Давам верния отговор на въпроса на обявената преди няколко дни в блога ми викторина (виж Обявявам викторина с награда, моля, отговорете на въпроса: Кой голям български журналист е заедно с това и човек?): Иво Инджев е журналистът, който направи благотворителния и човечен жест да помогне (с 50 евро) на един изпаднал в крайна нужда беден български интелектуалец (репресиран, гонен, уволняван, безжалостно опраскван как ли не от образователната бюрокрация учител по философия), който именно като капак на всичко "съвсем законно" беше опраскан финансово до шушка тъкмо в навечерието на празника Рождество Христово - и по този начин беше лишен от средства за съществуване, т.е. беше осъден на гладна смърт...
Тия, които познаха верния отговор, моля на имейла ми angeligdb[@]abv.bg да си пратят адресните данни, на които ще им бъде изпратена спечелената награда, а именно книга (по избор) на въпросния човек, именно на същия този учител по философия-дисидент (за официалната административна образователна система), който също така е и автор на непазарни, сиреч на непродаваеми философски и психологически книги, които според културните, с извинение, стандарти в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ се оценяват като "съвсем ненужни" и "изцяло безполезни".
Списъкът с издадени (в хартиен вариант) мои книги, от който спечелилите викторината могат да избират, се намира в блога ми.
Благодаря на всички за участието, и на спечелилите, и на неспечелилите!
На г-н Инджев пък ще си позволя да изпратя за благодарност подборка от мои книги и учебни помагала, убеден съм, че те могат да бъдат твърде полезни особено за подрастващи членове на неговото семейство, на което желая много щастие и успехи: тези деца наистина са щастливци щом като имат толкова човечни и добри родители! Понеже не съм питал г-н Инджев за разрешение да проведа своя експеримент ето част от оправданието ми пред него, с което се опитвам да покажа част от смисъла на инициативата ми:
... Мисля че има известен смисъл от подобни поучителни, вярно провокиращи, пък макар и доста рисковани психологически експерименти. Неслучайно (и основателно) в обществото ни мнозинството от хората нямат добро мнение за журналистите, но ето, че въпреки окаяното нравствено състояние на това, което минава за българска "журналистика", се оказва, че има и изключения, има не само истински журналисти, които заслужават това име, но сред тях дори има и такива, които също така са и достойни (свободолюбиви, което значи човечни) личности, за които и моралът има значение. За тези примери трябва да се говори, щото иначе, ако си мълчим, всичко се опропастява, всичко отива по дяволите, развалата става пълна; щото тогава всичко потъва в здрача (в който "всички котки са сиви"!), всички биват натикани в "общия кюп" - по толкова изгодната за мерзавците байганьовска логика "Всички са маскари, и едните, и другите...".
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
1 коментар:
"Приятел в нужда се познава" казва народът. Значи ти е истински приятел.
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар