Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

вторник, 24 януари 2017 г.

Скандал: някакви опитващи се да упражняват тъй непонятната свобода... вагабонти направиха страница във Фейсбук и изтипосаха там обидни снимки за свои учители!


Искам да напиша нещичко в своя "учителски дневник", там, където пиша за всичко интересно, което ми се случва в качеството ми на учител по философия в едно училище в Пловдив; знаете при това, че моя милост е човек, който се опитва да въвежда някои новости в своята работа, с оглед да се разчупи рамката на ретроградната и анахронична командно-административна система в образованието - поради което станах нещо като трън в очите на нейните защитници, на бранителите на печалното статукво. С които съм в доста сложни отношения, щото те пердашат по стария, добре известен начин: който не мисли като нас, той е наш враг, подлежащ на безмилостно мачкане и в крайна сметка на унищожение; ще го репресираме докато издъхне, докато не се пречупи, докато не се усмири; ний различия и раз-личности не търпим; е, точно с по този начин държащи се властни лица моя милост се опитва да влезе в демократичен дебат с оглед търсене на истината, ала те години наред бягат от смисления дебат и си пердашат, както казах, по старому: с произвеждане и трупане на компромати, с потайно оплюване на личността на опонента, с лъжене по негов адрес, с омаскаряването му, с обиди, с клевети и т.н.

Аз обаче съм упорит и не се отказвам, правя нужното открит и честен демократичен дебат да се породи, а пък глупавите страхове от него да бъдат преодолени; другата страна упорито мълчи и си крои отмъщенията. Това са все белези на всекидневния живот в нашето тъй болно време, които аз се опитвам да фиксирам, да задържа в слово - с оглед да трупам безценен психологически, човешки материал, с който да облекча бъдещите негови историци. Писането, описанието на случващото се за мен е начин за изследване на ония процеси, които протичат в душите на съвременниците, страдащи, казахме, от безкрайно много глупави страхове. Главният от които е страхът от свободата; тия, които четат тази моя поредица от славни есета добре знаят, примерно, за този великолепен бунт срещу свободата, който се разрази в един клас в нашето училище, един клас, който има всички шансове да се обезсмърти, да влезе в историята на борбите за ново образование - и то като парадоксален случай, показващ, че манталитета на несвободата е така трудно да се преодолее, да се надмогне, да се победи. Страхът от свободата (малодушието пред свободата, недоумението пред свободата и пр.) не зная дали сте забелязали, е твърде много разпространен и в наше време, не само по времето на... руския Цар-Освободител, който, като дал свобода на руските крепостни мужици, те, разбира се, не знаели какво да направят с нея и първото, което направили, е да се тръшнат пред бившите си господари, да почнат да им целуват ботушите и да ги молят... отново да ги направят свои роби! "На кого ни оставяш, батюшка, как теперь ще живеем без тебе, ний не можем да живеем без тебе, молим ти се, не ти оставяй на произвола на тази тъй ужасна свобода, искаме пак да сме твои слуги, твои роби и т.н.!" - това нареждали тия тия невинни души, не знаещи що е свобода. Е, аз описвам аналогичен нашенски, български, роден феномен, равностоен по същината и по значението си на тия руски идиотщини, а какво точно правят, какво точно до този момент направиха не разбиращите свободата можете да се информирате като изчетете цялата поредица от есета, написани до този момент. Аз, разбира се, няма да се откажа и ще продължа да пиша, движейки се плътно до живота, до случващото се в нашето тъй богато на смисъл всекидневие. Ето сега искам да ви позанимая с някои такива безпределно интересни и поучителни случки, взети пак направо от живота.

В нашето славно училище (ПГЕЕ-Пловдив) тия дни се случи нещо... "ужасно" - някакви ученици взели, че направили страница във Фейсбук, в която, видите ли, мерзавците му с мерзавци, си позволили да... критикуват своите учители!!! Къде шеговито, къде нескопосано, къде откровено идиотски, но ето, те си позволили такава една... непозволена и укорителна волност, а ний, знаем, волността (свободата де) не я харесваме много, откъде-накъде някой (освен тоя отвратителен Грънчаров!) ще си позволява да прави нещо, което е свободно, за което не е взел надлежно предварително разрешение от нашите тъй мъдри училищни власти?! Та значи направили някакви незаконнно опитващи се да упражняват тъй нежеланата и непонятна свобода ученици своя страница във Фейсбук и изтипосали там снимки на свои учители с разни "обидно"-критични забележки по техен адрес, представяте ли си какво са си позволили тия... как да ги наречем сега, кажете правилната дума де, че аз не се сещам?! Тия... вагабонти, така става ли?! Или... бунтари, а, тази дума дали не е по-подходяща?! Или зевзеци да ги наречем, или чешити, знам ли коя дума е най-подходяща, помагайте ми де!

Както и да е, думата не е важна, важно е явлението, а то е крайно... обезпокоително! Ще ми критикуват те, ще се подиграват, ще ни казват те някакви си там техни глупави "истини", моля ви се, ще ми се правят те на свободни, я ги виж ти?! Публично ще ни излагат те, не може така, на тях е отредено да мълчат и да търпят всички издевателства, щото ний, другарки и другари, може да се издевателстваме понякога над тях, но го правим всичко това защото... ги обичаме, защото желаем единствено тяхното добро. Може ний да ги обиждаме всеки ден, можем да си правим каквото искаме с тях, можем да се държим крайно несправедливо и унизително за тях, ала ний го правим щото им мислим доброто, а те нямат право да реагират никак, те трябва само да понасят и да мълчат! А ето, те се опитват сега нещо да кажат, и го казват в такава укорима форма, че просто не може да се опише колко е укорима формата, в която тия ученици, да го кажем така, заявяват протеста си! Ще ми протестират те, я ги виж те, кой им е разрешил да протестират, те нас да протестират питали ли са ни?! Ето, прочее, какво са направили тия... вагабонти, вижте само:


Тук са изтипосали многоуважаемата ни госпожа директорка, тия наглеци, виждате ли докъде води твоята... свобода, Грънчаров?! Нищо чудно ти да си повлиял на тия вагабонти с тия твои философски глупотевини че човекът требвало да бъде свободен, че който не е свободен няма как да бъде човек и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири! И ето, виждаш ли докъде води твоята проклета свобода, Грънчаров: да си позволяват да критикуват самата власт, да подиграват нашата любима директорка?! Виж, тебе да подиграват може, щото ти си го заслужаваш, но директорката, дето, знайно е, е изцяло непогрешима, те нямат моралното право да критикуват! А и още не са дорасли дотам, че да имат правото да критикуват по-умните от тях, нали така?! (Ти си прост, Грънчаров, ти си пълен некадърник, тебе затова могат да те критикуват, но нас те нямат право да критикуват!) Ето как са ме представили и мен, моя милост биде почетена с няколко изображения, примерно ето това:


Бил съм пишел двойки на ония, които не обичат... САЩ, представяте ли си?! Шегичка са си направи въпросните вагабонтчета, е, сега нема да рева като са ме представили като идиот, вижте и каква хубава идиотска снимка са ми изнамерили! Същинский идиот съм на таз снимка, ама нема нищо де, аз съм толерантен човек, аз съм демократ, аз обичам свободата, значи си заслужавам участта! Ама да обиждат изцяло положителни хора като директорката, да ни е жива и здрава, да обиждат все положителни личности като г-н Стефан Кралев, като госпожа... абе да не изброявам повече имена, щото и мен ме е срам заради това, че тия вагабонти са дръзнали да критикуват толкова положителни личности, които немат никакви грехове, е, аз съм грешник, мен може да ме критикуват, но тях 0 тях никогда не требе да критикуват! Резил! Срамота! Преступление е това, другари, дайте да викаме народната милиция та тия върли вагабонти да ги натикат където им е мястото!

Вчера се проведе "съвещание", не съвет, а съвещание, вече освен оперативки си имаме и съвещания, само съвети си нямаме (за момента), ний понеже сме много иновативни, си правим най-разнообразни сбирки на колектива, на педагогическия колектив, тъй да се рече. Това съвещание е знаменито, великолепни неща чух на него, ще ме прощавате, че тук не мога да възсъздам картината на случилото се там, в учителската стая, имаше умилителни изказвания, а най-много говори директорката, която справедливо се беше разярила, така да се рече, беше много обидена, щото ученици, да, наши ученици си позволяват да критикуват, да обиждат, а не да хвалят, а не да изтъкват нашите невероятни успехи, откъде-накъде те ще ми критикуват, питали ли са, искали ли са разрешение от инстанциите за тази крещящо осъдителна волност?! И директорката ни подканяше да мислим какво да направим, че ефектът да е този: на наши ученици никога повече да не им хрумне такава една волност - да критикуват своите учители, да се шегуват с тях, да ги осмиват, да ги представят като... идиоти - разрешено е само Грънчаров да представят като идиот, щот той си е такъв де, човекът страда от разни психични проблеми, но ний, дето сме тъй положителни, нам не могат да критикуват, да осмиват, да ни обиждат! Грънчаров може, то и аз самата него съм го обиждала, щото да се обижда Грънчаров е правилно, той не мисли правилно, той е същински резил като учител, и прочие (и съм ги писала тия неща съвсем официално, в заповеди, в други документи, истината не трябва да се крие!). Та мисълта ми е, че аз не мога да възсъздам случилото се на туй паметно и знаменателно съвещание, а причината е простичка: щот нямам литературните таланти на Шекспир, на Данте, на Кафка, на Оруел, на Бекет, на Йонеско, даже нямам таланта на нашия Алеко Константинов, за да мога да предам достоверно случилото се и най-вече казаното на това великолепно съвещание. А на него бяха казани такива бисери, каквито човешко въображение, пък дори да е шекспирово, изобщо не може да си представи! Затуй аз млъквам, безсилен съм да нарисувам картината на този наш така динамичен и богат на смисъл училищен живот.

Тъй. Стига толкова по този пункт. Много ми е трудно, сами виждате, безсилието ми е огромно, страданието - тоже. А страдам щото не мога да съхраня за историята казаното на това знаменито съвещание. Какви мерки се реши да бъдат предприети също не мога да кажа, щото няма да ми повярвате, ще приемете, че се бъзикам нещо, те звучат невероятно. А аз не ща да се излагам, да всявам недоверие у читателите си, които, знаете, печеля само и единствено с пределната си правдивост. Но за да не съгреша спрямо правдата, милата, аз се отказвам да пиша повече, причината, казах, е една: моето литературно безсилие, крещящата липса у мен на литературен талант. Не съм нито Данте, нито Омир, нито Шекспир, нито Гьоте, простете, но аз не съм виновен за това. Ще ви се наложи да се задоволявате с трохи.

Моя милост също взе думата и каза нещичко, което и тук между редовете фактически вече го казах. Заявих, че тези ученици, тези вагабонти (е, не употребих там тази дума де, аз съм възпитан човек!) искат нещо да ни кажат, явно нещо им е накипяло, не бива да ги съдим толкова строго, а трябва да се опитаме да влезем в диалог с тях, та да почнат по-свободно да си казват мнението, в това число и критичните забележки. Изказването ми прозвуча кощунствено, в един момент станах пишман, че пак съм взел думата. За малко да посея съмнения, че щом защищавам тия... зевзеци, не заслужаващи никаква милост и снизхождение, очевидно... аз съм ги подскокоросал да направят това безобразие, е, може и да не е директно, но индиректно най-вероятно точно аз съм ги подтикнал тия вагабонти да се ползват от своето конституционно право на свободно изразяване на мнение! Като казах този израз, аз имах чувството, че стените на училището ще се съборят, толкова силен беше шумът, изразяващ презрението на колектива към глупостта, която, видите ли, тоя Грънчаров си позволява да казва! Какво свобода ни мисълта бре, Грънчаров, може ли да си толкова прост за да не разбереш, че там, където няма... мисъл, не може да има и свобода на мисълта?!

Леле, колко си прост, че не разбираш това?! Тебе може да те осмиват учениците, но нас не може. Щот ний преподаваме правилно! И не сме заслужили с нищо такова едно обидно отношение! Значи: ще трябва да накажем даже и тия ученици, които са... лайкнали въпросните обидни изображения, а в това време услужливата и предвидлива помощник-директорка-и-синдикална-лидерка г-жа К.С. прочете списъче на ученици-активисти, които са имали неблагоразумието, видите ли, да... харесат тия изображения! Такива ученици следва да отпаднат от списъка на учениците, удостоени с честта да идат в Европа на практика по европейските проекти и с европейските пари! Логиката, предполагам, е тази: ученици, които се държат по европейски, сиреч, ползват се от свободата си на мнение, нямат право да идат на стаж в Европа, щото те вече са си станали европейски мислещи, нали така, защо ще хабим пари от европейския данъкоплатец да идат такива, там ще им пратим хора, които не мислят по европейски, сиреч, презират пустата свобода, та да се понаучат нещо от европейците в това отношение! Няма що, бляскава е тази логика! Ох, изморих се да пиша вече, абе почна да ми писва да пиша, дали да не зарежа писането тази сутрин?!

Разбира се, взети са мерки и въпросната страница веке я нема във Фейсбук, най-вероятно е унищожена, бравос, цензурата успяхме да я разпространим даже и връз проклетия Фейсбук! И повече никога наши ученици нема да критикуват учителите си. Щото страхът от наказания ще ги направи изцяло положителни личности! Ще си мълчат, положителната личност не говори, а само кима в знак на показна съгласие. Няма и да мислят нашите ученици, щото който почне да мисли, той почва да мисли нещо различно, а мисленето по тази причина е нещо опасно. И също така е доказано вредно. А немисленето е... същинска благодат! Който не мисли, ще го награждаваме, щот е от... нашите! А властта у нас, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е в нас, тия, дето не обичаме да мислим изобщо! Да не казвам кои и най-вече какви са тези, дето не мислят, щото ще ме дадат под съд. А на мен ми писна да ходя по съдилища! Да, окончателно ми писна до ходя по съдилища. Ето, една адвокатска звезда, на която платих сама ти пари за да се консултирам, ми каза, че нема смисъл да водя дела за такава несъществена работа каквото е моето достойнство! Даже и в Европа съдиите не ги вълнувала тази тема. Това, че директорите на училища имат право да издават... психиатрични диагнози на "неправилно мислещите" учители е тяхно свещено право, потвърдено даже от Върховния Касационен съд, а реформаторски мислещият адвокат Екимджиев не вижда никакво нарушение на човешките права на този несретен и оклеветен учител, поради което аз лично смятам, че в съвсем скоро време психиатричният статус на учителите в нашето свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ като едното нищо ще мине към прерогативите на училищните директори. Ще им дадем психиатрични пълномощия на училищните директори, другарки и другари, колко му е, щом като и в Европа не ги вълнуват вече човешките права на някакви си там учители?! То светът тръгна да загива, ти, Грънчаров, понеже си луд, се вълнуваш от някакви си там идиотщини като достойнство, човешки права, законност, уважение на личността, суверенитет на личността и прочие! Такива като теб, Грънчаров, требе да умрат, те са вредни. Неслучайно даже Ботев е писал знаете какво:

Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита...

Точка. Това е положението. Нема смисъл да си мисли и да се пише каквото и да било повече. Спирам да пиша. Но понеже съм... доказан идиот, ще напиша ето какво и ще го пратя "там, където трябва". В приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, знайно е, само на идиоти като мен е позволено да пишат и да говорят, но за сметка на това никой не обръща внимание на написаното от тях, тъй че нема никаква опасност идиотите да си пишат каквото искат:

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

КРАТКА ПРОЧУВСТВЕНА ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (засега)

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА УЧИТЕЛИ, КОЛЕГИ,

От месеци наред се мъча да обърна вниманието на Съвета върху един изключително важен проблем, ала моите доклади, жалби и прочие просто не стигат до Съвета, тях директорката г-жа Анастасова, предполагам, ги хвърля за отлежаване в най-отдалеченото чекмедже на нейното тъй бляскаво директорско бюро. Понеже вчера на проведеното "съвещание" биде обсъждан горещо един не кой знае колко важен въпрос (за това какво били казали за своите учители някакви вагабонти сред учениците, злоупотребили с правото си на свободно изразяване, което означава, че трябва непременно да бъдат наказани, при това, отбележете, са го казали в една несъществуваща вече фейсбук-страница!), аз събирам смелост отново да поставя тоя безпрецедентен и изключително заплетен случай, който е безкрайно важен и поучителен, имам предвид случая с 11 Ж клас (вие, вероятно, не знаете нищо за него, по причина на това, че докладите ми до Съвета г-жа Анастасова благоразумно ги скри от членовете на Съвета!).

Аз обаче тук сега няма да ви разказвам цялата умопомрачителна и зашеметяваща административна драма или епопея. Който се вълнува от истината за реалната ситуация в нашето училище, който е небезразличен към нея знае къде може да чете по този въпрос: в моя блог може да чете и да се информира. Ето обаче обезпокоителния факт: администрацията в училището, в лицето на г-жа директорката, направи всичко, което е по силите й, този конфликт между ученици и учител да не бъде решен... пет месеца (!!!), с оглед да докаже своята исконна теза, а именно, че... Ангел Грънчаров не става за учител, да, тезата на администрацията е тази, с тази именно цел, предполагам, се прави нужното конфликтът да не бъде разрешен. няма да бъде решен: у нас властта може всичко! Разбира се, за всичко случило се все някой трябва да понесе длъжната отговорност. Вкратце ето каква е същината на цялата работа, хайде да кажа нещичко.

На учениците от 11 Ж клас не харесва начина, по който техният учител по философия, именно моя милост, се опитва да ги обучава по този учебен предмет. На директорката също не харесва начина, по който учителят по философия, именно моя милост, се опитва да обучава учениците си по този учебен предмет - и тя не крие това, учениците го знаят много добре! В резултат учениците излязоха с едно програмно искане: директорката да уволни техния учител по философия. Заявиха, че ще се държат обструкционистки в неговите часове, т.е. няма да му позволят да провежда часовете си. "Докато не махнете Грънчаров все ще е така в часовете по философия!" - заявиха учениците на директорката, която много пъти идва в техните часове, за да се наслаждава на това как учениците се надпреварват да унижават учителя си. И тя съвсем популистично и "демократично" не направи абсолютно нищичко да изиграе ролята си на арбитър в спора, та работите да потръгнат. Защо не направи нищо ний вече знаем: защото тя иска да си докаже тезата, че учителят по философия Грънчаров не става за нищо, камо ли пък за учител! За този фрапантен случай са уведомени всички висшестоящи инстанции, които обаче, разбира се, застанаха (де факто) на страната на своята административна сестра, директорката. Логиката, предполагам, е тази: ний, чиновниците, сме "демократи", знайно е, че народът никога, ама никога не греши (имаме предвид ученическия народ, а пък ний живеем в популистко време, в което демагозите са на висша почит!), също така е добре известно, че началството никога не греши, ерго, виновен за всичко е... учителят по философия Грънчаров, ще го оставим да се мъчи, ще го оставим учениците да се гаврят с него както си искат, да, за 11 Ж, ако не знаете, да ви уведомя, не важи училищният правилник, те имат специални права, милостиво санкционирани и делегирани им от тъй великодушната директорка, първото от тия права е, че всеки ученик, който измисли колкото се може по-пищна гавра с учителя си по философия Грънчаров, е нещо като герой, един ден и орден може да получи за това! Толкова: доказано е по този "напълно честен начин" начин това, което следваше да се докаже в задачата, а именно, че философът Ангел Грънчаров изобщо не става за учител! Народът ликува! Само очакваме кога все пак този некадърен натрапник Грънчаров ще бъде опраскан от властта, кога ли ще го изгони пак тай великодушната ни директорка, която, прочее, какво още чака, че го търпи?!

Да, играта, дето се казва, загрубя, дами и господа съдебни... пардон, дами и господа членове на Съвета, учители, колеги! Да, много колегиално и етично е отношението на директорката към мен, няма що! Ако не реагирате адекватно в така създалата се ситуация това, което се стовари върху побелялата ми глава особено в последните пет месеца (да не говорим за последните пет години!), като едното нищо утре може да се случи и на вас самите. Неотреагираният правилно прецедент ще стане правило, няма как да е иначе. Сега учениците безнаказано вече цели пет месеца се гаврят с мен, утре ще почнат да се гаврят и с вас. Или вече почнаха да се гаврят, ама вие, за разлика от мен, благоразумно си мълчите?!

Оформи се превъзходен административен и психологически казус, който аз описах в слово и то най-внимателно в блога си, слава Богу че ми хрумна да направя поне това! Имаме безценен матр`ьял, един ден нашето училище нищо чудно да се обезсмърти с иновациите на тъй иновативната си директорка. Но ето го възловия момент, заради който пиша този доклад или тази жалба. Моля да вникнете добре, много ме вълнува вашата реакция по този повод.

Пет месеца един клас бойкотира часовете по философия, не позволявайки на учителя да каже каквато и да било дума! Щом учителят по философия си отвори устата мигновено срещу него се отприщва поток от обиди, от насмешки, от подигравки, от презрително хилене, от какво ли не, вече нямам думи да описвам как се държат учениците в тези кошмарни часове! Е, учениците възприеха учителя си по философия за нещо като... футболна топка и си поритаха тази топка донасита. Направиха си великолепен купон, забавляваха се както никога досега! Да, ама дето се казва, все някой накрая требва да плати... сметката. Моля да се концентрирате и да сфанете мисълта ми:

Пет месеца по един учебен предмет (вярно, неважен, по общото признание!) не се води никакъв учебен процес. Никакъв. Абсолютно никакъв. Как трябва да се реши този въпрос, какъв е верният изход от създалата си ситуация?! През последния час по философия учениците от този същия клас си пуснаха... телевизора (часът се провежда в интерактивната зала!) и се забавляваха като гледаха... клипчета, в които учителят им по философия, примерно, разговаря... котката си, с родната си майка и порядъчно го подиграваха, в негово присъствие, разбира се, иначе купонът няма да е истински! Да, забавленията са невероятни, но въпросът си стои: какво трябва да стане с един клас, който е провалил не един, не два учебни часа, а часовете в цели пет месеца! Това, че всичко става под благия поглед на администрацията, на властта, също трябва да бъде взето предвид. Толкова. Поставих казуса. Как смятате че трябва да се реши?!

Аз лично смятам, че ако не се реагира адекватно по този казус, ако нищичко не произлезе, ако случаят бъде заметен под килима, ще възникне опасен прецедент, който ще застраши цялото училище. Щом може така при Грънчаров, защо да не може по всеки друг предмет - и при всеки друг учител. Щом на 11 Ж Съветът не направи нищичко за толкова фрапантното и тотално нарушение на Правилника, е то не от един ученик, а от цял един клас (!!!!), то ний да не сме балами да изпълняваме разпоредбите на същия този Правилник?! Ето че анархията чука вече на вратата ни. Чука ли казах?! Майчице мила, та какво е това, случилото се с 11 Ж клас, ако не пълна анархия?! Анархията е "майка на реда", нали така?! На това ли залага училищното ръководство?! Кой обаче ще понесе отговорността за всичко това?! Кой трябва да понесе тази отговорност?

Как кой, разбира се, Грънчаров ще понесе тази отговорност!!! Ще го опраскаме, ще го изгоним от училището и толкова, проблемът ще се реши. Ще дойде на негово място хрисим, послушен учител по философия, който няма да тормози учениците да мислят, в часовете идилично учениците ще папагалстват написаното в учебника, социалният мир ще възтържествува! Какво има да се мисли толкова, другари, този народен враг Грънчаров ни е проблемът, какво, моля ви се, чака още директорката та не го опрасква?!

Учениците от този клас, милите, немат никаква вина. Те са жертви на тиранина Грънчаров, който понеже не мисли правилно е виновен, казахме, за всичко. Директорката, да ни е жива и здрава, нема никаква вина. Е, не требваше да чака цели пет месеца, можеше да опраска Грънчаров още преди много месеци, да, защо ли чака толкова, защо бави толкова тъй наложителното му опраскване?! Ний сме в пълно недоумение. Може би за да го върне тъпкано на тоя злодей Грънчаров, нека да поняса той униженията, та да види той до какво води проклетата свобода - и триж по-проклетата демокрация!

Спирам дотук. Моля за извинение, че на места тонът на този доклад не беше съвсем административен, както се полага. Но за мен този случай е не просто важен, той е съдбовен. Аз преживях такива унижения за последните пет месеца, каквито не бих си позволил да пожелая и на най-заклетите си врагове. Не знам дали можете да ме разберете и да изпитате поне капчица човешко съчувствие. Човеци сме все пак, колеги, нищо че сме учители, това съзнавате ли го? Е, вярно, зная добре това, мнозина от вас са настроени срещу мен, възприемате ме за "много лош" човек, който на заслужава никакво човешко отношение, камо ли пък съчувствие. Към враговете следва да сме безпощадни. Нали така?

С интерес очаквам да разбера дали някога този скандален казус ще бъде предоставен на вниманието на Съвета от директорката. И също така ми се интересни дебатите по него, ако изобщо се стигне до тях. Или е по-добре да си мълчим за този случай, а? Голема работа, че извергът Грънчаров бил страдал, че бил унижаван от учениците си, та той си е заслужил всичкото това?! Опраскваме Грънчаров и в училището ни ще възникне мигновено тъй желаната идилия. Пълна безпроблемност ще стане животът тогава, ех, блаженство!

24 януари 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

5 коментара:

Анонимен каза...

Вх. № 303/24.01.2017 г. в ПГЕЕ

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-92/24.01.2017Г.
РУО - Пловдив

Анонимен каза...

АIG, защо не входираш теа страани индивиди в пантеона на изкукалите сатанисти, защото там им е подготвено топло място...

Анонимен каза...

Да нахвърлям "некои съображения" преди да съм ги забравил...

Редко чета руска преса, открих, че ме дразнят дългите им помпозни думи с невъзможни и полуидиотски падежи...

Но забелязвам националистите руснаци, напр. един вика: Яжте си (на Запад) химията, ние ще сме естествени...

Забелязах, че тоя пич (копеле на турски) не разбира, че вече и те са в капитализма, той говори сякаш е комунизъм и той дава оценки на другия "строй"... (отделен въпрос е че теа им оценки ги доведоха до падането на комунизма, защото кажи ми как някой израсъл в парник мое да разбере кво е свобода?)... Ми нема как...

Сега тоa руснак не разбира, че свободата е и при тях и скоро без дори да усети, докато спи, руските фирми ще започнат същите измами с качеството, торовете, добавките в храните както на Запад, но далеч по-диво и неконтролирано... Щото сега още те учат кво е демокрация и как работи - след 74 r. c месомелачника Ленин...

Tо pуснаците сега дойдоха в капитализмa и се мислят за капацитети - хич биля да се сетят колко милиона xopa на таa планета борят тва животно капитализмa вече 2000 години и явно знаят далеч повече от тeх по въпросo, a?...

Пенсии, социални осигуровки, сапунени мехури колкото си щеш... Леля ми след 12 години в Гърция се бори кат змей да получи пенсия и все не става и не става, лош късмет, кой е очаквал това да стане с Гърция, 2000 г. всичко там цъфтеше...

Но скоро четох, че Франция още държи работната седмица (на държавните служители) май някъде около 37 часа седмично... За сметка на това французите в частния сектор работят по 72 часа за да може смахнатото правителство да се пъчи на техен гръб... Така и Швеция...

Не се задълбочавам, но виждам в новините...

Най-дълго живелия в Библията знаеш ли кой е? Метузела… (Methuselah - как ли е на BG? Тва на английски значи голяма бутилка за уиски между другото) - 969 години... И как па и кой му плащаше пенсия тогава ? Ами достъп до Джи Пи (така префърцунените бълхари наричат явно доктора, щот тука още му викаме доктор, ОК?)...

Но те са модни, глеам около Радев церемониите - дами с капели като от френски рицарски филм 19 век, разбират ли въобще бълхо-подобните бълхари че сега е 2017 и че номерата им са ама мноооого изтъркани?...

Страна, която е необяснимо нагла шушумига, се прави че други страни нема на тоя свет, само две са – Америка (преди беше CCCP) и... BG !! И двете имат "Първа дама/Пръв ръководител", олè...

А. от Австралия

Анонимен каза...

ТОВА ЗА МЕН Е ЗЛОВЕЩО, ТАКА БЕШЕ И 1945 КОГАТО БЪЛХАРИТЕ (ЗАТВОРЕНИ ВЪТРЕ В БУРКАНА СИ BG, КОЙТО СМЯТАТ ЧЕ Е ЦЕНТЪРА НА СВЕТА, КВА СВЕЩЕНА ГЛУПОСТ), ИЗБИВАХА С БРАДВИ И МАЧЕТЕ 2600 ДЕПУТАТИ И ЦВЕТА НА ЕНТЕЛЕГЕНЦИЯТА (ГЕРМАНИЯ ОБЕСИ 11 НАЦИСТИ) , ЗА ДА УГОДЯТ НА... СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ, ОТ КОИТО НИКОГА НЕ СА БИЛИ ЧАСТ… Бълхарите са част от Турция... Чардаци, чевермета, далавери, съдебна система - всичко е турско, марка 1878 при това... На моменти имат напъни да са Европа, но после рецидивират в простотията на бай Ганьо и тогава спирачка нема - убиха Вапцаров, Алеко, Стамболов - къде в Европа убиват поети/писатели?... Но това е реакцията на простия кат задник селяндур, който едва говори, но отишъл в София да управлява другите... Влюбен в себе си, седнал тоя олигофгрен в Hародното събрание, само ги погледни на снимката им там... Те наистина изглежда смятат, че са някой, едни ненормални физиономии на селски ергени от 1878, и през ум не им минава, че трябва да дават качествена работа за BG, а не да говорят за секс и кой има силикон и кой нема...

А Радев е като руснак, с BG привкус - това (cekca) за бълхарите е изключително модно, за тях секса е повече от политиката, че в нея требва ум, а те немат...

Генерал Радев е невероятен, той има любовница, олè... (дет е като парижки висок апаш), но немедленно се оженва за нея, бах ти и генерала хитър кат бесепар - така че сега тя мое да си играе с пишката му докато генералo кае "Стига", ОК?

Генерал е тва, а не пича въшка, ОК?... Фърчи с рускиo самолет по-яко от американска ракета, OK?... А защо говори и изглежда кат бае Тошо е загадка на Дарвиновата еволюция...

P.S. Моля всички, добре дошли в "нова" Бълхария, 28 години след прелòмо, само че моля, къв преход - те пак са тук (там де, sorry)...

ЕДНО БЕЗКРАЙНО УДОВЛЕТВОРЕНИЕ, ЧЕ ЕМИГРИРАХ ОТ ТОВА НАЛУДНО МЯСТО BG, ЗАЩОТО ТЕ ЩЯХА ДА ПРОПИЛЕЯТ 28 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА МИ - АМА НЕ УСПЯХА, ГАДИНИТЕ ГАДНИ ГНУСНИ, ПРОСТИ КАТ ЗАДНИК БАЙГАНЬОВЦИ...

Олè


А. от Австралия