Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

събота, 3 декември 2016 г.

Аджеба, мама му стара, Ботев... идиот ли е: може ли и в наши дни да се мре за правда и за свобода?!



Последната ми публикация от поредицата, в която разказвам за моите борби за реална демократизация за отношенията в едно конкретно българско училище (в което работя, засега, като учител по философия), е със заглавие Жалба под формата на отворено писмо до най-висшите отговорни за състоянието на българското образование институции. Днес искам да разкажа нещичко, което ми се вижда важно, предвид създалата се много интересна ситуация - оказа се, че е наближил деня на новото ми поредно опраскване (пардон, простете, че използвам този толкова популярен мутренски израз, под опраскване се разбира уволнение) от ПГЕЕ-Пловдив, директорката е пред завършване на подготовката за това мое ново, повторно опраскване. Защо употребявам думата "опраскване", вярвам, всеки разбира: щото в случая имаме драстичен пример на злоупотреба с власт по съвършено лични, нямащи нищо общо с интересите на институцията причини.

Та значи вчера - имах седем поредни часа, предимно с ученици от Х клас (и също с един XI-ти) - и с учениците обсъждахме създалия се великолепен казус: гледахме филмчето "Ботев е идиот" (там директорката също опрасква една учителка понеже е по-различния от типовия, униформено "мислещ" даскал) и след това, в хода на дискусията, аз вкратце разказах на учениците, че най-вероятно съвсем скоро ще бъда уволнен, че ще имат нов учител и пр.; много интересна ми беше реакцията на учениците и по повод на филма, и по повод на моята съвсем реалистична, взета от живота история. Получи се чудесен дебат, по време на който аз между другото ги попитах и това: какви са нравствените измерения на моята история, историята на конфликта ми с охранителите на фалиралата командно-бюрократична и командно-казармена (не)образователна и (не)възпитателна система, примерно дали пък аз лично не постъпвам безнравствено като разказвам на учениците пределно откровено цялата история, понеже не желая за случващото се те да бъдат информирани от какви ли не чудати слухове и клюки?! Дали не е било правилно да си мълча, тази гласност, която придавам на историята, дали пък не е вредна, общността ни трябва ли да бъде информирана за случващото се или за тия толкова многозначителни истории, конфликти и скандали трябва да се мълчи? Учениците живо дебатираха, замислиха се сериозно, основното в тяхната реакция, така както аз го долових, беше: как е възможно в наше време директорката да действа по толкова груб и грозен начин, а именно, да се опитва да затвори устата на опонента, който е предизвиква на дебат и който мисли различно, като просто злоупотребява с властта си?! Не е ли нормално с другояче мислещите в наше време да се разговаря, не е ли признак на крещящо безсилие и на вопиюща слабост в спора и конфликта да прибегнеш до това анахронично средство, именно да изгониш, да уволниш оня, който, като те критикува, фактически се мъчи да ти помогне, та да осъзнаеш грешките си?! Оказва се, че този пример доказва тезата, че комунистическото презрение и комунистическата ненавист към различно мислещите са още съвсем живи, ето, срещаме ги в живота, те са съхранени в изцяло нереформираната, консервирала всички "прелести" на комунизма и изцяло недемократична (не)образователна система. Аз лично съм възхитен от реакцията на младите хора, сега не мога да възсъздам всичко, което те казаха, разсъжденията им бяха обаче великолепни, богати на смисъл, казусът ги накара сериозно да се замислят. Ето няколко показателни примера в тази посока, щото все пак ми се иска нещичко от чутото от тях да съхраня в писмено слово.

Някои ученици, поразени, че такава невероятна история може да се случи в нашето уж напредничаво време (повторно един различно мислещ учител да бъде уволнен щото директорката, охранителка на плачевното статукво, се чувства безсилна да влезе в открита и достойна полемика с него!), задаваха настойчиво въпроса: добре де, ние, учениците, какво можем да направим по въпроса, изобщо можем ли нещо да направим?! "Господине, какво ще стане, ако ние, от нашия клас, застанем зад вас, какво ще ни направи директорката ако например напишем протестно писмо против уволнението ви и поискаме да не ви уволнява?!" - ме попитаха директно на няколко пъти ученици от различни класове, и те, отбележете, ми зададоха този въпрос открито, пред целия клас, не само пред мен, не само на четири очи. Аз им заявих, че не мога да кажа какво точно ще им се случи ако дръзнат да направят нещо такова, какво точно ще им се случи можем да разберем само ако опитат, но не ги съветвам да го правят. Да, ама да си мълчим в тази ситуация, пък директорката в това време да си прави каквото й скимне не е ли недостойно от наша страна, няма ли по този начин да се изложим?! "Господине, не, много е несправедливо това, което тя прави, как е възможно тя самата да не съзнава, че не бива така да прави, че не е този начинът? - ето и този въпрос чух в много варианти зададен, по техния, обичайния на учениците начин, аз тук предавам само есенцията, смисъла. "Няма ли кой да й каже, че така не бива да прави, че ако го направи, много ще се изложи?!" - и това чух в най-различни варианти казано от устата на доста ученици. Очевидно, отговаряха други от тия така превъзходни млади мислители и анализатори, тя е заслепена от някаква емоция, ненавистта й към вас, господине, я е ослепила, та не вижда и не разбира! А пък и самата власт вероятно много заслепява ония, които благодарение на властта си почват да си въобразяват, че могат да си правят каквото им скимне, понеже са се почувствали всемогъщи. Абе дискусията, повтарям, беше чудесна, вдъхновяваща, много обнадеждаваща, думи нямам за да изразя възторга си от позицията на учениците си! Интересното е също така и това, че в тази дискусия участваха и ученици, което общо взето в моите часове предимно си мълчат, не показваха до този момент кой знае каквато и да било активност или интерес, но вчера сякаш се събудиха, излязоха от летаргията си, и от тях, от тази категория ученици, чух поразително умни и дори мъдри думи. "Добре де, господине, и сега директорката, като изгони вас, най-вероятно ще ни докара учител, който да ни кара да рецитираме учебника, който ще бъде най-банален формалист, тази директорка като онази във филма "Ботев е идиот" явно също иска да ни прави глупави папагали, да повтаряме чужди мисли, егати, тия хора как е възможно да не разбират, че вашият подход, господине, е правилният, вие ни оставихте ние сами да разсъждаваме, да спорим, вие уважавате нашето право да имаме свое мнение, а ето сега заради това ви наказват, това е много грозно и несправедливо!" - ето и в тази посока разсъждаваха младите "философи", с които аз като техен учител се гордея така, че нямам думи да изразя възхищението си. Прелестни са нашите млади хора, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, никога не си позволявайте да подценявате или да пренебрегвате младите, правете нещо за да ги опознаете и тогава с възхита ще откриете, че те са съвсем различни - в сравнение с вашата досегашна представа, дължаща се на вашето пренебрежение към тях. Те, младите, ще ви изненадат в един момент, ето, мен лично ме изненадват всеки ден, но аз правя каквото мога, според силите си, да общувам с тях пределно честно и открито, понеже много искам да разбера те как мислят. А да им натрапвам някакви свои мисли или мисли на премъдрото министерство от учебниците аз не искам, оставил съм ги да мислят, да четат както и откъдето искат, при мен учениците имат този най-драгоценен дар, именно свободата. И благодарение на това те успяват да се разкрият в най-бляскава светлина! Страхотно е, че имаме такива умни и неопорочени още млади хора, как обаче да ги запазим, как да не им прекършим крилете, имам предвид крилете на техния дух, толкова силно жадуващ за свободна изява? - ето и този въпрос кънти в ушите ми след вчерашните ми разговори с учениците ми, след като аз започнах своите прощални часове с тях.

Добре де, господине, а за какво по-точно ви уволнява директорката, от какво толкова тя е недоволна от вас, какви са вашите грехове пред нея?! Щото не може да пише в заповедта за уволнение примерно самата истина: уволнявам учителя по философия Грънчаров заради това, че има различен подход в общуването с учениците си, че мисли различно, че не е типов даскал, уволнявам го заради това, че си позволява да ме критикува открито, той е виновен заради това, че не ми се подмазва, по тази причина трябва да бъде изритан от училището! Господине, как тя ще си мотивира заповедта, какво ли ще измисли да пише там?! Като ме питат това нещо, аз отговарям пределно честно: ами директорката мен специално ме възприема като "пълен некадърник", който не мисли като нея, е "лош и вреден човек", той също така е опасен човек, който "развращава младежта", ето, като си общуваме ние сега с вас пределно откровено и свободно, в нейните очи това е "развращаване" от моя страна спрямо вас, учител в нейната оптика не трябва да разговаря, предполагам, по този начин с учениците, а трябва да ги учи да мислят "по канона", да мислят "единствено правилно", а "единствено правилно" е това, което го има в министерския катехизис, именно в учебника; добрият учител според нея е оня, които папагалски рецитира "единствено правилните" министерски мисли, а оня, който подпомага учениците да имат свои собствени мисли, е "народен враг" и "злодей", той е разрушител на министерската идилия, той създава и много главоболия на властта, щото един мислещ ученически пък и всякакъв друг народ е доста опасен за властта, нали така?! Освен това, добавям, ний не знаем какви точно мисли има в главата ни директорката, щото тя не благоволява да разговаря с такива нищожества като нас, ний не сме достойни тя да разговаря с нас, тя с нас не разговаря изобщо, щото ний не сме като нея, ний сме по-долу от нейното високо властническо ниво, тъй че, предполагам, по тази причина тя мълчи като египетски сфинкс, независимо от всички мои опити да я предизвикам на публичен дебат, тя пречи с всички сили такъв дебат изобщо да започне в нашето училище, а каква е причината да се държи така вий сами си тълкувайте, аз не ща да ви казвам по-точно коя е истинската причина, щото вярвам, че вие сами можете да я откриете. Е, ясно каква е тази причина, господине: ами причината е, че в един свободен дебат тя няма да може да защити тезата си, ще се провали решително, тя го знае е по тази причина единственият й изход е да бяга, да се крие от дебата, да пречи на дебата, ний разбираме това, ето защо тя постъпва по този начин, именно, стараейки се за запуши устатата на опонента си! Уволнява ви, значи, щото е безсилна в дебатите с вас, с уволнението си обаче тя признава своето безсилие - и вашата поне морална победа, ето такива "опасни приказки" за властта чух вчера от моите толкова усърдно мислещи ученици. Тъй че аз вече съм спокоен, "семето на разложението" в ПГЕЕ-Пловдив вече е посято, нека да ме уволняват, аз работата си там свърших! А пък тия, които асоциират свободата (и демокрацията) като "разложение", нека да си страдат от заблудата, проблемът е изцяло техен, нали така, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?!

Още много важни смислови моменти има във вчерашните дебати около вестта за моето предстоящо уволнение, но сега не мога да ги опиша всичките - щото ще стане много дълго това есе, та шега ли е, седем часа вчера се водиха тия оживени дебати!!! (Е, седем "академични" часа от по 40 минути имам предвид, не обичайните часове!) Ето още един особено важен за мен момент.

Много ученици поставяха въпроса: какво е разумно да направим в тази ситуация? И даваха своите предложения в най-различни посоки. (Включително в един клас група ученици ми заявиха, че било правилно според тях да заявят на директорката, че ако дръзне да уволни учителя им по философия те самите... щели да тръгнат след него, щели да и заявят, че цялата група в знак на протест срещу уволнението му са готови да напуснат училището - понеже няма да се примирят такива грозни неща на разправа с една личност да стават в тяхното училище!) А един ученик, и то от тия, които се държаха до този момент най-предизвикателно с мен, държаха се провокиращо, имаше нескривани настроения и срещу мен, и срещу моя стил на общуване с учениците, и го е показвал това, даже сме влизали в разпри по този повод (даже съм го гонил от час, което при мен много рядко се случва!) щото се е държал възгадничко, та този именно ученик вчера не само сякаш се промени изцяло, участва много активно в дебата, изказа много умни мисли, разсъждаваше усърдно, но и в края на часа пожела да ми каже нещо и в коридора ме запита горе-долу ето за какво, не мога точно да предам думите му, но за смисъла гарантирам:

- Господине, а все пак няма ли начин конфликтът ви с директорката да се реши по друг начин, не можете ли за последно да опитате да се помирите?! Защото уволнението ви е крайна мярка, а вероятно тя не вижда друга възможност, защо не отидете да разговаряте с нея най-човешки и да се разберете?! Тя нима не съзнава, че като ви уволни, пак ще има съдебен процес, пак ще й се наложи да разговаря с вас, но вече в съда, нима не разбира, че е по-добре да се разберете вие двамата?! Аз ето това не мога да разбера, как така двама зрели и умни човека да не могат да се разберат и се стига до там публично да се излагат?!

Аз му отговорих как виждам нещата по този въпрос, признах правотата му, аз също смятам, че има начин, друг е въпросът, че и у двете страни няма добра воля, няма желание за помирение, у едната страна има желание за мъст, поради което нещата май са непоправими, мирният начин за решение на конфликта е невъзможен (макар съдът също да е мирен начин, нали така?). "С какво толкова сте я обидил, господине, че не желае да се помирява с вас?", ме пита настойчиво този така очарователно мислещ млад човек. Ами предполагам съм я обидил с това, че много почитам истината, знам ли?! Понеже не обичам да лъжа, понеже не мога да си кривя душата, понеже казвам каквото мисля, понеже съм, така или иначе, мислещ човек, може по този начин, без да си давам ясна сметка, да съм я обидил, да съм я наранил, знам ли коя е точната причина? Но благодарих на ученика, че ми зададе този хубав въпрос и проблем и му обещах да мисля повече по него.

В много класове стана дума и за историята с оня същия XI Ж клас, цялото училище, оказва се, знае за нея, страшно много ученици ми заявиха вчера, че редовно четели моите всекидневни есета от блога и били напълно информирани за ставащото. Ето и тяхното тълкуване на въпросната история, предавам го вкратце щото не ща да пиша прекалено дълго тази сутрин.

Амче, господине, тия от XI се държат така с вас само и само за да угодят на директорката - стига изобщо да съзнават какво правят де, щото и това е съмнително. Глупава работа, ученици, които имат трезв разсъдък, никога не биха допуснали да се държат така с един учител, какъвто и да е той, особено пък с учител като вас, който се държи така човечно с всички. Но ето, те си позволиха такова държание, а пък директорката не им прави нищо, не реагира на жалбите ви, което значи, че е солидарна изцяло с тях. А е солидарна с тях защото този клас единствен от всички й помага да си защити смешната теза, че вие не сте бил ставал за учител, ако го нямаше този клас и това тяхно отвратително поведение спрямо вас, директорката нямаше как да си защити тезата, ето, XI й помага за да излезе от конфузното положение. И тя, за да угоди на този същия "бунтуващ се срещу свободата" клас, уволнява вас, уж за да отговори на "народните желания", обаче тя пропуска тази подробност, че въпросният клас е малцинство, огромната част от учениците в нашето училище ви подкрепят, господине, отнасят се положително към вашите новости, ето че директорката, с уволнението ви, постъпва крещящо антидемократично, угодничи на едно разпасало се малцинство, по този начин тя вреди и на авторитета на институцията, да, тя вреди на авторитета на институцията, а не вие, господине. Ето в тази посока разнищиха случая моите възхитителни анализатори вчера, аз просто няма какво да добавя към казаното от тях, затова и спирам с писането за тази сутрин.

И тъй, да завърша с един от главните въпроси, дискутиран вчера в тия седемчасови дебати по този толкова превъзходен казус: а кога по-точно смятате че ще ви връчи заповедта за уволнението, наистина ли мислите, че този час ни е последен, кажете, господине?! А няма ли вероятност директорката да се замисли, да осъзнае какво прави, да се вразуми, как мислите по този въпрос?! Аз им казах, че доколкото познавам стила на ръководство на нашата тъй иновативно мислеща директорка (щото благодарение на своята иновативност тя се прочу не само в цялата страна, но и в целия свят, чрез блога ми тя стана известна в много страни по света!) тя ще ми връчи заповедта за уволнение някъде тъкмо в навечерието на Рождество Христово, именно ще ми я връчи като най-щедър коледен подарък. А как е възможно това, господине, не е ли безчовечно да уволниш един учител посред зима, това не е ли нечувана гавра?! - питат ме учениците. А вие имате ли с какво друго да се прехранвате, господине?! Дали ще ви вземат посред зима в някое друго училище?! Не знам какво ще правя, ако бъда уволнен посред зимата, ще трябва да мисля за препитание, щото поради предишното ми уволнение (то беше само преди две години и половина!) този пък няма да получавам обезщетение за безработица, сиреч, ще ми се наложи да погладувам, но нищо де, тъкмо ще се повталя малко, гладуването е много хубав е ефикасен метод за лечение, ето че благодарение на него мога да се излекувам от болестите си - нека да гледаме позитивно на случващите ни се беди в живота. Освен това ще победя един свой отвратителен навик: да не ям дълго време, щото много работя, пиша, преподавам, какво ли не правя по цял ден, а вечер, като се върна изтощен в къщи, като животно се нахвърлям върху храната, преяждам, ето, напълнял съм, но пък уволнението и безработицата, които директорката така щедро ми подари, ми дава шанса да си оздравя малко начина на живот и прочие. Всяко зло за добро, неслучайно така мисли нашият препатил народ. И... тинтири-минтири, и ала-бала де, днес забравих да употребя този своя любим израз в есетата си, ето, накрая се сетих и за него.

Говорихме вчера и за... Ботев, по повод на филма, как никой не се е вдигнал да подкрепи четата му, как тогавашните българи страхливо са гледали иззад дебелите каменни дувари, как четниците са нямали дори как да си набавят хляб, как никой не ги е посрещнал по селата, ако не броим озъбените кучета, как накрая самите четници се разделят на две партии, едните, малцина, които са готови да следват обезумелия си войвода и да идат на сигурна смърт, а другите, благоразумните, които виждат, че лудият, че идиотът Ботев ги води към... безсмислена погибел, към глупава саможертва пред някакъв си там "олтар на свободата", искат четата да се разпусне и всеки да опита да спасява поне живота си; да ама Ботев не ще и да чуе за такова позорно разбягване пред врага сякаш са пилци, сякаш са страхливи зайци; и ето, тогава недоволните се наговарят да отстранят Ботева щото е станал опасен, е, най-вероятно сами са го простреляли, колко му е?! Пък след това в учебните по история ще пише, че "заблуден куршум", изстрелян незнайно от кого, бил "случайно ударил" Ботев право в челото! А какви сме ний днес това всеки го знае, тъй че няма какво повече да пиша. Историята с Ботев се намеси във вчерашния разговор съвсем случайно поради филмчето, което им прожектирах, вие, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, да не си мислите, че съм обезумял дотам, че да се сравнявам със самия... Ботев?! Вярно, луд съм, ама не чак толкоз, вярно, нагъл съм, ама не чак дотам!!! (Тоя проклет Ботев пък е написал сякаш в подкрепа на такива като гнусния Грънчаров ето тия думи: "А пък у нас свестните ги смятат за луди..."!) Да, ама за ваше сведение ще си позволя да кажа и това, нищо че то ще ядоса мнозина, а пък на мижитурките ще даде повод да ми се подиграят: аз не по-малко от тоя смахнат Ботев обичам свободата, аз в някакъв смисъл също съм готов на дело, не само на думи, да се жертвам за нея, вярно, моята жертва е скромна, само ме уволняват, няма да умра от едно уволнение де, а пък ако случайно взема и умра, тогава не вярвам, че ще почнете да ми правите паметници, не, такава чест, но пък какво пречи някой да си помисли, примерно това:

... Умря, сиромахът, за правда, за правда и за свобода...

Вярно ли ще е тогава това изречение за моя тъй скромен случай?! То всички ще мрем де, но въпросът е как ще умрем? Е, може пък съдбата да ми е приготвила на мен този случай, да умра след поредното си уволнение, болното ми сърце да не издържи, да се пръсне, примерно, като ми връчи заповедта за уволнение, аз да взема да се пльосна насред пищно подредения директорски кабинет, да се погърча малко и да умра, а, такава една смърт дали ще заслужава поне малко горното стихче?! (Дали пък да не поръчам на моите хора като умра на гроба ми да изпишат за всеки случай тези велики думи, щото аз също, макар в скромен мащаб, се боря пак за правда и за свобода, не за нещо друго?!) Както и да е, пиша това, та да могат някои мои доброжелатели да вземат да го копират и да го внесат директно като "писмено доказателство" и то не къде да е, а именно "там, където трябва", с оглед да докажат свидната си теза, че Ангел Грънчаров не само че е крайно нагъл, не само че е пълен некадърник, но също така, да не забравяме това, е и безнадеждно луд?! (А на такива не уволнение, трепане им е малко, таи уроди не заслужават да живеят, ама да не го казваме това, нали така, щот сме... демократи!)

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! А правдата и свободата - майната им, ний живеем все пак в България, пардон, в Мутроландия, каква правда и свобода бе, Грънчаров, тука други неща се ценят, примерно парички, власт, меки килими, коли, директорски кабинети с махагонови мебели, топли началнически кресла и прочие джунджурии се ценят, да ти пикаем дружно (пардон за неприятната дума!) връз твоята така тъпа свобода и правда, идиотино! Ботев бил идиот, ти си идиота, майната ви на вас, "ботевците", ако оставим страната си на вас, ще я съсипете съвсем, нашата мила, свидна, скъпа, родна... Мутроландийо!!! Ах, наш свиден Бандитостане, поклон пред теб!!!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

12 коментара:

Анонимен каза...

Как нещата се повтарят...:-) Умря, сиромахът, за правда, за правда и за свобода...
Не , не умирай Учителю! Не го прави, скъпи Приятелю!
Защото има и други... светло въодушевяващи стихове! Макар, възникнали и въодушевени от "нова вера", която вече отлично и много добре познаваме...: В утрото на светла ера, с факела на нова вера.... Нищо не пречи да приемем, че поетът ги е изрекъл светло вярвайки в свободата и в доброто... Защото стремежът към и преклонението пред свободата не са, нито от вчера, нито от Христа!Според моето вярване, те са вечно съсъществуващи на Съзнанието , на Духа и на Разума!Те са неотменна и велика част от всяко Информънтно скопление, а на определен етап от неговото развитие и живот се и осъзнават, като неотменна и абсолютно закономерна необходимост на съ-съществуването! Като висша негова ценност! Повтаряйки мантрата си - Не умирай! Приятелю драг !Ти казвам: - Бъди жив и здрав! Защото си нужен! На родината, на света даже :-) , а най-много на ПГЕЕ-Пловдив! Възхитителни учениците ти! Честни, смели, справедливи....За чудо и приказ! Така ли ми се струва, искам го светло...сънувам ли, че ще застанат до теб! :-) Срещу злото!

2016.12.03г Владимир Петков-Трашов

Bacho Кольо каза...

" Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят."

Галац, 20 април 1871 г.
Хр. Ботйов

Анонимен каза...

Bacho Кольо,
Хубаво го е искал Ботев,но вие го направихте друго.

Анонимен каза...

Представил сте, значи, пред учениците своята трактовка на историята, сиреч, изкривил сте фактите до немай къде и просто сте излъгал. Бравос. Точно така требе да действа един учител - да лъже и да манипулира учениците си, за да си насъска срещу директорката.
Ех, пустий болшевизъм...

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, бихте ли била добра да кажете кой именно и по-точно факт съм изкривил?! И преди да правите разни обобщения за това какво може и трябва да прави един учител, сте длъжна да си докажете твърдението за някакво хипотетично и голословно "изкривяване на фактите", понеже в противния случай се оказва, че въпреки претенциите си сте чисто и просто една клеветница...

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, директорката има възможността някой ден да изрази открито своята теза и да се опита да я защити, в противен случай, като мълчи така упорито, излиза, че бяга от дебата, а това нещо всеки може да го оцени както намери за добре. Между другото в Древна Гърция отклоняването, бягството от дебати е било смятано за углавно престъпление...

Ангел Грънчаров каза...

Драги таваришч Колю, под "единния светлий комунизм" Ботев е имал предвид нещо друго, ако изобщо той е писал тия неща. Между другото, има теория, според които тия думи, приписани на Ботев, са фалшификат, са измама на комунистите. Ти продължаваш лъжата. Запознат ли си с този възглед?!

Анонимен каза...

Здравейте, по една или друга причина наблюдавам Вашите сложни и противоречиви взаимоотношения с директорката на училището, в което си изкарвате препитанието. Това е една битка, превърната във виртуален епос от Вашите постинги. Известно е, че битките винаги биват два вида: 1. За оцеляване, които обикновено се водят от нападнатите "жертви"; И: 2. За налагане на господство над някаква нова територия - била тя земя, общност от хора или дори обикновена професионална гимназия, които биват предизвикани от онези, които имат ясна представа защо им е нужна властта над новозавладяното пространство. През цялото време на протичане - поне така, както съм я проследил във Вашите постинги, тактика Ви в тази битка най-общо казано е доста странна - предизвиквате поредното й възобновяване, а същевременно моментално се отдръпвате в "глуха защита", в удобната, но непечеливша роля на "жертва". Ако имате наистина ясна концепция за някаква образователна реформа - която би подобрила качеството на образованието в училището, в което работите, просто намерете подходящите съюзници - лицата, от които зависи управлението на образованието и с тяхна помощ се справете с "носителката на ретроградното" във Вашето образователно заведение. Няма абстрактно добро и зло и винаги, когато някой ги прави, ги съотнася към конкретното човешко същество - било то училищен директор или учител - ето защо, ако наистина сте "добрият" - просто докажете като го реализирате практически - станете директор - изместете "лошата", макар и типично по Едиповски и превърнете училището Ви в олицетворение на модерното българско образование. А можете ли да го направите? Това е въпросът! Ако по една или друга причина не можете - сключете примирие или ползвайте бягството като изход от заплетената абсурдна ситуация - училища много. При всички случай обаче такива взаимоотношения, каквито описвате в постингите си, оказват изключително негативно влияние и върху психоклимата в съответната институция, и върху цялостната й дейност и никой ръководител не би ги понасял без да ползва предвидените в действащото българско законодателство административни санкции.

Георги Хаджийски

Анонимен каза...

Ангеле, не мога да я разбера тази жена в желанието и да съсипва всичко.

Калин Христов

Ангел Грънчаров каза...

Драги г-н Хаджийски, интересно изказване правите. Заслужава си да бъде обсъдено. За мен лично е много интересно - понеже ми показва как сте възприел тия наистина епични истории. Понеже сте интелигентен и пишещ човек, бих си позволил най-напред да Ви запитам ето какво: а на Вас лично минавала ли Ви и мисълта, че тези истории са добра основа за написването на една или повече книги - и че за мен този смисъл е водещият?! А именно, че участвам в тия истории най-вече затова, че благодарение на тях мога да напиша някоя и друга хубава и полезна книга?! Щото аз лично обичам книгите, които не са плод на нечие суетно въображение, а са жизнено достоверни. Освен това описваните от мен истории са пълни с такъв несрещан абсурдизъм, че разните му там Кафка, Бекет, Йонеско или дори Оруел могат направо "ряпа да ядат"! :-)

Още нещичко искам да Ви кажа, вече във пряка връзка с Вашето възприятие. Не зная защо сте пропуснал да забележите, че аз сума ти неща съвсем реално правя, да, правя ги на дело, а пък конфликтът ми с директорката е точно заради това; ако аз нищо не правех и само си говорех или пишех, яз тогава изобщо нямаше да съм толкова опасен. (То и Вие сте бил учител, че добре знаете колко много учители на думи са най-велики "революционери", които обаче на дело нищичко не правят. А аз правя. Сума ти неща съм направил. Много от тях съвсем успешни. По тази причина вбесявам бюрократичните цербери. Ако нищичко не правех и бях само едно безобидно плямпало като другите, никой изобщо нямаше да ми обърне никакво внимание.

На трето място подхвърлянето Ви, че правилният начин бил да съм се бил нагърбил да си осъществя сам идеите като се впусна в акция за добиването на някакво директорско кресло. И тогава на дело да съм бил показал иновативността си - сякаш Вие не знаете, че тъкмо директорите в рамките на системата са с най-вързани ръце, щото системата от тях иска да бъдат цербери, които да я охраняват. А подкрепа от висшестоящите инстанции за един хипотетичен реформаторски настроен директор може да има само ако неговите инициативи са в рамките на бюрократичната парадигма за образование. Аз отдавна съм извън тази парадигма, ерго, никое началство не би си жертвало поста за да ме подкрепи. По тази причина и никой до момента на смее да ме подкрепи.

На четвърто място обаче моята концепция за това как следва да се прави промяната е разработена пределно ясно, цялостно и как ли не още. Тя просто е създадена за да вдъхнови отделни хора, които са способни да мислят отвъд парадигмата на насилническото и тиранично-робско училище или образование. Не зная как е станало така, че Вие сте пропуснал да забележите този факт относно разработването на моята цялостна концепция за реформа на училището и образованието. Това може би се дължи на извечния български комплекс и обичай да не би, недай си Боже, да подкрепим някой сънародник, който прави нещо значимо...

Последно. Че директорката била в правото си да защищава имиджа на училището. Като ме наказва, уволнява, превръща в дисидент и прочие. Не мога да разбера как не сте забелязал, че този, който опетнява имиджа на училището, не съм аз, а тъкмо... директорката! Въпреки всичко, което съм направил, аз фактически повдигам имиджа на училището ни, докато директорката го съсипва всеки ден - със своите ирационални административни действия, които всъщност са произвол и беззаконие, а не защита на авторитета на институцията. Ако директорката изобщо се грижеше за авторите на институцията, тя отдавна да беше се помирила с мен. И отдавна да бяхме заработили заедно за да постигнем истински поврат към добро. Ала това не се случва, въпреки моята добра воля. Правете си сам извода защо не се получава. Сам добре знаете, че директорът може, според статуса си, или да съсипе едно училище, или да го направи наистина модерно.

Толкова засега. Темата е голяма. Благодаря Ви за мнението! Бъдете здрав!

Bacho Кольо каза...

"Между другото, има теория, според които тия думи, приписани на Ботев, са фалшификат, са измама на комунистите. Ти продължаваш лъжата. Запознат ли си с този възглед?!"


И още как! Запознат съм с възгледа, че всяко нещо което не ти изнася, е фалшификат.
Само оная идиотщина "че Левски щял да реже кунките на Ботьова и Каравелова", която ти с готовност пускаше в блога си преди години, не е фалшификат.
А, бе в края на краищата "Който ви е поробил, той и да ви освобождава"

Ангел Грънчаров каза...

Дорогой советский и русский таваришч Колю, продължаваш да даваш убедителни доказателства, че вий, комунисто-комуноидите, сте такива нихилисти, че за вас няма нищо свято - освен, разбира се, робуването на своя советский и русский государь. Та за твое сведение ще ти кажа, че истинските думи на толкова неприятния за вас, комунисто-комуноидите Васил Левски, Апостол на българската свобода - вий всъщност мразите Левски тъкмо защото мразите най-вече толкова неприятната ви свобода! - в действителност са:

Който ни освободи, той ще да ни и пороби.

Ето това често е казвал и е написал Левски, оня същия Левски, Апостол на българската свобода, над чието скромно паметниче в Пловдив, под хълма Бунарджик, се възвисява в небесата паметника на съветско-руския поробител на България, на когото се покланяте и на когото служите вий, комунисто-комуноидо-рублофилите, предателите на българския човешки и национален интерес.

Оня същия Левски, за обесването на когото настоява представителят на вашия руски государь граф Игнатиев, да, Левски е обесен под силния руски натиск, за смъртта на Левски са виновни най-вече руснаците, а не турците.

Понял что я тебе говорю, понял наконец что вы, коммуноиды и рублофилы, от себя собственно представляете?! Говоря ти на родния руски език, езикът на государя ти, на когото се кланяш, белким поне малко ме разбереш...