Публичната полемика с мълчащите така упорито високопоставени администратори в МОН независимо от всичко все пак започна!

Получих поместения по-горе отговор от страна на Началника на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова по повод на моя жалба (виж: Да си помагаме та да се измъкваме някак от блатото - и да се очистваме от мръсотията, в която сме затънали до гуша!); този отговор по естеството си ме принуждава да кажа и да запитам някои неща в ново свое писмо до все същото отговорно длъжностно лице на образователното ведомство:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Министъра на образованието и науката, София

ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Киркова,

Благодаря Ви за тъй експедитивния отговор на моето писмо, което на фона на неотговарянето на други мои доклади и жалби е не само за приветстване, но и поражда някои необходими изводи относно това по каква именно проблематика отговорните длъжностни лица в образователното ведомство са склонни да отговарят с такава наистина похвална експедитивност.

Интересно е, че по истинските важните въпроси, които поставя моето писмено изложение, Вие не се считате изобщо за длъжна да ми отговорите каквото и да било и се задоволявате със съвсем незадоволителния стандартен отговор, че в моята жалба "не се били съдържали нови факти и обстоятелства, по които да не е извършвана проверка от страна на РУО", което, позволете да Ви възразя, изобщо не отговаря на истината. Между другото, даже и да е извършена проверка по някои от тези "факти и обстоятелства", аз за резултатите от нея не съм бил надлежно уведомен, което именно и ми показва, че Вас специално истински важните въпроси във ведомството, което ръководите, изглежда съвсем слабо Ви интересуват.

Но това съвсем не се отнася обаче за личните моменти, за персоналната критика, която съм си позволил в съвсем умерена форма да Ви отправя в тази жалба. Между другото държа да Ви уведомя, че е крайно време да привиквате към критика, така е в нашето модерно и демократично време, длъжностните лица на публична държавна служба, които не са привикнали към критика от страна на гражданите, очевидно имат сериозен проблем - що се отнася до степента на развитие на тяхното демократично съзнание.

Аз си позволих да Ви обвиня с предположението, че Вашите отчети до ръководството на МОН относно ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив са необективни; Вие ми възразявате, че това не било така и ми привеждате като аргумент твърдението, че констатациите в отчета на нарочната комисия на самото МОН били, видите ли, съвпадали с констатациите на проверяващите от самото РУО-Пловдив; но как аз това нещо бих могъл да го зная след като директорката на ПГЕЕ-Пловдив до този момент все още не ме е запознала нито с този отчет на министерската комисия, нито пък особено с отчетите, които Вашите проверяващи са писали по повод на мои жалби?! Да, всичкото това се държи от мен в най-строга тайна! Моля Ви, кажете ми, това правомерно ли е според Вас - жалващите се от нередности в едно звено на организацията, каквото е ПГЕЕ-Пловдив, изобщо да не са уведомявани по законния ред за резултатите от предизвиканите от тях самите проверки от страна на висшестоящите контролни органи и служби, каквото служба ръководите именно Вие?! Така че, позволете ми да отбележа, че Вашето твърдение за някакво "пълно съвпадение" между констатациите на двата рода проверки, министерската и на самото РУО-Пловдив, са съвсем недоказани, са съвсем голословни. Бих желал да се уверя, че това е така, но то може да стане само след като наредите на директорката на ПГЕЕ-Пловдив да не крие от мен резултатите от всички проверки, които са предизвикани от мои сигнали, доклади, жалби и пр. До този момент, в който аз с очите си се уверя, че това, което си позволявате да ми пишете, е истина, аз съм в правото си да се съмнявам, т.е. допускането ми, че Вие сте заблуждавала с "бодряшки отчети" МОН, си стои недокосната от никакъв смислен аргумент.

А относно това, че Вие най-вероятно сте разтворила ако не политически, а приятелски чадър над директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за това ми свидетелства факта че ето, тече пета година откакто аз специално Ви информирам за най-крещящи прояви от нейна страна на недопустим административен терор и произвол, а на директорката не й и се случило абсолютно нищо, независимо от безброя проверки, които са й направени от Ваши служители! Интересно е, че на директорката не й се случи нищо даже и когато според Ваши официални документи тя е била излавяна в какви ли не нарушения, да, и тогава пак не й се е случвало абсолютно нищо! Кажете ми при това положение какво следва да си мислим ний, обикновените простосмъртни, щото позволете ми да отбележа, че ний, обикновените простосмъртни, сме все пак човешки същества, които имаме една понякога добре развита способност за мислене, за анализиране, за търсене на истината; е, Вие, властващите, ни поставяте в ситуация да не знаем истината, ето, криете от нас отчетите на разните държавни и министерски комисии, взаимно си подсигурявате тила, правите си какви ли не жестове на благоразположение, е, кажете ми, какво в такъв случай да си мислим ний, обикновените простосмъртни?!

Ами почваме да си мислим, че има нещо нездраво, че има някакви нерегламентирани влияния и въздействия, било приятелски, било по някаква друга линия, напълно възможно и по политическа, или по друга някаква линия, ето, на това основание, като липсва обективна информация за случващото се, се поражда атмосфера, благоприятстваща какви ли не слухове, тогава именно така наречените "зли езици" почват да говоря какво ли не. Но вие давате ли си сметка коя е причината за пораждането на една толкова нездравословна атмосфера в ръководената от Вас държавна организация?! Амче Вашето нескривано самодоволство е причината, Вашето съзнание за недосегаемост от закона, Вашето самочувствие, че можете да си правите каквото ви скимне е причината за пораждането на толкова нездравословната атмосфера в ръководеното от Вас и от такива като Вас ведомство?! (Пиша тия неща принципно, макар те да касаят и Вас самата в една или друга степен!) Тъй че, моля, недейте да ме заплашвате с наказателна отговорност за неща, които се дължат на Вашите собствени административни действия-бездействия - щото това е крайно неоснователно, пък е също така и несправедливо. А пък и не виждам нищо осъдително в това да имате лични приятелски отношения с когото и да било, все пак Вие, освен неподкупен и милеещ само за интересите на държавата администратор сте също така и емпирично лице, което може да си има колкото си иска приятели! Не виждам нищо обидно в евентуална Ваша приятелска връзка с г-жа Анастасова, нещо повече, такъв род отношения са за приветстване - стига личното да няма приоритет пред интересите на работата, на службата, на ведомството.

Госпожо Киркова, крайно време е ако наистина сте загрижена за коренните интереси на ведомството, да предприемете все пак някакви мерки срещу ония рецидиви на административен произвол от страна на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, за които Ви уведомявам така системно - и за които вече знае цялата пловдивска общественост. Докато не направите нещичко в тази посока в обществото ни ще продължават да витаят какви ли не слухове за действителната причина за това, че Вас сякаш съвсем не Ви вълнуват тия същите безпрецедентни прояви на административен произвол. (А като не ги наказвате, това означава, че Вие самата поемате пълната отговорност за тях - а за това крайно неприятно нещо давате ли си пък сметка?!) Просто от Вас се иска да си изпълните служебния дълг. Като съзнателен български гражданин и данъкоплатец, ангажиран със защитата на коренните интереси на "агентите" (ученици, учители, родители, граждани), които именно са жизнено заинтересовани работите в образователната сфера на България да бъдат поправени и поставени на чиста основа, имам пълното право да изисквам това от Вас.

С уважение: (подпис)

19 декември 2016 г.

Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo