сряда, 11 януари 2017 г.

Най-сигурният нравствен тест: щом щатните медийни мерзавци плюят срещу някой политик, значи той е неудобен за мафията, следователно заслужава доверието на гражданите!



Ето какво ми се наложи да напиша срещу един усърден щатен интернетен мерзавец и оплювач, който този път в блога ми се упражнява като плюе против Христо Иванов:

Гледам, че на първо място се е изказал и анонимният кагебистки пропагандист, той, естествено, също плюе по Хр. Иванов, дори сърцераздирателно се е обявил срещу участието в политиката на хора, които били имали в семейството си някога комунисти, ах, каква завидна "антикомунистическа принципност" и каква "чиста моралност" били имали кагебистките интернетни пропагандисти-мерзавци?!!

Което показва едно-единствено нещо: щом платените мерзавци се вдигнаха да плюят така усърдно срещу Христо Иванов, то това означава, че той е крайно неудобна политическа фигура за ченгесарско-кагебистката руско-българска мафия и олигархия, което пък значи, че заслужава пълно доверие от страна на нас, гражданите!

Този е най-сигурния нравствен тест, който Христо Иванов издържа бляскаво: щом кагебистките и комунистически мерзавци плюят някой, то това означава, че той е достойна и неугодна им личност, което означава, че заслужава пълно доверие - и ний, гражданите, дето сме против комунистическата ченгесарска мафия, сме длъжни да го подкрепим!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

3 коментара:

Анонимен каза...

Много точно и вярно, г-н Грънчаров, същото "платените мерзавци" се опитваха да кажат и за училите в СССР - в Москва, Ленинград/Петербург университети, висши милиционерски и военни школи, което е крайно неправилно, както самият Вие отбелязвате.
С. Гьорев

Ангел Грънчаров каза...

Не, не сте ме разбрал, много е правилно да се каже, ето, Вие го казвате, но е важно този, които го казва, да го казва не с мерзавски мотиви, а също така и сам да не е мерзавец. Много зависи от това що за личност е този, който го казва, мерзавецът даже и нещо правилно да каже, то в неговите уста пак ще прозвучи мерзавски, не знам дали ме разбирате, но да Ви го кажа все пак...

Между другото и аз съм учил в СССР, Вие вероятно това имате предвид. Не съм учил в милиционерска или военна школа, а в университет, във философски факултет. Това според Вас престъпление ли е?!

Анонимен каза...

Това ПОНЯКОГА може да е някакъв критерии, но той не бива да се абсолютизира. Учудвам се, че приемате нещата така наивно, нали българите са родени скептици. Не са така прости нещата, Вие явно никога не сте чували за дезинформация. Напълно възможно е медиите нарочно да критикуват някого, за да му създават „легенда“. Това са класически прийоми на тайните служби. Споменете си например кампанията срещу Христо Дамянов Бисеров и неговата къща. Впоследствие се оказа обаче, е Дамянов е „тяхно“ момче и критиките към него секнаха. Много интересна е сега ситуацията в Америка. Западните медии, вкл. американските, са остро критични към Тръмп, само руските са на негова страна. Руснаците обаче са остро критични към Обама и Хилъри. По Вашата логика трябва да приемем, че Русия не харесва Обама и Хилъри и харесва Тръмп. Само че има основание да се смята, че Обама и Хилъри въпреки всичко са по-удобни за Москва и че руските апологии на Тръмп може би не са съвсем искрени.