думата. Но общо взето хората си мълчат, стоят безмълвни. Аз почвам да се чувствам неудобно. Пак ги призовавам да бъдат пределно открити за каквито и да било критики по повод на моя подход и на моите разбирания. И тогава родителите обикновено се раздвижват и почват да подхвърлят ето тия думи:

- Ами господине, отзивите на моя син (дъщеря) са положителни за това, което правите в часовете. Харесва им обстановката, казват, че се чувстват приятно. Нямат критични забележки или недоволства, напротив, добре са разположени към Вашия подход. Приемат положително това, което правите. Нека някой да каже ако има недоволни, но моят син (дъщеря) специално е много доволен (доволна).

Ето, оня ден, в четвъртък, успях да вляза в пет класа (преподавам на 8 паралелки 10-ти клас), във всичките пет класа отзивите бяха все в този дух, ако някой не вярва, нека да попита присъстващите там класни ръководители или някой от учителите дето чакаха реда си на вратата за да влязат след мен. Казвам това не за да се хваля с нещо (знаете, аз съм изключително скромен човек!), просто такава е истината, а за мен само тя има значение. Която обаче не мога да скрия е приятна за мен, знаете, аз очаквах друго, очаквах ругатни, недоволства, не, никой от родителите не показа, че с нещо е недоволен. За мен това е чудесен, направо възхитителен знак, ето, оказва се, че аз с училищните бюрократи не мога по никакъв начин да се разбера, но с родителите (повечето) най-вероятно мога, възможно е повечето от родителите да разберат и да приемат моя подход, това за мен е бляскаво постижение! Това е нещо, което много ме радва. Разделихме се с родителите от всичките тия пет класа с най-добри чувства един към друг.

Да, ама в петъка аз лично не можах да отида на родителската среща по причина на това, че след часовете (имам седем поредни часа първа смяна) всяка седмица ми се налага да пътувам за родното си градче Долна баня, там се грижа за старата си болна майка. Така сме наредили нещата, че през седмицата за нея се грижи асистентка (по европейска програма), но в почивните дни няма кой друг да се грижи за нея, а само аз правя това. Сега, през зимата, още повече работа има около нея, носят се дърва, пали се и се поддържа печка и прочие. Пък и храна няма кой да й даде ако не съм аз. По тази причина аз помолих директорката на училището с писмено заявление да ми разреши да пропусна родителската среща с 11-тите класове, на които преподавам; тя се съгласи, за което ето тук й благодаря най-сърдечно: за проявеното разбиране, за проявената човещина!

Е, за да не излезе, че бягам от дебат с родителите на единадесетокласниците се наложи в петък в ранната утрин да направя видеобръщение към тях, ако някой се интересува, може да чуе там моите думи, а пък ако иска нещо да ме пита, може да ми зададе въпрос под формата на коментар. (До този момент няма никакви коментари, трябва в сайта, където е разположено видеото, в сайта за видеосподеляне да видя дали няма, в блога няма.) И като казах за обръщението ми към тези родители (аз най-вече се обърнах там към родителите на световно-исторически прочутия 11 Ж клас, няма как, това е класът, който единствен се изложи дотам да води дълга, глупава, безсмислена, сиреч тъпа, иначе казано съвсем абсурдна война срещу преподавателя си, който, видите ли, е дръзнал да им позволи да бъдат свободни, да се държат в часовете му като свободни човешки същества, е, по тази причина, понеже той ги постави в крайно необичайна и непозната им ситуация, тия ученици, не разбирайки що е свобода, пък направиха всичко нужно да се орезилят колкото могат, предизвикаха пълна анархия, почнаха да обиждат учителя си по философия, да го плюят, знаем, и много пъти си позволиха дори да слагат преподавателя си по философия на... клада, аутодафе му устроиха, и линч проведоха, и то неведнъж, абе историята вий я знаете вече, няма смисъл да ви я припомням!

Тия ученици използваха непонятната им свобода по типично нашенския начин и маниер, а именно за да се орезилят, да се изложат, т.е. използваха свободата не в позитивен, а в изцяло негативен смисъл. Аз лично тях не ги виня много, те просто не разбират свободата си затова се подведоха така да сторят, така да се държат, това е техен избор пък и понеже са млади донякъде са извинени, ала администрацията (дирекцията) допусна поредица от грешки, щото и за администрацията, предполагаме, свободата е не по-малка загадка, ето, и администрацията, дето се казва, се изложи яката (до този момент). Но това е предпоставка от сложилото се положение да се извлекат чрез пълноценен дебат необходимите изводи; да, ама дебатът все не може да започне, вместо него имаме най-уродливо анархистично и волунтаристично поведение, при което никой не може да каже нищо смислено, просто няма кой да го чуе - защото повечето от учениците са заети по времето на тия дебати да дюдюкат, да хихикат, да се лезят, да се пулят, да подвикват разни глупости, абе, казахме, те правят всичко нужно да се орезилят, да се изложат колкото се може повече.

Аз единствен им го казвам това нещо, а именно, че се излагат, постоянно ги питам дали не се чувстват поне малко неудобно, а те щом им кажа такава една истина вместо да са ми благодарни - понеже ги тресе една крайно глупава емоция, на която са станали същински роби! - почват с още по-голяма наглост да плюят по моята личност, което именно и създаде този омагьосан кръг, от който още не може да се излезе. То може да се излезе мигновено от него де ако администрацията е на мястото си и си изпълни предписаната по Закон и по Правилник роля, да, ама очевидно липсва такова съзнание и такава добра воля да се намери разумен изход от създалото се крайно комплицирано и направо тежко положение. И ето, вече четвърти месец продължава тази глупава ситуация, от което ний съдим, че дадени сили имат интерес от нея, подклаждат я - щото те пък имат желанието да си защитят изцяло смехотворната теза, че, видите ли, учителят по философия Ангел Грънчаров "не знае как е правилно да се преподава" философия, "некадърен е", "нема нужните качества да бъде учител" и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала.

Да, положението е именно такова до момента. Аз вече писах, че призовах директорката да излезе пред учениците и да си изпълни дълга, именно да ги призове да не нарушават повече Правилника, сиреч, в часовете да се държат подобаващо, т.е. прилично, да не дръзват да плюят по преподавателя си, да го хулят и пр. Тя излезе пред тях и, предполагаме, против волята си направи такова едно изявление, ала - ето тук е изключително важния момент! - "съвсем случайно забрави" да допълни ето това: ако оттук-нататък някой отново си позволи да наруши драстично Правилника, този ученик ще бъде наказан мигновено според провинението си! Да, защото в същия този Правилник е разписано какво наказание следва да бъде наложено на оня, който го нарушава. (Ако предписаното в Правилника не се спазва тогава именно настъпва тотална анархия!) Директорката обаче, кой знае защо, "забрави" да каже това, също така забрави да допълни, че за вече направените до този момент нарушения на Правилника тя, примерно, дава нещо като "амнистия", прощава на учениците за тия нарушения, щото ако бяхме спазвали Правилника, тия ученици за поведението си спрямо учебния процес по философия и спрямо преподавателя отдавна не просто да бяха наказани, те отдавна и трябваше да бъдат изключени от училището! Да, все пак не може една власт, която е призвана да бди за достолепието и ненарушимостта на Закона, длъжна е да изпълнява предписаното в Правилника, да си затваря очите (и то толкова дълго време!) за такива безпрецедентно драстични нарушения на Правилника, щото ако го прави, това означава, че тази същата власт почва да насърчава беззаконието и анархията в съответната сфера на живота, която й е подопечна, която тя курира, ръководи и прочие.

Е, директорката не само че "забрави" да каже, че за вече извършените драстични нарушения на Правилника от страна на учениците тя дава нещо като "амнистия" (друг въпрос е, че тя няма тия права сама да се поставя над Закона и Правилника!), но тя също така "съвсем случайно забрави" да предупреди учениците, че за бъдещи нови или евентуални нарушения на Правилника учениците ще бъдат най-безкомпромисно наказани! (А добре знаем, че обстановката на пълна безнаказаност директно насърчава учениците още по-грозно да нарушават Правилника и морала, особено когато това е ставало в присъствието на самата власт и самата власт, не реагирайки подобаващо, на дело сама ги е насърчила да продължават да се състезават в нарушаването на Закона и на Правилника!)

Аз тогава, като слушах речта на директорката, бях поразен за това, че в нейните думи беше налице този толкова изобличаващ (в съпричастността й към анархията и беззаконието!) "пропуск", бях на път да кажа това, но се въздържах, реших да й дам шанс сама да си осъзнае грешката и да направи необходимото, та ефектът върху учениците да бъде благотворен, а не злотворен. Пък и не ми се искаше пред учениците да започне една "личностна" (а тя фактически е ценностно обусловена, дължи се на най-сериозни ценностни разминавания!) разправия между мен и директорката, което, в онзи момент, нямаше да се възприеме добре. Но главното е, че аз, бидейки добър християнин (да не говорим за това, че съм също така и философ!), реших да й дам време и шанс сама да си открие пропуска и да го компенсира, да си отстрани сама грешката. (За целта чакам вече цели 10 дена.) Щото иначе ефектът върху съзнанията на учениците ще бъде бумерангов, вместо добро такава една позиция ще породи нови ексцесии, ще насърчи злото и пр. Пък и "семенцата на раздора" или на самото зло трябва да бъдат изчистени без никакъв компромис, нали така, кажете нещо де, защо само мълчите, вас питам, драги и уважаеми дами и господа съдебни заседатели?!

За жалост директорката сама не си откри грешката или пропуска, пък и никой от нейните довереници, примерно педагогическият съветник (на него тази му е фактически службата и ролята!) нема смелостта или достойнството да й каже за този "несъществен пропуск", за тази толкова фатална "подробност", от което "зли и долни" хора като мен могат да си направят извода, че най-близките и доверени хора на директорката фактически, като не й помагат да се предпазва от грешки, на дело й помагат да се провали, тикат я към провала, поставят й разни капанчета, в които тя непременно се лови, сиреч, помагат й да върви към пълния си провал (щото управниците, като натрупат купища грешки дори и у нас най-накрая им се налага да платят цялата цена за стореното, сиреч, да поемат отговорността!). И в същото време по тази логика излиза, че аз, който официално съм провъзгласен не само за "пълен негодник", "абсолютен некадърник", за "смахнат" и какво ли не още, примерно съм удостоен и с почетната титла "народен враг" и прочие, та излиза значи, че точно аз, като критикувам директорката, фактически и то на дело й помагам, правя нужното тя да прозре истината, да почне да се пази от нови грешки, т.е. й мисля доброто. Докато, както сами виждате, нейните приближени и клакьори, водени от безкрайно тъпия лозунг "Началството никогаш, ама никогаш не греши!", фактически най-самоотвержено я бутат към тоталния провал! Да, такава е иронията на живота, пък и на историята, моля да отбележите този факт, уважаеми и толкова великодушно милостиви дами и господа съдебни заседатели и заседателки.

Толкова по този въпрос. Излишно е да казвам и това, то в светлината на казаното се подразбира съвсем ясно и без ничия помощ, че този същият 11 Ж клас, към който беше приложена тази толкова нескопосана "терапия" да се откажат от табиетите си да провалят учебния процес по философия, уж водейки титанична и безкрайно глупава (титанична именно по глупавостта си!) война срещу "злия народен враг Грънчаров", който, видите ли, има неизмеримата наглост да... подари на своите ученици известна свобода, която те пък, казахме, използваха единствено за това да се изложат колкото се може повече, правейки нужното анархията и деморализацията в ПГЕЕ-Пловдив, под благия поглед на администрацията, да напредне дотам, че ето вече четвърти месец в този клас не се води никакъв учебен процес по философия и то по една-единствена причина: щото няма кой да каже на учениците, че за съсипването на учебния процес ще им бъдат наложени подобаващите наказания - щото така повелява... многострадалният Правилник!

Изводът от всичко казано дотук е: когато и власт, и "онеправдан народ" в съвместна акция тръгнат по посока да работят за окончателното съсипване на реда и законността в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, то на този всеобщ "повей на времето" нима може да попречи някакъв си там учител по философия, който при това има дързостта не само да носи шапката на изцяло и действително свободен човек, но и да се държи също така като добър гражданин, и то не на въпросната приказна страна МУТРОЛАНДИЯ, а на многострадалното си отечество БЪЛГАРИЯ, което именно разпищолилите се мутри успяха да съсипят дотам, че да я превърнат в царството на анархията, престъпността, бандитизма, беззаконието, корупцията и пр., което пък даде основание на безпристрастните наблюдатели по целия свят вече съвсем устойчиво и справедливо да я наричат както я наричаме и ние, именно: МУТРОЛАНДИЯ. Или ДИНКОЛАНДИЯ. Или, защо не, БАНДИТОСТАН. Абе страната ни заслужава много прозвища от този род, моля сега не искате от мен да изредя всичките щото се губи ценно време.

Сега пред мен стои пак най-важния и толкова коварен въпрос: КАКВО ДА ПРАВЯ? Ще го решавам тия дни. Ще ми се наложи пак да използвам лостовете на самата административно-командна и йерархична система, т.е. ще ми се наложи пак да се обърна към неправещите нищо смислено висшестоящи инстанции, които, както видяхте, имат наглостта да ми пращат изцяло сюреалистични, поетични, абсурдистски, бюрократично-тъпи отговори на мои жалби, от което ний пък, като мислещи хора, си правим извода, че на висшестоящите инстанции изобщо не им пука от това, че в образователната ни система като цяло цари един изцяло глупав разпадащ се тоталитарно-социалисто-комунистически и демагогско-авторитарен управленски режим, при който директорите могат да си правят каквото искат, а пък началствата от по-висок ранг не правят нищо, което може да постави под съмнение властта и кариерата им. Да, властта, "кокала", дето народът казва, е единствената грижа на въпросните тъй арогантни бюрократи от образователното ведомство, на тях изобщо не им пука за това, което става в училищата, майната им на училищата, майната му на българското образование, важното е ний да си топлим меките кресла, майната й също така и на България, ний за нея вече изобщо не мислим, щот нам си ни харесва единствено най-приказната страна на света, страната МУТРОЛАНДИЯ!

Какво ще правя оттук-нататък ще го пазя вече в пълна тайна. Имам, дето се казва, план. Тайнствен и секретен. Разработих го с помощта на умни адвокати, някои от тях са мои бивши ученици, които ме уважават и не са страхливци, нито пък мерзавци, напротив, те са много достойни и смели хора, които умеят да водят борба със злодеянията на разпасалата се мафия у нас. И те именно ми дадоха, дето се казва, акъл какво да правя. За целта аз трябва да мълча за плана си. Като почна да го осъществявам (това ще стане скоро, тия дни), вий така или иначе ще почнете малко по малко да разбирате, но целия план сега не мога да ви го сервирам, щото, разбира се, тогава ще бъде тъпо, планът ще бъде съсипан преди да почне да се реализира. Точка. Чао засега; хубав ден ви желая! Бъдете здрави и разумни, здравето на душата аз го наричам разум, а терапията на душата е мислене. Като не мислиш, почваш да се видиотяваш. Страшно става като допуснеш лукса да не мислиш - и като станеш роб на някакви пошли и неразумни, сиреч тъпи емоции...

Това си позволявам да ви напомня на вас, уважаеми дами и господа тъй усърдно мислещи съдебни заседатели, в качеството си на загрижен психолог! Правя го защото на моменти сигурно и вам ви омръзва да мислите и почвате да недоволствате срещу такива наглеци като мен, които ви тормозят да мислите непрестанно. Аз пък съм добър човек и затова гледам да съм ви полезен. И ви предупреждавам за най-важни неща, защото като ви сполетят те, "като се обърне каруцата, тогава пътища много", нали така казва мъдрият ни препатил от главата си народ! Да, от главите си патим, не от друго. Нещо не ни е наред в главите, там ни е проблемът. Но най-важното е това: не робувай на нищо, дори и на своите глупави емоции, прави нужното да си свободен човек и дух - ето го разковничето на всичко. Просто е, но нема кой да се напрегне да го сфане, нали така?! Е, ще си плащат тия, които не мислят, които ги мързи да мислят, които не ценят свободата и достойнството си. За всичко в този наш скапан живот се плаща. Хайде да спирам, че ще се увлека във философстване, а това, както казахме, е вредно. Вреди на... храносмилането, четохте ли за най-новите епохални открития на проф. Мермерски?! :-) Не само да ядеш баничка било смъртоносно, но да мислиш било още по-вредно от баничките, дори и от яденето на кебапчета било по-вредно пустото мислене...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

3 коментара:

Анонимен каза...

Лъжец гнусен!!!!!!!!!!!!!!!!! Как не те е срам да лъжеш толкова много!!!!!!!!!!!!!!!!!! Засрами се малко!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Зрънчо, отиваш на фамилията си. Занимаваш се с дребни игрички и селкси конфликти. Самият ти разбираш колко безполезен си и от това те боли, смяташ, че знаеш и можеш повече от другите, но дълбоко в теб има една огромна празнина, която те кара да се будиш сутрин в 5 и да пишеш. ДА пишеш колко са некадърни, за да скриеш собственото си безсилие и некадърност. Жалко ми е за теб, жалък си! жалък си пред семейството си, пред приятелите си, пред колегите си, пред роднините си, жалко е, че клетата ти майка не може да те посочи с пръст и да каже: "Гордея се с него, успя човекът". НА толкова години все още си гонен от училищата, от университетите, така позорно, това е единственото място в което си се задъжал повече, заради добрите сърца на хората, които се опитват да слушат глупостите ти и въпреки това пак плюеш и крещип. Хора като теб са паразити с нищо недопринесли за развитието на обществото единствено пречещи и саботиращи случващото се в него.

Жалко е, че около такива хората като теб все още имат слепци, които те подкрепят в ужасяващо грешния път по който си поел.

Въпреки това ти пожелавам ти и твоето семейство да бъдете здрави, защото това е най-важното нещо в живота. Пожелавам ти обаче да си получиш заслуженото в професионалната област и да бъдеш изхвърлен от всяко едно място в което допуснеш да крещиш, като селянин с цел да скриеш собствената си некомпетентност!

Господ има и той гледа!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, благодаря за тъй хубавия коментар и за толкова милите и така добросърдечни съвети! Личи си че имате "добро сърце", толкова "добро", че ако имахте възможност, бихте ме убила с голи ръце! Интересно е че не се срамувате, че поради безмерна завист сте оскотяла съвсем. Да, другарко, защо не проявите малко доблест и не кажете Вие лично какво постигнахте в професионалната си област?! :-)

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ