Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 16 декември 2016 г.

Майтапя се бе, надали ще мра: "черен гологан" кат мен не се губи така лесно!



Във вчерашната ми публикация със заглавие Да си помагаме та да се измъкваме някак от блатото - и да се очистваме от мръсотията, в която сме затънали до гуша! продължих поредицата, в която описвам разни случки, преживелици и събития, свързани с борбата ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност - тази на училището, в което съм учител по философия, наричащо се ПГЕЕ, а в широкото съзнание на Пловдив е известно най-вече като "ТЕТ-ЛЕНИН". Там обаче успях да напиша само един документ, който изпратих на (не)отговорните (обикновено хем не отговарят на ж албите, хем бягат от отговорност, затуй и ги наричам така!) институции, а за всичко останало, което е истински важно, не успях нищичко да напиша. Сега ще се постарая поне отчасти да запълня тази празнина. Да се надяваме, щото днес ми предстои едно изпитание, свързано със здравето ми.

В 8 часа тази сутрин трябва да постъпя в една болница (засега няма да казвам коя точно), където ще ми правят малка операция. Снощи вечерта пък имах отново час с известния 11 Ж клас, който фактически пак показа, че въпреки всичко, въпреки обещанията и преговорите на най-официално ниво (с участието и на родители, и на експерти от РУО, и на директор, и на кой ли не още!) не възнамерява да спре бойкота и обструкцията на часовете по философия; даже снощи някои от отвратително държащите се ученици се държаха още по-отвратително (което, уверявам ви, е доста трудно като постижение!), което ми дава основание да си мисля, че явно тия ученици от някой (или от нещо) са насърчени да продължат с обструкцията си; при това учреждението, в лицето на ръководителя си, не показва с каквото и да било, че е обезпокоено от създалата си ситуация, което пък ни принуждава да си направим извода, че явно ходът на нещата го задоволява, съответства на неговите собствени (лични) цели и намерения, нищо че те се разминават с интересите не само на учреждението като цяло, но и най-вече с интересите на самите ученици. Но, излиза, за някои отговорни (или по-добре е да напиша: (не)отговорни!) длъжностни лица тия неща - интереса на учреждението и на учениците - изобщо не влиза в сметките, което е, ще си позволя да кажа и това, скандално! Разбира се, мечтая си да бъда опроверган един ден, час или в някоя минута: като ръководството на училището дръзне да си изпълни задачата или мисията, от която в момента фактически е дезертирало - понеже е допуснало да се овладее от някакви недотам пристойни емоции или страсти. Толкова. Ний, човеците, сме така устроени, че винаги тълкуваме нещата, мислим върху тях, правим предположения, допускания, хипотези, теории и т.н.; ако не го правим, ще се окаже, че сме се отказали от своята същност да сме мислещи и търсещи истината - небезразлични към истината! - същества. Пишейки тези неща го правя не за да се заяждам или пък да "уронвам" нечий авторитет, а само за да подам ръка на тези хора да излязат от ямата, в която са паднали и явно нямат намерение да излязат; те обаче не поемат ръката ми; а изход - действителен, ефективен, разумен, изгоден за всички, най-вече за учениците и техните коренни интереси - може да се намери по един-единствен начин: чрез пределно честен, откровен, безпощаден бих казал демократичен дебат, в който ситуацията трябва да бъде разнищена из основи, а пък отговорността и вината на всяка от страните и участниците следва да бъде доказана (и на тази основа вече може и да бъде поета и "изконсумирана", виновните следва да бъдат наказани, това именно ще спре ширещата се в този клас специално анархия, ще спре също така и анархията, която вече плъзва из цялото учреждение. Атмосферата на пълна безнаказаност поражда, импулсира така анархията, че тя може да се уподоби на "гасенето" на огън чрез поливането му с... бензин! Средството да бъде спряна развалата и анархията и организмът на цялото (училището в случая) е едно: свободният дебат, обсъждането, разговарянето, и то не какво да е, а до изнемога, при това, казахме, провеждано на една чиста нравствена основа. Този е начинът за оздравяването на болни човешки общности - на това оздравяване на болни човешки общности аз давам термина демократизация (вероятно може да се измисли и още по-подходящ термин, ще видим). А че нашата училищна общност е болна - това е извън всякакво съмнение; теорията за "огромните ни успехи", която шества в официалната казуистика и догматика, се опитва да скрие, да избяга от толкова тежките проблеми на общността; ако си спомняте точно така се държеше официалната социалистическа пропаганда в последните години преди 1989-та, преди тоталната катастрофа на държавата да стане ясна и очевидна за всички, дори и за най-тъпите. Тия неща все нещо говорят, ето, предлагам ви да се замислите за тях.

Не можах да мигна тази нощ от обидите и униженията, от злобните подмятания по мой адрес, които ми бяха отправени и то в най-груба, пределно цинична форма от въпросните хулиганстващи ученици! Близо 20 минути не можах да им продиктувам три точки от плана за следващото занятие, представяте ли си какво значи това?! И в същото време отвсякъде се сипеха упреци: "Той пак не ще да ни преподава, абе ти кога ще почнеш да си изпълняваш преподавателските си задължения!", усещате ли гаврата: хем не ти дават възможност да кажеш каквото и да било, хем в същото време крещят, че си бил вземал "неоснователно" заплатата си, щот не "преподаваш правилно" и пр. Като се опитах да им продиктувам въпрос, в който се съдържаше един цитат от Сартр (темата за другия път е "Човешкото битие", каква ирония на живота, а, какво ще кажете, голям присмехулник е животът в неговата нашенска, чисто мутренска форма на проявление, животът в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е същинска приказка, нали така?!), едно момиче, което се държи ужасно нагло и предизвикателно, изкрещя: "Яяяяя, тоя пък днес май си и... научил урока?!", публиката в този момент изръкопляска, гавричката й се видя превъзходна! Когато друг ученик - социалистическото, стахановското съревнование в измисляне на по-пищна простотия в този клас продължава, не пресеква нито за миг! - подхвърли нещо гнусничко по повод на гладната ми стачка, в смисъл "Какво ядохте като спряхте стачката?!" (не мога да си спомня точния му въпрос), друг стараещ се да печели точки във въпросното съревнование по простотии обра, дето се казва, всички точки, като изкрещя: "Котка... котка е ял!". За несведущите ще кажем, че понеже в един мой клип съм снимал нашия домашен любимец, темата "котки" е нещо като постоянно повтарящ се рефрен в старанията на тия ученици да ме подиграват, да се гаврят с мен, аз не знаех, че било толкова голямо престъпление някой учител да си има домашна котка и да не крие това! Излишно е да кажа, че горе-долу постоянно има ученици в този клас, които най-умилително мяукат като котки, котешкото мяучене е нещо като непрекъснат фон на тия часове по... философия! Абе който по сърце е анархист, той би следвало да изпитва възможно най-пищни перверзни удоволствия ако може да попадне в това сборище. И всичко това на фона на обещанието на "ученическия актив" от родителската среща, състояла се миналия четвъртък, че щели били да направят всичко за да повлияят на учениците в часовете по философия да има "нормална обстановка"! Е, не пролича да са преуспели в тия свои усилия; нещо повече, един от "активистите" най-активно участваше в подклаждането на анархията, държа се така отвратително (беше седнал за целта... до мен (седим на една кръгла маса в т.н. интерактивна зала), че успя да ме извади от равновесие, при което, виждайки че съм вече афектиран достатъчно, продължи да ми отправя такива предизвикателни реплики, та да ме накара, примерно, да го... ударя! (Очевидно тази е целта на цялото това мероприятие!) Макар че съм изключително възпитан и търпелив човек този път бях твърде успешно и ефективно изваден от равновесие, а обидчикът и наглецът победоносно се оттегли от полесражението, сипейки какви ли не заплахи по мой адрес - свързани с това какво щял бил да направи с мен като ме срещне извън училището! Но все пак не успя да постигне съкровената си цел (да го ударя, да го шибна в афекта си), което мигновено ще доведе до автоматично постигане на заветната цел на цялото това мероприятие: учителят по философия в това училище да бъде автоматично изгонен, уволнен и пр.! Анархията, виждате, в нашето училище разцъфтя в такива пищни цветове, че май вече съвсем определено се налага в някои часове при някои класове (като този именно 11 Ж клас, който успя да си извоюва специалните права учениците от него да си правят каквото им скимне в часовете по философия и с преподавателя по философия!), с оглед да бъде предотвратена опасността от физическа разправа над учители от страна на вилнеещи ученици да бъде сложена нарочна... полицейска охрана!

Тъй. Толкова по този въпрос. Понеже ситуацията, виждате, е... прелестна, се наложи да й отдам предимство пред всичко останало. Дали някой от училищното ръководство поне малко ще се трогне?! Или пък... ще се зарадва: та тази ситуация така красноречиво подкрепя тезата на директорката, че учителят по философия е толкова "некадърен", че изобщо не успява "да овладее" учениците!!! Дали пък, питаме се съвсем резонно, този път не е избран точно такъв вариант за най-ефективно изгонване на преподавателя: чрез ескалиране до пълна нетърпимост на анархията вилнеещите ученици да спомогнат въпросният учител по философия да бъде доведен до такъв афект, че да стори нещо съвсем недопустимо, а именно да удари ученик, и тогава "в името на морала" директорката напълно победоносно и усмихната да му връчи "тъй справедливата" заповед за толкова дълго жадуваното - и от власт, и от народ! - уволнение на въпросния "зъл народен враг"! Виждате, напредъкът на нравите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е достигнал такива сияйни висоти, че с "народните врагове" тъй справедливо възмутеният ученически народ (и сплотената с народа власт!) успяват да се разправят с враговете си по един завиден чисто мутренски начин; апропо, какво има да се чудим де, нима не е съвсем логично в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ всичко, в това число и образованието, и възпитанието, и културата, и политиката, всичко у нас следва да е все мутренско, какво има да ми се правите на изоглавени че не разбирате това, а, кажете де, драги ми дами и господа съдебни заседатели?! Я ги виж ти, ще ми се правят те че не разбират?! Та то е ясно като бел ден, в страната, неслучайно наричана МУТРЛОЛАНДИЯ, ако има поне едно нещо немутренско, ще настъпи същинска вселенска аномалия, която ще разруши целия строй на битието ни!

Много ми е интересно обаче и какво мисли класната ръководителка на този клас г-жа Н.Благоева, тя е учителка по английски език. С нея винаги сме имали съвсем човешки отношения, но изведнъж напоследък тази дама започна да се държи крайно изненадващо за мен по съвсем неочакван, неподобаващ начин: на родителската среща, вероятно защото там присъстваше и директорката, тя се държа така агресивно към мен, позволи си такова агресивно държание, че вероятно окуражи не само учениците, но и родителите да влязат в същата тази тоналност, а пък директорката наблюдаваше тия сценки със доволно изражение на лицето и старателно ги документираше в своя пореден "констативен протокол", който има за задача за сетен път да илюстрира дълбокото, непоклатимо убеждение на директорката, че учителят по философия в това (в "нейното!) училище е тъй "некадърен" и дори направо "глупав", че повече от това едва ли може да бъде! Не знам давате ли си сметка до каква степен мощно деморализиращо влияние - в рамките на аморалната по принцип административно-командна и затова (не)образователна и особено (не)възпитателна система! - може да окаже подобно отношение на самата власт, на самата управа, щото знаем нещата в системата са устроени така, че у директора, дето се казва, е "и ножа, и хляба, и сиренето, и всичко останало"! Да, у директора според догмите на системата е цялата власт, той е пълен, абсолютен господар на всичко, давате ли си сметка колко ентусиазирани ще станат всички ония слуги и роби, които са забелязали, че господарят иска нещо да се случи, примерно, "злодеят Грънчаров" да бъде газен, мачкан, ритан, фърлян на клада, тормозен и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Както и да е де, да не философствам прекалено, но държа тук да упомена, че въпросната класна ръководителка се държа така, че на родителската среща все пак успя да сипе доста масълце с оглед да се разгори колкото се може скандала между нейните тъй свидни възпитаници и... "толкова възмутително лошия учител Грънчаров". Аз не знам как е възможно да се случва всичко това, за мен тия феномени са, казах, крайно интересни, те са направо потресаващи, затова и съм овладян от такъв изследователски плам, че ето, по цели нощи не само мисля върху всичко преживяно, чуто, видяно, но и ставам в ранни доби да пиша, та да увековеча за историята и за бъдните поколения всички тия пречудни човешки, с извинение, феномени! И още едно нещо се питам, ето, поставям го като тема за размисъл: не си ли дават сметка тия възпитатели-учители, че като спомагат, волно или неволно (щото е възможно само някакви безразсъдни женски страсти да са причина за такова алогично държание, защо не?!) за разпалването на чак такива ексцесии срещу един... колега, че като насърчават така всеотдайно разгарянето на неудържима анархия, то тази анархия и тези ексцесии в един момент ще застрашат и тяхното собствено положение, ще разсипят тяхната собствена тъй сърдечна идилия?! Ало, не съзнавате ли, че сами, като действате по този начин, ще си съсипете идилията на умилителното социалистическо-административно статукво, към което така сърдечно сте привързани?! Но на това нещо ний, философите, му викаме ирония на живота и на историята дори: когато обречените на гибел сами най-усърдно работят за по-скорошното приближаване на гибелта; оказва се, те са най-първите врагове на неудържимото, на обреченото на гибел статукво! На гибел са обречени обаче не самите тия хора, моля да не тълкувате плоско изказването ми, на неминуема гибел е обречена античовешката система, а хората или ще им се наложи да се променят, или ще бъдат изхвърлени на брега от пълноводната река на живота. На онова, което животът и историята са отредили гибел, то не може да бъде спасено - и потвърждение на правотата на тази теория е и изтъкваният тук факт: че тия, които се опитват да съхранят, да консервират тъй удобните им отношения на системата, всъщност работят не за нейното заякчаване, те, оказва се, спомагат най-много за събарянето й.

Аз тук, изразявайки се на места съвсем философски, сиреч, опитвайки се да изразя един по-богат смисъл, рискувам изобщо на не бъда разбран от тези, на които философията им е направо "терра инкогнита", да не говорим, че са преизпълнени точно на това основание с такава яростна ненавист към философите. Да, има човешки тип, който много мрази "умните, интелигентните, дори... красивите", пък дори и тия красиви да са само душевно красиви, нали така, сещате ли се за какво намеквам?! Сами си правете сметка за какво говори в такъв случай нескриваната ненавист към философите по специално, към ония философи, които заслужават това име, сиреч, се държат автентично философски. Вземете предвид това, че философията е любов към мъдростта, а противоположното на мъдростта кое е? Няма да кажа кое е, за да не ме даде някой под съд - да ме съди за обида! Вий сами ще се досетите кои хора мразят толкова силно влюбените в мъдростта, в какво по точно те самите са влюбени и така нататък. Само искам тук да вметна нещичко, което е потресаващо!

На онази същата родителска среща с печално известния 11 Ж клас присъстваше и експертът Радев, той има първо име Румен, сиреч е точен съименник на новия ни президент. Уточнявам, за да не си помислите, че съм... превъртял, пишейки за... президента, аз имам предвид неговия пловдивски съименник, който е вечен труженик на РУО, т.е. е дългогодишен труженик на пловдивския филиал на образователното министерско ведомство. С този човек много обичаме да спорим, той като мен е отдаден на дебатите, е, понякога си личи, че много ми се ядосва, щот ний с него, фактически и тъй да се рече, живеем на съвсем различни планети, съзнанията ни биват обитавани от принципно различни ценностни светове. Той обича безпределно системата, аз съм неин враг и пр. Но въпреки тия сериозни ценностни разминавания ний с г-н Радев обичаме много да спорим, да разговаряме, изпитваме споделено взаимно удоволствие, което е свидетелство за несъмнената интелигентност на г-н Радев, щото ний, философите, по презумпция сме интелигентни хора (той пък при това, нищо че по образование е инженер, също така се занимава, доколкото ми е известно, с изкуство, това вече говори много!). А иначе по принцип е съвсем ясно, че простакът обича да разговаря с простаци, той, респективно, изпада в див бяс когато му се наложи да разговаря с интелигентен или с възпитан човек. Ний с г-н Радев и двамата сме с несъмнена интелигентност и точно по тази причина разговаряме с удоволствие.

Да, ама ето оня път г-н Радев ме изненада с твърдението си, че той лично много се бил радвал, че философия вече няма да се изучава в 11 и 12 клас, той изключително много се радвал на това най-ново безумие на образователното ни ведомство! чини ми се, че в този момент чиновникът в него надделя над мислещия човек, аз така си обяснявам изблика му, но е факт, че той дръзна в мое присъствие да изрече тия многозначителни думи, за които едва ли сам в оня момент си даваше сметка какво означават. А те означават много. Каза тия думи г-н чиновникът от образователното ведомство в присъствието на антифилософски настроени ученици, което пак много значи. Може би популистки беше импулсът, който го подтикна на туй деяние, знам ли? Но е факт, че така се изрази. А аз... понеже сега виждам, че закъснявам, се налага да спра съвсем внезапно тук.

Заминавам за болницата, където ми предстои малка операция. Но стискайте все пак палци, щот съм с болно сърце (от вчерашната случка с оня клас сърцето ми още не се е успокоило!), а упойките лошо влияят на сърцето. Ами ако сърцето ми... спре заради упойката?! Леле, какво щастливо развитие на събитията в нашето училище ще породи такъв един край, а, давате ли сметка колко радостно ще бъде едно такова събитие?! Ако днес по някое време се обадя (вземам си и лаптопа в болницата, естествено), значи щастливото събитие ви се е разминало. Хубав ден! Бъдете здрави! Майтапя се бе! Чер гологан кат мен не се губи така лесно... хайде чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Ако не си им обяснявал нищо в часовете няма как да се оправят нещата, родители и ученици искат да си вършиш задължениятА Грънчаров, след като не направиш опит да се промениш и да преподаваш на децата, няма нищо да ти помогне. Проблема си е в теб. И не обвинявай никой за собствените си неудачи.

Анонимен каза...

След като ръководството не взема мерки срещу учениците-хулигани, направете оплакване срещу един от хулиганите в полицията, а защо не и в съда.