Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

понеделник, 12 декември 2016 г.

Да побеждаваме страха, малодушието и безразличието - този е верният начин, този е правият път!



Получих вчера писмо от г-н Вихрен Михайлов, един от интелектуалците от София, които онзи ден, в петък, нарочно дойдоха в Пловдив за да ме подкрепят в протеста ми срещу безобразията на администрацията в толкова известния вече ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ, училището, в което работя като учител по философия, но директорката на който се подготвя колкото се може по-скоро да ме опраска, да ме уволни (тя вече го прави веднъж, но съдът ме върна на работа, ето, сега е приближил часа за повторното ми опраскване, ако ми позволите да използвам толкова изразителната дума на г-н Премиеро на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която имаме щастието да живеем). Позволявам си да публикувам откъс от негово писмо до мен и също така моя отговор до него, щото смятам, че тия неща могат да имат значение за повече хора, става дума за изключително важни по моя преценка неща. Та значи ето какво си казахме:

Здравей, Ангеле!

... Когато сам човек атакува принципите на цяла система - резултатът е почти предрешен. Когато се атакуват конкретно действията на отделни индивиди (в случая на директорката Стоянка Анастасова), изразяващи и олицетворяващи порока в системата, има реални шансове за разбиране на посланието, за подкрепа и за постигане на промени. Народът възприема системата като призрачна сила и не допуска възможна съпротива, още по-малко победа. В исканията ти има дълбочина, която трудно ще се възприеме като основание за атака на една пионка на системата. Мисля, че е по-подходящо да атакуваме системата чрез човека, а не човека чрез системата!

Бъди спокоен, уверен и разсъдлив и до скоро!

Вихрен

Здравей, Вихрен,

Благодаря ти за писмо и за снимките! Мисля върху думите ти за подходяща и ефикасна стратегия, съобразена с възникналата около гладната ми стачка ситуация. Това, което ми пишеш - да атакуваме системата чрез човека - възприемам като верен подход. Щото атаки срещу системата като цяло наистина са обречени. Тук изглежда е разковничето.

Аз в последните години почти всекидневно описвам случващото се в училището, изваждам на показ пред обществото административния произвол, който директорката си позволява, тъй че ако се поровиш в блога ми ще намериш много публикации по интересуващия те въпрос. Особено през последните два месеца ексцесиите са не само нетърпими, те са също така и много уязвими от гледна точка на закона (да не говорим за морала!). Аз възнамерявам да напиша тия дни писмен сигнал (на който ще дам гласност - като отворено писмо) до прокуратурата, говорил съм с адвокати, те ми дават този съвет. И там ще събера примери (конкретно) за своеволия на директорката (и на други длъжностни лица от РУО-Пловдив), които са несъвместими със статуса й на административно лице, което има съответните отговорности; тя обаче действа в пълно противоречие с онова, което законът й повелява. Все пак властите са изпълнители на закона, те не могат да си провят каквото им скимне за да си задоволяват, примерно, личните женски страсти (омраза и пр.), ето обаче тази въпросната дама е дръзнала да се поставя над закона и затова си прави каквото й скимне. Ти сам видя нещата с очите си, примерно своеволието й да не ви пусне даже в двора на училището да се срещнете с мен и пр. Та до ден-два-три като напиша въпросния текст ще ти го пратя.

А сега много мисля какво да правя с гладната стачка. Мина цяла седмица, оказа се, че не само директорката, но и висшестоящите власти само стоят и гледат сеир, те не разбират смисъла на посланието, което им отправям, аз не съм очаквал, че в тази необичайна ситуация ще се държат чак толкова неадекватно. По тази причина възниква въпроса: има ли смисъл да продължавам още точно тази форма на протест? Да не говорим за това, че в идващата седмица ми предстои една, вярно малка, но все пак операция, за няколко дни ще ми се наложи да вляза в болница, ето че и по тази причина ми се налага да преосмисля формата на протеста си. Да не говорим за това, че възрастната ми майка, която е на легло, като научи от телевизията за протеста ми се разстрои дотам, че още не мога да я успокоя: страх ме е с тази форма на протест да не стане така, че да убия майка си, щото, видя се, на директорката изобщо не й пука, на нея с нищо почти вече не мога да повлияя! При това положение ми се налага (пък макар и временно, за седмица поне) да преустановя гладната си стачка, да я заменя с друга форма на протест. Имам и здравословна, както казах, причина за това нещо, да не говорим за това, че за мен лично съвсем не ми е безразлично как преживява всичко това болната ми майка, тя ме умолява да спра с гладната стачка; пък и смисълът от тази форма на протест ми се губи след като се оказа, че лицата, срещу които насочих протеста си, просто не успяват адекватно да схванат посланието ми.

Да наказвам себе си и майка си (да не говорим и за моето семейство, за жена ми и сина ми, които също са против, знаейки, че не съм изобщо здрав!) само защото една властваща особа се е самозабравила, ми се вижда в някакъв смисъл и глупаво, а че е неефективно, то е очевидно. Аз всъщност каквото исках да постигна с гладната си стачка все пак го постигнах, а именно: тествах реакциите на тези въпросни длъжностни лица, пък и на "сплотения учителски колектив" на училището, разбрах каквото ме интересуваше, имам вече безценни наблюдения за техните реакции. Тия дни ще ги опиша в своята поредица от есета в блога, която в средите на нашето училище много се чете, четат я всички, най-вече учениците от всички класове, но блога ми го четат също и администраторите от различните нива на образователното ведомство, тъй че наистина аз с гладната си стачка фактически си постигнах целта. Е, в обществото ни не се заговори кой знае колко за проблемите в българското образование, но все пак има известен и обществен резонанс покрай стачката ми. Та това е общо взето положението.


Затова ще обявя днес, че преустановявам гладната си стачка, че я заменям с други форми на по-активен и по-ефективен протест, за които допълнително ще мисля. Нещо повече, смятам за тях да предизвикам дебат в училищната ни общност, а именно ще поставя за обсъждане въпроса: какво е разумно да се прави оттук-нататък в създалата се след гладната ми стачка крайно интересна ситуация? Ето този въпрос ще поставя на дебат, най-вече с учениците си ще го обсъдим, щото има и нещо друго, за което не сме говорили с теб, пък и с другите приятели, които ме подкрепихте от София: аз с учениците си, на които преподавам философия и философия на морала и на правото с тия мои действия, иновации в преподаването и граждански също така провокации-протести им давам шанс да участват в един чудесен експеримент, имащ огромен смисъл, а именно те имат възможността сами непосредствено да практикуват свободата (с оглед да почнат да се пристрастяват към нея (да я разберат не "на книга", а на дело, т.е. истински!), този практически урок по свобода, който им изнасям, пък е част от моя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност!

Разбираш ли сега за какво става дума? Ние, в нашето училище, сме доста вече напреднали в тази наша все пак, както я наричам, зорлем-демократизация, но ние действително нещо правим в тази посока, правим го на дело, не само на думи, ето, учениците ми имат значи шанса да ги практикуват, да участват в тях непосредствено, да участват в непосредственото и конкретно правене на демокрация в училището ни, да допринасят, да произвеждат сами промяната или реформата, разбираш ли сега какъв е точния смисъл на цялата ми идея около този мой тъй иновативен в същината си образователен и възпитателен проект?! По който работя от години, внасяйки ония изменения в своята философия и стратегия на образованието, заради които именно станах трън в очите на изживяващите се като охранители на статуквото администратори.

Та от всичкото това моята гладна стачка е малка брънка, малък епизод, а всичко вече постигнато е добра основа. Аз, разбира се, живот и здраве да е само, продължавам и по-нататък борбата си, изобщо нямам намерение да спра по средата. И тепърва ми престои да пробвам и други, още по-ефикасни форми на протест (от гладната стачка). Примерно какво ми пречи да обявя, че всеки ден от еди-колко си часа пред сградата на РУО-Пловдив ще стоя с подходящ лозунг в ръка, пък и ще призова не само моите ученици, не само техните родители, но и родители, ученици, учители от другите училища, но също така и граждани, да дойдат в този същия час та да протестираме заедно?! Нищо не ми пречи да опитам и с тази форма на протест, нали така? Ето това протестно действие вече може да има по-голям ефект от гладната ми стачка, какво мислиш, как на теб ти изглежда това мое хрумване?! А и какво пречи в София пред Министерството на образованието да идем да протестираме тия дни, щото системата е такава, че всичко в крайна сметка зависи от министъра?! Има много възможности човек да протестира и да се бори, а и също така да си обедини силите с други граждани, които мислят в същата посока; ето, аз съм оптимист, нищо че най-вече по здравословни и чисто лични причини съм принуден в този момент да реша да прекратя гладната си стачка.

Толкова засега. Извинявай, че ти пиша толкова безобразно дълго писмо, но ний, философите, сме големи плямпала, сам виждаш, пък и си го знаеш това сам!

Всичко добро ти желая! Благодаря ти още веднъж за всичко, което направи и правиш за да помогнеш за промяната в нашето училище, а оттук и в българското образование изобщо. Защото аз продължавам да смятам, че реалната демократизация и реформа в българското образование започва от действителната промяна на ситуацията в конкретните училищни общности (която можем да направим само ний, учениците, учителите, родителите!), този според мен е верният път, а пък в отделните общности пътят за демократизирането им е като се отпочнат демократични дебати по всички най-важни въпроси, на тази база ще почне да се променя мисленето на хората, именно съзнанието и на учители, и на ученици, и на родители. Те ще почнат да побеждават страха и безразличието, ето, този е верният според мен начин, този е правият път.

Хубав ден! Бъди здрав!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: