Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 31 декември 2016 г.

Да си помагаме - за да се възвисяваме!



Днес е последният ден на 2016-та година. Една много интересна, вълнуваща за мен специално година, във всяко едно отношение, и личностно, и житейско, и професионално, и всякакво друго. Само ще отбележа маркерите на тази година: на 5 януари 2016 г. след година и половина съдебни дела аз се върнах на работата си като учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив по силата на решение на Върховния Касационен съд, с което беше отменена заповедта за моето уволнение, издадена предпразнично, на 19 май 2014 г. от директорката на това същото учебно, възпитателно и образователно учреждение. Година по-късно, именно в тия пак предпразнични дни, неуморната директорка на ПГЕЕ-Пловдив подготвя новото ми уволнение, пак по все същия "мотив", а именно, че моя милост е... непослушен, че си позволява да има нетрадиционен, сиреч, модерен, нестандартен, иновативен и пр. подход в обучението на младите, ерго, че не съм типов учител ми е най-големият грях, а пък че съм свободолюбива и другояче мислеща личност, по преценката на въпросната аадминистраторка, е непростимо престъпление, за което заслужавам именно поредното си опраскване, пардон, уволнение!

А между тия два маркера на тъй вълнуващата 2016 година са разположени какви ли не коя от коя по-интересни административни ексцесии, гаври, оплювания и прочие, кампанията по моето личностно и професионално дискредитиране не е спряла нито миг, върхът на тази кампания, с който се цели именно да ми бъде отмъстено колкото се може по-гадничко, е моето... финансово опраскване и обиране до шушка, т.е. лишаването ми по "съвсем законен начин" от каквито и да било средства за съществуване, да, по нареждане на взискателката Анастасова, тази същата неуморна директорка, ми беше изпразнена до шушка моята банкова сметка, така тя си взе в двукратен от законния размер едно обезщетение, което пък й беше присъдено по едно друго мое съдебно дяло, за клевета, аз и него спечелих на първа инстанция, ала след това директорката взе нужните мерки, щото "по законов ред" да получи "правото" си да издава каквито си иска... психиатрични диагнози на персонала на училището, което ръководи! Виждате, че животът, дето се казва, при нас е изключително богат на какви ли не преживелици, не можем да се оплачем, а какви ли изненади ще ни донесе новата 2017 година - това засега никой не може да го каже, то е абсолютна тайна и загадка - заради която именно и си струва да се живее, нали така, а, какво ще кажете вий по този въпрос, вас питам, драги мои спътници в тъй вълнуващото ми всекидневие, имам предвид драгите и уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?!

Ще ми се нещо да напиша по този повод, ала ето, в този хубав снежен ден (да, и в Пловдив тази сутрин е бяло, навалял е сняг, чудесно време е за разходки, аз толкова много обичам снежните дни - превъзходни са за моите самотни и богати на размисли разходки из древния град Пловдив!) изобщо, ама изобщо не ми се пише! По тази причина няма и да пиша, ами ще гледам да се изнижа тихомълком от студената си стая (няма как да се отоплявам - по причина на това, че, казах вече, съм опраскан тотално в парично отношение от тъй грижовната ми работодателка!) и да се поразходя, да се порадвам на природата, доколкото такава все още има около нас. Ето обаче нещичко, което вземам от "чата", което си казах с един мой ученик, мисля, че е важно, виж те какви чудесни ученици имам:

Ученик: Господине! Знаете ли какво трябва да направи един човек според Библията за да бъде спасен - освен добри дела и т.н.? Кое е най-важното нещо?

Аз: За да бъде спасен един човек (освен добри дела) най-важното нещо е да бъде верен на истината, да обича Бога, не знам точно, Вие как мислите, кое е най-важното?

Ученик: Така е, но в Библията е записано, че за да бъде спасен един човек той трябва да се покае (да помоли Бог да му прости) за греховете си и тогава да живее живот като Исус (да е смирен, добър и т.н). Ако не се покае няма спасение.

Ако не сте се покаял за греховете си трябва да го направите за да бъдете спасен. Ако искате мога да ви намеря стихове от Библията където пише че без покаяние няма спасение. Това Исус го казва на неговите ученици и апостоли.

Аз: Съгласен съм, така е. А моите врагове трябва ли да се покаят?! Примерно директорката на ПГЕЕ трябва ли да се покае?

Ученик: Да. Исус казва "Обичайте неприятелите си и се молете за тях!" Ако директорката не се покае няма да бъде спасена.

Аз: Тя обаче, за жалост, се смята за непогрешима и по тази причина си мисли, че няма за какво да се покайва.

Ученик: Това си е неин проблем. Всеки отговаря за себе си.

Аз: Да, обаче не трябва ли да и помогнем да осъзнае проблема си? Все пак човешко е да помагаме на изпадналия в гибелна заблуда наш ближен човек?

Ученик: Трябва да й кажем, че трябва да се покае за греховете си, а пък дали ще го направи или не това е неин избор.

Аз: Да, вярно, така е. Е, аз това и правя, опитвам се да й помогна, проявявам човещина, за жалост обаче тя (за момента) не го разбира, усилията ми са без резултат.

И така нататък, в този дух си поговорихме за училищните работи, нищо че е края на годината. С мои ученици често си говоря по какви ли не проблеми, нищо че сега е ваканция, мнозина от тях обичат да разговарят с мен по всякакви проблеми. И на мен винаги ми е приятно да разговарям с мислещи и опитващи се да разберат истината млади хора. Помогни ми да те възвися! - този девиз при нас не са само думи. Само добавката ми или корекцията ми е следната: Да си помагаме - за да се възвисяваме! На мен така ми звучи по-съвременно този девиз. Щото не учителят възвисява учениците си, а и те него възвисяват, един вид взаимно се възвисяват. И за тази цел, общото си възвисяване, следва да си помагат, всеки с каквото може да помага. Учителят може много, не не и всичко. Без помощта на ученика нищо особено няма да постигне, не може да постигне. А и за собственото си възвисяване ученикът все пак следва да има решаващ принос или заслуга. Темата е интересна, но да спра засега дотук. Можем да продължим да мислим и да разговаряме по всичките тия въпроси тепърва, живот и здраве да е само.

И да завърша с това, може пък за някой да е важно. Или интересно. Или дори полезно да разбере. Ето за какво става дума.

Как, прочее, живее един български учител, който е опраскан финансово от тъй усърдната си работодателка? Искате ли да разберете нещичко по този въпрос? Кой ако не друг може да ви помогне да разберете нещичко освен този, който е опраскан, именно моя милост? Е, за да запълня и тази празнина ми се ще нещичко да напиша. Щото аз ако не го кажа или напиша, кой друг ще го каже и напише?!

Аз нищо чудно да съм единственият български учител, който в този момент е опраскан така решително (и то именно във финансово отношение) от нашата така усърдна, казахме, образователна бюрокрация. Не само съм опраскан, аз направо съм си обран - и то за повече от два месеца, два месеца ще трябва да работя без да... ям, за да запълня някак тази празнина в моя личен бюджет. Как се чувства този, който ме е опраскал така кардинално ли? Не знам, питайте него. Аз по този въпрос нищичко не мога да кажа, просто нямам информация. Моите опрасквачи си мълчат най-усърдно. Предполагам, нямат особени морални скрупули или пък угризения на съвестта заради туй опраскване. Но може и да имат, знам ли? Питайте тях. Вам може и да отговорят. Ето, пишете, питайте директорката как се чувства на ето този имейл: pgee.plovdiv@gmail.com или пък на този: pgee_plovdiv@abv.bg Вам, казах, нищо чудно и да отговори. На мен не ще да отговори. Щот, предполагам, ми е обидена. Тя най-вероятно е дала обет да не влиза в дебати с "толкова лош човек" като моя милост; затова, предполагам, мълчи така упорито. Тя на мен ми отговоря по един-единствен начин: чрез писане на своите неподражаемо лирични "констативни протоколи"-компромати в платоничен стил, диалогични, поетични и прочие. Но вам може и да отговори по обичайния начин. Интересно е да се проведе такъв един експеримент. За науката, дето се казва, се искат известни жертви.

Прочее, ето нещо, което е показателно: в същия този Пловдив, в Националната търговска гимназия един учител също прави видеозаписи в час, записва учениците как говорят и пр., и него, чудна работа, не го опраскват по този повод, както опраскаха мен:



Или това, да речем:





При мен да се правят такива клипчета е забранено и незаконно, а тук изглежда не е така?! Разни... училища, разни идеали; разни директори, разни идеали...

Та да кажа сега нещичко за това как аз се чувствам, бидейки тотално опраскан финансово. Ами как да се чувствам: унизително се чувствам, разбира се! Не мога да купя нищичко за дома си. За близките си не мога да купя, примерно, подаръци. Даже за най-обикновена храна аз не мога нищичко да купя. Станал съм, виждате ли, по неволя паразит. Т.е. чакам близките ми да купят нещичко и да ми дадат да хапна нещичко там. Не мога, примерно, даже и билетче за градския транспорт да си позволя. 200 грама маслинки не мога да си купя в тия предпразнични дни. Примерно, униженията ми станаха още по-големи и по един такъв повод: в много близко роднинско семейство се роди наскоро дете, момиченце, ето, днес ще ходим на гости да го видим бебето, аз не мога да си позволя да му дам примерно 20 лева на бебето "за сън", да, не мога да дам никакви пари на бебето "за да си купи... сън". Унижението, уверявам ви, в този случай е огромно, колосално, ужасно, не мога да намеря точната дума, с която да обознача величината на преживяваното унижение и на унизеността си. Да, много е унизително човек да остане съвсем без пари за два месеца най-малко! И то понеже бях ограбен без изобщо някой да ме е питал за каквото и да било, против волята ми съм ограбен, унижението е страшно! Аз лично нямам никаква заслуга за ограбването си в такъв размер! И съм наказан с ограбване и унижение от една особа, която просто си позволява да се гаври с мен ей-така - само защото си е наумила, че може да си прави всичко, каквото й скимне. И се оказва, че "всичко е напълно законно", ето това вече прави унижението ми нетърпимо...

Да, ама човек да няма никакви пари има и известни... предимства, и това съм длъжен да кажа. Примерно, като ходим в някакъв магазин, горката ми съпруга изобщо не ми иска никаква пари за да си купи нещичко. Второ, аз самият не ща нищичко да си купя, вече нямам и мечти за купуване на разни неща, примерно отпаднаха ми всички мечти за купуване на нов лаптоп, на някаква друга работа, вече нямам никакви мечти в това отношение. И се чувствам възхитително свободен. Чувствам се като самия Сократ, който, също както мен разхождайки се по пазара без стотинка (без обол) в джоба, си повтарял само ето тия думи:

- Леле, колко много неща има на този свят, без които може да се живее!!!

Забележете, той не копнеел да си купи това или онова, а виждал нещата от съвсем друг ъгъл: че без повечето от тях може да се живее, и то прекрасно! Това е забележително чувство за свобода - със съвсем малко неща може да живее човекът, съвсем малко му е нужно за да живее. Сократ също така е известен и с думите, които е много уместно да припомня в този момент на наближаващото предпразнично плюскане:

- Човек яде за да живее, а не живее за да яде!

Стига толкова по този въпрос. Може да се живее съвсем без пари ако други хора поне те хранят, Сократ също като мен бил на издръжка на близките си, на приятелите си и пр. И пари никакви не печелел. Почти като мен. Аз също нищичко не печеля в момента. Два месеца ще работя без пари за да се изплатя на работодателката си. И ще ми се наложи два месеца да живея в ситуация на пълна унизеност. Даже в момента нямам пари за да си платя 120-те лева хонорар за една консултация по повод завеждането на ново съдебно дело, този път срещу България, в Европейския съд за правата на човека; дали пък директорката не ми устрои това ограбване с цел да не мога в безпаричието си да заведа това ново съдебно дяло, в основата на което пак е тя?! Понеже стоящите над нея длъжностни лица от образователното ведомство не си мръднаха и малкото пръстче за да спрат произвола, който тя си позволи, в резултат сега подсъдим в ЕСПЧ подсъдим ще е вече самата България. Няма начин да е иначе, но проблемът е сега, че нямам тия пусти 120 лева за да си платя решаващата консултация за завеждането на това съдебно дяло в Европа. А колко ли ще струва самото съдебно дяло това още не го зная. Май ще живея на гладна диета още много дълго време докато се съдя с разпасалите се администратори в българското образование...

Спирам дотук. Прошка значи се иска, така ли? Но да простиш някому се иска той да се покае поне малко, нали така? Да прощаваш без покаяние е глупаво, дали е така? Какво ще кажете вий по въпроса, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки? Отговорете нещо де, защо мълчите толкова?! Мълчанието е... злото, нали знаете поне това? Не злато, а злото. Автор на този израз е Иво Инджев. Също като мен уволнен и уволняван. Щот е волнодумец. Щот мисли свободно, затова у нас уволняват и преследват. У нас, за ваше сведение ще го кажа, комунизмо-социализмът още не е мръднал на сантим - стои си непоклатим. В главите си стои непоклатим този проклет социализмо-комунизъм...

Хубав ден ви желая! И весело посрещане на новата година тази вечер! Бъдете здрави! А каква да бъде идващата нова година - за това ще говорим скоро! Пожелания колкото щеш. Важното е обаче да си пожелаем неща, които наистина могат да станат. Ще мислим за това тепърва. Чао засега! Излизам на разходка в приказния бял, светещ от снега ден...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари: