Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 28 декември 2016 г.

Много вярна и ценна констатация, радвам се, че има хора, които го разбират...



Винаги съм гледала на ФБ не като на място за среща с приятели, макар и това да е официалната дума тук, а като арена за сблъсък на хора с различни мнения. Но напоследък все повече от несъгласните с мен ме блокират. Приемам го като признание за поражение от тяхна страна, но не бих казала, че това ме радва. Ако във виртуалния свят човек се обгради само със съмишленици, няма ли след това да се изненада, че в реалния има и други?

Да, споровете често преминават в грубост, но не е ли ФБ един от начините постепенно да се научим да говорим един с друг, да чуваме, да разбираме аргументите на другия, да ги оборваме с контрааргументи или пък да направим крачка назад и да приемем чуждото мнение? Ако стесним широкия свят на другомислещите до тесния на познатите си, не губим ли повече, тъй като лайковете освен радост често носят и лъжливо самочувствие? Не изграждаме ли "диктатура на приятелството", която като всяка диктатура едва ли ще донесе нещо добро и за самите нас?

Най-честият, но и най-неизпълняваният съвет към шефовете на фирми е да си вземат в екипа по един винаги несъгласен черногледец, който да казва "не". Но явно всички предпочитат да са обградени само с йесмени. След което неизменно идва провалът.

Janina Dragostinova

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров въпреки че не признавам голяма част от вашето мнение, не съм Ви блокирал. Според мен възпитаните хора трябва да водят спорове на базата на факти и доказателства а не на грубости. Това което забелязвам във Вас е голямото проявление на "Аз"ът и това, че не приемате странични мнения освен тези близки до Вашето. За Ваше съжаление обаче Вие и аз сме едни прашинки във необятния, колоритен, сложен и неразбираем свят. Нашите мнения нямат значение и колкото повече протестираме против това че не ни чуват, толкова повече им бодем очите. Сигурен съм че казусът Ви с Директорката е причинен от това ,че сте имал различно мнение по даден въпрос, но тя не го зачела. Така е в живота и в останалите неща. Не се опитвайте говорите на тези които не искат да чуват. Един лидер било то морален или политически никога не казва "аз" а "ние". Такива лидери хората следват със собствената си воля.

Stoyan Tasslakoff

Ангел Грънчаров каза...

Въпрос на преценка, г-н Таслаков. И на ценности. Аз предпочитам да казвам "аз" и презирам ония, които си позволяват да говорят от името на някакви имагинерни "ние". Разликата е колосална.

А това, че не сте ме блокирал, въпреки че не мислите като мен, си е Ваш избор. Никога не е късно да го промените. Особено след като се оказва, че съвсем не сте разбрал моя подход и ми приписвате разни особености, които са ми органично чужди.

Анонимен каза...

Той е толкова ограничен, колкото и написаното в блога му, каквото и да му кажете, егонтризма ще го погълне и ще остане само Той, сам със себе си и тримата му пенсионирани потдръжници.

Анонимен каза...

Аз пък като консервативен човек решително не приемам ФБ и останалите т.нар. „социални медии“. Консерватизмът не значи да се отхвърля напредъка, но все пак да сме въздържани и подозрителни към всичко ново и всички нововъведения да се ползват разумно и с мярка. Това не значи, разбира се, да се отказваме от благата на цивилизацията. Ето защо въобще не знам какво значи „да блокираш“ някого и какво следва от това. Мисля, че когато комуникацията надмине всяка мярка, тя става контрапродуктивна. Затова, макар че понякога съм участвал във философски и научни дискусии в интернет и от време на време пращам и някой друг мейл или sms, като цяло предпочитам да пиша класически писма на ръка, а важни мисли си записвам с мастило на хартия. Електронните носители са мимолетни и ако древните бяха ползвали компютри, нищо нямаше да знаем днес за тях.

Но днес консерватизмът не е вече на почит, всички политически партии, вкл. в старите демокрации, независимо от етикета, са се изместили силно наляво и затова партии, които всъщност са нормални дясноцентристки като АфД в Германия се окачествяват като „крайно десни“. А в България ДСБ се отказа от автентичния консерватизъм, защото някой внуши на ръководството, че в България нямало почва за истински консерватизъм. Затова и ДСБ има само 2%, понеже не знае как да формулира какво иска и се страхува да застане на истински десни позиции.