Жалба под формата на отворено писмо до най-висшите отговорни за състоянието на българското образование институции

Г-жа Милена Цветанова Дамянова, Председател на Комисията по образованието и науката

към Народното събрание на Република България

Г-н Борислав Любенов Великов, зам.-Председател на Комисията по образованието и науката

към Народното събрание на Република България

Г-жа Бойка Грозева Маринска, член на Комисията по образованието и науката

към Народното събрание на Република България

До г-жа Меглена Кунева, Министър на образованието и науката в оставка

До г-жа Мая Манолова, омбудсман

До доц. д-р Ана Джумалиева – Председател на Комисията за защита от дискриминация

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив

ЖАЛБА

под формата на отворено писмо

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Дамянова, уважаеми г-н Великов, уважаема г-жо Маринска,

Надявам се, че уважаемите г-жа Дамянова, г-н Великов и г-жа Маринска, народни представители и ръководители на Парламентарната комисия по образованието и науката силно ще се заинтересуват от толкова интересния казус, представен в тази жалба – защото той показва реалната ситуация в едно българско училище, в което по ред причини предимно от субективно естество реформата в образователната система съвсем не върви. Като проучите чудесния и така многозначителен случай ще успеете да разберете, вярвам в това, че се налагат някои крайно належащи промени в различни посоки, та процеса на осъвременяване на българското образование най-сетне да се отприщи. А това е съдбовно важно, непростимо е да търпим в 21-ия век образователната ни система да работи общо взето предимно на празни обороти. По тази причина реших да изпратя този документ, имащ на пръв поглед „изключително личностен характер” и на вас – понеже съм убеден, че сигнали от такъв род съдържат безценна информация за истински загрижения за случващото се в образователната ни система. Смятам, че представената в този документ безкрайно поучителна история заслужава да бъде прояснена цялостно и задълбочено – включително и чрез едно спешно парламентарно питане до Министъра на образованието и науката (който и да е той)!

Уважаема госпожо Министър,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Председател на Комисията за защита от дискриминация,

Принуден съм за пореден път да Ви информирам за недопустимата кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, която се провежда през последните няколко години от ръководството на училището, в което вече 16 години работя като учител по философия; напоследък тази кампания прие крайни форми на всекидневен психологически и нравствен терор и тормоз, в който, за жалост, биват използвани и ученици (!). Смятам, че ръководството на ПГЕЕ-Пловдив в лицето най-вече на директорката г-жа Стоянка Анастасова и помощник-директорката по учебната част инж. Камелия Стоянова, с проявено фрапантно бездействие и открито нежелание да си изпълнят функцията и задълженията фактически насърчават тия несрещани ексцесии срещу личността, авторитета и достойнството на един учител, което е грубо нарушение на моите права като педагогически специалист, които са фиксирани в чл. 219, параграф 1 и 3 на Закона за предучилищното и училищното образование, също така на куп разпоредби на Правилника за вътрешния ред и особено на Нравствения кодекс на училището.

Ръководството на училището и особено директорката Анастасова не пожелаха да направят нищо за да вникнат в смисъла и особеностите на моя иновативен, демократичен, творчески и либерален, т.е. човеколюбив стил на общуване с учениците и също така на обучение (които съм изразил пределно понятно в цяла поредица от мои книги и в публикации в издаваните от мен списания, именно списанията ИДЕИ и HUMANUS) и си позволиха да изтълкуват моя подход по изключително обиден за мен начин, а именно определяйки го с крайно унизителни квалификации от рода на "изцяло негоден за системата", "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютно некадърен" и пр. (Тия квалификации се съдържат в заповедта за моето уволнение от 19 май 2014 г., която впоследствие беше отменена, Върховният Касационен съд ме върна на работа в началото на януари 2016 г., но тормозът въпреки това не престана, напротив, в последно време стана всекидневен и вече съвсем нетърпим!)

Какво ли не направих за да предизвикам смислен диалог по проблемите вътре в училищната общност, моят проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност обаче не само че беше подложен на пълно игнориране от страна на директорката, но и за отмъщение и реванш ми беше организирана въпросната кампания по яростното ми дискредитиране, която доведе до изчерпване на моите физически и душевни сили (инвалидизиран съм, страдам от тежко заболяване на сърцето). Аз лично съм изумен от това как е възможно да се проявява такова бездушно и нехуманно отношение към един човек и учител, не разбирам каква е тази идеологическа, ценностно обусловена и най-вече политическа по същество ненавист, която може да се излее в такива крайно недопустими ексцесии, в такъв терор и тормоз! Никога в живота си не съм предполагал, че върху главата ми ще се стоварят такива репресии, които, предвид времето, в което живеем, са изцяло абсурдни, немислими, недопустими, сюреалистични даже!

Опитах се да спомогна за разумното решаване на конфликтите чрез демократичен дебат, направих всичко, което ми е по силите в тази посока, оказа се обаче, че в противната страна липсва не само желанието и подобаващата нагласа, но и каквото и да било намерение проблемите да се решат по що-годе цивилизован начин. Очевидно в случая сме изправени пред рецидиви на един отдавна отживял времето си административно-репресивен, чисто авторитарен и човеконенавистнически стил на ръководство, който е изцяло неадекватен на нуждите и потребностите на нашето време; да не говорим за това колко този анахроничен и ретрограден подход е вреден по отношение на същинските, на коренните интереси на младите хора – защото, забележете, всичко това се случва в едно културно, образователно и възпитателно учреждение и то през второто десетилетие на 21-я век!

Уважаема госпожо Министър, фрапантно е и това, че органите на МОН, които прекрасно са известени за случващото се в ПГЕЕ-Пловдив от предишни мои доклади и жалби, не направиха нищичко по посока на смисленото решаване на проблемите, за разумното решаване на конфликтите и за спадане на напрежението; изглежда мисленето и на проверяващите е така устроено, че директорката успя да ги убеди, че "лицето Ангел Грънчаров" е най-вероятно нещо като "зъл народен враг", който напълно си заслужава репресиите, който изцяло е заслужил такова безчовечно отношение! Простете, но аз лично не мога да си обясня как така тази история вече се развива цели пет години (!!!) пред безстрастния поглед на органите на МОН и в същото време нищичко ефективно не беше направено, та този невиждан по волунтаризма си административен произвол поне малко да бъде озаптен; да, органите на МОН не благоволиха да направят каквото и да било, което все пак да има известен благотворен ефект, не, след всяка нова проверка от страна на МОН репресивния натиск върху мен от страна на директорката се увеличаваше!

Аз не знам, но чак такива чудати неща изглежда не са се случвали дори и в така свидните за някои хора по-късни времена на непрежалимия социализмо-комунизъм, които ние самите имахме късмета да преживеем; аз лично имам чувството, че сякаш е възкръснало кошмарното време на 40-те и на 50-те години на ХХ век! Да не говорим за това, че съобразно новия Закон за образованието чак такава ненавист към иновативните и различно, творчески мислещите учители не само че е недопустима, напротив, такива хора следва да бъде насърчавани и подкрепяни – с оглед доброто на младите, на нашите възпитаници. Особено показателно е това, че директорката не само че си позволи да използва ученици за разправата си с неугодния за нея учител, но тя не направи нищо за да спре ексцесиите, напротив, с поведението си фактически ги насърчи, т.е. даде карт-бланш на хулиганстващите, на вилнеещите срещу преподавателя си ученици да продължат да го тормозят както си искат, както им скимне (това те си позволиха да го направят многократно даже в нейно присъствие, но директорката с нищичко не показа, че намира нещо осъдително в така грубото им безцеремонно поведение спрямо учителя си; не им направи дори формална забележка, че не бива, че не е редно така да се държат; безброй пъти "случайно пропусна" да направи това; интересно е да се разбере: как така директорката не съзнава, че такова едно отношение и поведение, разиграващо се в нейно присъствие, е обидно най-вече за самата нея?!).

В училището ни, за жалост, в последните години психологическата и нравствената обстановка е изключително тежка и отровена, цари обстановка на страх, никой не смее да се обади защото добре знае, че директорката ще му отмъсти като му създаде такива главоболия, че ще съжали дори и за проявено най-плахо свободомислие или пък, опази Боже, за някаква смела и достойна постъпка; обратната страна на този толкова грозен процес е подлизурството, лицемерието, фалша, "героизирането на невижданите успехи" под "мъдрото ръководство на любимата директорка"; тия неща са така ясни, саморазбиращи се и прости, че вече ми е дори неудобно да ги споменавам.

Смятам, уважаема госпожо Министър, че неприемането на каквито и да било мерки за озаптяване на произвола на директорката Анастасова от страна на ръководеното от Вас ведомство не може да означава друго, освен че Вие лично съзнателно поемате цялата, пълната отговорност за това, което тя си позволява да прави! Излиза, че произволът спрямо мен (точно това изисква да приемем ако сме верни поне на елементарната логика) сякаш е поръчан отгоре – щото аз не мога да си обясня каква е тази безумна дързост или смелост, която директорката Анастасова си позволява; та нали все пак си въобразяваме, че живеем в що-годе правова и цивилизована държава? Или пък това последното е една коварна илюзия, така ли излиза, уважаема госпожо Министър? Нима са прави тия, които открито твърдят, че държавата, в която живеем, съвсем справедливо заслужава да бъде наречена "Мутроландия"? (Други пък предлагат да я наречем "Бандитостан"!) Аз лично, уважаема госпожо Министър, не желая държавата, в която живея, да се нарича и то съвсем справедливо нито Мутроландия, нито Бандитостан, нито дори… Динколандия, страната на Динковците – и на Перковците!

И ето, с последните си сили вече продължавам да се боря в тази посока, т.е. това да не се случи. Разбира се, вътре в нашата училищна общност никой не смее да ме подкрепи – аз сам правя нужното симпатизиращите ми ученици да не афишират подкрепата си – за да си нямат неприятности! Не зная дали ще ми повярвате, уважаема госпожо Министър, но положението в нашето училище е изключително тежко, нетърпимо даже; ония, които обаче не възприемат по този начин ситуацията, плащат за това, предполагам, такава тежка нравствена цена, че аз лично не бих си позволил никога да я платя: не мога да си позволя да плащам спокойствието си с безчестие!

Уважаема госпожо Министър, мисля, че е крайно време да направите нужното ръководената от Вас институция да си изпълни дълга и най-решително да пресече по-нататъшните ексцесии на недопустимия административен произвол в ПГЕЕ-Пловдив. В нарочно Обръщение към цялата училищна общност (копие от което Ви изпращам като прикрепен документ към тази жалба) си позволих да поискам оставката на директорката Ст. Анастасова по морални, по хуманни причини. Надявам се, че Вие ще й поискате и вземете оставката защото най-малкото и за Вас моралът, да се надяваме, има все пак някакво значение. Разбира се, фрапантните нарушения на закона също така трябва да бъдат подобаващо наказани.

Уважаема госпожо омбудсман, докато омбудсман на България беше Вашият предшественик, уважаемият г-н Константин Пенчев, институцията не само че реагираше на моите писма, но г-н Пенчев направи каквото можеше, та административният терор поне малко да бъде намален или отслабен. Откакто обаче Вие оглавихте тази институция, от Ваша страна (както се казва в прочутото стихотворение, в което се описва разпита на един комунист) няма "нито вопъл, нито стон". Пълно, високомерно, непристъпно и ледено мълчание излъчва тази институция вече, уважаема госпожо Манолова: дали това не се дължи на факта, че във Вашето нескривано политическо убеждение отделно взетата личност няма никакво значение, а значение има само колективът, масата от хора, "общото щастие в комуната"и пр.?! Просто не мога да си обясня защо ръководената от Вас институция не си изпълнява прякото предназначение да спомага на гражданите когато държавни органи и чиновници си превишават правата, когато злоупотребяват с властта си и накърняват коренни права на гражданите?! Ето, за пореден път адресирам своя жалба и до Вас, ала много се съмнявам, че ще направите нещичко. Докато г-н Панчев беше омбудсман, ние, онеправданите граждани, си имахме защитник, сега във Ваше лице, простете, си имаме... какво?! (Ще се въздържа от каквато и да било квалификация, Вие сама решете като какво се държите, напоследък се изявихте като помощничка на чалгаджията Слави Трифонов в борбата му за досъсипване на българската демокрация, полезно е сама някой ден да успеете да осъзнаете истината за самата себе си!)

Уважаема госпожо Джумалиева, вярвам, че и за ръководената от Вас институция случаят "ПГЕЕ-Пловдив" представлява несъмнен интерес. В предишните години ръководената от вас Комисия също беше сезирана, но разследването й спря по причина на това, че по тия същите събития бяха заведени съдебни дела. Надявам се, че този път Комисията на основата на тази моя жалба ще заведе ново свое разследване – за дискриминация по професионален, по идеологически, по политически също така признак. Готов съм да съдействам разследването на Комисията този път да се увенчае със заслужено тържество на правдата, справедливостта и хуманността!

Към настоящия документ прилагам като органични негови части, илюстриращи и конкретизиращи казаното в жалбата:

1.) Обръщение към цялата училищна общност на ПГЕЕ-Пловдив от 14 ноември 2016 г.

2.) Доклад до Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив от 18 окт. 2016 г.

3.) Доклад до ПС от 11 окт. 2016 г.

4.) Доклад-Жалба от 28 ноември 2016 г.

5.) Писмо до директора на ПГЕЕ-Пловдив 16 ноември 2016 г.

6.) Становище до ПС 23 ноември 2016 г.

7.) Нещо като прощално обръщение към цялата училищна общност (видео)

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

1 декември 2016 г.

Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo