понеделник, 2 януари 2017 г.

Приятен апетит ви желая!



Поразходих се из центъра и благодарение на съпругата ми се озовах в... мол "Марково тепе", съвсем нов! Е, няма как, разгледахме го, разходихме се вътре в него, отидохме и на последния етаж, най-хубавия, дето се предлагат най-съблазнителните за българската душа неща: яденетата! (И книги се предлагат там, ала кой ли ти се отбива при книгите, моля, моля, нас недейте да мислите, че можете да ни излъжете покрай яденетата да се разнежим дотам, че да влезем в книжарница?!). Предлагат се какви ли не манджи, турски, български, сръбски, италиански, арабски, дюнери, плескавици, наденици, да не изброявам, вие всичко сами си знаете. Поседнахме с жена ми да пием по едно кафе и по един фреш. И сега искам да ви разкажа типичната гледка на този етаж, съвсем типична, ето, описвам:

Идва тате "Мечо" (или "Прасчо", няма значение), доста едър, с огромен, разбира се, тумбак, до него едва-едва ходи мама "Меца" (мама "Праскиня" или "Свинкя"), а с тях пъплят дечицата меченца или свинчета. Татко днес е щедър, празник е все пак, купува на всички по огромен дюнер, или по грамадна плескавица, с с мек лебец, туршийка, както си му е редът! И се зафаща семейството мечки да се храни и то със завиден апетит, човек като ги гледа има чувството, че тия хора не са яли нищичко барем три дена, вероятно са постили, знам ли, лапат всички здравата, с огромен апетит! (Предполагам, в къщи нямат нищичко за ядене, нямат и коричка хляб, знам ли на какво се дължи този техен апетит, но аз такова яко лапане не бях виждал скоро!) Олапват всичко като шампиони и татко Мечо ги пита искат ли допълнително; дечицата му, с огромни бузки, се облизват, татко Мечо и мама Меца отиват да купят я сладкишче, я нещо друго, я ядки, кашу, бадеми, сладолед, всекиму според вкуса! Олапват всичко това, след това ги обхваща някаква вселенска меланхолия и... се отправят нанякъде, не знам къде ще ходят, предполагам до некоя друга гостилница ще ходят, тия шкембаци трябва някак да се поддържат.

Не пиша така защото сам съм гладен, щото съм без пари (мен, знаете, ме опраскаха финансово преди празниците и по тази причина нямам никакви средства за съществуване тия дни, знаете тази история, предполагам, "съвсем законно" моята авангардно мислеща директорка на училището, в което работя, ми взе до шушка всичките пари и по тази причина два месеца не мога да запуша огромната финансова дупка, която се образува в бюджета ми!), та значи пиша това не със злост, а просто констатирам факта: в огромната зала сума ти възедри гладници, цели семейства, приятелски компании и прочие лапаха здравата, направо юнашки! Сякаш не са яли много време, невероятен глад ги тресе тия хора! Оставят там, предполагам, сума ти пари, за да си задоволят донякъде вълчия глад тия мечоци! И прасета. Здравата лапат, няма спор, защо ли са така гладни?! На какво се дължи този техен вълчи глад?! Не знам, но като ги гледам, имам чувството, че тия хора сега се опитват да компенсират някак цялото онова гладуване, което преживяха в ерата на комунизмо-социализма, когато човек се чувстваше щастлив ако можеше да си купи от магазина кило наденица "Кучешко наслаждение"! Гладът тогава, при социализма, беше така як, че ето, тия хора още ги тресе - и още не могат да се наядат, не знам, но такова ми изглежда единственото логично обяснение на този иначе ирационален глад, на тази толкова абсурдна лакомия!

Разбира се, оня същия типов тате Мечо и мама Мецана никога няма да дадат част от парите, които дават за лапане, примерно за да купят на малките си дечица, мечета (или прасенца) некоя книжка от близката книжарница, не, това решително е невъзможно, техните клети дечица, дето така апетитно лапат пустия огромен дюнер, очевидно не са пипали до момента книжчица, щото ценностната система на техния клет тате Мечо не включва купуването на такива лиготии и лигавщини като книжчици с картинки и прочие.

Толкова по този въпрос. Приятен апетит ви желая! Разпознахте ли се някъде в това мое кратичко описание?! Полапайте си здравата, сега са празници, и в къщи лапайте колкото сили имате, и като излезете да се разходите из мола пак лапайте, лапайте непрекъснато, не жалете тумбаците си! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

7 коментара:

Анонимен каза...

Това няма нищо общо с комунизма и не е български феномен, така е открай време и навсякъде по света, още в древния Рим хората постоянно са хапвали и пийвали нещо и закусвалните са били повсеместни. В съвременното потребителско общество храната и напитките пък са издигнати в култ, те са абсолютно централни за битието на човека-потребител. Така че ако сте толкова голям привърженик на модерното общество, трябва да го приемате с всичките му недостатъци и това е един от тях.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, Вие май пак нищичко не сте разбрал от текста ми? Вие давате ли си сметка защо изобщо съм написал този текст? Как е възможно съвсем да не разбирате - и при това на основание на собственото си неразбиране си позволявате да ми давате и съвети? :-)

Гъди Гъдев :)) каза...

Грънчаров, здраво те тресе простотията.

Би ли опитал да обясниш логиката която от яденето доведе до следното заключение :

"Разбира се, оня същия типов тате Мечо и мама Мецана никога няма да дадат част от парите, които дават за лапане, примерно за да купят на малките си дечица, мечета (или прасенца) некоя книжка от близката книжарница, не, това решително е невъзможно, техните клети дечица, дето така апетитно лапат пустия огромен дюнер, очевидно не са пипали до момента книжчица, щото ценностната система на техния клет тате Мечо не включва купуването на такива лиготии и лигавщини като книжчици с картинки и прочие.
"

Ангел Грънчаров каза...

Гъди(но), мислене се сака, драга Гъди(но), това, че наричаш "простотия" всичко, което не разбираш, изобщо не ти помага...

Гъди Гъдев :)) каза...

Аз разбирам далечният замисъл, но така написано си остава простотия и плюене по хората, което изобщо не ти помага.
И очевидно сам не можеш да посочиш логичната връзка в текста между плюскането и книжките.
Елементарен пример - и аз много го обичам "плюскането", даже си ми личи леко. Което въобще не пречи на щерката да си има собствена библиотека която постоянно расте.
Удивително, нали ? Нереално, според текста.

Ангел Грънчаров каза...

"Логично мислеща" Гъди(но), а ти видяла ли си някога и някъде свиня или мечка да купува... книжки на своите меченца или прасенца?! :-)

Ангел Грънчаров каза...

Апропо, относно примера с дъщеря Ви - понякога (защо е така отделна работа) става така, че в семейство на мечка се ражда... човек, който може да си купува и книжки, някои си купуват книжки, пък не ги четат... всичко е строго индивидуално! :-) Но мечка или свиня да чете книжки аз лично не мога да допусна, ето, Вие самият, предполагам, книжка не сте чел, то си Ви и личи, дава си своето отражение, плюскането не е безрезултатно. Някои изпитват само глад на стомаха, други обаче изпитват духовен глад... книжките са духовна храна, мислил ли си за това нещо?! :-) Нали имате претенции, че умеете да мислите?