Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 24 декември 2016 г.

Празнуваме Раждането на Христос!



Занимават ме по телевизията как щял да дойде Дядо Коледа, показват ми елена Рудолф, как тръгвал червенобузкото от Лапландия за радост на послушните деца...

Прощавайте, но това е изместване на празника. Заменя се дълбинна цивилизационна опора - Рождество Христово, с белобрад старец, излязъл от реклама на газирана напитка.

На Бъдни вечер отбелязваме Рождението на Христа!

Богочовекът, синът Божи, който с раждане, живот и смърт, със слово и чудеса, е създал разказа за човека. Разказът, в които ние, християните, вместваме разбирането за себе си и случващото се. Върху този разказ, поел в себе си предходни натрупвания на представи и смисли, е изградена цивилизацията ни.

Отношението към словото, ближния, държавата, жената, детето, храната, богатството, страданието и смъртта... Всичко това и неизречимо още ни е дарено от Христос.

Вечерта на 24 декември честваме Неговия рожден ден! Честваме, ако не сте вярващи, раждането на метафората за индивидуална съдба. Метафора за живота на всеки един от нас. Обединяващата ни метафора. Формиращата нашето общество.

Раждаме се в ясла, почитат ни влъхви, някак си оцеляваме в детството, срещаме своите Кръстители, казваме на другите, каквото знаем, имаме около себе си хора, които ни уважават, други не ни разбират, вървим напред, предават ни, обвиняват ни, разпъват ни, умираме, възкръсваме в спомените и думите на ближните...

Не е празникът на дядо Коледа! РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО Е!

Разбира се, че дядо Коледа трябва да се посрещне. Няма да го оставим пред залостена врата.

Петко Симеонов

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

7 коментара:

Гъди Гъдев :)) каза...

Защо християните все пропускат историята? Днешният ден е точно празника на Дядо Коледа (модернизиран езически празник), а не на Христос който така или оначе не е роден по Коледа :))

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Гъдев, дреме му на некой - нали върви търговията и парата се върти - нали за това се борихме...

Ангел Грънчаров каза...

"Уважаеми г-н Гъди"... :-) Уважаема Гъди-на? Кой уважава Гъди-ни? Само гад, само гадина може да уважава друга гадина...

Анонимен каза...

Като е станало на въпрос: Уважението към другите е въпрос на самоуважение...

Ангел Грънчаров каза...

Към "другите" нека да не слагаме "гъди-ните"... казахме, гадина може да бъде уважавана само от същата гадина като нея...

Гъди Гъдев ;) каза...

Грънчи, нещо по-оригинално ? ;)
Сам ли си водиш дискусията, като онази предишната ? ;)

Анонимен каза...

Всички сме Божии създания и всички сме повече или по-малко грешни...