Приятно гледане, приятни размисли!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
5 коментара:
Трябва са обмислите нещата по-дълбоко и да си изясните концептуално нещата. Да се страхуваш и да отхвърляш новото не само не е осъдително, а напротив - похвално, защото именно това е духът и същността на консерватизма, така че е прекрасно, ако е вярно Вашето твърдение, че мнозинството от българите отхвърлят промяната – което обаче е съмнително:
"Консервати́зм (от лат. conservo — сохраняю) — идеологическая приверженность традиционным ценностям и порядкам, социальным или религиозным доктринам. За главную ценность принимается сохранение традиций общества, его институтов и ценностей.
Консерваторы во внутренней политике подчёркивают ценность существующего государственного и общественного порядка и отвергают радикальные реформы, расцениваемые ими как экстремизм. Во внешней политике консерваторы делают ставку на укрепление безопасности, допускают применение военной силы, стараются поддерживать традиционных союзников, во внешнеэкономических отношениях отстаивают протекционизм."
Само че в посткомунистическите страни има един проблем или дилема: приет буквално, консерватизмът тук би означавал съхраняване на съществуващите порядки от времето преди 1989. Ето защо някои мислители са на мнение, че в тези страни е невъзможен истински консерватизъм. Вие какво мислите по въпроса?
В действителност мнозинството от българите съвсем не отхвърлят промяната, понеже в НС след 1989 с изключение на 1994 винаги е имало некомунистическо или антикомунистическо мнозинство на промяната. Това показва, че българите още през 1989 са били готови за преход и промяна.
Всички тези момемнти и факти обаче упорито се игнорират от анализтори, наблюдатели и философи, те всъщност въожбще не стигат до тези мисли и идеи. Затова вместо да си губите времето е безплодни спорове с ръководството на ПГЕЕ и да пишете безкрайни, по същество еднакви изложения до всички възможни и невъзможни институции, би било добре както подобава на истински философ да се обърнете към важните въпроси и да напишете например книга с условното заглавие: "Дали и как е възможен консерватизъм в посткомунистическото общество?" С това ще бъдете много по-полезен на света.
Таваришч, напишете вий тази полезна книга, ний предпочитаме да пишем безполезни книги за трудностите на демократизацията на конкретните общности у нас. Ний не мислим така глобално като Вас, щот ний сме по-различен, а не типов, с извинение, сиреч дървен философ кат Вас...
Смешно е философ да обвинява друг философ, че бил „дървен“. Това е израз от разговорната реч, но иначе всяка истинска философия е, така да се каже, „дървена“, защото разсъждава и теоретизира върху неща, които от гледна точка на ежедневното съзнание са банални, които повечето хора приемат за даденост и върху които не се замислят. Но замислят ли се, се оказва, че те съвсем не са така тривиални и прости. А другият характерен белег на философията е пределната генерализация. Книгите за реформа в образованието поради това могат да се нарекат философски само с много условности и уговорки. Между педагогика и философия има, разбира се, много пресечни точки, неслучайно историята на педагогиката в немалка част се покрива с историята на философията.
Същото впрочем важи и за промяната и консерватизма. Аз вече изтъкнах проблема, с който се сблъскват консервативно настроени хора и партии в посткомунистическите страни: консерваторът иска да съхранява, но комунистическите общества като цяло не са нещо, което си струва да бъде съхранявано, напротив, те трябва да бъдат разрушени и на тяхно място да се изгради нещо ново – само че това влиза в противоречие с основните постулати на консерватизма. Това може да бъде пренесено и върху образованието – ясно е, че комунистическата образователна система не може или не бива да бъде запазена и сте прав, че тя се нуждае от реформи. Само че реформи, още повече дълбоки, са противопоказани от гледна точка на консервативното мислене. Излиза, че системата трябва първо да бъде реформирана, а след след това може да се мисли за нейното съхраняване или поне за съхраняване на отделни нейни елементи, понеже и консерваторът не е по принцип против реформи, но те требва да са обмислени и предпазливи. Ако това обаче е така, на този етап в посткомунистическите страни все още не може да се мисли за консерватизъм, той може да се появи едва на по-късен етап, когато вече ще има какво да се съхранява, което е някак абсурдно.
Ето тези основни положения трябва да се анализират и осмислят, преди да се пише са конкретни реформи в образованието, а Вие въобще не си правите труда да ги изясните.
Просто не сте запознат с моите възгледи, това, което пишете за консерватизма, отдавна съм го изяснил в своите книги. Както и да е, у нас всеки се мисли, че е първооткривател на... топлата вода... или на колелото... :-)
А иначе моля да не се обиждате, но на места Вашите философствания приемат характера на дървено "философстване", щото са пределно разсъдъчни, умуването не е философстване, разбира се, има типове философстване, Вашият тип не ми е по вкуса...
Публикуване на коментар