четвъртък, 8 декември 2016 г.

Тоталната разруха в образованието не била опасна изобщо, но бежанците щели били да съсипят тъй приказната и толкова уютна държава Мутроландия!



Снимката взех от публикацията Учител от ППГЕ обяви гладна стачка, един пловдивски сайт, който, забележете, е объркал името на училището: толкова е непопулярно това име, че повече от това не може да бъде!

Вчера ми се наложи да публикувам доста неща във връзка с решаващия етап на иначе течащата от години моя битка с така арогантната и яростно консервативна бюрокрация в образованието, иначе казано, за практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид училището, в което работя (все още) като учител по философия; знаете, наложи ми се да обявя гладна стачка, прибягнах до това крайно средство с надежда някой от факторите в българското образование все пак да ме чуе. Ето единия текст, който е с по-голямо значение: Към случващото се в нашето знаменито, ала толкова злощастно училище, в което тия дни тече една прекалено закъсняла и то принудителна реална демократизация!, а пък традиционното ми сутрешно есе беше публикувано под заглавието Репортаж за втория ден на гладната ми стачка, този текст обаче остана съвсем незавършен, сутринта нямах време да се изкажа, а през деня, поради настъпилите междувременно събития съвсем не ми остана време да се върна към него за да добавя нещичко, както бях обещал. Ето сега обаче имам възможност да продължа разказа и размислите си. Но преди това ето нещичко, с което ми се налага все пак да започна.

Под обявата за протеста ми (виж: Не можем повече да пропиляваме най-скъпото, което имаме: личностният и творчески потенциал на нацията!) вече има твърде много коментари, 66 до този час. Понеже нямам време да подготвя за публикуване в отделен постинг разразилата се там поучителна дискусия, давам просто линка, водещ към нея, всеки сам може да прочете, да си състави мнение за това какви мисли вълнуват събеседниците. Има и доста екстравагантни тези там: примерно наш богат сънародник, живеещ в Америка, в Калифорния, направи ето това потресаващо умозаключение: философът Ангел Грънчаров, понеже има "крайно неправилни политически възгледи", сиреч той, представяте ли си, уважава премиера-реформатор Иван Костов, той очевидно не може да добър човек, също така няма начин да е... кадърен, ерго, тия, които го подлагат на репресии, именно директори и инспектори, стражи на административната система, няма начин да не са прави, а пък Грънчаров не само да е кривият, но и да е човек, не заслужаващ никаква милост, състрадание и пощада, той като капак на всичко е и... "пълен глупак", щото дръзна да обяви гладна стачка, а не се... самозапали, и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! Виждате колко много напреднал е в "логическото мислене" този наш преуспял сънародник, как да не му се възхити човек?! И в Америка, и у нас, просперирали най-вече кадърните хора, а пък управниците, понеже също били кадърни (щом са станали управници, нема начин да не са кадърни!), винаги давали път на кадърните, а такива некадърници като Грънчаров и в Америка, и в България съвсем заслужено ги били подлагали на репресии (е, в Америка некадърниците си получавали заслуженото все пак без кой знае какви репресии!). Този човек, като капак на всичко, бил... републиканец, също така, налага се, бил "антикомунист", нищо чудно да е и... "путинолюбец", не знам вече, но силата на неговата потресающа, повтарям, мисъл, не може да не е довела до още по-големи странности в разбиранията му. Стига толкова по този въпрос, нека всеки да си оценява нещата както иска, но все пак се налага що-годе да внимаваме като се изказваме, щото е много възможно да кажем разни пищни глупости, поради което се излагаме, а пък сами не осъзнаваме, няма как да осъзнаем това. Правя това изказване за доброто на изказващите се, на обичащите се да изказват, които обаче съвсем не обичат да мислят. Пълно е с такива хора. Умният човек се въздържа от изказване по въпроси, по които не е мислил достатъчно и така си спестява риска да се изложи, да стане за резил.

Във вчерашния съдържателен иначе ден ми се наложи да дам няколко интервюта за няколко национални телевизии, дадох също така доста интервюта за вестници, за национални всекидневници (няма да изброявам заглавията им, но като си публикуват репортажите и интервютата, ще го направя!). Иначе казано, случващото се в ПГЕЕ-Пловдив (знаменитият ТЕТ-ЛЕНИН, който упорито съпротивляващите се срещу злотворните попълзновения на демокрацията сили вече пета година пречат да бъде преименуван, примерно, на Стив Джобс, знаете, аз точно преди 5 години предложих нашето училище да си избере за патрон знаменития американец - и от тогава датира моя конфликт с въпросните сили, дето не могат да търпят не само демокрацията, но и най-вече демократи като мен!), та иначе казано, случващото се тия дни в нашето все по-знаменито училище влезе в прицела на телевизиите, влезе и в централните новини на някои доста влиятелни медии. Започна да се говори за ставащото в ПГЕЕ-Пловдив, сиреч, една от целите на моя отчаян протест, именно безразличието, незаинтересоваността към българското образование и към ужасно красноречивите конфликти и напрежения в него да бъде победено, започва лека-полека да се постига. Щом като се заговори за тия неща в медиите, има надежда работите в нашата училищна да бъдат помръднати от мъртвата точка, в която пребивават вече цели пет години! В които консервативните сили успяват да водят люта, безпощадна битка срещу всеки, дори и най-плах опит за модернизиране, за промяна, за демократизация, за либерализиране на отношенията! Е, ще им се наложи да преоценят позицията си, стига да се получи известен обществен натиск върху самозабравилите се стражи на абсурдната и толкова порочна, нищо че вече е съвсем катастрофирала бюрократична система на (не)образование.

Тази ми е истинската цел, на глупави подмятания от рода на това, че съм бил искал да си правя "лична реклама", не обръщам никакво внимание. Щото скудоумието (малоумието) в нашите родни простори е твърде разпространено, то е влязло като органична част от нашия национален манталитет, ето, виждаме, има достойни представители чак в далечната Калифорния! (Да ме прощава нашият сънародник отвъд Атлантика, но сам си е виновен за това мое изявление, нека да се сърди не на мен, а на себе си!) Но да оставим този аспект на проблема, ето нещо, което мен лично ме желае вече жизнено.

Аз с гражданската си акция - гладна стачка - не съм се обрекъл да мра, моля нека да не се спекулира с този въпрос. Чувствам се обаче зле, писах вчера, че ми се върти свят, имам световъртеж, изпитвам слабост (моят организъм реагира така, някои като били гладували, се хвалят, че им било ставало все по-леко и дори "приятно", на мен ми става все по-зле; може би причината за това е, че моят организъм не е трениран изобщо за такива екстремни преживявания), олюлявам се, на моменти имам чувството, че ще падна на пода от слабост. Имам и още един фактор, който ме кара да мисля какво да правя нататък, как да продължа протеста си: поради започналата медийна шумотевица около историите в ПГЕЕ-Пловдив за моята гладна стачка научи и моята възрастна майка, която, разбира се, реагира много зле, тя е твърдо против, аз говоря вече няколко пъти с нея за да я успокоявам някак, но това не помага. Не зная дали някой може да ме разбере, но ще го кажа: това, че болната, намираща се на легло и доста възрастна моя майка страда заради мен, а това може да й се отрази фатално на здравето, ме кара да се чувствам още по-зле, още по-некомфортно, не мога да намеря тук точната дума, за да си изразя сложното чувство, което терзае душата ми. В сравнение с което нищо не представлява чисто физиологичното неразположение и слабост, което мъчи червата и стомаха ми; да, истинското ми изпитание е тази душевна болка, породена от това, че моята така слаба, едва крепяща се в живота майка страда заради мен! Аз съм готов да страдам колкото имам сили, аз себе си не щадя, но ето, майка си не мога да не пощадя. И ако спра тия дни драстичния си протест, то ще е не толкова заради предупрежденията на докторите, а тъкмо заради това: да не страда повече майка ми! Обещах й скоро да преосмисля формата на протеста си, постарах се да я поуспокоя колкото мога, но се чувствам ужасно дискомфортно откак майка ми, заради медийната шумотевица, научи за гладната ми стачка. Моля моите мъчители, на които до този момент сякаш изобщо не им пука за мен, да се опитат да осмислят по-цялостно създалата се ситуация - и да направят нещичко в една по-различна посока. Ако искат де, това си и вече проблем на тяхната съвест. Мен лично тяхната човечност не ме вълнува толкова, тя следва да си е тяхна грижа. Аз лично ако бях на тяхно място щях да се чувствам отвратително. До степен на пълна непоносимост. Как ли спят тия хора изобщо, завидно е тяхното спокойствие, а, какво ще кажете по въпроса, драги дами и господа съдебни заседатели, мои толкова отзивчиви събеседници?!

А съответните длъжностни лица, срещу чието анахронично, възмутително по моя преценка поведение на мен ми се наложи да протестирам така драстично, не правят друго освен да демонстрират, че случващото се тях лично изобщо, ама изобщо, видите ли, не ги било засягало: абе нека да си гладува колкото си иска тоя Грънчаров, щом така е решил, нека не само да пости, но и да гладува, майната му, той толкова лош човек обаче не заслужава никаква милост, никаква пощада, е, голема работа ако пък му се случи нещо невъзвратимо, той ще си е изцяло виновен, той защо не си кротуваше като другите, що се напъва да се прави на различен?! Не знам, не мога да кажа какви мисли витаят в главите на тия администратори, те обаче стоически мълчат, щото те, както е известно, са не само твърди противници на демокрацията, но те много силно мразят и такива демократични лигавщини, без които демокрацията е съвсем невъзможна, а именно мразят изключително силно т.н. демократични дебати, мразят дискусиите, е, дори и да не ги мразят, с нищо не са показали, че не ги мразят, по тази причина си позволявам да кажа и това. Толкова. С интерес наблюдавам реакциите на всички, знаете, аз съм заклет изследовател на ширещите се нрави, много съм се увлякъл в тия свои изследвания и описания, може дори да се каже, че изучаването на тия толкова показателни реакции е мой основен стимул за да предприемам екстремни акции като настоящата; как иначе щях да мога да разбера как ще реагират тия всичките хора ако не бях дръзнал да ги поставя в тази така благодатна ситуация - в която могат да покажат колко наистина струват като личности?! Да, в такива критични, необичайни ситуации личността се показва в своята истинска същност или светлина; тук фалшът вече не помага, лицемерието - също, тук без да искаш показваш истинското си лице. Ето, с такава една цел аз протестирам: за да помогна на някои хора да покажат човечността си - стига да разполагат с такъв един "продукт". Наблюдавам и чакам да разбера истината то този толкова любопитен, силно заинтригувал ме въпрос.

Моите ученици обаче издържаха бляскаво психологическия и нравствен тест, на който аз, преподавателят им по етика и право, си позволих съвсем съзнателно да ги подложа. Не зная дали, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, си давате сметката, че аз с моята акция (понеже съм наистина заклет учител!) фактически изнасям един много полезен практически урок по демокрация и гражданско достойнство не само на своите ученици, но и на всички, и на учителите, и на администраторите, и на гражданите, и на родителите! Тоест, изпълнявам дълга си като философ, като учител. Друго не правя, само моят дълг ме вълнува. Нищо друго не отклонява моето внимание. И ето, моите ученици не само че усвояват по завидно адекватен начин смисъла на моя урок (което, като техен учител, много ме радва!), но и показват бляскави резултати на тази своеобразна проверка не само на техните знания, но и на техните ценности като личности. Пример: ученици дойдоха при мен и ми казаха, че в така създалата си ситуация били решили да направят нещо реално за да помогнат нещата да се поправят, били решили да организират и да проведат подписка в моя защита, която искали след това да връчат на директорката! Други ученици пък ми разказаха други чудесни свои идеи, показващи, че те с часове израстват в личностно и в гражданско отношение, това също много ме радва! (Позволете засега да не издавам какви именно идеи имат тия мои чудесни, направо възхитително умни и смели мои ученици, като се сбъднат идеите им, тогава ще разберете за тях!)

Днес имам доста часове, а се чувствам много зле, не зная как ще издържа. Да се работи, да се пътува, да си живее човек по обичайния стресиращ начин като при това, както капак на всичко, в знак на протест е решил да гладува, е доста екстремно натоварване на организма ми, просто не си представям днес как ще издържа. А имам много работа през целия ден: към 9 часа ми се налага да тръгна по работа, имам да водя предаване по Пловдивската обществена телевизия. След предаването (то е цял час, повярвайте, доста изтощаващо е, дори и човек да се намира в нормално телесно разположение!) ми се налага с бърз ход да се пренеса до училището, където почва поредица от мои часове, която свършва чак вечерта, когато вече се е стъмнило. Като капак на всичко за тази вечер има насрочена извънредна учителска среща с родителите на оня същия 11Ж клас, който от месеци наред се бунтува срещу... свободата (!!!), сиреч, води война срещу мен с оглед да помогне на директорката да защити незащитимата си по принцип екстравагантна теза, а именно, че моя милост "не била ставала за учител", че съм бил "абсолютен некадърник", при мен, видите ли, се била наблюдавала "пълна липса на каквито и да било качества да бъда учител", бил съм "изцяло негоден за системата" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала, виждате, че нашата героична директорка си позволява да издига не по-малко героични от самата нея екстравагантни тези! Та наистина не си представям как ще издържа до късната вечер, срещата може да продължи примерно до 9-10 часа, ще има чудесно изживяване, да видим обаче дали на него някой ще се сети да прояви известна човечност, ето този въпрос силно ми интригува, за да разбера истината по него съм готов, дето се казва, даже и да умра! Точка и по този въпрос, въпреки че той заслужава най-внимателно обсъждане, пребогат е на смисъл, в това чисто и възпитателен. Абе казусите, дето животът ни поднася, са превъзходни, нима не сте забелязали това?! Ето, моят "толкова неправилен" учителски подход включва в себе си и това ученето, образованието, училището да бъдат не просто свързани с живота, не проста да са близо до живота, не само да са верни на живота, но и сами да се проява на живот, ето, направим ли така самият живот да нахлуе в задушните, непроветрявани коридори и кабинети на българското образование и училище, едва тогава в него ще е станала някаква смислена промяна. Знаете моята теза, че животът без свобода за човека не си струва усилието, няма смисъл да ви я припомням. Правете си сметка за какво точно аз протестирам в такъв случай.

Та значи аз изучавам какви ли не многозначителни реакции през тези вълнуващи, необичайни дни. Знам, че много хора не могат да ме разберат, изглежда не им е по силите да ме разберат. Знам също, че други хора ме разбират даже без думи, на тях не са им нежни никакви обяснения. За мен е превъзходен знак това, че огромната част от учениците ме разбират даже и без думи - и че са причастни към идеите и ценностите, които ме вдъхновяват. Това на мен като човек, като учител, като философ и като гражданин ми стига, то даже ми е предостатъчно! Повече нищо не ща. Щам разбрах това, аз вече може и да си разреша известен отдих. Да, обаче в така и така създалата си ситуация ако си променя формата на протеста, то това ще се разбере като израз на малодушие от моя страна. Като израз на слабост. Така че, дето се казва, като се хванах на това хоро, ще ми се наложи да продължа да рипам. Е, ще платя известна цена за този лукс. За всяко нещо в този ж ивот се заплаща. Така че няма да допусна да бъда възприемам като малодушен или като слаб. Но няма да позволя да бъда възприеман и като глупак. Ето какво имам предвид.

Терзае ме въпросът за смисъла да продължавам по-дълго време протеста си под тази именно форма. Интересува ме и това какви други варианти за протест имам, какви варианти са ми на разположение. Примерно, ако протестирам само символично, да речем, ако се откажа от гладната стачка и само си сложа бадж с надпис ОСТАВКА! на него, дали ефектът няма да е същият?! Питат ме много хора: добре де, Грънчаров, уж имаш претенция, че си умен човек, но ми обясни, моля ти се, защо по този начин наказваш... себе си заради разни там администратори, нима те заслужават чак такава голяма жертва?! Не е ли по-адекватно тях някак да наказваш, а не самия себе си?! Бъди християнин, дръж се по-достойно и мъдро, не проявявай такава една крещяща неразумност, която не е подходяща за един философ, напротив, злепоставя те. Ако дори и философите станат неразумни и почнат да дават личен пример в такава една посока, тогава всичко няма ли да отиде по дяволите?! Други пък ме бъзикат по друга линия: да умреш заради пустото си учителско място, нима си заслужава това?! Махни се от това училище, дето директорката не те ще до степен да ти почерни живота, може пък да си намериш друго училище, ти вече направи каквото можа за промяната в това училище, е, остана си неразбран, но другаде може и да успееш. Щото промяна и реформа според догмите и каноните на господстващата тиранична система не може да има ако директорът не те подкрепи. Тъй че твоята борба тук е безперспективна. А директорката няма да бъде уволнена, тя също така няма да си подаде сама оставката. Защо тогава протестираш с такова искане?

Откажи се. Нека да си властва в училището, нека да го съсипва, тя си го чувства като своя бащиния, затова те пъди така отчаяно. Махни се сам. нека да си властва донасита! Нека послушният народ с изцяло робски манталитет да се радва на идилията на плачевното статукво! Ти не разбра ли, че роби не могат да бъдат освобождавани зорлем, уж си философ, не осъзна ли, че освобождаването е лична работа и грижа?! Щом им харесва да си бъдат роби, кой си ти, че искаш зорлем да ги освобождаваш?! Виждаш какво се получава като се опита да освободиш тия роби от печално известния 11 Ж клас?! Амче те не знаят що е свобода, произведоха такава гнусна анархия, че само директорката им се радва, а пък ти си пълен глупак щом настояваш и тям да помогне, не, такива не щат свободата, тям си и добре в робството! Тия неща, бедни ми идеалисте Грънчаров, трябва да ти освежат разсъдъка, прояви здрав разум, откажи се, робите да си останат на спокойствие в своето излъчващо отрова блато. Личности ще ги правиш ти зорлем, свобода ще им подаряваш, че те не знаят що е това, те мразят свободата, робът не може да обикне свободата, затова тия хора толкова те мразят?! Разбери ги, ти си философът, ти трябва да отстъпиш в безсмислената война, в която позволи да бъдеш въвлечен. Разбра ли, Грънчаров, какво трябва да направиш?! Ето това ми каза мой близък приятел-философ, който, обезпокоен за ставащото, се вдигна вчера от София, дойде при мен в Пловдив и с часове ми говори тия приказки. Дали пък не е напълно прав?! Дали аз самият не съм станал някакъв... анархист, човек, който без да иска, борейки се за свобода, помага да се поражда само анархия?! Грънчаров, нам е нужен здрав ред, здрава ръка, такива като теб са вредни, ний си искаме робството и тиранията, нам ни е добре в нея, понял?!

Спирам дотук. Нямам сили да продължа. Капнах съвсем, а е ранно утро. Прочее, много ми се иска да си легна и да спя цял ден. Но ако отида при лекаря да ми даде болнични предвид изнемощялостта ми, това няма начин да не се възприеме като дезертиране от моя страна. Ще се опозоря съвсем. По тази причина, макар и без сили, ще трябва да ставам и да се влача по пътя си. Пътищата на свободата не са прашни, у нас те са много каменисти, стръмни, изморителни, няма много желаещи да се катерят по тях. В същото време по пътищата на тиранията и робството у нас вървят несметни пълчища. Да, ама има и вървящи по пътя на свободата се, разбрах тия дни, че във вървенето си по тях не съм съвсем сам, което много ме и радва. Само това да бях научил си струваше да произведа този граждански тест или практически урок по демокрация! Да, и си струваше да платя цената с тези телесни и душевни неудобства, на които се подложих.

Спирам. Само до подметна, че една от централните телевизии не допусна до ефир записа около историята в ПГЕЕ-Пловдив, който вчера неин репортер направи. Това също много говори. Не може телевизии, в които предпочитан участник е предимно... Динко, да допуснат на екран и човек като мен, философ и пр., не, такава безвкусица такива медии не могат да си позволят. Дали да не ги наречем тия телевизии ДИНКОВИЗИИ? Я, измислих нова дума май?! В приказната страна МУТРОЛАНДИЯ телевизиите нима не подобава да са предимно ДИНКОВИЗИИ?! Аз при това не съм "патреотин", като капак на всичко съм мислещ човек, не, такива като мен не бива да бъдат допускани там! Тъй че работите са съвсем ясни. Няма място за чудене или за спорене. Сега по същата телевизия един небръснат "Динко", един шарлатанин, представящ се, моля ви се, за "политолог" или "политик", а всъщност е тотално объркан комуноид, разгорещено обяснява колко опасни за България били... емигрантите?! Тоталната разруха в образованието не била опасна изобщо, но... бежанците у нас щели били да съсипят тъй приказната ни и толкова уютна държава МУТРОЛАНДИЯ!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Дай Боже да сме живи и здрави, а останалото някак ще го уредим?! Дали?!?!?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

1 коментар:

Анонимен каза...

Намерихте си, значи, оправдание да приключите със "стачката" за 3-4 дни. И при това изплозвате за оправдание майка си! Искам да ви питам: Не ви ли е поне малко срам от това? Какви хора... :-(