неделя, 18 декември 2016 г.

Благодарение на превъзходно подла административна репресия съм лишен от каквито и да било средства за съществуване в навечерието на Рождество Христово!


Вчера (17 декември 2016 г.) получих от разсилния следните документи, с които моята работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив (известен в града като "ТЕТ-ЛЕНИН") фактически ме лишава от всякакви средства за съществуване, и то в навечерието на празника Рождество Христово, един вид налага се да ви уведомя за нейния коледен подарък към мен и моето семейство; ето, моля, четете, за да схванете същината на този дълбокохуманен акт трябва да разгледате и трите документа:


Виждате, че този изпълнителен лист от съда е издаден в края на ноември, аз до този момент още не съм го получил, предполагам (напоследък заради поредицата от съдебни дела с въпросната директорка доста навлязох в съдебните тайнства, в тайнствата на нашата правосъдна система), та значи предполагам, че е трябвало тя да ми го връчи, щото такова голямо забавяне от съда (повече от две седмици!) не ми се вижда за нормално. Между другото аз още не съм получил по официалния ред документ за изхода на самото съдебно дяло, нямам получено съдебно решение - и все още го чакам това съдебно решение. За несведущите ще кажа, че става дума за наказателно от частен характер съдебно дяло за клевета, което моя милост заведе срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, защото тя в официален документ "производствена характеристика", изготвен за ТЕЛК, собственоръчно ми даде оригинална "психиатрична диагноза", т.е. вписа думите "изпада в чести пристъпи на нервно-психически разстройства", е, за да се провери доколко директор на учебно заведение има правоспособността да издава такива психиатрични диагнози, ми се наложи да заведа това съдебно дяло (това стана още преди уволнението ми през 2014 г. от учебното заведение, в което подсъдимата е директор). След дълъг близо двегодишен съдебен процес аз спечелих това съдебно дело, съдът постанови, че директорката е извършила престъплението "клевета" и я осъди да ми плати парично обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Да, ама г-жа Анастасова, директорката, не се примири и реши да предприеме мерки за да отмени тази крайно неизгодна й присъда, щото от нея зависеше вече и директорстването й (сами съдете може ли началство на учебно-възпитателно учреждение да бъде осъждано за подобно престъпление лице!).

Какво направи директорката ли? Ами първо си смени адвоката и нае за свой адвокат самия Йордан Давчев, влиятелно лице, бивш магистрат, сиреч лице, което е било на доста възлови началнически постове в правосъдната система; благодарение на това в нашенските родни условия този толкова способен адвокат без никакво усилие обжалва и успя да спечели дялото на втора инстанция (!!!), на ниво Окръжен съд, състав на който постанови бляскавото от всякаква гледна точка решение, че директорката, като клеветяла по този недопустим начин една личност, в случая учителя по философия в подведомственото й учреждение, не била съзнавала, видите ли, че клевети (!!!), т.е. била клеветила без умисъл, второ, тя, видите ли, вместо това си била мислела, че си изпълнява добросъвестно своя служебен дълг (!!!), правете си сметка какво означават тия два пункта в това съдебно решение-шедьовър! И на това основание съдът оправда, призна за невинна подсъдимата, което именно и беше целта на занятието.

А във Върховния Касационен съд делото също беше крайно интересно, там пък, кой знае защо, се намеси и бившия колега на някогашния прокурор Давчев, присъстващия в залата дежурен прокурор (а делото е от частен характер, до този момент беше гледано без прокурор!), това явно беше за да повлияе на съда, пък очевидно съдът прие, че въпросът е "малозначителен" и набързо потвърди онази същата смехотворна и така "добре аргументирана" присъда на оня същия състав на Пловдивския окръжен съд, който явно съвсем слабо се вълнува от правосъдие, от правда, от право и пр. И тъй, г-жа Анастасова победоносно спечели туй дяло по съвсем честен начин - и така постът й на директор си остана непоклатим (засега). Да, но моя милост заради това дяло пък завежда съдебно дяло в Европейския съд за правата на човека, просто до този момент чаках да получа по официалния ред от съда всички документи, доказващи, че у нас, в България, съм загубил делото, т.е. българското правосъдие е решило казуса по крайно назадоволителен за мен начин, поради което се налага да бъде съдена вече самата държава, щото продължава да търпи такова, с извинение, "правосъдие", където виновните толкова често се оказват невинни, а пък жертвите - виновни!

Та значи по това толкова "справедливо" решение аз, жертвата на престъплението клевета, сиреч оклеветеният, трябва да си платя на клеветницата вероятно за това, че е имала добрината да ме оклевети така хубаво! Но да видим сега какво и как следва да й платя, щото ето тук също има доста интересни неща.

Без да е поискала от мен да й платя дълга по обичайния ред, г-жа Анастасова ме дава на частен съдебен изпълнител, който прави така, че аз вече трябва да платя сума, два пъти и повече по-висока от онова, което ми е присъдил да платя съдът, в това число се включва и неговия, на съдията-изпълнител, хонорар! Ето, вижте сами:


Ако не платя така набъбналата сума, съм заплашван, че съдия-изпълнителят ще нахлуе с полиция в дома ми, ще ми опише вещите и прочие! Сиреч, тия пари ще ми бъдат отнети по един изцяло насилствен, мутренски начин, по моите понятия аз така мога да квалифицирам подобно поведение - особено като се вземе предвид, че изобщо не ми е предложено по нормалния начин да си платя обезщетението или дълга! За мен такива заплахи са и обидни, вземете предвид това, че не съм отказал да платя дълга си - как е възможно при това положение да бъда заплашван с такива грозни репресии?! А ето накрая и шедьовъра, "върхът на сладоледа", дето се казва:


Значи вече ми е наложен запор върху банковата сметка, по която получавам заплатата си, това, прочее, ми е единствената банкова сметка! С което в навечерието на Рождество Христово и нова година аз съм оставен без никакви средства за съществуване! Повтарям, не мога да разбера защо съм подложен на такива санкции и репресии при положение, че не съм направил нищо, с което да съм ги заслужил, т.е. никой не си е поискал дълга по нормалния човешки начин от мен, на никого не съм отказал да си платя дълга, разбира се, че бих си го платил ако ми е поискан по нормален начин, ала това не се прави и спрямо мен се нахвърлят да ми налагат санкции, заплахи, да ме лишават от средства за съществуване, да ме унизяват и прочие!

Този случай обаче не е единственият, в който директорката на ПГЕЕ-Пловдив прави така, че да ме постави в такова унизително положение. Преди три години аз преживях тежка животоспасяваща операция и по време на възстановяването (8 месеца бях в болнични) отидох един ден в училището; директорката като ме видя ме попита какво правя там и ме заплаши, че ще обжалва по съдебен ред болничните ми! Аз възприех това като излишно изхвърляне от нейна страна, но не би, тя наистина обжалва до ТЕЛК болничния ми лист!!! Започна се бюрократична процедура по разглеждане на обжалването й, която продължи три месеца, ТЕЛК, разбира се, отхвърли нейното възражение, но за цели три месеца, докато траеше процедурата, моя милост остана без никакви средства за съществуване! Ето, сега се повтаря този същия очевидно доста приятен на директорката начин да ме унижава: като направи нужното да нямам никакви пари! Няма да коментирам повече, но се чувствам все пак длъжен, предвид създалата си крайно неприятна ситуация, да й напиша следното частно писъмце, на което обаче ще дам публичен характер - предвид публичната и отговорната длъжност, която това лице изпълнява; ето какво написах по този повод на директорката на ПГЕЕ-Пловдив:

До г-жа Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив

ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив,

Пиша Ви обаче това писмо в качеството ми на човешко същество, като частна, емпирична личност (и гражданин), а не като учител. Нямам Ви личния имейл и затова Ви пиша на служебния.

Вчера, 17 декември 2016 г. получих документи от частен съдебен изпълнител, с които Вие си искате дължима от мен сума по съдебно решение, става дума за съдебното решение по наказателното от частен характер съдебно дяло за клевета, което заведох срещу Вас, което спечелих на решаващата първа инстанция, ала което Вие се погрижихте и положихте съответните усилия за да загубя на другите две инстанции. До този момент още не съм получил от съда изпълнителния лист, нито пък Вие сте ми го връчила, сиреч, Вие до този момент не сте си поискала от мен дължимите пари, аз пък не съм Ви отказал да Ви ги дам. Но от получените вчера документи разбирам, че сте ме дала на частен съдебен изпълнител, който, видите ли, не само е направил така, че сумата, която Ви дължа, е набъбнала повече от два пъти (той си е включил и своя доста тлъст хонорар!), но и си позволява да сипе закани срещу мен ще щял бил с полиция да нахлуе в дома ми за да ми описва вещите (!!!), а като капак на всичко вече е наложил и запор върху банковата ми сметка, по която си получавам заплатата, сиреч, в резултат на вашата така "хуманна инициатива" аз и моето семейство оставаме без средства за съществуване в навечерието на празника Рождество Христово и нова година! Аз възприемам едно такова отношение към мен като гавра, като тормоз, като нескривано издевателство, защото, повтарям, Вие до този момент не сте си поискала парите по обичайния начин, аз не съм Ви отказал да Ви ги дам съвсем добросъвестно, т.е. възниква въпроса с какво съм заслужил такова едно грозно и обидно отношение?!

Аз не съм наясно с разните правни и други тънкости, но ми се струва, че начинът, по който сте решила да процедирате спрямо мен по този казус, е крайно грозен, несправедлив и дори безчовечен! Така, позволете, спрямо жив човек не бива да се постъпва, да не говорим за това, че този човек Ви е колега, с когото сте работила толкова много години, нещо повече, този човек работи също така в учреждението, на което по едно стечение на обстоятелствата сте ръководителка, това още повече усложнява нещата! Питам се: защо не си поискахте парите по нормалния, по обичайния начин, защо си позволихте да ме подлагате на тези унижения - и то тъкмо в навечерието на празника Рождество Христово?! Госпожо Анастасова, моля Ви, опитайте се да осъзнаете какво точно сте си позволила да направите, много Ви моля за това, надявам се ще успеете да разберете, че все пак сме човеци, да оставим настрана това, че сме учители, че сме колеги, че сме възпитатели на младежта!!!

По тази начин, повтарям, спрямо човешко същество не бива да се постъпва, ако си го позволяваме, това е унизително най-вече за този, който си го позволява. Така мисля аз с моя така "несъвременен" морал. Но Ви моля все пак да вникнете малко по-дълбоко в създалата се ситуация. Тая надеждата, че в един момент ще осъзнаете истината за това какво сте си позволила да направите.

Не Ви призовавам да се намесите и да промените толкова ужасната и подла административна репресия, на която ме подлагате за кой ли път. Вие сама решете какво следва да направите в така и така създалата се крайно неприятна и за Вас самата ситуация. Вие лично как ще се чувствате на Рождественските празници след като в резултат на Вашата субективна жажда за мъст аз самият и моето семейство заради един ваш каприз ще бъдат лишени от средства за съществуване?! Заради това, че аз трябва сега да платя и хонорара на Вашия честен съдия-изпълнител, на мен ще ми се наложи да работя още един месец без фактически да получавам възнаграждение! (Възнаграждението, което ми се полага, ще отиде за Вашия частен съдебен изпълнител!) И още един месец ще трябва да работя без пари, за да си платя и дълга към Вас по съдебното решение по това същото наказателно дяло, с което аз се опитах да си защитя честта, защото станах жертва на оклеветяване от Ваша страна! Смятате ли всичко това за справедливо?! Питам Ви тия неща защото се надявам да се замислите и сама да откриете докъде си позволихте да стигнете в своята ненавист към мен. Като капак на всичко сега остава тия дни да ми връчите и заповедта за моето поредно опраскване (уволнение) от работа, тя вече готова ли е?! Е, направете и това, та нещата, дето се казва от философите, "да влязат в система", да придобият потребната цялост!

Какво ли не направих за да Ви подбудя към разговор и към дебат на една чисто човешка най-вече основа - за да се разберем най-сетне, за да почнем да решаваме натрупалите се ужасно абсурдни проблеми. До този момент отклик от Ваша страна в тази посока няма. Не е ли дошъл вече крайният момент да опитате да промените нещичко в отношението и в поведението си?! Нима не съзнавате, че пътя, по който вървите, до добро не води?! А давате ли си сметка как всичко това рефлектира и влия върху съзнанията на младите, на нашите възпитаници?!

Толкова. Извинявайте! Пиша Ви това писмо от болницата, в която съм в момента. Между другото, налага ми се за да си платя таксата за престоя в болницата да взема пари в заем - защото заради Вас, заради запора, наложен върху банковата ми сметка от Вашия толкова усърден частен съдия-изпълнител, аз нямам вече никакви средства за съществуване! Бъдете жива и здрава!

Ползвам се от случая да Ви пожелая приятно посрещане на великия празник Рождество Христово! Весели коледни празници!

С най-добро чувство: (подпис)

18 декември 2016 г.
Пловдив

Това написах на г-жа директорката. Нямам думи вече! Спирам дотук. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

9 коментара:

Анонимен каза...

На гранчароффф не може да му се угоди. Нали искаше да гладуваш обяви кратка гладна стачка. Госпожа Анастасова сега ти дава възможност да гладуваш истински ти обаче си недоволен. Какво искаш да ядеш ли мерзавецо?????? Няма да ядеш. И без това си много дебел и грозен........

Анонимен каза...

За такива случай народът казва "Има Божи съд". А той съди страшно и тежко му, който тръгне да измъчва хората и не търси начин нещата да се уреждат с доброта и човеколюбие. Тежко му, който е воден от злоба, защото каквото си посял, това и ще жънеш.

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Напълно си прав, г-н Парпулов, и аз на този висш и най-справедлив съд се уповавам най-вече. Но все пак докато съм жител на тази грешна земя трябва някак да живея. Интересното е ето какво: налагат ми запор на сметките (проверих, запорът вече действа, и един лев не мога да изтегля от парите си!), дават ми срок от две седмици да платя цялата доста набъбнала сума (над 1000 лева!), аз такива пари накуп нямам, но заради запора не мога нищичко да платя! В резултат в дома ми ще дойде полиция за да ми опишат имуществото, и съм подложен на цялата тази гавра не за да си получи някой парите, а за да бъда унизен колкото се може по-жестоко! Аз другояче не мога да възприема цялата тази работа. Ако беше заради самите тези пари (моят дълг по съдебно решение) то можехме отдавна да се споразумеем по човешки начин и парите вече щяха да бъдат у госпожа директорката!

Анонимен каза...

Трябва да питаш Иливанов може ли нещо да се направи чрез Прокуратура или Съд. Нямам никаква идея, защото материята е чисто юридическа.

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Е, не ща да го притеснявам човека. Надявам се някой юрист в тази ситуация сам да се реши да ми даде съвет. Щото съм с блокирани сметки и не мога нищичко никому на платя...

Анонимен каза...

Някои хора като станат ДИРЕКТОРИ, сякаш забравят, че и те са първо педагози, колеги, родители, а след това началници, хваща ги Директорската болест и си мислят, че са богопомазани и им е позволено да се държат с подчинените си като с роби. Но всичко се връща на този свят! Жалко е само, че не се връща на самите виновни, а на най-обичаните от тях същества, за да усетят болката по-силно! Кураж и търпение г-н Грънчаров, тя истината ще възтържествува! Тази директорка как не се страхува от Господ и намесата му?

Диана Пеловска

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря! Така е: властта на дадени хора се отразява крайно зле. Не знам, аз още съм в шок и не мога да осмисля как е възможно да се случва точно това! Имам чувството че сънувам, че това не може да е истина, ала, уви, самата истина е. Неслучайно ни наричат страната АБСУРДИСТАН - аз пък напоследък наричам свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ. Страх от Господа имат само човеци, за които думата "човечност" значи нещо...

Анонимен каза...

А г-жа директорката Стоянка Анастасова е лицензирана от системата за учителка по български език и литература! Но излиза, че е тотално, изцяло и напълно забравила, изключила, премахнала от съзнанието си и изтрила от него човечността! На която учи и възпитава тази учебна дисциплина! Другите! Не, нея самата! Изрод човешки, не - учителка!

Владимир Петков

Анонимен каза...

Ами не ти ли казах 191 пъти, че имате турска правосъдна система made in 1878, a, AIG?... Сега убеди ли се? Аз съм МакГахан над простаците които живеят в БГ 2016...