Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Вий давате ли си сметка колко страшна е тиранията на безразличието?! Тя е най-страшната от всички тирании!



Вчера публикувах текст със заглавие Мое най-добронамерено писъмце до проблемния 11 Ж клас, с което подсказвам на бунтуващите се срещу свободата ученици как могат да си спасят душите, заглавието показва какво най-вече съдържа той. Ще продължа и днес със своите описания и анализи, с които се опитвам да отразя най-важното от борбите за едно ново, съвременно образование и за реална демократизация на отношенията, които водим в едно конкретно училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, в това училище, знаете, съм (сега-засега, иначе в него съм от 16 години) учител по философия. Но преди да се захвана с моите наблюдения и размисли върху развитието на ситуацията в нашето училище, искам да кажа нещо друго, пак е свързано с темата за образованието.

Снощи присъствах на едно чудесно, обнадеждаващо събитие, т.н. Втора среща-разговор на Гражданска Платформа Нашият Пловдив по инициатива на ДСБ Пловдив, на този линк вече има и видеозапис на цялата среща, ще можете да чуете как разбират нещата всички изказали се. Тази втора среща-разговор беше за образованието, първата е била за културата (тогава не успях да отида). Аз лично се въздържах да се изкажа, за мен по-интересно беше да разбера как виждат нещата, как разбират проблемите в образованието други хора; на няколко пъти обаче ми се прииска да взема думата и да кажа някои важни неща, но се отказах - понеже виждах, че има много желаещи да се изкажат, и то, което е най-радостно, сред тях имаше много млади хора (студенти и пр.). Срещата беше организирана от новия лидер на ДСБ в Пловдив Йордан Иванов, от когото имам много добри впечатления (за първи път го виждам и слушам на живо). На нея присъстваше и лидерът на ДСБ Радан Кънев, който не се изказа, но внимателно слушаше през цялото време.

Много ми беше приятно, че сред участниците имаше мои ученици и дори студенти (на тях съм преподавал когато бях преподавател в ПУ "П.Хилендарски", там работих от 1985-92 година). Тези някогашни студенти, на които съм преподавал философия, сега, разбира се, са зрели хора, учители. Един от тях дойде и разговаря с мен, даже ми благодари за отношението, което съм имал тогава, бил имал много добри впечатления за мен; за един човек, занимаващ се цял живот с образование, такива малки знаци на внимание са изключително приятни. Един от моите ученици (той учи навремето в ПГЕЕ-Пловдив) завърши право, сега е адвокат (казва се Марин Чушков), той се изказа на срещата, говори много добре, обясни как е станало така, че учителите от хуманитарното направление в училището са му повлияли навремето, дори каза, че преподавателят му по философия е на срещата, визираше моя милост. С него, разбира се, разговаряхме на два пъти, в началото преди започването на срещата и към края й, когато той дойде при мен да ме подкани да взема думата (бил очаквал да съм от най-активните), аз му обясних защо се въздържам да говоря този път. Наистина за мен беше много интересно да чуя какво мислят другите, как те виждат нещата (щото аз как мисля за мен специално вече не ми е интересно, много добре съм наясно с това каква е моята собствена позиция, безброй пъти съм я заявявал и писмено, и иначе, дето се казва, втръснало ми е да говоря и да пиша все за това, изприказвал съм се, тъй да се рече; но ето, сами виждате, не мирясвам и пак... всеки ден продължавам да пиша и да говоря за образование; и така ще е, предполагам, и до последната ми минута, и до последния ми ден от живота.

Какво точно са казали ораторите няма да разказвам и да анализирам, има там видеозапис, който се интересува, може сам да чуе и да разбере. Но примерно един от ораторите, каза нещо, което и аз споделям изцяло: че една истинска реформа в образователната система трябва да започне със съкращаването на... т.н. регионални "инспекторати" по образованието, структура, която друго не прави освен да пречи на промяната, това е административно-репресивна властна структура, която олицетворява стария подход и старото мислене (да пречи на свободата, да осуетява творческия подход, личностната изява на учениците и на учителите и пр.), нейната функция обаче в съвременни условия е анахронизъм; по тази причина тези органи трябва да бъдат закрити. (Знаете от тия мои есета за преживелиците ми в образователната система колко много проблеми ми създават въпросните властни органи, структури и длъжностни лица, оказва се, че с тях ний живеем в различни светове и по тази причина диалогът ни е безкрайно труден, даже невъзможен!) Абе истината е пределно ясна: за да бъде съборена репресивната система в образованието и в българското образование да огрее най-сетне слънцето на свободата и на демокрацията трябва най-напред верните стражи на системата в лицето на инспекторатите да си отидат, да бъдат разформировани, а пък чиновниците от тази структура следва да си намерят друго, по-полезно занимание.

И много други хубави и полезни неща бяха казани на тази среща, но тук нямам възможността и времето да разсъждавам върху тях; но едно е най-важно: тази среща ме зареди с оптимизъм! Да, прекрасно е човек да чува отвреме-навреме и то, за отбелязване е, дори и доста често и то от устата на други хора не нещо друго, а своите собствени изстрадани мисли, не зная дали на вас лично някога ви се е случвало това, ето, на мен ми се случи отново снощи: да, прекрасно е човек да се намира в компания на единомишленици, на хора с родствени, с близки разбирания и ценности! Особено зареждащо е такова едно чувство на общност когато такъв един човек като мен комай всеки ден се намира в една предимно враждебна среда, в която постоянно го хулят, че, видите ли, не бил мислел "единствено правилно", дори да го тормозят, да го възприемат като "народен враг", като "изедник", като не знам си какъв още, да го обиждат че бил "некадърник" и то по причина единствено на това, че има смелостта да мисли различно и да се изявява различно и пр. Толкова по този въпрос. И искам по този пункт да завърша с нещо интересно, по моята преценка.

Като срещата завърши и беше закрита народът тръгна да се разотива. Наблизо, на няколко метра от мен (където аз удобно се бях разположил на един диван, на който седяхме по-възрастни хора, иначе останалите бяха на крак, стояха, имаше масички, но повечето хора стояха през цялото време, повече от два часа!), та значи на няколко метра от мен беше масичката, до която през цялото време стоеше Радан Кънев. Ние двамата с него се знаем отдавна, още от времената, в които той беше предимно блогър като мен, имали сме в това си качество сложни отношения, много сме спорили по какви ли не въпроси, аз лично, признавам си, какъвто съм критикар, често съм го критикувал за какво ли не, независимо от това, че и двамата още тогава минавахме за "костовисти" в своите политически убеждения. Даже, да си призная, в тези мои критики съм бил на моменти и недотам справедлив в своите упреци, примерно, спомням си, когато той започна да се занимава с политика, мисля вече беше стигнал до ниво заместник на лидера Иван Костов, си позволих преди изборите с отворено писмо да го запитам дали ще се кандидатира за депутат, сиреч, публично си позволих да намекна, че го подозирам в кариеризъм. Тогава той ми отговори, че няма да се кандидатира, наистина не се кандидатира, да, обаче ето, дойде време, в което Костов го определи за свой наследник в партията, Р.Кънев беше избран за лидер на ДСБ, вече е и депутат, нещо повече, стана един от главните и най-активните, пък и най-видните политици в България.

Който чете блога ми добре знае, че в тия трудни времена, които преживяваме, аз публично и твърдо завявам в блога си, че подкрепям политическия курс на партията ДСБ и на нейния млад лидер; знаете, че подкрепата за такива "непопулярни тези", изобщо в нашите условия и причастността към истината не дава кой знае какви дивиденти, напротив, създава ти главно врагове, но аз съзнателно поемам този риск, за мен като личност, философ и гражданин само истината е най-важното, а истината в политиката е при последователно, автентично и твърдо десните партии, за мен такава партия е ДСБ. Казвам всичките тия неща неслучайно, щото ще завърша, обещах ви, с нещо интересно. Та с Радан Кънев, значи, сме имали в миналото "сложни отношения", но пък за сметка на това той е успявал да превъзмогне, да кажа така, раздразнението си спрямо моята скромна, ала доста критично настроена особа с малки, но многозначителни жестове: когато аз помолих (пак с открито писмо) пет най-влиятелни блогъри да проявят един жест на благоразположение не толкова към мен, а към създаденото от мен философско списание ИДЕИ и да разположат (безплатно) реклама на списанието в своя блог (а едно такова искане от моя страна съвсем спокойно може да се възприеме като връх на нахалството!), тогава Радан Кънев единствен благоволи да откликне положително, сложи тази реклама в блога си, тя стоя там, в блога му, под формата на един въртящ се банер доста години, а съм го помолил да прояви този жест към списанието някъде 2009-2010 година трябва да е било! А че сме спорили по разни въпроси и че аз много пъти не просто съм се джафкал с него, но дори и съм го... ръфал в ония вече далечни и славни блогърски времена, това е било точно така, който ме познава, знае, че аз съм такъв, такъв си ми е ней-вероятно темпераментът. Та ето какво стана снощи, необходимата прелюдия по този пункт свърши.

Аз съм такъв човек, че изобщо не обичам да се натрапвам на разни политици и лидери, да се натискам да се ръкувам с тях и прочие, да се сближавам, да създавам връзки и прочие, тия неща не са ми по вкуса, аз съм един пределно скромен човек. Даже навремето с Иван Костов нито веднъж не се престраших като съм бил наблизо до него да ида, да се представя, да се ръкувам с него и лично да си изкажа симпатията към него. А съм имал сгодни случаи да сторя това, примерно, спомням си, че веднъж бях на един доста рехав предизборен митинг на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ в Асеновград, нарочно с мой приятел отидохме там, спомням си, че това бяха избори за евродепутати, кандидат беше Надежда Михайлова (Неински се преименува тя в един момент, сега е посланичка на България в Турция); та тогава Костов беше на пет крачки от мен, сам, ей-така, стоеше си и наблюдаваше хората, признавам си, хрумна ми да ида да поговоря с него, но докато преодолея нерешителността си други хора дойдоха и се заприказваха с него, а Костов, приветливо усмихнат, доста дружелюбно си поговори с тях, нищо че му бяха съвсем непознати.

По едно време в резултат на моите активности в интернет даже аз разбрах, че Костов очевидно знае за мен, пък и мои приятели от разни градове (примерно г-н Петър Каменов от Монтана), активисти на ДСБ, са ми казвали, че са разговаряли с Костов за мен, той им бил казвал, че добре знае за мен, за това, че съм негов твърд защитник (и това във времена, в които беше много модно всички да го плюят както могат!) и пр. Стигна се дотам, че когато бях на тежка операция в една пловдивска болница и операцията мина, слава Богу, успешно, тогава при мен дойде един доцент, който ми се представи и ми каза, че по молба на... Иван Костов е дошъл да ме запита как съм, Костов не само се интересувал за моето състояние, ами и бил казал, че ако успее, ако тия дни има път към Пловдив, щял да ме посети в болницата, та лично да разбере какво ми е състоянието. Тогава именно не само в моята болнична стая, но и в отделението на 13-тия етаж на "Хирургиите" на Пещерско шосе стана нещо като сензация, че самият Иван Костов може да дойде да ме посети; е, случи се така, че не дойде, не можа да дойде, но в резултат на моите разговори с разни хора тогава, спомням си, няколко "колебаещи" се избиратели ми заявиха, че били преоценили отношението си към Костов и щели били да гласуват за него, щото, оказа се, че той, освен че е голям политик и държавник, ето, оказа се, че е и един много добре възпитан, човечен човек, че е християнин и прочие, нещо, което е същинска рядкост. Леле, как се отклоних, очевидно съм почнал да ставам дърто плямпало, но карай де, аз наистина вече съм в напреднала възраст, остарях вече, та донякъде ми е простено да плямпам чак толкова! Та думата ми беше за Радан Кънев, не съм забравил това, склерозата, да пази Господ, още не е успяла да порази мозъка ми, въпреки възрастта! И ето какво стана значи снощи, не е кой знае какво, но според мен има значение.

Та значи закри се срещата-разговор снощи и аз си облякох връхните дрехи да си тръгвам. Да, ама трябваше да мина покрай мястото, където стоеше Радан Кънев, около него имаше доста разни хора, негови познати, симпатизанти и прочие, както си е обичаят. Наложи ми се да почакам минута-две за да мога да мина. В това време Радан Кънев ме е видял. Аз, по моя си обичай, нямаше да ида да се ръкувам с него, в интерес на истината ние с него до снощи се знаехме предимно задочно, били сме в една и съща зала, но до този момент не бяхме разговаряли непосредствено. Та значи аз щях да отмина групата около Радан Кънев и да се изнижа в хубавата, бяла, снежна (!), бляскава, прохладна пловдивска вечер, в залата беше доста горещо и аз копнеех да изляза навън, на чист въздух; но в един момент Радан Кънев тръгна право към мен, дойде, подаде ми ръка, каза "Господин Грънчаров, здравейте!", аз, изненадан, в първия момент освен "Здравейте!" не можах да съобразя какво да кажа, той обаче забеляза, че някаква моя мисъл се опитва да намери излаз навън чрез думи, гледаше ме право в очите и то много дружелюбно, изчака ме, а аз, във вълнението, успях да му кажа: "Знайте, подкрепям Ви изцяло!", той кимна, усмихна се, показвайки, че знае това, благодари ми, пожелах му успех, а той трябваше да обърне внимание на други хора около нас и се разделихме. Та ето, този именно жест на политика ме впечатли, не очаквах, признавам си, Радан Кънев сам да пожелае лично да дойде да се запознае с мен; вярно, през цялото време на срещата до него беше моят някогашен ученик Марин Чушков, млад адвокат, нищо чудно той да му е казал нещо за мен та да го е подсетил, че ние само се знаем по име, но лично никога до този момент не бяхме разговаряли.

А мен лично пък този малък човечен жест не ме ласкае, а ме радва и то най-вече в ето какъв смисъл: показва ми, че младият политик Радан Кънев много израства именно като политик и като лидер, вече умее да общува все по-уверено с различните граждани (сред които има и неописуеми чешити като мен!), държи се, виждате, напълно адекватно, а това е голям майсторлък за истинския политик - щото политикът трябва да умее да печели най-вече доверие, благодарение на което пък да печели симпатизанти или фенове. А аз, с голямата си уста, съм говорил и дори писал навремето, че Радан Кънев няма особени лидерски качества, аз какво ли не съм говорил по негов адрес, казах вече, че съм се джафкал с него много пъти и то за какво ли не. Но ето, той много израстна в последните тежки години и все по-успешно се развива в тази толкова трудна работа, именно да си добър, смислен, истински политик. И то да си политик не къде да е, а в страна като България (знаете, аз напоследък с болка на сърцето комай всеки ден започнах да наричам родината си МУТРОЛАНДИЯ - и го правя това съвсем умишлено, неслучайно, с ясно определена цел, ваша работа е дали изобщо разбирате защо го правя).

Е, на политика Радан Кънев симпатизирам и го подкрепям именно затова, че той прави всичко възможно тази нерадостна и жалка участ България да продължава да си бъде МУТРОЛАНДИЯ колкото се може по-скоро и по-решително да бъде пресечена и предотвратена. Той заедно с партията ДСБ се бори най-упорито страната ни най-после в един момент да почне да става нормална демократична и просперираща страна (знаете моята теза, че без свобода и без демокрация няма и не може да има просперитет, също така и без пълноценни дебати пък няма нито демокрация, нито свобода!). Ето тъкмо заради тия толкова важни за нашата България неща аз го подкрепям и ще го подкрепям и занапред - стига да продължава този си политически курс. А курсът на ДСБ, знаете, е все същият: дълбоки, коренни, същностни, истински реформи във всички жизнено важни сфери на страната и обществото (образование, правосъдие, борба с престъпността, беззаконието, корупцията и пр.) благодарение на които мутризацията, мафиотизацията на страната (крайно много напреднала в годините след 2001-ва!) ще бъде пресечена най-решително! А за да стане всичкото това ний, мислещите, разбиращите, небезразличните към истината, правото и правдата граждани трябва да почнем да подкрепяме не лъжливите и безскрупулни пишман и менте политици (има ли смисъл да изброявам кои са те, вие нима не ги знаете?!), а да подкрепяме малкото, но наистина сериозни, млади, интелигентни, разбиращи от политика и от управление, смели също така, но и твърди най-вече политици като Радан Кънев, като Трайчо Трайков, като Светослав Малинов и останалите, които са най-вече в партията ДСБ.

Пиша тия неща (то се видя, че това мое сутрешно есе се отплесна по политическата тема, която обаче е много свързана с образованието, щото и по нея ни се налага да мислим, да се учим да разграничаваме истина от лъжа, да познаваме същината на работата и пр.!) в ранната утрин понеже те са свързани и с гражданското образование на младите, което е една от моите любими теми. И е една от големите ми болки. Вчера на срещата-разговор се въздържах да говоря, но една от причините за това е, че в един момент ми дойде ето тази мисъл: нека днес да слушам какво мислят другите, а пък аз какво мисля ще го заявя тия дни в страницата на гражданската платформа НАШИЯТ ПЛОВДИВ, там ще се изкажа тъй че не е фатално, че пропуснах вчера да взема думата. Винаги човек, стига да има какво да каже, ще може някъде да го каже, нали така? Важното е да има какво да каже и като вземе думата, да говори по истински важните, същинските въпроси. А аз, понеже постоянно мисля за тия неща (образованието и личностното израстване на младите ми е любимата тема не от вчера, от много години!), не само мисля за тях, но и живея за тях (все пак живота си отдадох на образованието, ето, вече 33 години работя в тази сфера!), поради което много истини не просто съм ги преживял, но и съм ги изстрадал, та по тази причина имам предимството, че мога да говоря тъкмо по най-същинските, най-важните проблеми; пък и имам своя концепция, добре осмислена, отдавна изразена, представена и развита най-подробно и детайлно в книгите ми, в списанията, които издавам и пр.

Та аз много неща съм и направил в тази посока, имам предвид на дело, непосредствено, в реалността, в живота, в преподаването си и т.н., тъй че каквото пиша, то има предимството на жизнената достоверност, то не е "изсмукано от пръстите", не е "кабинетно теоретизиране", то е изведено от практиката, от опита, от живота и пр. Но да престана, да спра дотук, да не излезе, че съм изпаднал в грозно самохвалство; но когато човек държи на истината трябва да е готов да преживее ред малки неудобства, нали така?! Да, известна готовност за саможертва се иска от страна на ония, за които истината има значение, а в страната на лъжата и на лъжците (за жалост, не можем да отречем, че точно непочитащите истината у нас доминират и триумфират!) такива именно хора сме малко - и затова трябва да се и подкрепяме (нещо, което не го умеем, нещо, на което тепърва трябва да се учим, но това е друга, голяма и много важна тема!). Ето, Радан Кънев - който е охулен и оплют от медиите не по-малко грозно отколкото мен са ме охулили и оплюли моите всекидневни дежурни оплювачи в блога, пък и в живота де! - снощи се почувствахме като родствени души и си изказахме взаимна симпатия, което е добър знак по посока на това, че не е зле да почнем да се учим още повече по тази трудна наука, по това велико изкуство как да си координираме силите, та да постигнем значими позитивни резултати.

Това изкуство, благодарение на което хората успяват да си обединят силите и заедно, подкрепяйки се, насърчавайки се взаимно, да постигнат важни, значими цели, се нарича, за ваша изненада... политика! Затуй политиката съвсем не е "мръсна работа", както мнозина немислещи "си мислят", автентичната, същинската политика е нещо съвършено друго. И трябва да направим нужното какво е политика най-после и у нас да се разбере от по-широки кръгове от хора (изобщо не слушайте шарлатани и търговци на дребно, не слушайте изобщо какво ви говорят по този въпрос амбулатни търговци на вредни илюзии като Слави Трифонов и Ко!). А пък в политиката най-доброто е онази политика, която залага на правото, на правдата, на правилното, да, добра е тъкмо правилната политика, ако някой не знае, съм длъжен да го информирам, че такава политика е именно дясната политика: в много езици думата за "право" и "дясно" е една и съща, у нас не е точно така, но това е не е важно, същината е интересна. (Затова и баронеса Тачър казва, че в политиката има два пътя: десен и погрешен, сиреч, прав и неверен, именно ляв.)

Да, права и правилна е единствено дясната политика, затова и следва да подкрепяме партии, които не сеят лъжи и илюзии, а са верни на истината, на правдата, на правото и пр., независимо от това, че тия "продукти" у нас не вървят кой знае колко, не се пласират много. (Затова и ДСБ у нас за момента минава за "малка партия", големи партии у нас са партиите, заложили на лъжите, на измамите, на ментетата, на чалгата, на демагогията, на популизма, на тарикатлъците, знаете сами кои са тези партии!) Но самият живот ще принуди повечето от хората да прозрат тия простички истини, които ний, философите (и добрите, истинските политици) ви казваме значително по-рано, преди вие сами да сте ги прозрели, е, вие може и да не ни слушате засега, но ще дойде момент да осъзнаете, че сме били прави. Пък е право изобщо да не се опитваме да се лъжем, донякъде с лъжи не се стига, успехите на лъжльовците са временни, който обаче е заложил на истината, е направил чудесна, дългосрочна и непременно печеливша инвестиция. Истинските десни политици у нас, да завърша своя прекалено дълъг опус - днес май се олях хептен в многословието си! - да, истинските политици като Радан Кънев са поели именно по правия, сиреч, по десния път; ако вървят по него и занапред ще постигнат много! България няма друга надежда освен тях. И България, на българите ще се наложи да разберат, че им се налага да заложат на истината на живота, с тарикатлъци и популистично-демагогски игрички на дребно доникъде не се стига! Стига се до най-окаяно и до бедствено положение.

Та да си завърша все пак темата, вярно, прекалих с многословието си, нека да ми е този кусурът, щото пък ми се наложи да разгърна един по-богат смисъл, който е имал търпението да изчете всичко дотук, вярвам, няма да съжалява. Значи ще се изказвам по темата за образованието и на страницата на гражданската платформа НАШИЯТ ПЛОВДИВ. Аз снощи бях занесъл на срещата куп свои книги и списания за образованието, но реших да не вземам думата, нито пък да ги показвам, та хората да научат, че има и такъв чешит като мен, който много книги е написал по тия въпроси, които обаче комай никой не чете. Нищо де, важното е, че книгите ги има, нищо чудно един ден да се четат моите книги, знае ли човек?! Е, може на въпросната страница все пак да кажа, че има такива книги, ще посоча и линкове към онлайн-изданията им, те са на свободен достъп, да не си помисли някой, че искам да му продавам хартиените книги или списания (е, ако някой поиска от тях, не е грехота, може да си ги поръча). Трябва много да се говори и обсъжда за образованието щото няма кой друг да решава проблемите - освен ние, свободните хора, които не само се оплакват (признак за несвобода и склонността на мнозина да хленчат и да се оплакват!), но и действат за промяната на ужасното, на тежкото статукво, и в образованието ни, и в страната ни като цяло. Ето това най-вече исках да заявя снощи на срещата ама се възпрях да вземам думата. Но в интернет ще го заявя непременно. Ще продължа да го заявявам навсякъде където мога. Няма да престана да го заявявам ако трябва и всеки ден.

А за ситуацията в моето училище да вметна само това: вчера дойде експертът, отговарящ за професионалното образование в РУО-Пловдив г-н Румен Радев (едноименник на новия ни президент!). По мой сигнал бил дошъл да проверява той значи. Повикаха ме в директорския кабинет, обменихме разни мисли, поспорихме, както си му е редът, не се разбрахме, както обикновено, според сложилия се обичай. Е, той във връзка с вчерашното мое писмо по повод ситуацията в 11 Ж клас ми заяви, че класната ръководителка на класа била предложила да се проведе нарочна родителска среща специално заради часовете по философия. Реши се тази среща да е следващия четвъртък, от 18.30 часа.

Толкова засега. Нямам време да пиша повече. Трябва да ставам да се приготвям. След два часа ми почва предаването по Пловдивската обществена телевизия. Темата най-вероятно ще бъде логично продължение на този текст, примерно ще задам на зрителите въпроса Кой политик е добър и има ли такива политици у нас?, да, какво ми пречи да задам точно този въпрос? За истинските политици си заслужава да помислим и да поговорим, щото, казахме, фатално важно е ний, гражданите, да почнем вярно да различаваме истинските политици от менте-политиците, от пишман-политиците. Сами виждате, за мнозина от гражданите у нас тази задача се оказва съвсем непосилна. Трябва да им помогнем да почнат да се ориентират и да почнат да разбират. Моята работа като философ е такава: да помагам на ония, които все пак искат да разберат, които не са допуснали безразличието да ги овладее, което не изнемогват под властта на тиранията на безразличието. Вий давате ли си сметка колко страшна е тиранията на безразличието?! Да, тя е една от най-страшните тирании, каквито аз лично мога да си представя. А вие изобщо представяте ли си що е това тирания на безразличието?! Ето, за тиранията на безразличието темата също е добра за предаването ми по ПО-тв. Ще видим. Ще избера някаква тема, сега още не мога да кажа каква точно ще бъде темата на днешното ми предаване.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бъдете също така и по-усърдно мислещи хора, това също няма да ви навреди. Ама никак даже няма да ви навреди. Не слушайте ония, които ви увещават, че мисленето било вредно. Не мразете да мислите, отвикнете да мразите мисленето - и много ще спечелите! Каква е файдата от мисленето ли?! (Това също е хубава тема за размисъл и за обсъждане, а, как ви се струва? А за телевизионно предаване като предаването "На Агората..." става ли?) Ами гледайте ме мен... ще разберете каква е файдата от мисленето! :-) Майтапя се малко де, не се засегайте! Напротив, усмихнете се! Нека да ви е ведър денят, направете го такъв със своето ведро настроение!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

8 коментара:

Анонимен каза...

Ех, г-н Грънчаров, как може да изпадате в екстаз от това, че някакъв треторазряден политик се е ръкувал с вас?! Вие, явно, страдате от твърде болезнено себелюбие и тщеславие. Лошо, Гърчаров, лошо.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч комуноид, оценката Ви за Р.Кънев е голям комплимент за него. Понеже Вие, комуноидите, живеете на друга планета (приказната планета КОМУНОЛАНДИЯ), от която всичко съществуващо в този наш свят го възприемате наопаки на реалното, на действителното...

Анонимен каза...

Колко процента взе партията на Къньо Раданов на последните избори, а, таваришч? А? А? Земай елката и пак смятай, соц-тикво...

Анонимен каза...

Ангел Грънчаров има много скучен, елементарен, черно-бял светоглед: той дели всички и всичко на две категории – демократи и комуноиди и всички негови опоненти по презумпция са комуноиди. И през ум не му минава, че светът е много по-нюансиран и многообразен.

Анонимен каза...

Луд графоман, какво да говорим :)

Янкулов каза...

Много ми е любопитно да ми дадете пример кои според вас са първоразрядни политици в България, господин ъъъ Анонимен ...

Анонимен каза...

Иван Костов например. Други въпроси имате ли, Янкулов?

Янкулов каза...

Очаквах да посочите някой от действащите, Анонимен.