Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 5 януари 2017 г.

В България всъщност тече процес на комунистически преврат!



Урокът на Ангел Грънчаров - трябва да се пише, Автор Professor Lolita Nikolova, PhD, ED candidate, MH, MA, AAS

Ангел Грънчаров е изключителен пример на автор, за който писането е делник на духа. Ако за една нация като нашата, българската, културата беше делник на духа и имаше за пример Ангел - България можеше да бъде Швейцария на Балканите. Но вместо културата да е делник на духа, у нас комунизмът продължава да трови нацията и да заплашва с връщане на всичко, което преживя България през 1944. От миналата година останата една моя мисъл - за комунистите иномислещите имат само една съдба - в гроба, затвора, психиатрията или очернени като катран. Не чакаха дори и Нова Година и веднага започнаха да се справят с Трайчо Трайков. Ангел Грънчаров пита: Защо този или друг министър, а не Бойко? Аз имам отговор - в интереса са им тези, които могат да бъдат конкуренция на предстоящите избори. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

4 коментара:

Анонимен каза...

Само че тези двама на снимката са антикомунисти или поне се представят за такива.

Ангел Грънчаров каза...

Боко и Путя - "антикомунисти"? :-) Какъв хубав майтап! :-) Да се скъсаш от смех...

Анонимен каза...

Ако четете книгите на Леонид Решетников, който се смята за близък до Путин и до скоро стоеше начело на Руския институт за стратегически изследвания, в тях той се представя за консервативен православен славянофилски националист и яростен антикомунист, който разбива на пух и прах Октомврийската революция, болшевиките, Ленин и Сталин. Възможно и вероятно е това да е лицемерие, но въпреки това би била интересна една дискусия за истинските идеологически убеждения - ако въобще имат такива - на комунистическите и посткомунистическите лидери. Нещата не са чак толкова ясни. В какво вярваха Ленин, Сталин, Мао, Георги Димитров, Тодор Живков и т.н.? В какво вярваха Петър Младенов и Андрей Луканов? В какво вярват Корнелия Нинова, Владимир Путин, Генади Зюганов и Леонид Решетников? Може би те са много по-прагматични, отколкото си мислим и идеологията за тях е само прикритие, а важното е властта? Само че и това не може да бъде съвсем вярно, понеже в историята е имало много диктатори, но никой, дори Чингис хан, не е бил масов убиец в мащабите, познати от 20-ти век. Тук Солженицин правилно отбелязва, че за подобни масови репресии трябва идеология и именно това е отличителния белег на модерните диктатури. От друга страна комунистите са достатъчно гъвкави и прагматични, за да се отказват от догмите на марксизма, когато е нужно. Но докъде може да стигне този отказ? И ако им се отдаде възможност, каква система биха изградили отново?

Анонимен каза...

Да добавя някои мисли:

Kомунизмът е космополитна атеистична идеология, която никога не е можела и не може да мобилизира „широките народни маси“, а само шепа фанатизирани революционери, неслучайно на изборите за Учредително събрание 1917 в Русия, първите свободни избори в руската история дотогава, болшевиките получават само 175 от 715 места или 24%. По легален път те не са можели да получат властта.

Въпросът обаче е друг – става дума за идеологическите убеждения на вътрешния управленски кръг в посткомунистическите страни и тук трябва да правим разлика между декларираната идеология и личните идеологически убеждения. Путин и Решетников може да декларират, че са консервативни православни антикомунисти, за да печелят симпатии сред народа, който не може да бъде спечелен с комунистически лозунги, но какво мислят те в действителност? Ленин е казал, че комунистите трябва да прибягват до всички възможни хитрости и измами, за да постигнат целите си. Това обаче според мен все пак означава, че при всички възможни привидни отстъпления от догмите на марксистката идеология и компромиси те трябва да имат някакво базисно ядро от лични убеждения, от което не могат да се откажат, иначе не биха били вече комунисти. Може би това са вярата в класите и класовата борба, вярата в неразрешимите противоречия на капитализма, вярата марксистката диалектика и неотвратимото настъпване на безкласовото общество. Иначе трябва да приемем, че става дума за прагматични опортюнисти, които са готови на всичко в името на властта, без да имат каквато и да било идеология. Тогава обаче те не биха се различавали от много други неидеологически диктатори в историята и ще означава, че комунистите са се отказали напълно от комунизма, което някак не ми се струва състоятелно, понеже е ясно, че всички комунисти по света все още се чувстват свързани помежду си и се координират и спойката трябва да е главно идеологическа.